Мъдростта на Графството

Пета глава Как да се оправяме с „Големите хора“

В Средната земя „Големите хора“ са една от многото раси, живеещи извън Графството, и са доста различен вид от хобитите. Те стърчат над хобитите както възрастни над деца. За обитателите на Графството големите хора често изглеждат застрашителни, слабоумни или просто озадачаващи.

Понякога на хобитите се налага да навлязат в земите на Големите хора и да се оправят с тях по техните правила например в човешкия град Брее на изток от Графството. Но събитията, разиграли се по време на войната за Пръстена, изцяло запращат хобитите сред тревогите на Големите хора и ги отнасят далеч-далеч от закрилата на тяхното любимо Графство38. От срещата им със зловещия Бил Папратак от Брее, през загадъчния Том Бомбадил, от суровия Бард от Езерния град до царствения и снизходителен Денетор от Минас Тирит, хобитите израстват и се променят след взаимодействието си с Големите хора. Въпреки изпитанията полуръстовете никога не се отричат от простоватата си доброта, чувството си за хумор и строгите си морални правила.

Въпреки че Гандалф е вълшебник, той прилича на човек, затова и в съзнанието на Билбо Гандалф е човек. Една слънчева сутрин Билбо веднага преценява този странен тип, който съмнително се шляе се пред вратата му. (Хобитите вярват, че човеците са слабоумни и шумни, и трополят насам-натам с грацията на гоблини. Нищо добро не следва, замесиш ли се с хора, затова народът на Графството обикновено страни от тях.)

Билбо бързо разбира, че на Гандалф може да се вярва, но и че той е ужасно загадъчен.

Хобитите са простодушни същества, до голяма степен може да прочетеш по лицата им всичките им мисли. Те не са способни да скрият нещо. Гандалф е от онези хора, които имат много тайни и скрити планове, и ако искаш да си им приятел, трябва да имаш предвид, че си на странен (но обикновено интересен) път.

Гандалф от своя страна е впечатлен как Билбо постоянно го изненадва със саможертвената си храброст. След като Билбо предава камъка Аркен39, за да успокои навъсения Бард и алчния крал на елфите от Мраколес, Гандалф го причаква в тъмнината и го изненадва, казвайки му каква чудесна работа е свършил. Вълшебникът, подобно на Билбо, не желае да види Торин и останалите джуджета обсадени на Самотната планина от армия негодуващи хора и гневни елфи. Понякога компромисът е най-доброто решение за измъкване от безизходно положение, свързано с Големите хора.

Елфите не са хора, но те пораждат същата несигурност у хобитите. Когато Фродо, Сам и Пипин, в началото на „Задругата на пръстена“, напускат Графството, те срещат елф на име Гилдор. Елфът е шеговито саркастичен, като за представител на своя народ, нарича хобитите „невежи“ и деликатно се подиграва на опитите на Фродо да говори елфически език. Но веднага, щом разбира, че са преследвани от Черните конници, Гилдор става сериозен и закриля хобитите, пазейки ги през нощта.

Когато Фродо му се оплаква, че хобитите вече не са в безопасност в собствената си страна, Гилдор му казва, че хобитите могат да се ограждат в Графството, но не могат вечно да държат отвън останалия свят. Гилдор е прагматик и песимист. Той е от онези типове, които се смеят сухо и ти казват, че си загазил, въпреки че ти вече много добре го знаеш. Но съветите на Гилдор са смислени. Мнозина от нас правят погрешни опити да се изолират в малък защитен свят, където им се иска да пренебрегнат случващото се наоколо. Но накрая Черните конници на света ще дойдат да ги търсят.

Том Бомбадил е също толкова мистериозен, колкото вълшебника Гандалф, и много по-откъснат от случващото се в Средната земя от елфа Гилдор. По някакъв начин обаче е най-добрата кръстоска между човек и полуръст: той е голям, добродушен и приятелски настроен хобит с жълти ботуши (но и хобит, женен за прекрасен, пеещ речен дух)40.

Том е единственото същество в Средната земя, върху което Пръстенът няма сила. Той не е нищо повече от дреболийка за този „човек“, който се нарича „най-стария“ в Средната земя и твърди, че е бил там още преди Големите и Малките хора. Хобитите и намеренията им са без значение за него. Той е като прекалено зает възрастен, който слуша с половин ухо как детето мънка за сложните правила на някаква измислена от него забъркана игра.

Фродо остава на заден план, когато Том взема Пръстена и го хвърля във въздуха, преструвайки се, че ще го накара да изчезне. А после Носителят на Пръстена бива посрамен, когато го хващат да проверява дали Том не го е сменил с друг. Той слага пръстена на пръста си и изчезва от погледа на своите приятели, но открива, че Том го вижда ясно като бял ден: силата на Пръстена да те прави невидим не действа на Бомбадил.

