Кървава целувка

42

Докато Мариса разпитваше Пейтън за познатите и приятелите на братовчедка му, Парадайз взе телефона й и тръгна из жилището, правейки снимки, като в същото време си мислеше какво всъщност знае за мъртвото момиче. Строго погледнато, Алишън бе и нейна братовчедка и макар и по-далечна, отколкото на Пейтън, загубата бе все така болезнена.

Особено след като беше видяла онова легло.

Господи... такова насилие.

Само за петнайсетина минути се справи със спалнята, банята, коридора и дневната... и тъкмо се обръщаше, за да се залови с кухнята, когато забеляза нещо на пода. Тъй като цялото помещение беше бяло, цветното нещо край дивана привлече вниманието й.

Тя приклекна и издърпа... полароидна снимка. Розово-червена полароидна снимка, даде си сметка. Досущ като онази, която беше намерила в автобуса. Онази, която беше пъхнала в куфарчето си, след като Пейгьн беше казал, че не е негова.

- Какво има? - повика я Пейтън. - Парадайз? Да не повърнеш? Парадайз се изправи и отиде при него.

- Фотография... - Показа му я, чудейки се дали не си прави прибързани заключения. Може би имаше и друго обяснение. -Прилича на онази, която намерих. Нали се сещаш, в автобуса.

- Все едно. Приключи ли със снимките? Трябва да вървим да кажем на родителите на Али. Искам да го направим, преди напълно да съм откачил.

- Само минутка. - Парадайз прибра снимката в якето си, без да се замисля, и се залови да снима кухнята. - Почти свърших.

- Тленните останки са у нея - промълви Пейтън с пресекващ глас. - У Мариса.

Парадайз свали телефона.

- О, господи.

- Отиде да се преоблече и да ги вземе, преди двамата с теб да се отправим натам. Ще ми се да имах някой джойнт у себе си. Не мислех... - Пейтън се залови да отваря шкафове. - О, слава богу.

Когато го видя да вади бутилка водка и да я пъха в палтото си, Парадайз понечи да му напомни, че не трябва да разместват нищо, но хайде стига. Сякаш щеше да му се накара, задето не спазваше правилата в нощ като тази?

- Пейтън, мога ли да направя още нещо?

Очите му се върнаха към нея.

- Положението е такова, каквото е. Благодарен съм ти обаче, че ще дойдеш с мен.

Парадайз кимна мрачно и щракна една последна снимка на празния умивалник и плотовете.

- Готово. Ъ, къде е Крейг?

- Все още е в спалнята.

- Пейтън... толкова съжалявам.

Срещнаха се по средата и се прегърнаха с всички сили. Искаше й се да му каже, че всичко ще се оправи, ала знаеше, че не е така.

- Обичам те - каза той.

- И аз те обичам.

Парадайз се отдръпна от него, отиде до входната врата, за да я заключи с помощта на ума си, след което двамата с Пейтън се върнаха в спалнята.

Крейг все още беше там, където стоеше от цяла вечност, и тя се приближи до него.

- Добре ли си? - попита го, слагайки ръка върху неговата.

- Аха. - Той се обърна към Пейтън. - Хей, човече, ако имаш нужда от нещо... аз съм насреща.

Пейтън се приближи до него и те се прегърнаха, а после и тримата излязоха на терасата, брулени от ледения вятър, долитащ откъм реката.

Пейтън тръгна пръв. А Крейг се обърна към нея.

- Дълга нощ... най-добре да се прибирам. Пейтън се обади в тренировъчния център вместо мен и трябва да вървя да хвана автобуса.

- О... окей. - Но нима можеше да очаква нещо друго? Станала бе трагедия. Сега не беше моментът за дълги романтични сбогувания. - Ами... предполагам, че ще се видим утре вечер. Но ще ми се обадиш тази сутрин, нали? Ще се преоблека, а после ще помогна на Пейтън да съобщи на семейството.

- Добре, че успя да се свържеш с баща ти.

- Да, винаги мога да разчитам на него.

- Бас държа.

