Кървава целувка

21

- Извинявайте... какво правят? - Бъч огледа групичката мъже, насядали около масата в трапезарията на имението. Нито един от братята, нито пък от войниците не се смееше, нито говореше на висок глас. Групичката окаяни нещастници просто си седяха пред полупълните чинии и недокоснатите чаши с водка, бърбън и уиски, като басети, които са си изгубили антидепресантите.

Определено не това беше очаквал да завари, когато с известно закъснение се появи за Последното хранене.

След като Мариса му прати съобщение, че трябва да свърши нещо заедно с останалите жени, му се беше сторило добра идея да се погрижи за някои неща в тренировъчната програма. Не беше очаквал подобна погребална атмосфера само защото дамите бяха заети с някаква задача.

- Ехо? - повика ги той. - Да не сте си изгубили и слуха, освен топките?

Рот си пое дълбоко дъх с вид, сякаш се канеше да направи съобщение за смърт в семейството.

- Ще си правят киновечер.

Бъч извъртя очи и се отправи към стола си. Е, да, беше малко странно да седи на масата без своята Мариса до себе си, но за бога, не беше нещо, заради което да изпаднеш в клинична депресия. Освен това се радваше, че неговата жена си има приятелки в къщата...

- Ще гледат „Магическият Майк“ - подхвърли някой.

- Това някакво детско предаване ли е? - Облегна се назад, докато Фриц поставяше препълнена чиния с агнешко пред него. -Благодаря, мой човек... ъ, да, благодаря, нещо за пиене би било супер. Лагавулин с лед...

Млъкна, усетил, че всички мъже около масата са го зяпнали.

- Какво?

- Не си чувал за „Магическият Майк“? - попита Рейдж.

- Не съм. - Бъч се облегна назад, защото в този момент му донесоха питието. - Благодаря. Нещо като „Динозавърът Барни“ ли е?

- Става дума за стриптийзьори - обясни Холивуд.

Бъч се намръщи и свали чашата, която тъкмо поднасяше към устните си.

- Моля?

Ви се появи от килера с препълнена торбичка тютюн, тесте цигарени хартийки и толкова смръщено лице, сякаш някой беше задигнал батериите на любимата му секс играчка.

- Голи - измърмори, докато се настаняваше там, където обикновено седеше Мариса. - Чисто голи. И са човеци. Исусе, то е, като да те надцака глутница псета.

- По прашки - изфуча някой друг. - Псета по прашки.

Бъч отново поднесе чашата към устата си и отпи голяма глътка, наслаждавайки се на парещото усещане в стомаха. Е, добре, малко се изненада, когато се улови, че продължава, докато чашата не се изпразни, но си имаше толкова неща, за които да мисли. От една страна, това, че неговата шелан гледаше филм с приятелките си, дори и този филм да включваше малко голота, не беше кой знае какво.

От друга страна, искаше му се да открие бушоните и да прекъсне тока на онази част от имението.

След което да подпали DVD плейъра. И екрана.

И да заведе жена си в леглото само за да й покаже колко повече го бива от някакъв си актьор по... о, господи, прашка?

- Какво пък толкова - чу се да казва, докато даваше знак на догена да му напълни чашата. - Искам да кажа, първо на първо, те ни обичат... и второ, не е, като да е порно или нещо такова...

- Показват пенис помпа - обади се Ласитър с широка усмивка, сякаш помагаше. - В действие. Нали се сещаш, върху пенис. И помпат...

Вишъс извади отнякъде един кинжал и се прицели в главата на падналия ангел.

- Продължавай в същия дух и ще ти подкастря косата. Със затворени очи.

Ласитър се разсмя.

- Все тая, здравеняко. Мислех, че повече те бива в леглото, та да се впрягаш заради нещо такова. Наистина ли си толкова несигурен в себе си?

- Искаш да видиш какво значи несигурен? - каза Ви. - Ще те накарам...

- Окей, окей - намеси се Бъч. - Стига, Ви. Всичко е наред, всичко е супер... те просто се забавляват. Какво лошо има в това? Не е, като да спят с онзи тип.

- Сигурен ли си? - ухили се Ласитър. - Не мислиш ли, че си фантазират за...

