Мъдростта на Графството

Десета глава Градината на Майтапер

Полуръстовете силно се интересуват от градинарство, но не само за да си набавят пушилист. Следователно, както може да си представите, една от най-престижните професии в Графството е тази на градинаря82.

Главният градинар на Билбо е Старика Майтапер83, който се обръща към него с уважителното „господарю“ и съветва Билбо по важните въпроси относно отглеждането на зеленчуци, главно картофи. Както драконите обичат препечени джуджета, така хобитите обичат сварената грудка.

Повечето от храната, която Билбо яде, е от неговата собствена земя, а Старика върши цялата тази важна работа заедно със своя син и чирак Сам. Билбо напуска Графството след сто и единайсетия си рожден ден и заживява в Ломидол. Но преди да напусне, той дава на Старика няколко подаръка: два чувала с картофи, нова лопата и някакъв мехлем за ревматизма, който без съмнение е хванал след десетилетно бъхтене в градината на Билбо!

След като Фродо продава Торбодън и напуска Графството с Пръстена, Сам тръгва с него под претекст, че ще се грижи за градината в новата му къща в Щурчов дол във Фуков край. Когато отиват в Лотлориен, на елфическата кралица Галадриел ѝ е ясно, че Сам е градинар. Тя веднага усеща у него дарбата му да отглежда насаждения84.

Както казах по-рано, Графството и неговите обитатели са идеализирана версия на ранна средновековна Англия и нейните поданици. През този период хората живеели в малки къщи, направени от дърво и измазани с кал, пясък и глина85. Тези древни къщи, подобно на хобитовите, били заобиколени от градинки. В тях фермерите можели да отглеждат собствената си храна, а съседите им отглеждали други насаждения в общата земя.

Сам е любимият персонаж на Толкин, който го нарича „скъпоценният“ сред хобитите. Някои биха казали, че той е истинският герой във „Властелинът на пръстените“. В творбите на Толкин има и други сърцати градинари, такъв е едноименният герой от неговата творба „Фермерът Джайлз от Хам“, добродушен градинар (точно като Сам Майтапер), който се впуска в страхотни приключения.

В „Задругата на пръстена“ Старика фактически провежда разговор с един от Черните конници и смелият стар хобит застава срещу ужасното същество, вместо да побегне и да се свре в дупката си, както биха постъпили много от човеците. Старика вероятно би се уплашил повече от вредителите по картофите, отколкото от водача на Назгулите.

Нека направим една въображаема обиколка на хобитовата градина и видим какво основно има в нея. Средата на август е. Представете си, че стоите пред малка, ръчно изработена дървена врата, през нея се вижда огрян от слънцето двор с ниска дървена ограда. Отваряте вратата и влизате под градинска беседка, покрита с вита лоза ако се протегнете, ще я стигнете. Не сте виждали по-едро и сочно грозде, защото това е „Великата година на плодородието“ годината след падането на Саурон. На влизане в градината ви облива слънчева светлина. На всяко квадратче от градината нещо зрее: лехички с картофи, овощни дървета с клони, натежали от ябълки и круши, които се изпълват със сок на слънцето, лилаво-червено цвекло се подава от почвата, а високите слънчогледи са обърнали лицата си към слънцето.

В далечния северен край на градината се вижда тухлена стена. Овощните дървета са посадени така, че да поглъщат топлината от тухлите. Били са необходими години на градинарите да ги поддържат и отгледат в тези им интригуващи форми. По този начин те дават много повече плодове, защото абсорбират максимума от слънчевата енергия.

Навсякъде се чува веселото жужене на пчелите. Пчелите са неразделна част от селския двор. Тези насекоми дават мед на градинарите (Толкин много държал на меда в чая си) и в същото време играят една от най-важните роли в градинарството те опрашват всички растения. Градинарят отглежда пчелите си в няколко обърнати големи сламени кошници86. Навсякъде има саксии, целите лехи със зеленчуци, дори в пукнатините на тухлената стена цветята и билките са напълно разцъфтели. Докато зеленчуците зреят, билките цъфтят, този цъфтеж осигурява на пчелите цветен прашец и нектар.

Тук в плевене и поливане градинарят прекарва почти целия си ден. Следобед пуска пилетата си в градината, за да изядат вредните насекоми и да наторят. Любопитна врана леко си поклаща главата и приятелски грачи, докато двойка червеношийки ровичкат из земята, но винаги държат под око мързеливата котка, която се препича на слънце и ближе опашката си.

