Мъдростта на Графството

Осма глава Мъдростта на ентите65

Когато Стария Върбалан, отмъстителното дърво, живеещо в Старата гора отвъд границите на Графството, хваща в капана на възлестите си корени Мери и Пипин, пред нас се разкрива един много важен аспект от живота в Средната земя хобитите (както и останалите съзнателни същества в света на Толкин) са в уникална връзка с природата, връзка, която може да доведе до различни обрати.

В света, който обитаваме, ние се смятаме за господари на природата. В Средната земя мъдрите знаят, че може да бъде иначе. Тук природата си го връща.

Дърветата са от голямо значение за Толкин. Като дете обожавал да води дълги разговори с любимите си дървета. В по-късен етап от живота си, в момент на ярост, той пише, че би приветствал Рагнарьок (митичната апокалиптична битка между нордическите божества), стига да може да премахне цялата грозота на индустриализацията и да си върне скъпите унищожени дървета.

Затова не трябва да се учудваме, че те играят толкова важна роля, като персонажи и като символи, в историите на Толкин. Мраколес, Лотлориен и Ветроклин са много повече от места, на които се развива действието те са епицентър на мистерия и магия, с богата история, която ни връща назад към произхода на Средната земя.

Ентите на Толкин са едни от най-старите и странни обитатели на фантастичния му свят. Те били създадени от Валарите (древните полубогове на Средната земя), за да пазят гората. По-късно елфите ги научили да говорят (навярно защото елфите обичали да си бъбрят с дърветата и им се приисквало най-сетне да им отговорят нещо). Ентите странстват из горите на Средната земя като внушителни, могъщи лесничеи в национален парк66.

По някаква причина ентите изгубили връзката си с женските от своя вид, изолирали се от останалите части на Средната гора, докато през хилядолетията горите намалявали, и останали да обитават само своеобразната си крепост Ветроклин. И заживели главно там. Във Ветроклин си изградили егалитарно общество, подобно на хобитското67, а Ентосъборът е основният им начин да общуват помежду си. На едно такова събиране те решават да атакуват Исенгард крепостта на Саруман и така преобръщат хода на Войната на Пръстена.

Дървобрад се опитва да убеди Мери и Пипин (бягайки от бандата орки, те попадат под грижите му), че не е важно да се бърза. За ентите има нещо непоносимо и неприемливо в нетърпението и прибързаността. Ентите живеят, докато е жива и гората, те са по-склонни да мислят за сто години напред, отколкото за случващото се в момента. В тази връзка може да кажем, че ентите са господари на устойчивостта68. За тях сто години са нищо.

Ние, хората, можем много да научим от тяхната дългосрочна перспектива. Изглежда, в нашия свят корпорациите и политиците са далеч по-склонни да жертват последната дива местност на света, за да си осигурят евтино гориво и ресурси за ненаситните фабрики. Компаниите за петрол и въглища са покварени също като магьосника Саруман, който изсича гората Ветроклин, за да задвижи извратените си машини, които е създал зад черните стени на Исенгард.

Когато Леголас за пръв път влиза в гората Ветроклин, неговата елфическа емпатия надминава всякакви скали. Дъхът му спира, до такава степен усеща живото присъствие на дърветата. Той осъзнава поразителната сила на вековната памет. Гората мисли. Той може да усети растящата ѝ ярост — натрупания гняв в отговор на злото, което сее хаос извън горските предели. Впоследствие разбираме, че ако му се даде достатъчно време да общува с тях, Леголас може да разбере какво мислят дърветата. Ех, ако можехме и ние да се вслушаме в нашата природа.

Лотлориен също е чудно място с много дървета. Когато Фродо пристига в последния бастион на нолдорите69 в Средната земя, той е поразен от гледката на извисяващите се сребърни малорни. Всичко му се вижда великолепно и сияйно, толкова свежо и ново, сякаш току-що е създадено, но и вечно, подобно на самото време. Най-добре го описва Сам, когато с благоговение промълвява: „Сякаш сме вътре в песен“.

В нашия свят има безумно красиви места, засадени с прекрасни дървета. Всеки, който застане под извисяващите се секвои на Стаут Гроув в Северна Калифорния70 или отиде през есента да гледа горите във Върмонт, би разбрал какво чувстват хобитите. Чувството е подобно на духовна епифания. Звуците на полюшващите се и скърцащи краища на дърветата създава усещането, че слушаме песента на Земята.

В есето „За приказните истории“ Толкин пише за влиянието, което му оказали приказките от неговото детство, те му дали способността да открива вълшебното в ежедневните обекти, например в дърветата. Помислете си за всички обикновени изрази, употребявани в историята „дървото на живота“, „родословно дърво“, „дървото на познанието“. За Толкин думата „дърво“ означава много повече от ствол, извисяващ се над земята. То е нещо живо, захванало се в миналото и митологията на човечеството (и има голямо значение за историята на създадената от него земя). В древната история за произхода на Средната земя, според епическото произведение на Толкин „Силмарилион“, се разказва за едно от първите злонамерени действия на Мелкор (господаря на Саурон), който унищожил гигантските сияещи дървета, хвърлящи светлина върху Безсмъртните земи. В състояние на силна завист и омраза той промушил Двете дървета с копието си и заповядал на гигантския си паяк да изсмуче живителните им сокове и да ги напълни със своята смъртоносна отрова. Няма нужда да ви казвам, че дърветата никога не се възстановили. Постъпката на Мелкор е еквивалент на ядрена катастрофа71.