Всеобщото ръмжене, изтръгнало се от гърлата на Братството, бе толкова силно, че кристалният полилей над масата издрънча. А падналият ангел може и да беше идиот, но не беше глупав.

Бавно, сякаш беше взет на прицел от цял куп пистолети, той вдигна ръце в знак, че се предава.

- Съжалявам. Забравете. Ще престана, преди това ваше тъпо неудобство да ме е довършило.

- Мъдро решение - сухо отбеляза Бъч. - Не че бих имал нещо против да ти фрасна един точно сега. И не че това е единствената причина.

Ласитър отново се залови да се тъпче.

Братята обаче не превключиха толкова бързо и продължиха да се взират в ангела с голямата уста, с присвити очи и оголени зъби.

- Хайде де, момчета, всичко е наред. - Бъч отряза парче

агнешко и го лапна. - Ммм. Адски вкусно.

В действителност имаше вкус на картон, но той продължи да се преструва, че страшно му харесва. Не можа обаче да продължи много дълго.

Две минути по-късно бутна пълната чиния настрани и вдигна втората си чаша с уиски.

- Наистина. Би трябвало да имат малко независимост. Не е нужно да са вързани за нас и чуйте, животът тук се върти около нас. Крайно време е да направят нещо само за себе си. Наистина. Това е страхотно.

До него Ви запали цигара.

- Нима? Значи, ти харесва мисълта Мариса да зяпа оная работа на някой друг?

- Не е порно... - Гласът му изтъня и той се прокашля. - Искам да кажа, не би могло да бъде наистина... не, не може...

- Вече проверих - измърмори Рейдж. - Взели са DVD-то, вероятно гледат пълната, неорязаната версия.

- Значи, стриптийзьорите не са обрязани? - Ласитър вдигна отбранително ръце, преди ръмженето да се усили още повече. -Исусе, ама че сте докачливи.

Бъч поклати глава и реши, че ангелът трябва да се оправя сам.

- Е, добре де, може би ще има малко въртене на задници и разни такива. Нищо, за което да се впрягаме чак толкова. Фриц, ще ми сипеш ли още едно?

Икономът побърза да вземе празната чаша.

- Някой ще желае ли десерт? Имаме домашен сладолед и шоколадово суфле.

Бъч хвърли поглед към Холивуд.

- Какво ще кажеш, мой човек?

Когато Рейдж просто разклати джинджифиловата бира в чашата си, Бъч изруга и се обърна към Фриц:

- Е, аз няма да ти откажа, дори ако никой друг не иска.

- Донеси ми десерта - обади се Рейдж.

Фриц се поклони с чашата на Бъч в ръка.

- Разбира се, господарю. Незабавно ще ви напълня една чиния...

- Не. Искам целия десерт. Всичкото суфле и всичкия сладолед.

И ето как, под вкиснатите погледи на останалите, Холивуд погълна петнайсет малки шоколадови суфлета и седем килограма ванилов сладолед.

Беше толкова забавно, колкото да гледаш как съхне боя, само че без гадната миризма.

Добрата новина бе, че пиячката си вършеше работата -замайваше главата на Бъч и правеше тялото му едновременно вцепенено и възбудено.

- Може ли още едно? - помоли той догена, който тъкмо отнасяше последната изцапана с шоколад чиния. - Много ти благодаря.

Когато чашата му се върна, той бутна стола си назад.

- Аз се изнасям. Имам да свърша нещо.

И не че искаше да ги засегне, но да стои с тях, когато бяха в подобно настроение, още повече го сдухваше. Още малко и щеше да си окачи примка на шията. Излезе от трапезарията и поспря в голямото фоайе. Вдигна поглед към стълбището. Опита да си представи как Мариса зяпа някакъв актьор по бельо.

- Наистина. Това е хубаво за нея.

Извади телефона си и отвори съобщенията си с нея. Поколеба се дали да не й изпрати нещо, така де, за да й напомни, че...

Леле.

Докато беше човек, изобщо не му беше пукало за подобни неща. Мариса не просто беше любовта на живота му, тя беше достойна жена, която никога не би му изневерила. Пък и ехо!, да не би да беше отишла в някой долнопробен мотел с онзи тип, за бога. Просто прекарваше време заедно с приятелките си така, както той се забавляваше със своите приятели.