Том е от онези рядко срещани хора, които ни виждат с „всичките ни кусури“. Въпреки че този тип хора имат силата да ни унижат и смутят, те често са най-полезните приятели, когато се нуждаем от добър съвет, без да ни се гали егото. Колкото по-висока е позицията на човек в живота, толкова по-малка е вероятността да се съвещава с Том Бомбадил мъдреца, дегизиран като пушач на марихуана, който носи тениска с надпис: „Животът е хубав“ и казва каквото му е на ума.

Скоро след като откриват Бомбадил, Фродо и приятелите му се срещат с Бил Папратак, „глупав и зъл“ дангалак от градчето Брее. Те от самото начало не харесват подлия Папратак, особено след като им поисква нечувана сума пари за едно нещастно пони, което очевидно е държал гладно и измъчено41.

Всички ние и преди това сме срещали хора като Бил Папратак. Това е онзи тип, дето бие кучето си, разказва глупави вицове и като цяло ни кара да се почувстваме неудобно под злобния му самодоволен поглед. Той не е най-злият вид Голям човек, но е от онези противни типове, създаващи проблеми просто за удоволствие. Докато хобитите напускат Брее, Сам улучва Бил по носа с перфектно прицелената си ябълка. Не съм привърженик на използването на твърди плодове с насилствени цели. Но 41 много често Големите хора имат нужда от лек шамар, за да се опомнят и да видят грешките по пътя си. Затова, да, смело метни метафоричната ябълка по онази самодоволна физиономия.

Понякога хобитите съдят прибързано въз основа на първоначалното си впечатление, както в случая с Бързоход. При срещата им в „Скокливото пони“ никой от тях няма доверие на грубоватия Скиталец. Той е обрулен, мрачен и съвсем неясен човек. Докато бягат от Конниците, те опознават Скиталеца като боец и водач. Очаровани са също така от неговите балади романтични разкази за Първата епоха, които Бързоход пее около лагерния огън. Той е от онези хора, които изглеждат покварени, но чувстваш, че са честни. Като някой раздърпан тип, когото срещаш на купон и не ти се иска да се допреш до него, но някой му бутва китара в ръцете и се оказва, че той може да изсвири всяка песен на „Бийтълс“.

По-късно в Ломидол те разбират, че Бързоход Скиталеца е всъщност Арагорн доблестният наследник на величав трон. Те го виждат в страхотните му елфически дрехи, вероятно косата му е умита и сресана, разхожда се с поразително красивата Арвен. Той е напълно различен човек от разбойника, когото срещат в Брее. Колко пъти в живота първоначалното ви впечатление ви е подвеждало и сте разбирали, че грешите? Веднъж се отнесох пренебрежително с нов колега, който носеше кадифено сако и аз реших, че е много претенциозен. Моментално не харесах този човек заради сакото му. Кой, по дяволите, носи кадифено сако? Така си помислих. После цялото ми пренебрежение се обърна срещу мен. Хобитите носят кадифени сака. Този човек ми стана невероятен приятел, а аз още търся да си купя кадифено сако.

В Лотлориен Фродо предлага (вероятно неразумно) по своя воля да даде Пръстена на Галадриел главно защото той е толкова очарован от великолепната елфическа кралица и внезапно решава, че тя е способна да го освободи от тежкия му товар. Фродо научава важен урок: как силата прелъстява и развращава, дори елфите не са имунизирани срещу съблазънта на Пръстена. Обикновеният човек Боромир ще стане жертва на неспособността си да овладее това си изкушение.

Боромир е изтъкан от противоречия. Здраво тяло, но слаб дух. Ужасен от Саурон, но в същото време смел като лъв в битката със слугите на Мрачния владетел. Той се бие смело в мините Мория, за да спаси деветимата си другари, но после полудява и се опитва да изтръгне Пръстена от Фродо. Да си имаш работа с човек като Боромир със сигурност е опасно. Как се споразумяваш с човек, който иска нещо, което не си склонен да дадеш? Не всички можем като Фродо да си сложим вълшебния пръстен и да изчезнем.

Когато Фродо спори с Боромир какво да предприемат с Пръстена, честният хобит казва на гондореца, че не вярва в „силата и честността на хората“. Това е урокът. По света има силни мъже. Влиятелни мъже, които мислят, че могат да приложат разрушителна сила, когато им се налага да решат даден проблем. Но понякога те лъжат. Много често употребената от тях сила е знак за слабост, точно както при Боромир. Разбира се, синът на Денетор бързо осъзнава грешката си и загива, защитавайки Мери и Пипин.

Фарамир, по-дълбокомисленият брат на Боромир, но равен на него по смелост, е достатъчно силен, за да издържи теста с Пръстена. Баща му Денетор подло го нарича „ученик на вълшебници“, знаем, че той прекарва доста време с Гандалф по време на едно от неговите „изследователски пътешествия“ в Гондор, където е дошъл да сглобява историята на Пръстена42.

