Куршум за двама

115.

Детектив Бриджис остави Чарли там, където лежеше, и се втурна към сградата. SO19 пътуваха към мястото в пълна бойна екипировка, линейките идваха, но той нямаше време да чака. Хелън бе вътре с убийцата — Сюзън, Мериан, както и да се казваше, дявол да я вземе — и шансовете й за оцеляване не му харесваха. Това бе план, замислен от самото начало да завърши с кръвопролитие. Бриджис нахълта във фоайето. Асансьорите не работеха, но вратата към мазето беше открехната и той се втурна натам. Надолу по стълбите, после по коридора. Не носеше оръжие, но нямаше време да мисли за това. Сега всяка секунда бе критична.

Тогава я видя. Заключената метална врата. Удари с юмрук по нея и отвътре ясно отекна гласът на Хелън — нареждаше му да се оттегли. Как пък не, помисли си той и отчаяно се огледа наоколо за нещо подходящо, с което да разбие вратата.

В коридора нямаше нищо, но зад последната врата в дъното имаше малък склад, в който все още се въргаляха полупразни бутилки с почистващи препарати. На пода имаше и захвърлен пожарогасител. От онези стари модели, използвани през 70-те, голям и тежък. Бриджис го вдигна, хукна обратно по коридора и секунди по-късно отново стоеше пред металната врата. Пое дъх, стисна зъби и стовари пожарогасителя върху бравата.