Това беше нелепо. Той не беше от ревнивите...

Тропотът на ботуши, приближаващи се зад него, го накара да погледне през рамо. Беше Рейдж, с пенеща се чаша алка зелцер в ръка.

Холивуд вдигна очи към стълбището и Бъч беше готов да се обзаложи, че си мисли съвсем същото, което и той.

- Качвам се горе.

- Чакай, чакай, чакай. - Бъч сграбчи мускулестата му ръка и я стисна. - Не можеш просто да нахлуеш там.

- И защо не?

- Защото това е момичешка вечер.

- Значи, ще си облека рокля.

- Мамка му, Рейдж. Сериозно?

Следващите, които излязоха, бяха Ви, Джон Матю и Тор. И всички останали, включително и Рот... и дори Мани, който, макар да беше човек, имаше същата увиснала като на басет физиономия, както и другите.

- Няма да се качим при тях - заяви Бъч. - Ще поиграем билярд, ще се напием и ще си говорим за това, колко лесъри изтребихме в нападението над „Браунсуик“. Ще си изкараме страхотна нощ... ден, каквото е там. А сега си вдигнете топките от пода и започнете да се държите като мъже.

- Трябва да му се признае, че наистина го бива.

Думите на доктор Джейн бяха приети с всеобщо и съвсем не приглушено съгласие от запленената от киноекрана групичка.

Пейн отново изсвири с пръсти (което беше нейната запазена марка).

Хекс изруга, запрати шепа шоколадови дражета към екрана и се провикна:

- Само така, мойто момче, само така!

Мариса отново се разсмя. Не беше сигурна кое е по-забавно -филмът или компанията... вероятно компанията. Макар че човеците определено бяха приятна гледка за окото, не можеше да им го отрече.

А после дойде време за нов взрив от викове и подсвирквания.

Господи, не помнеше кога за последен път се беше смяла толкова. Това, че беше заедно с момичетата, правеше шегите едновременно по-лоши и по-хубави, кикотът - по-силен, а забавната несериозност - още по-забавно несериозна.

И това бе нещо прекрасно.

То й напомни колко невероятно бе да те приемат такъв, какъвто си, без никакви очаквания от страна на околните, които да не оправдаеш. Никакво неодобрение, единствено обич.

Когато към това се добавеха и няколко голи мъже, които бяха почти толкова секси, колкото и нейният хелрен? Определено не можеше да се оплаче.

Когато филмът свърши и тръгнаха надписите, те заръкопляскаха, сякаш актьорите можеха да ги чуят.

- Ще ме научиш ли как да свиря с пръсти? - попита някой Пейн.

- Просто лапаш пръстите си и духаш - отвърна Пейн.

- Това не беше ли от някакъв филм? - подхвърли някой друг.

- Ще има ли и трета част...

- Гигантският магически Майк...

- Ще трябва отново да изгледаме първите две, за да си ги преговорим... имаме си традиция, към която трябва да се придържаме...

- Някой да е гледал наскоро „Девет седмици и половина“...

- Какво е това...

Една по една, те се надигнаха от меките кресла и се протегнаха в сумрачната стая без прозорци, така че гърбовете им изпукаха, а схванатите им рамене се раздвижиха. И странно, Мариса бе обзета от желание да каже нещо дълбоко, за да изрази благодарността си за онова, което бяха споделили току-що. Ала така и не успяваше да открие точните думи.

Вместо това рече:

- Хей, може ли да го направим отново някой ден?

А може би именно това бяха точните думи.

И я виж ти - останалите определено бяха навити: възторжените им викове бяха толкова силни, колкото и онези по време на сцените с танци, и при мисълта, че този специален момент няма да си остане нещо еднократно, Мариса усети как я изпълва огромно облекчение.

- Смятам, че следващия път трябва да си направим маратон с Крис Прат. „Пазители на галактиката“ - подхвърли Бет.

- Това онзи с брата ли е? - попита Бела.

- Това е Хемсуърт - обясни някой.

Докато поемаше към изхода по средната пътека, Мариса смачка пакетчето от шоколадовите си дражета на топка и го метна в кошчето за боклук. Изведнъж си даде сметка, че няма търпение да види Бъч... и не заради всички онези сцени с полуголи тела. Той й липсваше... което беше абсурдно, при положение че никой от тях не беше ходил никъде.

