Куршум за двама

71.

В крайна сметка щеше да се наложи да се обади в полицията — не искаше, но нямаше друг избор. Отначало се страхуваше — Стивън го нямаше у дома тази вечер и пиянските удари по вратата я плашеха до смърт. Когато обаче разбра какво всъщност се случваше, отвращението надделя над страха.

Не беше виждала Марк пиян от месеци. Смяташе, че е преодолял зависимостта си, че се е взел в ръце. Но в момента представляваше жалка картинка. Мръсни дрехи, сплъстена коса, завалян говор. От устата му се сипеха отвратителни обиди, докато се ядосваше от несгодите си и обясняваше на цялата улица как Кристина не можела да държи краката си събрани, а Стивън бил ходещ вибратор без капка мозък. Блъскането по вратата ставаше все по-силно и съвсем скоро със сигурност щеше да събуди Елси, затова Кристина трябваше да вземе мерки.

Тя открехна вратата съвсем мъничко, без да маха веригата, и се опита да го успокои. Искаше да си поговорят, но това само го разяри още повече. Какво право имаше тя да спира достъпа му до къщата, крещеше той. Та той искал само да види дъщеря си. Дъщерята, която тя му отнела. Кристина се опита да затвори вратата, но той напъха ръката си в процепа, блъсна я и изтръгна веригата. После тръгна нагоре по стълбите към стаята на Елси. Кристина грабна слушалката и набра 999. Беше чела за загубили разсъдъка си мъже, убили децата си след развод. Способен ли беше Марк на това? Не й се вярваше, но не искаше да рискува. Каза на диспечера какво се случва, даде адреса, а после хукна нагоре по стълбите.

Не знаеше какво ще завари, когато влезе в стаята, и в много отношения я посрещна гледка, много по-лоша от очакванията й. Елси стоеше права в леглото си. Трепереше от страх и плачеше тихо от шок и ужас. Марк се бе свлякъл на пода, а тялото му потръпваше от ридания. Липсата на Елси бе довършила онова, което бе започнала Кристина с развода. Ужасът, изписан по лицето на детето, бе достатъчен да спре сърцето му. Алкохолът най-после го бе победил, лишавайки го от всичките положителни качества.

Той бе олицетворение на съсипан човек, когото го очакваше живот, изпълнен със самосъжаление и самообвинения. И за пръв път от цяла вечност Кристина изпита чувство, което винаги бе отричала.

Чувство за вина.