Куршум за двама

35.

Не биваше да го правя, но не успях да се сдържа. Отдавна търсех начин да го нараня и все напразно. Така и не успях. И един ден неочаквано шансът просто кацна на рамото ми…

Майка ми го намерила да рови около контейнерите за боклук до оградата. Малко мелезче с бяло петно около едното око. Симпатично, но леко мърляво. Подари го на баща ми за рождения му ден. Може би се е надявала, че ако има нещо, за което да се грижи, той може да се задържи у дома. Простичък план, но сравнително успешен. Е, той продължаваше да изчезва за няколко дни, да пие, да се бие, да чука местните проститутки, но безумно обичаше това кутре. Непрекъснато го галеше, а ние, пренебрегнатите, стояхме отстрани и гледахме.

Странно, но веднъж щом осъзнаеш, че ще извършиш нещо лошо, всичко веднага започва да се подрежда. Чувстваш се замаян, свободен, превъзбуден. Никой друг не знае какво планираш. Никой не може да те спре. Това е твоята мръсна малка тайна. Дните преди да го направя бяха едни от най-щастливите в живота ми.

В крайна сметка избрах отровата. Портиерът в нашия блок постоянно се оплакваше от плъховете — непрекъснато ръсеше наоколо огромни количества от отровния прах, но не можеше да се отърве от тях. Така че изобщо не беше трудно да си открадна малко в едно шишенце. Реших, че това е най-добрият начин. Псето бе ненаситен дребен лакомник и никога не отказваше храна. Затова му приготвих едно много специално блюдо. Най-евтината и най-скапана кучешка храна, смесена с отрова за мишки. Излапа я всичката.

По-късно станах свидетел на последствията и много се смях. Кучешки лайна и повръщано из цялата кухня. Животът му се изливаше навън от двата му края и след два часа кучето беше мъртво. Мама се уплаши ужасно, искаше да го хвърли в контейнера за боклук, преди баща ми да се прибере, и да му каже, че е избягало или нещо такова. Но той се бе измъкнал по-рано от работа и я залови на местопрестъплението. Направо полудя, започна да я блъска, крещеше й. Ала и тя бе също толкова объркана. В крайна сметка татко откри празното шишенце от мишата отрова в кофата за боклук отвън. Глупава грешка, наистина, но аз бях още малка. Той влетя обратно в стаята, стиснал шишенцето в ръка, а аз, глупавата крава, се ухилих. Той съвсем превъртя.

Събори ме на пода, започна да скача върху главата ми, риташе ме с ботушите в корема, между краката. После ме стисна за врата и притисна главата ми към реотаните на електрическата ни печка, притискаше я, отдръпваше я, отново и отново. Нямам представа колко бе продължило това. Изгубих съзнание след двайсет минути.