Усмихвайки се, тя бутна вратата до стъкления шкаф с шоколадови десерти и...

- Господи! - избъбри и се дръпна назад.

Коридорът отвън беше пълен с мъжете на къщата - братята и останалите воини, и Мани бяха насядали по пода, облегнати на голите стени, протегнали крака пред себе си.

Очевидно беше паднало сериозно наливане с алкохол - по пода се търкаляха празни бутилки от водка и уиски, в ръцете и по бедрата им имаше чаши.

- Не сме чак толкова жалка картинка, колкото изглеждаме -изтъкна Бъч.

- Лъжец - измърмори Ви. - Точно толкова сме. Мисля, че наистина ще се захвана с плетене.

Наизлезли зад нея, останалите жени също се сепнаха, слисани, а после се развеселиха.

- Само на мен ли ми се струва - измърмори един от мъжете, -или току-що сами се кастрирахме?

- Според мен това чудесно описва положението - съгласи се друг. - От днес нататък ще нося бикини под кожения панталон. Кой ще се присъедини към мен?

- Ласитър вече го прави - отбеляза Ви, докато се изправяше на крака, за да отиде при Джейн. - Хей.

Докато останалите двойки се откриваха един друг, Бъч се усмихна на Мариса, която се приближи и му протегна ръка, за да му помогне да се изправи. Прегърнаха се и той я целуна по шията.

- Престана ли да ме обичаш? - промълви той. - След като видя какъв съм женчо?

Мариса се дръпна лекичко назад.

- Защо? Защото тъгуваше по мен, докато аз гледах с приятелките си мръсен филм, който не беше чак толкова мръсен? Всъщност смятам - приготви се да го чуеш! - че е адски сладко.

- Все още съм истински мъж.

Мариса се притисна в него и от гърдите й се откъсна едно мммм, когато почувства ерекцията му.

- О, да, забелязвам.

Миризмата на обвързването му изригна и като улови своята жена за лакътя, Бъч я издърпа в крилото за прислугата. С изключение на Ви и Джейн, всички останали трябваше да изминат по-кратко разстояние от тях двамата: Дупката се намираше в двора на имението, ала слънцето вече беше изгряло, което означаваше, че трябва да слязат на долния етаж, да минат през тунела и през подземния проход, за да стигнат до спалнята си.

Той нямаше да издържи толкова дълго.

По никой начин.

Първото място, предлагащо някакво подобие на усамотеност, се появи под формата на празна спалня за прислугата, с дръпнати завеси, двойно легло без чаршафи и чудесно месингово резе.

Бъч не си даде труда да запали осветлението - просто притегли тялото на своята жена към себе си и започна да я целува необуздано, докато затваряше вратата с ритник и без проблем пусна резето.

- Толкова силно те желая — изръмжа той.

- Имаш ме - отвърна тя до устата му.

Съвършено, изрева пенисът му в панталона. Бъч я отведе до леглото, сложи я да седне и коленичи пред нея. Пое си дълбоко дъх и се разсмя.

- Какво? - промълви Мариса с натежали клепачи и напълно неустоима.

- Възбудена си.

- Естествено, че съм.

- Не беше, когато излезе от салона.

- И защо да бъда? Онова беше приятно изкарване с момичетата. Като посещение в музея. Оценяваш изкуството, но не искаш да си го отнесеш у дома.

- Значи, аз все още съм любимият ти вкус?

- Ти си единственият ми вкус.

Егото на Бъч изпъчи гордо гърди и той оголи зъби.

- Само това искам да чувам.

- Наистина ли ревнуваше? — попита тя. - От някакъв си филм?

- Да.

Смехът й бе толкова естествен и лек, толкова весел, че Бъч усети как се надява тя и приятелките й отново да си направят подобна вечер и, да, дори да гледат как разни сексапилни човеци си въртят задниците на екрана, ако това щеше да накара неговата шелан да се отпусне така. Е, да, едва ли щеше да стане пръв фен на онзи Чанинг Тейтъм, ала наистина беше благодарен за всички онези жени и тяхното приятелство.

