Кървава целувка

36

Невероятно бе как един телевизор е в състояние да превърне всяко помещение в място за лентяйстване.

Не че Крейг гледаше повторенията на „Теория за Големия взрив“, които течаха на екрана, но все пак се зарадва, когато един доген се появи и го монтира в ъгъла на стаята. Защото без приятното бърборене на заден план, да седи в една стая с Акс и Парадайз, окончателно щеше да го довърши.

Нуждаеше се от нещо, каквото и да било, с което да отвлече мислите си от нея.

Естествено, докато се взираше във ветрилото от карти, които държеше в ръка, изобщо не ги виждаше. Седнал насреща му, Акс определено не страдаше от същия проблем... поради което след всичките ръце на джин руми, които бяха изиграли, Крейг му дължеше петдесет долара.

- Е, аз май ще си лягам - обади се Парадайз откъм дивана. Невероятно бе как само няколко думи, изречени от една определена жена, бяха достатъчни, за да получи той ерекция.

Така че, да, трябваше да се намести тайничко под масата... преди кръвообращението в бедрената му артерия да бъде напълно прекъснато.

Междувременно Парадайз се надигна от дивана и Крейг постигна забележителен успех, като не я проследи очи. Или поне не директно: с периферното си зрение видя всяка нейна стъпка по покрития с плочки под, като особено ясно забеляза начина, по който тя се наведе над една от масичките, за да си вземе чантата.

- Лек ден - измърмори Акс, докато разместваше картите. Крейг изсумтя.

Вратата се затвори и той се зачуди колко дълго ще му се наложи да чака, преди да може да си тръгне...

- Можеш да вървиш - подсмихна се Акс. - Ще наредя някой и друг пасианс... и ще погледам порно. Което е друг, по-забавен начин да си играеш сам.

- Не съм чак толкова уморен.

- Да, знам. - Акс отметна глава назад и се разсмя. - И слушай, направи ми услуга - не ми се подигравай, като се преструваш. След онова представление в стаята с тежестите за колко тъп ме имаш?

- Не съм с нея.

- В такъв случай, значи, си идиот.

- Не за това съм тук. - И все пак още докато го казваше, остави картите си на масата. - Дължа ти петдесетачка.

- Четиресет и пет. Но щеше да изгубиш и тази ръка.

- Вероятно. Сега ли ги искаш?

- Няма проблем, знам, че няма да ме излъжеш.

Крейг се изправи и докато погледът му се плъзгаше по пиърсингите върху лицето и в ушите на Акс, неволно се зачуди колко ли още метал си беше окачил по тялото на места, които не се виждаха.

- Болеше ли, когато си слагаше?

- Да. Това е част от причината да го направя. След това сексът става още по-фантастичен.

- И татуировките ли?

- Аха.

- Гледай ти. Знаеш ли, по-умен си, отколкото предполагах. Както и по-добър играч на карти.

- Само защото си падам по мастило и метал, това ме прави тъп, така ли?

- Какво да ти кажа, раснал съм в саксия.

Крейг вече беше стигнал до вратата, когато Акс проговори:

- Аз пък си мислех, че си задник.

Крейг се намръщи и погледна през рамо.

- Въз основа на?

- Ти си вампирският еквивалент на селяндур. Мислех, че единственото забележително у теб е размерът ти... а честно казано, за това има камиони.

- А сега?

- Все още мисля, че си задник. - Акс се поусмихна. - Оказва се обаче, че нямам нищо против задниците. Както сам каза, гледай ти. Пък и бащите и на двама ни...

Той не довърши и Крейг му беше благодарен за това.

- Е, да. Ами хубав ден.

- Изкарайте си добре, хлапета.

- Нищо няма да се случи.

- Ти така си мислиш.

Крейг излезе в коридора и се огледа наоколо. Мястото беше притихнало, хоризонтът, както се казваше, беше чист и все пак той си остана там, където беше. Наляво по коридора имаше пет самостоятелни спални. Неговата беше първата. След това беше Акс. И Парадайз...

Той обаче не отиде веднага при нея. Въпреки че беше горе-долу толкова романтичен, колкото и някой камък, в крайна сметка се озова под душа в стаята си, търкайки се така, сякаш щеше да срещне Скрайб Върджин на живо. След това се обръсна. И дори отиде при спортния сак, който беше пуснал на пода предишната нощ, и като извади дрехите си от него, ги подреди на пода.

Бяха чисти. Това беше всичко.

Сини дънки. С дупки. Тениски. Без дупки. Оранжевата му шапка на „Сиракюз“.

Изругавайки, той си избра един от панталоните на униформата и чиста тениска. Остана бос, молейки се от цялото си сърце да успее да отиде на пръсти до стаята й, без никой да го залови.

Излезе в коридора. Отново се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой. А после се втурна по циментовия под, стъпвайки на пръсти, без да вдига никакъв шум. Стигна до стаята на Парадайз и почука тихичко.

