Мъдростта на Графството

Дванайсета глава Изящните елфи

Когато Гандалф казва на Сам, че той ще съпровожда Фродо до Ломидол, младият градинар е толкова развълнуван, че се просълзява. Той е като малко дете, на което току-що са казали, че ще го заведат в Дисниленд. Най-накрая ще види истински елфи!

През целия си живот Сам слуша за елфите. Той израства под хълма в Хобитово, фактически е непосредствен съсед на прочутия Билбо Бегинс, хобита, който е посетил легендарния Ломидол и се срещнал със загадъчния владетел на това място Елронд Полуелф, син на легендарния мореплавател Еарендил. Сам е слушал от благия Билбо много елфически истории и песни.

За Сам елфите означават вълшебство, ето защо е толкова развълнуван.

Първия път, когато Сам вижда един от елдарите, е когато Дух на Пръстена преследва хобитите из Графството и по щастлива случайност те попадат на елфа Гилдор на горската пътека. Първоначално хобитите чуват как елфическият благородник и неговата дружина пеят песента за Кралицата на звездите. Впоследствие те виждат загадъчните елдари, чиито тела сияят сякаш със собствена светлина. Гилдор и приятелите му вземат хобитите под своето крило и ги настаняват в елфическия си бивак. Те гощават изплашените и гладни хобити с вкусна храна и им гарантират сигурност под своя дървесен заслон.

Това е запазената марка на елфите изключително са вежливи към всеки, дошъл при тях с молба за помощ. Една от техните любезности гласи: „Звезда огрява часа на нашата среща97“. Фродо знае тази реплика и я използва, което приятно изненадва Гилдор. Този поздрав означава много повече от формално ръкостискане. Това, което предполага подобен елфически поздрав, е: „Надявам се да станем приятели и приятелството ни да продължи вечно“.

Фродо знае няколко думи на елфически от Билбо, който сериозно изучава езика им, след като се прибира от приключението с джуджетата. За какво му е било на Билбо да учи Фродо на език, който никога няма да използва? Хобитите рядко напускат Хобитово, а елфите много рядко минават през Графството или пък общуват с полуръстовете. Вероятно Билбо просто обича елфите и тяхното знание, в което иска да посвети и Фродо. За Билбо историите за елфи са от голяма важност. Приказките за тях стимулират въображението му.

В днешно време много хора се чудят защо им е да учат история и древни езици. Какво се е случило в миналото (или как се е говорило в миналото), за тях е безполезна информация. Билбо знае, че от историята на собствения му народ може да се вземе поука. Образът на Билбо, разбира се, напомня този на създателя му. Толкин е филолог98. Целия си живот прекарва в ровене из древни езици (понякога „мъртви“, защото никой жив човек не ги говори). Вероятно той никога не би създал Средната земя, ако не беше любовта му към древните култури, увлечение, което започва още от детските му години.

Фродо е безкрайно доволен, че се озовава в компанията на елф и има възможността да помоли за съвет Гилдор. Той го пита какви да бъдат следващите им действия. Елфът мъдро му казва: „Съветът, дори и от най-мъдрия сред мъдрите, е опасен дар“.

Това е добър урок за всекиго. Много от нас дават съвети на приятелите и семейството си, но виждат с очите си как заръката, дадена с най-добри намерения, води до беда. Никак не е приятно да те обвиняват за чуждите проблеми. Но трябва ли просто да пренебрегнем човек в момент на нужда и да го гледаме как се мъчи и тюхка над важно решение? Отговорът на въпроса се крие в това, до каква степен се чувствате съпричастни. Част от поднасянето на този „опасен дар“ е да сте склонни впоследствие да понесете последиците.

Фродо в крайна сметка се добира до Ломидол99, където Елронд прилага цялата си сила (включително и хирургически методи), за да го излекува от ужасната рана, нанесена с моргулския кинжал100. Фродо се събужда в Последния уютен дом на изток от морето. Минал е почти половин век, откакто Билбо, Гандалф и джуджетата са минали оттук, но Ломидол въобще не се е променил. Все още е приветливо място удобно, пълно с храна, песни и приветливи физиономии. Истинското вълшебство на елфите е неусетната сила, с която лекуват всички видове злочестини грижи, страх и тъга. Елфите имат възможността да правят нещата около себе си по-добри.