Всеки и всичко, което помагаше на неговата шелан, имаше благословията му.

Отново се съсредоточи и като разтвори бедрата на Мариса, се плъзна надолу върху неголямото легло. Беше си представял как я люби с уста в продължение на няколко часа... ала пенисът му нямаше да издържи толкова дълго.

Нуждаеше се да проникне в нея. Сега.

Разкопча панталона й и с едно дръпване по дългите й прелестни крака я освободи от него, така че тя остана гола от кръста надолу. В следващия миг дланите му вече се плъзгаха нагоре по прасците, по бедрата й. Тя простена и се разтвори още по-широко за него, сякаш го искаше също толкова отчаяно, колкото и той, разкривайки голата си влажна сърцевина... и тогава Бъч си изгуби шибания ум.

Освободи ерекцията си и нахлу в нея без никакво встъпление, без никаква любовна игра - и двамата бяха повече от готови.

- Мариса - простена, докато проникваше дълбоко в нея, усещането беше едновременно познато и възбуждащо наелектризиращо.

Изпусна рязко дъха си и изруга, след което се надигна и хълбоците му поеха контрола - потъваха яростно и ритмично в нея, а тя се вкопчи с всичка сила във врата и раменете му.

- Вземи вената ми - нареди му.

Вампирските му зъби вече се бяха издължили и той ги оголи със съскане. Впи ги в любимото си място, от лявата страна на шията й, и засмука с всичка сила, опиянявайки се както от секса, така и от вкуса й.

Не можа да издържи много дълго по този начин. Нещата там долу започваха да стават прекадено неудържим прекадено бързо. Бъч близна раничките, за да ги затвори, след което я намести така, че да потъне още по-дълбоко, и като сграбчи хълбоците й, направи именно това и тласъците му бяха толкова яростни, че тънката метална рамка на леглото се блъсна в стената, а пружините на матрака заскърцаха оглушително.

Чу онова, което очакваше - как тя свършва, обикновеното му нищо и никакво име отекна в пропития с миризма на секс въздух... И той поиска да забави темпото, за да може да почувства ритмичното туптене на сърцевината и, вкопчена в него. Само че вече беше твърде късно за това. Напрегнати, топките му започваха да пламтят, тазът му бе в плен на онези неконтролируеми тласъци, които той бе в състояние да спре толкова, колкото и ударите на сърцето си, а пенисът му беше достигнал онова странно състояние на вцепененост и хиперчувствителност едновременно...

Свърши толкова мощно, че пред очите му сякаш изригнаха фойерверки, и дори докато започваше да еякулира, знаеше, че едва сега започва.

Продължи да я чука, надвесен над нея, задържайки тежестта на тялото си върху ръцете и стъпалата си, за да не я смачка.

Още по-дълбоко. Което беше невероятно.

Не и за леглото, което пое нанякъде по пода.

Ала и този път нямаше спиране и Бъч пое след него... докато рамката не се заклещи в един от ъглите.

Точно опората, от която се нуждаеше.

Съвършено.

Продължи да я люби и на свой ред неговото тяло също се отпусна, седмиците (може би дори месеците, ако беше откровен със себе си), през които се беше чувствал откъснат от нея, се стопиха в горещината на мига.

Цял куп оргазми. От онези фантастични грозни оргазми, при които цялото ти лице се разкривява и знаеш, че когато се събудиш, цялото тяло ще те боли и там долу е истинска бъркотия.

Когато всичко най-сетне свърши, Бъч рухна върху нея. Искаше да се претъркули настрани, наистина, така че да й е по-лесно да диша. Честна дума.

Щеше да го направи ей сега.

Аха.

Три... две...

...едно.

Само дето усилието беше прекалено голямо: имаше чувството, че някой бе паркирал джип върху гръбначния му стълб.

Мариса прокара длани по ръцете му.

- Беше невероятен.

Бъч се опита да повдигне глава. И установи, че копелето с джипа беше паркирало и едно АТВ в основата на черепа му.

- Не, ти беше. - Или поне това възнамеряваше да каже. Онова, което излезе от устата му в действителност, бяха нечленоразделните думи на човек, прекарал инсулт.

- Не... ти беше - повтори.

- Какво?