- Влез! - долетя изтънелият й, мъничко уплашен глас.

Крейг не загуби нито миг, подавайки първо главата си.

Не, пъхна се вътре целият, затваряйки трескаво вратата след себе си.

- Толкова се радвам - засмя се Парадайз. - Тревожех се... е, както и да е.

Единствената светлина в стаята идваше откъм банята и тя почти беше затворила вратата към нея - седеше на леглото в полумрака, облечена в къс бял халат, пристегнат в кръста... и нищо друго.

Леле. Крака. Изобилие от... прасци, бедра...

Крейг се олюля от похот.

- И ти ли си взе душ? - попита Парадайз.

Той кимна. Защото очевидно си беше забравил гласа в коридора.

- Искаш ли да дойдеш тук?

Той кимна отново.

В следващия миг вече стоеше пред нея. А после коленичи. Сложи разтрепераните си ръце върху краката й и ги пъхна под ръба на халата. Кожата й беше точно толкова гладка, колкото си я спомняше.

Наведе глава и прокара устни по коляното й.

По дяволите, трябваше да кара по-леко, да я целуне, да я положи внимателно на леглото... да се погрижи за нея с ръце... а после да се пръждоса от там.

Това определено нямаше да се случи.

Дланите му се плъзнаха от двете страни на бедрата й и поеха нагоре... придърпвайки халата със себе си. Плътта й се разкри пред очите му и Крейг видя как тя потрепери и се вкопчи в чаршафите.

- Боиш ли се? - попита я. Защото трябваше да е сигурен.

- Не - прошепна Парадайз.

- Знаеш ли какво ще ти направя сега?

- Не...

Крейг кимна, без да откъсва устни от коляното й, милвайки го с тях.

- Отвори крака за мен.

Тя затрепери още по-силно, ала се подчини, разкривайки съвършено скромни памучни гащички, от които Крейг едва не свърши в панталона си.

А миризмата й го подлуди.

- Няма да ти причиня болка - каза гърлено.

- Знам. Вярвам ти.

Премести се от вътрешната страна на коляното й и без да бърза, започна да го изучава с език, плъзгайки го по бедрото й, прокарвайки вампирските си зъби нагоре-надолу.

- Сложи ръце в косата ми — каза й. — Води ме. Знаеш къде искаш да ме почувстваш. Покажи ми.

В началото докосването й беше предпазливо, пръстите й съвсем лекичко разрошиха късата му коса.

- Толкова е мека - прошепна тя.

- Също като теб.

Ръцете му вече бяха на хълбоците й и той я стисна, наслаждавайки се на усещането в дланите си. А после за миг изгуби нишката на мислите си, обзет от неудържим порив да се озове отгоре й.

Това обаче нямаше да го бъде.

Тя започна да го придърпва леко към себе си и той се подчини на нейната скорост, опознавайки я с устните си, подготвяйки я за онова, което предстоеше. А после стигна до гащичките й. Вдигна очи нагоре, но не можа да я види ясно заради халата, надиплен около кръста й, така че развърза колана му и разтвори двете половини. Отдолу Парадайз носеше тясно бяло потниче, без сутиен... така че коравите й зърна хвърляха сянка дори на слабата светлина.

Крейг простена и като си пое дъх, притисна устни до сърцевината й, засмуквайки я през памука, напоявайки я с влага.

Пръстите й го сграбчиха с всичка сила - срамежливото докосване си беше отишло, отстъпвайки място на настойчива заповед... което означаваше, че е време да сменят позата. Крейг се надигна светкавично от пода, уверявайки се с помощта на ума си, че вратата е заключена, и като качи краката й върху леглото, разтвори бедрата й и продължи онова, което беше започнал, целувайки я, повдигайки коленете й нагоре, така че да може по-добре да се погрижи за нея.

Задъхана, дишайки тежко, тя се притискаше в лицето му, притегляше го към себе си, отдаваше му се с невъздържаност, която го шокира и невероятно го възбуди. Ръмжейки, той повдигна потничето й нагоре и ръцете му откриха невероятните й гърди... и докато гърбът й се извиваше в дъга на леглото, беше толкова готов да се отърве от гащичките й...

Ала първо щеше да я подразни още малко.

Вдигнал поглед към нея, Крейг усещаше как спомените се врязват дълбоко в ума му, звуците и миризмите, стоновете и накъсаното й дишане, неподправената й красота.

Истински рай.

Беше много повече, отколкото беше очаквала.

Заровила пръсти в косата на Крейг, Парадайз се носеше върху изпепеляваща вълна от удоволствие, която сякаш я накара да излезе от тялото си и едновременно с това - да го почувства по-отчетливо от когато и да било. Усещането от триенето, горещината в женствеността й не приличаше на нищо, което бе познавала до този миг... и все пак тя все още беше...

Не.

