Лъжи

16.

— Ще умра ли, ако падна там? — пита Джош, навеждайки се твърде много над перилата на яхтата, която плава на запад по Темза.

— Да. Дръпни се — отговарям и го хващам за ръката.

— Не се знае — обажда се Лекс. — Може да доплуваш до брега. Ще бъде забавно.

Увивам по-плътно ръце около Ава, която се е свила на коленете ми и мълчи, и я целувам по косата. Днес нямам сили да споря.

— Реката не е като басейн, Джош. Има течения, които те повличат надолу. Водата е много коварна — добавя Пол.

„Също като хората“ — мисля си, докато гледам кафявата вода, почти същия цвят като чая, с който ме събуди сутринта Пол. Беше сдържан, когато ми подаде вдигащата пара чаша и седна на ръба на леглото.

— По-добре ставай. Днес ще ходим в Хамптън Корт.

И ето ни в яхтата — семейство Форман, чичо Джон и Лекс. Играем си на щастливи семейства. Сара се обади в последния момент, че едно от децата й е болно. Двамата с Пол сме забележително учтиви един към друг — затишие след бурята.

— Не забравяй, че Лекс не е родител, Джош…

— Доколкото ми е известно!

— Затова не вижда рисковете като мен.

— Аз не се тревожа постоянно като майка ти — добавя той и заговорнически се навежда към Джош.

— Не е необходимо — отвръщам. — Ти нямаш моите отговорности.

— Не е вярно — възразява Лекс, става и бръква дълбоко в джобовете на панталоните си. — Имам фирма, която трябва да ръководя. И това е трудно, като да гледаш деца.

— Как мислиш, че ще се отрази това на фирмата? Възможно ли е да понесем щети? — пита Пол.

— Едно е сигурно — никой не работи, защото не говорят за нищо друго — отговаря Лекс.

Някой случаен наблюдател би ни помислил за странна група, докато кимаме едновременно и клатим глави в отказ да повярваме какво се е случило толкова близо до нас.

— Във вестниците пише, че може да е убийство, извършено от имитатор — отбелязва Джон.

Пол не изглежда убеден.

— Погрижихме се да не излъчваме подробности как Джери е убил съпругата си. Слава богу, за забавянето от две минути.

— Не казвам, че излъчваме подробности, но провери ли в интернет? Всичките отвратителни неща и детайли от съдебния процес са достъпни само с няколко щраквания на компютърната мишка.

— Ще трябва да оставим нещата да следват своя ход — казва Пол. — Хората са в шок, трябва да им дадем време. И аз съм шокиран! Вчера Астрид плака на рамото ми двайсетина минути.

— Тя вероятно дори не познава Мелъди! — презрително се изсмива Лекс.

— Полицията може да дойде в офиса и да разпита всички — добавя Джон.

Лекс пъшка.

— Пак отвличане на вниманието. — Той ме поглежда. — Не мога да повярвам, че са говорил с теб.

Кимам и изплювам косъм, който вятърът се опитва да вкара в устата ми.

— Не можах да им кажа много, защото съм виждала Мелъди само веднъж.

— Още не са идвали при мен — добавя Лекс.

— Трябва да се радваш. Беше ужасно. Карат те да се чувстваш виновен дори да си най-невинният човек на света. — Притискам Ава до себе си, втренчвам се в палубата и се чудя дали ще започне дълго мълчание.

— Предстоеше й страхотно бъдеще — казва Пол, потрепервайки. — Беше пълна с идеи. Сергей изпрати цветя на родителите й.

— Трябва да помислим за името на „Форуд“ — заявява Джон. — Мелъди познаваше Джери, защото работеше за предаването…

— Тревожиш се прекалено много. Препредават „Отвътре-навън“ по кабелните телевизии, толкова е сензационно! — Лекс говори през Джон, който сякаш не е там. — Това е страхотна реклама. Може да звучи грубо, но…

— Няма „може“, Лекс!

Той се нахвърля върху мен:

— Аха, разбирам. Кейти си мисли, че е над всичко това. Аз обаче работя адски усилено отдавна и ако направя толкова успешно предаване, че да пишат на първа страница на всеки вестник в страната, ще ми бъде достатъчно.

— Каквато и да е цената?

— Знаеш ли, Кейт, че продажбите на фокуснически комплекти са скочили с неколкостотин процента, откакто се излъчва „Отвътре-навън“? Това е силата на телевизията. Имитаторство!

— Мога да си помисля за жертва, която бих искала имитаторът да избере…

— Престанете и двамата! — Пол вдига ръка, призовавайки за примирие.