Случвало ли ви се е да отидете на гости у някого и да се почувствате у дома си? Може да отивате там за първи път, но от момента на влизането си усещате странно желание, усещате се привързани и щастливи. Такава е къщата на родителите ми. Това е едно от онези места, в които сякаш вратата постоянно е отворена за нови посетители. Гостите са приветствани с радостни усмивки и веднага им се предлага чай или кафе, или пък нещо домашно приготвено. През зимата огнището винаги е запалено и се готви нещо вкусно, супа или се пекат сладки. Хората могат да идват напрегнати при родителите ми, но когато си тръгват, по лицата им има усмивки, а в душите им спокойствие (и някакви зеленчуци в ръцете от голямата градина на баща ми). Те са по един рядък начин вежливи с приятелите и гостите си, точно както е и в Ломидол.

Изглежда, този вид елфическа любезност и изящество липсват в наши дни? Дали домовете ни (или пък офисите) са приветливи места? Опитваме ли се да създадем приятелска атмосфера за семейството и колегите си? Ако отговорът е „не“, си помислете какво ви пречи да го сторите. Може би трябва да сме като елфическия ковач, който оставил съобщение на вратата на мините Мория. Всичко, което трябва да направите, е да кажете думата „приятел“ и гигантската вълшебна врата веднага ще се отвори101.

На Съвета на Елронд в Ломидол се събират представители от всички краища на Средната земя, за да решат какво да правят с Единствения пръстен. Председател на съвета е Елронд, който е образец за спокойствие и сила, лидерите от нашия свят могат само да се поучат от него. Отговорите му са обстоятелствени, но никога скучни, той на няколко пъти обяснява, че Пръстенът на Саурон не може да се използва срещу него. Елфическите пръстени (един от които носи Елронд102) са направени, за да създават, да лекуват и да предпазват от всякаква разруха). Природата на Единствения пръстен е покварата. Той е измислен да носи сила на притежателя си, да властва над останалите. Елронд се бои да го носи.

Елронд дава Саруман Белия като пример за това, как може уважаван мъж да се поквари. Казва, че е опасно да се изучава „изкуството на Врага в такава дълбочина“. Накрая ще се превърнеш във врага, срещу когото се бориш. Благодарение на мъдростта си Елронд успява да убеди Съвета, че единственият начин е Пръстенът да се унищожи. Той усеща силата на духа и потенциалния кураж на Фродо и възлага задачата на дребния хобит. Една от характеристиките на добрите лидери е възможността им да познаят таланта сред останалите.

На Елронд принадлежи идеята да се изпратят заедно девет другари в противовес на Деветте духове на Пръстена Сауроновите Назгули. Той подбира представители на всички свободни народи в Средната земя да придружат Фродо. Изпраща ги по пътя към неизвестното с окуражителни думи и ги съветва да не гледат прекалено далеч напред. Очертава се да бъде дълъг път, те трябва да пазят силите си и да внимават във всеки момент.

Когато компанията им пристига в Лотлориен, отвеждат ги в центъра на Златната гора и там ги представят на Галадриел. Галадриел има някои свръхестествени способности, тя може да чете мислите на хората, както и да им внушава такива. Всички от групата (без Боромир, който се страхува от нея) са възхитени от кралската ѝ природа. Тя е въплъщение на изискаността. Дори грубият Гимли се тръшка в своята постеля лудо влюбен103.

За да забрави ужаса от Мория, на задругата ѝ се позволява да си почине в Лотлориен. На това спокойно и красиво място те бързо загърбват проблемите си. Остават в тази чудна, огряна от слънцето гора, слушат елфически песни и се възстановяват. Един ден Фродо пита Сам какво мисли за елфите и градинарят му отговаря, че, изглежда, Галадриел и хората ѝ принадлежат на това място много повече, отколкото хобитите на Графството, до такава степен са свързани със заобикалящата ги среда.