На върха на цитаделата Минас Тирит гондорците посадили фиданка, далечен наследник на едно от тези прекрасни дървета, и тя се превърнала в символ на гондорския народ. Бялото дърво, както го наричали, цъфтяло с години, докато не залиняло и не умряло заедно с последния крал на Гондор. След като Арагорн си връща трона, Гандалф го завежда до близката планина, където му показва в снега ненадейно пръкнала се в ледената кора фиданка. Арагорн я пресажда на мястото на изсъхналото дърво. Това е алегория за възкресението на кралството и настъпването на нова епоха на Средната земя.

В кулминацията на „Двете кули“ ентите са принудени бързо да вземат решение (колкото и това да дразни всяка фибра от фиброзното им същество) и да защитят любимата си гора от брадвите на белия магьосник и орките. Саруман е отсякъл красивите им дървета. Те виждат разрушенията край Исенгард. Дървобрад казва за Саруман, че „умът му е като метално колело“. Магьосникът не го е грижа за растенията, а по-лошото е, че експериментира с орки променя ги така, че те вече не се страхуват от дневната светлина. На практика Саруман е генен инженер! Исенгард е „Монсанто“72 на Средната земя.

Дървобрад се упреква за бавната си реакция. Разбира, че е станал безучастен, и осъзнава, че е позволил на Саруман цял низ от безобразни посегателства срещу природата. Ентите щурмуват стените на Саруман, късат каменните блокове „като хлебна кора“ и смазват враговете си, после унищожават язовирната стена и наводняват Исенгард, загасяйки завинаги магьосническите огньове. Отмъщението на ентите е ужасяващо и бързо. Саруман е трябвало да има едно наум и да не убива дърветата на великите пастири от Ветроклин.

В нашия свят природата е под заплаха. Нашите водоизточници и гори, както и самите ние сме тровени с тежки метали от въгледобивните фабрики, глобалното затопляне се засилва заради употребата на въглеродни енергийни източници. Ако не променим начина си на живот, на дърветата ни може да им писне и да ни подгонят с армия гневни енти.

Но и в реалния ни свят има хора, които се изправят и предизвикват статуквото на сарумановците. Например Джули Бътърфлай Хил, почитателка на дърветата и на „Властелинът на пръстените“. Две години тя живее на върха на високо сто и осемдесет стъпки дърво, за да го предпази от сеч. Такъв е и бившият президент на Малдивите, Мохамед Нашед, удостоен с титлата „Рицар на Земята“ заради опитите си да образова световната общественост за промените в климата. Той насочва вниманието към родния му архипелаг и какво му причиняват покачващите се нива на морските води.

Тези двама души живеят много различно. Но и вие може да участвате в промяната, без да е необходимо да живеете на върха на дърво или да сте дипломат на промяната. Осведомете се за проблемите на околната среда в своя край. Дръжте под око своите областни управници, кметове, депутати и прочее висшестоящи служители. Изложете своето мнение за онова, което ви притеснява, пред местния вестник, накарайте своите представители да знаят, че вие, техният скъп избирател, се интересувате от това, какво става във вашия район. Използвайте социалните мрежи, за да уведомите приятелите си за случващото се по света, не се осланяйте само на подбраната информация от медиите.

В края на „Двете кули“ Фродо и Сам са на път да влязат в земите на Мордор, тогава преминават през мястото, наречено Кръстопътя най-източната точка на Гондор. Там се извисяват древни изсъхнали дървета (страдащи от злата магия на Саурон). Върховете им са изсъхнали и превити, но Фродо забелязва, че в тях все още тлее някакъв живот, който отстоява на злината на Мордор.

Това са последните дървета, които виждат по пътя си към Съдбовния връх. В Мордор дървета няма, само драки и храсталаци същите инвазивни растения се ширят и по нашите земи след сеч. След унищожението на Пръстена Сам и Фродо изпадат в безсъзнание край начупените склонове на Съдбовния връх. Спасяват ги орлите, които ги отвеждат далеч отвъд пустите земи73. Първото, което вижда Сам, след като се събужда, е красивата корона на дърво, огряно от дневната светлина. Той се чувства прекрасно и казва: „Слънчеви лъчи по листата!“

Сам се е върнал в света на живите. Върнал се е в света на дърветата.

Мъдростта на Графството ни казва: Чуйте съвета на ентите и никога не действайте необмислено, но като тях бъдете бързи, когато защитавате онова, в което вярвате.