— Мамо, защо се карате? — пита Ава и гледа Лекс.

— Карат се двама души, когато не са съгласни за нещо — обяснява Лекс. — Но с майка ти всъщност си приличаме, само се изразяваме различно. Мисля, че аз съм малко по-откровен. — Той ми отправя най-хубавата си усмивка, а аз отговарям с иронична гримаса.

Ава се размърдва на коленете ми и отново лапва палеца си. Наистина ли съм като Лекс? Наблюдавам го как стои с гръб към капитанската каюта, сякаш иска да командва. Пол е свикнал с препирните ни, слуша ги от години. Пол и Лекс са странна двойка, но работят феноменално добре заедно. Първият им голям успех беше „Кой го е направил?“, вариант на риалити шоу, където публиката има думата за изхода от някоя престъпна драма, като гласува за различен край. Приходите донесоха парите за документалните филми и предаванията за престъпността, които бетонираха славата на фирмата като златна гъска. „Отвътре-навън“ е най-новото и най-противоречивото.

„Кой го е направил?“ даде възможност на Лекс гордо да заяви: „Мога да направя всичко да се случи в телевизията“. Той е силно мотивиран, маниак по успеха и иска да стигне до върха. Преценил ме е погрешно, изобщо не съм като него, но нямам желание да го поправям. Меката топлина на дъщеря ми на коленете ми ми напомня, че съм много по-голяма късметлийка в живота от сестра ми Линда или от горката ми майка, която още страда от несподелените си чувства към баща ми. Знам обаче, че Лекс не се интересува от това. Историите на загубеняци от провинцията са отегчителни за привилегированите. Не говоря дори с Пол за моето разбито и абсолютно обикновено семейство. Лекс размахва пръст, за да наблегне на думите си, а Пол е прехласнат. Откровено казано, богатството и профилът, за които Лекс жадува, ме плашат. Статуквото ми харесва, сигурността, че Пол е мой съпруг и че обича семейството си. Може би има нещо такова като прекалено голям успех, който прави хората нестабилни и ги променя. Представям си, че падам в студената и мръсна вода, а яхтата с Пол продължава и никой не чува писъците ми от бръмченето на мотора.

— Трепериш ли, мамо? — пита Ава.

Прегръщам я и се заслушвам в думите на Пол, който окуражава Лекс:

— Дръж публиката на твоя страна, прави каквото искат зрителите и ще преживеем кризата.

Лекс изсумтява.

— Стига да не е като „Кой го е направил?“ и някакви си нещастници да не определят изхода!

Джон отново се е прибрал в черупката си, докато Лекс и Пол продължават да разговарят. Той стои там, когато спираме до брега, и гледаше реката, докато пътувахме.

— Добре ли си? — питам.

— Как е работата, Кейт? Добре ли върви?

Кимам и Джон разрошва косата на Джош, за да не ме погледне. Джош се дръпва смутено от чичо си.

Бяхме запланували да си направим пикник, но когато Сара се обади, че няма да дойде, аз благодарно се възползвах от възможността и купих прескъпи сандвичи и кифли. Денят е студен и наоколо има малко хора. След като влачим децата из спалнята на Хенри VIII и търпим намеците на Лекс за венерическо заболяване (които за щастие Джош е твърде малък да разбере), излизаме в градината и стигаме до лабиринта.

Намираме пътя до центъра без особени затруднения и се връщаме по-бързо, отколкото очаквах. Ава е намусена, а Джош изглежда отегчен. Лабиринтът трябваше да бъде най-интересната част от семейната ни разходка, но е по-малък, отколкото се надявахме.

— Добре, а сега ще играем на криеница в лабиринта — казва Пол, за да внесе оживление. Децата не изглеждат въодушевени. — Хайде, намерете ме.

Той се скрива зад живия плет, а Джон и аз насърчаваме децата. Лекс се прави на призрак, докато се промъкваме по пътеката. Децата се кикотят и хукват напред. Джон подтичва след тях. Завивам по друга пътека и оставам сама. Вървя и се наслаждавам на тишината. Обгражда ме гъст жив плет от тисови дръвчета. Ивици яркозелен мъх сигнализират началото на сезона на растежа. Някъде далеч чувам писък. Спирам и се облягам на перилата. За пръв път за целия ден съм сама и се чувствам изтощена. Нощта беше бурна като зловеща мелодрама и съм твърде уморена, за да разсъждавам какво означава всичко това.

Чувам гласа на Ава от другата страна на живия плет.

— Чичо Джон, къде е мама?

Не помръдвам. Нека да ме намерят.

