Лъжи

7.

В сряда има празнична работна вечеря, последната спирка в тура на общуване на телевизия „Форуд“. Едно от новите предавания на фирмата (очевидно измислено и излъчено в ефир от Пол) е предизвикало голямо вълнение. „Отвътре-навън“ е документална поредица в стил риалити за Джери Бонакорси, който преди трийсет години е удушил жена си, защото „го побърквала“. Бонакорси нямаше да бъде запомнен от никого, ако не беше фактът, че тъй като не изразил угризения за престъплението и не бил освободен, той е един от най-дълго лежалите престъпници в затвор в Британия. Сега е на седемдесет години и „Отвътре-навън“ успя да склони Комисията за условни присъди да се съгласи да допусне камери на изслушванията му в съда и в затвора, за да покаже как се взимат решенията дали да бъдат освободени или не затворници като него.

В началото на поредицата не знаехме дали Бонакорси ще бъде освободен. След месец го пуснаха. Ако питате мен, той трябва да гние в затвора, докато умре, но аз съм само съпруга и част от обществото, затова коя съм аз, че да решавам? Според Пол имам таблоиден възглед върху живота, на което отговарям, че всеки е либерал, докато не стане жертва на насилие.

И така, тази вечер е посветена на убийци и мохито. Не знам какъв ще бъде ефектът от комбинацията. Сергей, асистентът на продукциите на Пол, е наел ново, нашумяло заведение в града и е организирал вечеря за сто и петдесет души. Това е отлична възможност за служителите да се подмажат, да привлекат внимание към себе си и да се напоркат за сметка на някой друг. Вечерята е важна, защото ще идва Рейф Спенсър, основателят на КПТВ, заедно с други величия, и Пол гори от желание да ги смая. Купила съм си нова рокля и съм си направила прическа. Косата ми се полюшва в красива вълна, когато обръщам глава.

— Е, какво ще кажете? — Завъртам бавно клошираната си пола пред Ава и Лусиана, детегледачката. Ава седи на коленете на Лусиана, която сресва косата й. Двете се кикотят и си шушукат нещо. Лусиана е бразилка и детегледачка на едни наши приятели, но се грижи за нашите деца, когато е свободна. Тя е обсебена от Ава и часове наред играе на кукли и „училище“ с нея, а Джош е оставен да гледа необезпокояван телевизия.

— О, мама е красива, нали? — пита Лусиана и поглежда Ава.

— Смешна си — заявява дъщеря ми.

— Смешно е да го каже момиче, което се облича в жълто, алено и пурпурно — отвръщам.

Ава е издокарана като Алиса в Страната на чудесата и си бърка в носа. Ококорените й очи се втренчват в мен, докато главата й се клати в ритъм с движенията на гребена. Джош дори не отмества поглед от телевизора.

— Този цвят много ти отива — казва Лусиана. — Пол ще бъде горд, че е с теб тази вечер.

— Еха — кикотя се аз малко смутено.

Лусиана повдига слабичките си рамене.

— Пол е секси мъж. Трябва да бъдеш красива, иначе… — Тя не довършва и въздъхва драматично, а после размахва пръст към мен. — Иначе всички мъже са еднакви. — Лусиана е на двайсет, а говори като седемдесетгодишна. Не мога да си представя как млад и красив човек като нея е толкова циничен към мъжете.

— Говориш мъдро, Лусиана — усмихвам се. — Яжте каквото има в хладилника и не позволявай на децата да стоят до късно.

Лусиана кима. Прилага една и съща изпитана във времето практика да ме изкара от къщата. Мобилният ми телефон звъни. Таксито е навън.

— Е, излизам. До скоро.

Джош не отговаря. Телевизорът гърми. Отново проверявам съдържанието на чантата си и оглеждам зъбите си в огледалото в коридора. Все още са там.

Позволявам си лукса да взема такси, защото съм с обувки с високи токчета. Минаваме покрай магазини и къщи и виждам старица, която мъчително се влачи по улицата и тялото й се тресе от усилието да носи тежката си пазарска чанта. Изпитвам вина, че съм галеница на съдбата и заради късмета си. Започнала съм да го приемам като нещо неизменно. Опитвам се да преценя дали това е проблем, когато усещам, че мобилният ми телефон вибрира, защото съм получила съобщение от Джеси.

Прибирам телефона в чантата си и облягам глава на седалката. Сигурно съм получила стотина съобщения от Джеси със същия текст. Вярна е на себе си. Пол ще се гордее с теб. Хубаво е да го чуеш. И аз се гордея с него. В главата ми отекват риданията му от понеделник. Седалката изведнъж става лепкава и въздушната струя през прозореца — студена. Нямам обяснение, което да ме успокои, и отново ме обземат неприятни мисли. С Пол трябва да поговорим. Жадувам за яснота и да се върна към хубавия си, нормален живот. Таксито спира и аз ощипвам дланта си, за да се стегна. Аз съм жената на шефа, трябва да играя роля и искам да я изиграя добре.