Куршум за двама

68.

Хана Микъри прекара нощта зле. Тя многократно бе посещавала затвори във връзка с работата си и винаги, без изключение, оставаше погнусена от преживяването. Затова нощта в килията на ареста я изпълни с истински ужас. Да, нищо лошо не й се бе случило. Но прекара една дълга, студена, потискаща нощ в компанията на седемнайсетгодишна наркоманка, която се напика от страх посред нощ. Урината се стече към ъгъла на килията и остана там да вони до сутринта.

Тя просто искаше да се прибере у дома, да си вземе душ и да спи. Успя да запази спокойствие през цялото време, но вече се чувстваше изтощена и напрегната. Затова, когато Санди, адвокатът й, дойде да я прибере, тя въздъхна дълбоко от облекчение. Целуна го — нещо, което не бе правила никога — и го помоли да я отведе у дома. Санди обаче имаше други планове.

— Има един човек, с когото трябва да се срещнеш.

— Който и да е той, ще трябва да почака. Аз лягам да спя.

— Това е еднократно предложение, Хана. Смятам, че в този случай трябва да приемеш съвета ми.

Хана забави крачка и се обърна с лице към Санди, който продължи:

— Един час от времето ти — това е всичко, за което те моля. Минах през вас и ти взех дрехи. Ако побързаме, можеш да се изкъпеш вкъщи. Срещата е след по-малко от час. Довери ми се, Хана, това е човекът, когото си чакала.

В дома на Санди, под силната струя на душа, Хана се оживи мигновено, но водата не й подейства успокояващо, защото бе твърде напрегната. Съзнанието й преливаше от въпроси, но най-силно от всичко изпитваше детинско вълнение. Беше ударила джакпота. Двамата със Санди се бяха справили успешно.

По пътя насам Санди я бе запознал с предложението. Беше по-щедро и от най-смелите й надежди. Искаха много насреща, разбира се, но тя се бе подготвила грижливо и разполагаше с всички материали, които й трябваха. След сделката с вестника щяха да подпишат и договор с издателство, което щеше да доведе до телевизионни изяви и кой знае още какво. Щеше да си създаде име, да стане богата, а после — кой знае…

Би могла да се премести в Щатите. Там имаше достатъчно престъпност, за да не скучае до края на живота си.

Не очакваше да получи предложение от жена. Още по-малко от такава красавица. Обикновен предразсъдък, наистина — човек имаше усещането, че хрътките от жълтите вестници са винаги мъже. И все пак тя изглеждаше изключително компетентна и впечатли Хана както с детективската си работа, така и с дързостта си да стигне дотук. Всичко опираше до изпреварване на конкуренцията. Сделката бе сключена бързо и удовлетворяваше всички. Тримата си стиснаха ръцете. След което тя извади бутилка шампанско, която носеше със себе си — за всеки случай. Хана отново се възхити на самоувереността й.

И все пак шампанското бе качествено. И имаше мигновен ефект. Хана носеше на алкохол, така че замайването сигурно се дължеше на притока на адреналин от успешната сделка. Съдейки по вида му, Санди се чувстваше по същия начин.