Те по изящен начин живеят в хармония с природата, но този начин на живот почти е изчезнал от нашия свят.

Освен изкусно да сплитат своите здрави въжета до красивите си дървени къщи, в които живеят, елфите правят всичко останало с голяма грижа и внимание. Всеки един дар, който Галадриел дава на деветимата, е внимателно изработен — брошките във форма на лист, с които закопчават плащовете си, плетените пояси, малката кутийка, която подарява на Сам.

Дори в поражението Галадриел си остава изящна. След като отхвърля предложението на Фродо Пръстенът да остане у нея, с ясното съзнание, че може да заприлича на Саурон, ако го сложи, тя през смях и с нежен глас казва, че приема своята съдба: да „се смали“ и завинаги да напусне Лотлориен.

Част от изяществото на елфите се прехвърля на Фродо. Или вероятно той винаги го е притежавал и това е причината чичо му Билбо да го учи на елфическия език и история, и да желае той да се срещне с тях. Какъвто и да е случаят, Фарамир също го усеща у него, когато го залавя със Сам в горите на Итилиен. Той казва на Фродо, че около него витае „нещо елфическо“. Фарамир знае, че Фродо отива в най-тъмното и опасно място на света. Хобитът обаче, странно за неговия малък ръст, излъчва присъствие. Има нещо във Фродо, което кара Фарамир да повярва на полуръста и да му остави Пръстена на пръстените, както го наричат.

След като приключението му приключва, Фродо разбира, че мястото му вече не е в Средната земя. Във Войната за Пръстена той губи част от душата си. И решава да последва Гандалф, Билбо, Галадриел и Елронд на белия кораб за Валинор104 — Безсмъртните земи. На практика избира да умре по елфическия начин. Той трябва да се сбогува с всичко и всеки, когото познава и обича.

А, най-важното е, че той се сбогува и със себе си.

В митологията на Толкин единственият бог Илуватар дава на хората смъртта като дар. Може би се чудите как е възможно смъртта да се смята за подарък. Не е ли по-добре да живеем вечно като елфите? Да живеем вечно, без да се страхуваме, че ще остареем и ще се разболеем? Смъртта е ужасната действителност краят на всичко.

Според Толкин елфите плащат цената за безсмъртието си. Те не разбират временния характер на живота, както ние хората (или хобитите) го разбираме. Устойчиви са на всяка промяна и се опитват да спрат времето в своите пристани Ломидол и Лотлориен. Без разбирането за тленността на света, трудно може да се проумее дарът на живота. Всеки ден трябва да се изживее добре, защото може и да ни е последен. В един миг, когато умората от прекалено дългия живот е осезателна, смъртта идва като освобождение105.

Толкин вярва, че истинската тема във „Властелинът на пръстените“ е сложната идея за „смъртта и желанието за безсмъртие“. Хората (хобитите) са обречени да умрат и да напуснат Средната земя на път към Неизвестното. Елфите също са обречени да напуснат Средната земя и да се върнат в Безсмъртните земи, където стават подвластни на боговете и не са господари на себе си и света си. Те трябва да „се смалят“, както казва Галадриел, след като е преодоляла изкушението на Пръстена, и да се преклонят пред богоподобните Валари.

Елфите най-накрая приемат голямата промяна напускането на Средната земя с цялото си изящество, точно както и ние трябва един ден да приемем неизбежното и да напуснем своя свят. Понякога ставаме свидетели на болни и стари хора, които виждат в смъртта красива развръзка. Други се противопоставят на голямата промяна и се борят до самия край. Белият кораб със своите фантастични пасажери, напускащ Сивите заливи, това е метафора за края на живота и преминаването към друга форма на съществуване.

Мъдростта на Графството ни казва: Нека изяществото на елфите те научи на вежливост, любов към знанието, самообладание и приемане.