Разбираемо, Фродо и Сам ги е страх от Фарамир, когато той ги залавя с групата си гондорски стрелци в горите на Итилиен. Но те не му се молят, не пълзят и не се отдръпват. Фродо с помощта на рационални доводи убеждава Фарамир да ги пусне и по-малкият брат на Боромир, мислителят на Средната земя, осъзнава опасния характер на Пръстена точно както Гандалф и Галадриел. Честното и прямо обяснение понякога работи, когато са ви взели на прицел, особено ако те са честни и свестни хора.

Въпреки това, от време на време тази рационална стратегия пропада. Денетор е перфектен пример за човек, ламтящ за власт, който не може да се усмири и да се сработите. Той е егоистичен, тираничен, опериран от емпатия. Мнозина от нас работят за някой като Денетор и се чувстват безпомощни, ако имат шеф като последния наместник на Гондор. Властта превръща хората в смешници, а мисълта да я изгубят е ужасен удар по егото им, особено за онзи, който е пълновластен.

Хобитът Пипин се свързва с Денетор и инстинктивно предлага живота си на наместника на Гондор в отплата за този на Боромир. Постъпката на малкия полуръст преминава през бронята на Денетор, но дори добрината на Графството няма траен ефект, който да задържи емоционалния срив на наместника. С хора като Денетор нищо не може да се направи, за да им се помогне. Трябва да си плюеш на петите и да бяга, или да направиш каквото можеш, та да не повлекат и други, когато най-накрая се сгромолясат, в противен случай може да свършиш на погребалната им клада.

Най-добрият приятел на Пипин Мери, си има работа с напълно различен тип Голям човек. Мери среща Теоден скоро след като Гандалф помага на краля на Рохан да си възвърне вярата в себе си и в народа си. Кралят от Златния замък, когото ние всички с радост бихме последвали: с лъвско сърце, мил и принципен рядка комбинация за човек. Мери си предлага услугите и е възнаграден с истинско приятелство. Въпреки това Теоден е убит на бойното поле, той загива по най-почтения начин за един рохански конник43. Последните му думи към Мери в една свирепа война са красиви и мили. Той му казва, че съжалява, задето не ще могат повече да си говорят за „билкознание“, и го моли да си мисли за него, когато си пуши лулата.

Теоден е архетип на героизма. Той, разбира се, не е перфектен. Греши и се страхува, и се отчайва от същото, което унищожава и Денетор. Но когато му се дава втори шанс в живота път към изкуплението, той убедително поема. Мери се научава от Теоден да посреща неприятелите и смъртта, без да трепне.

Една от най-страхотните развръзки в историята на Толкин е, че от всички воини сред Големите хора най-храбрият и чистосърдечен не е мъж, а жена. Еовин, девата воин от Рохан, не може да бъде покварена от дяволските съвети на Сарумановия шпионин в Рохан ненавистния Змийски език44. Нито пък я е страх да се бие или да умре. Нейният най-голям страх е да не я хванат като животно в клетка и да я върнат обратно вкъщи в Рохан, „да се спотайва из хълмовете“, докато мъжете навън се бият. Затова тя се преоблича като мъж воин с ризница и шлем, язди наравно с чичо си Теоден и брат си Еомер, взема със себе си слисания Мери и по време на язденето вижда в полуръста сроден дух, способен на много повече, точно като нея.

Еовин е Амилия Иърхарт или Джейн Гудол, или Лин Хил45. Тя е всяка онази жена, която се извисява в свят, доминиран от мъжете — мъжете, които биха я държали настрана, ограничавайки физическите и интелектуалните ѝ възможности. Не че не се подчинява на любимия си крал поради неуважение. Тя не му се подчинява, защото знае, че той греши, като подценява възможностите ѝ само защото е жена. Те е безкомпромисна и сама взема решенията си.

В една от най-интересните и вълнуващи сцени във „Властелинът на пръстените“ Еовин се изправя срещу Краля-магьосник от Ангмар, древен заклинател, покорен слуга на Саурон, който всява ужас в мъжете от хилядолетия, защото никога не е побеждаван в битка. Има пророчество, че никой мъж никога няма да го победи, и той с насмешка го казва на Еовин, намествайки се за смъртоносен удар, като с това я предизвиква да му отговори през смях, „Не съм аз мъж простосмъртен! Жена стои пред теб!“

С малка помощ от хобита Мери Еовин поваля Предводителя на Черните конници и изпраща неговия порочен дух да излети от Средната земя право в Нищото. Тя го постига почти с цената на собствения си живот, но непреклонната Еовин не би пропуснала момента. Мери научава от нея повече от който и да е друг Голям човек какво е решителност и героизъм пред най-неравностойния противник. Това добре му помага, когато се налага да освободи своя собствен народ и да изгони пришълците от Графството най-лошата сбирщина Големи хора в Средната земя.

Мъдростта на Графството ни казва: Нека моралният ви компас ви води през света на Големите хора, и не правете компромиси със себе си.