С рязко движение той дръпна от едната, а после и от другата страна и ето че гащичките й вече ги нямаше.

А после усещанията станаха хлъзгави и горещи, нищо не разделяше устните и езика му от сърцевината й.

Благодарение на онова, което бяха направили предишната нощ, Парадайз знаеше какво предстои, така че, когато оргазмът я връхлетя, тя му се отдаде, приветствайки пулсиращата наслада, гърчейки се конвулсивно върху леглото, събаряйки възглавниците на пода.

Когато най-сетне се върна на земята от искрящите висини, където се беше издигнала, видя Крейг да се изправя между краката й.

- Вземи ме - нареди му тя. - Направи го.

А после с едно движение свали потничето си и остана да лежи гола пред огромното му тяло, пред невероятната му ерекция, пред едва сдържаната му мощ. И все пак той се колебаеше, въпреки че от жаждата, бушуваща по лицето му, приличаше на демон.

- Крейг... - Парадайз се протегна и улови гърдите си в шепи, милвайки се, така че гърбът й отново се изви в дъга; горещината, отчаянието, сладостното задушаване отново се завърнаха, десетократно усилени.

Той обаче приседна на пети, отпусна ръце върху бедрата си и наведе глава.

- Крейг?

- Не... - простена. - Не мога.

- Какво...?

- Няма да правя секс с теб.

Ъ, какво?, помисли си тя.

Когато Крейг не каза нищо повече, тя се подпря на лакти и покри гърдите си с тениската.

- Защо не?

- Няма... да го бъде.

- Какво не е наред? Какво направих?

- О, господи, то... не, ти си прекалено добра, ти си...

- Крейг, трябва да престанеш с това.

Достатъчно, помисли си Парадайз и посегна към него. Когато прокара пръсти по ръцете му и почувства обтегнатите въжета на мускулите му, разбра борбата, която водеше със себе си.

- Свали това - нареди тя, подръпвайки крайчеца на тениската му.

Очакваше да понечи да се възпротиви. Ала той не го направи. Отпусна ръце и я остави да му свали тениската, а после... господи, беше красив, гладката му кожа, без нито едно косъмче, изопната върху такава мощ... а когато понечи да плъзне ръце по него, той й позволи, отметнал глава назад, така че шията и раменете му се напрегнаха.

А после я шокира.

- Вземи вената ми - нареди й дрезгаво. - Ако не мога да те имам... искам да вземеш от мен.

Също като оралния секс, то стана толкова бързо - вампирските й зъби се издължиха, очите й се впиха във вената на врата му с настървение, каквото никога досега не беше изпитвала.

Парадайз изсъска и впи зъби в него с жажда, на която той се подчини изцяло. Издърпа го настрани, така че той се оказа легнал под нея, и го възседна, сякаш беше нейната плячка, а вкусът му нахлу в нея, разля се в корема й, изпълвайки я отвътре по начин, по които никаква храна или почивка не можеха да го сторят.

Смътно си даде сметка как тоИ разпери ръце и сграбчи таблата на леглото, извивайки тялото си към нея, стенеИки, докато хълбоците му подскачаха конвулсивно. Беше в плен на оргазъм, миг по-късно - тя също, и всичко стана адски необуздано, адски бързо, когато тя се плъзна надолу и почувства коравината му точно там, където жадуваше за нея.

Ала когато се опита да свали панталона му и да достигне ерекцията му, той блъсна ръцете И настрани и ги стисна в желязна хватка. Парадайз опита да се бори, да се съпротивлява и тогава светът се завъртя и тя отново се озова по гръб.

Кръв се стичаше по шията и гърдите му там, където го беше ухапала, но него не го беше грижа.

Ръцете му се спуснаха към хълбоците и като смъкнаха яростно ципа на панталона, освободиха възбудата му.

Очите на Парадайз се извиха нагоре, но тя си заповяда да се съсредоточи, защото искаше да го види.

Тежката му длан се обви около дебелата му мъжественост и той започна да я движи нагоре-надолу. Не гледаше какво прави -очите му бяха впити в нея. И въпреки горещината между тях, в изражението му имаше нещо невероятно дистанцирано.

Нямаше да я вземе, разбра Парадайз... ала в следващия миг остави настрани объркването и разочарованието си, защото гърбът му се изви и той се изля върху нея.

Може и да не искаше да вземе тялото й изцяло.

Но я белязваше като своя.

Парадайз разтвори широко крака, откривайки се напълно пред него, оставяйки го да се измъчва от изтезанието, на което сам се беше подложил, докато освобождаването му покриваше сърцевината й, изливайки се на горещи, напористи, милващи я струи.

Тя може и да беше девствена... но с цялото си същество знаеше, че това е битка, която Крейг щеше да изгуби.

Може би не тази вечер, ала съвсем скоро той щеше да се прекърши и да я люби.

И тя нямаше търпение.