По-късно през деня, градинарят сяда с гръб към горещата тухлена стена, хапва си филии топъл хляб, наслаждава се на бирата и лулата си. Заглежда се в небето и се усмихва, защото се сеща за прочутите цветни кръгчета, които прави Гандалф, когато пуши.

Нали звучи очарователно?

Първия път, когато помагах да се направи градина, бях на двайсет и нещо. С жена ми току-що се бяхме оженили и наехме стара къща точно зад един паркинг. Задният ни двор беше с големината на малка спалня, целият обрасъл в трева. Взехме позволение от хазяйката ни (миниатюрна жена хобитов тип, наричахме я „госпожа Подсмрък“, защото през цялото време подсмърчаше) да превърнем това неизползваемо пространство в градина.

Всичко, което посадихме в тази малка градина, все едно беше поръсено с вълшебния прах на Галадриел. Имахме огромни брендивински домати (засадени в чест на река Брендивин, разбира се) и дебели сладки тиквички. Имахме вкусни марули и достатъчно босилек, за да си направим дузина вечери с песто. Всичко беше толкова лесно. Просто изплевихме, разровихме почвата, обогатихме я с компост от местния разсадник, засяхме семената и поляхме. Идея си нямахме какво правим. Но бяхме на път да създадем нашата първа селска градинка малко късче от Графството87.

През Втората световна война британците, канадците и американците са насърчени да си направят малки овощни градинки, за да си подпомогнат домакинствата, това става по инициатива на практичния президент Рузвелт, който си направил такава в Белия дом. Хората разкопали градините си и си засадили зеленчуци. През войната почти петдесет процента от производството на зеленчуци в страната идвало от тези градинки88.

През Втората световна война Толкин прекарвал доста от времето си в градината, отглеждал и пилета, въпреки че изпитвал затруднения да намери дърва и пирони, за да им построи кокошарник. В момента е модерно да се гледат пилета в града (понякога и патици), а другаде в градски или полуградски условия се учат как да отглеждат пчели, за да добиват мед и пчелен восък.

След рухването на Съветския съюз през 90-те Куба остава без внос на дизелово гориво и големите ферми остават без поддръжка. Населението на Хавана две трети от населението на Куба изведнъж се оказва в голяма нужда от храна и много бързо се ориентира към градското земеделие. Триста хиляди вътрешни дворове, градинки и поляни за отрицателно време са превърнати в овощни градини. По-малко от десет години след това Куба използва наполовина по-малко дизел за същия брой население, а земеделието ѝ е без пестициди и изкуствени торове. В земеделската работа са върнати воловете, които осигуряват безплатна тор.

Нека имаме предвид, че хобитите се грижат собственоръчно за градините си или с помощта на копитни животни. Най-използваните машини в техния край са описани от Толкин в началото на „Хобит“: водениците и ковачниците.

Опитайте се да си направите малка градинка и вижте колко доволни ще се почувствате, когато видите току-що прекопаната земя, чакаща да я засадите. Тогава ще разберете защо Сам продължава да мечтае за градината си в безплодния сух Мордор. (Инструкции за това, как може да си направите собствена хобитска градина, ще намерите в края на тази книга.)

След като Графството е освободено от Саруман, Сам се захваща да оправи нещата. За него това означава да накара насажденията да поникнат. Старика често обича да казва на Сам: „Където има живот, има и надежда“. Умният хобит Сам използва магическия прах, подарък от Галадриел, и го посипва из цялото Графство. Той посажда малорн на мястото на унищоженото празнично дърво и търпеливо чака до пролетта. Фиданката, която пониква, е толкова здрава и расте толкова бързо, че почти веднага изскача от земята с яко сребърно стъбло. Там ще има ново празнично дърво. Място, на което да се радват на живота. Жителите на Графството са толкова свързани със земята, че няма нищо по-важно от съживяването на природата.

За щастие, ние нямаме нужда от магия, за да накараме нещата да растат. Може би все пак е добре да погледнем назад и да преоткрием старите работещи техники. Нека си задържим добрите неща, които ни поддържат здрави, като денталната медицина и ваксините, но да оставим настрана пестицидите и генномодифицираните храни и насаждения. Трябва да преосмислим прогреса, като се вслушаме в поуките от Графството.

В Послеслова към „Властелинът на пръстените“ се казва, че след като Сам се жени за Роузи Памуксън, те променят фамилията си. Наричат се „Градинарови“ и оставят дълга и известна следа в историята на Графството с труда и способността си да карат всичко да расте и с приятелството си с природата.

Мъдростта на Графството ни казва: Да вечеряш със зеленчуци от собствената си градина е по-вълнуващо от магьосническо вълшебство.