- Просто е толкова... ужасно. - Парадайз примига и погледът й попадна на леглото вътре. - Толкова грозно. Чудя се кой ли го е направил?

- Бъч ще го открие.

- Надявам се. Наистина.

- Трябва да вървя.

- О... окей. - Чакай, това вече го беше казала. - Ти добре ли си?

- Добре съм. Не се тревожи за мен. Най-добре е да вървиш.

Незнайно защо, на Парадайз й се прииска да му каже, че й липсва... ала това беше нелепо. Та той стоеше само на две крачки от нея. Щяха да се чуят след няколко часа. Утре вечер щеше да го види.

- Лек ден - каза и той кимна.

Парадайз затвори очи, успокои се и се дематериализира.

По безброй причини изобщо не си беше представяла, че вечерта ще свърши с подобно неловко сбогуване. Ни най-малко.

Крейг не остана дълго на терасата. Веднага след като Парадайз си тръгна, той се дематериализира, носейки се по вятъра, използвайки кръвта във вените си, за да я следи.

Когато тя спря да се движи в нощния въздух, той прие физическите си очертания на стотина метра зад нея, на ръба на една морава, която...

Къщата, издигаща се на възвишението пред него, беше с размерите на студентско общежитие, от онези великолепни, внушителни постройки, които можеш да видиш по телевизията в кампуса на някой прескъп университет или пък като някоя кралска резиденция, със заострения си покрив, прозорците с ромбовидни стъкла и грижливо поддържаните градини.

Като нищо беше поне два пъти по-голяма от имението, в което бяха загинали баща му и бащата на Акс.

Парадайз се запъти решително към входната врата - съвсем не както би го сторила някоя прислужница. Миг по-късно вече беше вътре, без да позвъни, а когато Крейг се премести леко встрани, видя през един от прозорците как униформен иконом поема връхната й дреха с почтителен поклон.

Баща й е пръв съветник на краля.

Крейг прекоси разстоянието до къщата с широка крачка и загледа от студа навън как Парадайз се качи по огромно стълбище и се изгуби на несъмнено също толкова разкошния втори етаж. Или пък трети. Или дванайсети.

Дори когато вече не я виждаше, той остана на мястото си, загледан през старомодните прозорци в картините по стените, великолепните килими, копринените тапети... трябва да бяха копринени, нали?

Какво ли пък разбираше той.

Извърна се и плъзна поглед по моравата, разстилаща се пред него, храстите и лехите, в които през топлите месеци несъмнено цъфтяха прекрасни цветя. Зачуди се какъв ли е задният двор. Вероятно имаше басейн. Ограждение за екзотични животни. Шибан резерват за птици.

Беше го излъгала.

И не ставаше дума за дребна лъжа.

Това... това беше нещо огромно - току-що беше отнел девствеността на жена, която, по всичко личеше, бе дъщеря на едно от Първите семейства.

Според древните закони, като член на простолюдието?

Можеха да го осъдят на смърт за това.

Гневът му нарастваше, ала бе насочен все по-малко към Парадайз и онова, което тя беше скрила, и все повече към самия него и това, колко пъти беше надделявал над себе си. И всички онези бариери, които уж беше поставил между тях? Всичките му добри намерения? Преди да я изчука в тоалетната на някакъв човешки клуб, за бога! Беше ги захвърлил на вятъра, до последното. И на всичкото отгоре бе допуснал вниманието му да бъде отвлечено от тренировъчната програма. Отклонил се бе от целта си. Пропилял бе дни, в които би трябвало да спи, часове, в които би трябвало да мисли, тренировки, в които би трябвало да подготвя тялото си.

И всичко това заради една жена, която държеше на него толкова малко, която бе толкова себична и самомнителна, че не бе поискала да сподели нещо така важно за себе си.

Нещо, което няма как да не бе знаела, че ще промени всичко за него.

Това бе съвършената манипулация, завъртяла го на сто и осемдесет градуса от онова, което бе искал наистина. С нейните лъжи и неговото излязло от контрол либидо, не беше имал никакъв шанс.

Ама че глупак... ама че проклет глупак беше.

А глупаците си получават онова, което заслужават. Нали?