Единственото, което беше в състояние да направи, бе да се разсмее и ето че Мариса също се разсмя... и той най-сетне заповяда на тялото си да се размърда и да се отдръпне от горката жена. Тя го последва и ето че двамата се наместиха удобно върху леглото. От телата им все още струяха горещи вълни, така че и на двамата им беше топло, топло, топло, дори без одеяло.

- Обичам те, Бъч - каза тя.

Дори в гъстия мрак Бъч знаеше, че го гледа, и усещането беше невероятно. Искаше цялото й внимание, жадуваше го, нуждаеше се от него по един отчаян, на-това-му-се-казва-кастриран начин. Никога обаче нямаше да настоява тя да му го даде... и за нетърпелив кучи син, какъвто си беше, определено беше напълно готов да чака тя да му го даде сама. Господи, получени по този начин, любовта й, цялото й внимание бяха дар, на който той никога нямаше да се насити.

Затворил очи, Бъч почувства колко много го обича тя... и странно, понякога, когато си с някого от толкова дълго, когато си женен за него, когато живеете заедно, моменти като този бяха точно толкова изумителни и магически, колкото и онзи невероятен миг, в който за първи път изречете думите „Обичам те“.

- Господи, аз също те обичам.

Този път целувката му беше мека и нежна, и не понеже беше изтощен... защото, честно казано, ако Мариса беше готова за нов рунд, той беше напълно способен да се справи. Не, целуна я внимателно, защото емоционалната връзка между тях бе едновременно силна като стомана и деликатна като стръкче трева.

Съвсем лекичко тя прокара пръсти по гърдите му.

- Никога ли не ти се иска да бях различна?

- Невъзможно. Съвършенството не може да бъде подобрено. И не, не ми се иска.

- Толкова си сладък.

- Това е единственото, което никога не са ме наричали.

- Е, с мен си сладък. - Мълчание. - Може ли да те помоля за малко помощ?

- Бих се разсърдил, ако не го направиш.

Ново, още по-дълго мълчание. Което се проточи толкова дълго, че Бъч се обърна настрани и подпря глава на ръката си. Изведнъж му се прииска в стаята да имаше повече светлина, отколкото се процеждаше под вратата.

- Какво има?

- Ами знам, че си зает с работата и тренировъчния център...

- Спри. Ти сериозно ли? - Бъч се намръщи, макар да знаеше, че тя едва ли може да го види. - Нима се опитваш да ми кажеш, че има нещо по-важно от теб?

Мариса изруга тихичко, сякаш се предаваше.

- Можеш ли да ми помогнеш да открия кой е убил онази жена? Коя е, какво се е случило с нея, кой й е причинил това?

Бъч изобщо не се поколеба.

- Да, ще го направя. За мен ще бъде чест.

Въздишката на облекчение, откъснала се от нея, бе още един от онези комплименти, на които той никога нямаше да се насити.

- Благодаря ти - промълви тя.

- И сам щях да ти го предложа, но не исках да те притискам.

- Не мога да я оставя в необозначен гроб.

- Няма да се случи. Аз ще се погрижа. - Бъч отново се смръщи в мрака. - Трябва обаче да знаеш нещо.

- Какво?

- Не съм от онези, които се отказват.

- О, знам това. Двамата с теб ще се разровим, докато не открием всичко.

Бъч поклати глава.

- Нямах това предвид. Вампирската раса няма полиция. Няма затвори...

- Някъде на запад има наказателна колония. Или поне някога имаше. Не съм сигурна какво се случи с нея.

- Именно за това говоря. В расата няма процедура, няма законово регламентирани последици при извършването на престъпление. Няма как да накажем виновните, нито пък начин да се оправим с фалшиви обвинения. Това, че Рот отново започна да дава аудиенции, помага при някои конфликти, ала той е и съдия, и съдебно жури едновременно... което е окей, докато не стане дума за наистина сериозни престъпления. А това, рано или късно, ще се случи. То е неизбежно във всяко общество, било то човешко или вампирско.

- Е, какво се опитваш да кажеш?

Гласът на Бъч стана толкова нисък, че заприлича на ръмжене:

- Ако открия кой е причинил това на едно невинно момиче, няма да съм в състояние да оставя подобно нещо безнаказано. Разбираш ли ме?