— Имаме проблем — тихо, но отчетливо казва Джон.

Чувам изсумтяване и нещо, което не разбирам.

— Тя така и не подписа документите.

— Мислех, че всичко е финализирано! — възкликва Пол.

— Не е. Прегледах ги една сутрин. Не се е подписала. Освен ако в дома й няма нещо, което не е при нас.

Пол ругае.

— И какво ще стане сега?

Джон отговаря нещо неразбираемо. Надничам през живия плет, съзирам за миг само цветове и движения и надушвам цигарен дим.

— Ще си остане между нас. Не го споменавай пред друг.

— Нека да тръгнем натам, татко! — Гласът на Ава сякаш прогърмява след поверителния разговор на баща й. Усещам странен вкус в устата си. Какво не ми е позволено да знам? Едва не изскачам от кожата си, когато някой ме потупва по рамото.

— Защо изглеждаш толкова гузна? — пита Лекс.

— Сигурен ли си, че не ми приписваш твоите чувства?

Той се ухилва и острите му зъби проблясват. Приглаждам косата си и се опитвам да възвърна спокойствие.

— Хайде да ги потърсим. — Забързвам по тясна пътека, но Лекс ме дръпва за ръката.

— Закъде си се разбързала? — Той ме хваща под ръка и тръгваме бавно като разхождащи се влюбени.

— Тежка седмица, а? — пита Лекс, но аз не отговарям.

— Не исках да те ядосам. Единственото ми желание е фирмата да постига успехи, Кейт.

— Твърдиш, че си по-всеотдаен от Пол?

— Не, но по душа Пол не си пада по риалити предавания. Той иска да прави по-сериозни неща, например за Ливан или незрящите деца в Африка, но те не докарват пари. Харесва ли ти или не, фирмата беше продадена заради…

— Теб.

Лекс повдига рамене.

— Щом така ти харесва.

— Не си спомням „Кой го е направил?“ да е имало медийния профил, който получихте за предаването с Джери Бонакорси.

— О, Кейт, обожавам начина, по който подкрепяш за всичко Пол, каквото и да направи! Господи, искам жена като теб! — Той докосва с пръсти гъстата редица тисови дръвчета и набраздява вълнообразно повърхността им.

Хрумва ми нещо. Пол често върши телевизионна работа, цяла седмица дава интервюта, защитава „Отвътре-навън“ и рекламира компанията. Медиите настояваха да чуят само него. Не се обърнаха към Лекс. За суетен човек като него сигурно е било голям удар. Телевизия „Форуд“ е партньорство между Лекс и Пол, които притежават по четирийсет и пет процента, а останалите са инвеститори. Питам се докога ли ще издържи партньорството им. Ако напусне „Форуд“ или бъде опозорен, Пол може да бъде принуден да продаде дела си от фирмата и на инвеститорите да бъде предоставена възможността да го купят първи. Лекс може да се сдобие с контролния пакет и да спечели много повече пари, когато продажбата бъде завършена. Осъждането за убийство определено би било причина да принуди Пол да продаде дела си.

— Разбра ли къде е бил Пол в понеделник през нощта? — Лекс е предсказуем като месоядно животно, което гони антилопа и атакува югуларната вена. — Предполагам, че полицаите са те питали.

Опитвам се да го погледна унищожително, сякаш да докажа, че словесните му удари не ми се отразяват.

— Не се интересуваха от това. Задаваха ми общи въпроси за Мелъди и колко добре я е познавал Пол. — Идваше ми да се сритам. В опита си да говоря непринудено бях влязла право в най-опасния капан. Лекс отново ми се ухили с онази усмивка, сякаш знае много тайни.

— Странно. Ти гореше от желание да разбереш къде е бил Пол в онези губещи се часове. — Той не откъсва поглед от мен. — Но като се има предвид какво знаем сега, не съм изненадан. — Усмивката му угасва. Вече е абсолютно сериозен и стиска ръката ми.

— Пол беше с мен.

Той не може да скрие изненадата си.

В същия миг Джош, Ава и Пол се появяват зад ъгъла и се втурват към нас.

— Мамо, аз го намерих пръв — съобщава Джош.

— Виждам всичко! — вика Ава, която е на раменете на баща си.

Лекс бързо пуска ръката ми, сякаш се е опарил. Все още не се е женил. Връзките му продължават по няколко месеца. Втренчвам се предизвикателно в него, за да няма недоразумения за намеренията ми. За добро или за лошо аз съм избрала на чия страна да застана и е по-добре той да знае колко сериозно ще я поддържам. Дали си въобразявам, или наистина виждам за пръв път уважение в очите му?