Мъдростта на Графството

Седемнайсета глава Протоколът на Истарите

От мига, в който го създават Валарите, Гандалф се явява в тялото на обикновен възрастен мъж, изгърбен и сбръчкан, с дълга бяла брада. Той е еталон на мъдрия съветник, надеждния ментор. Веднага след пристигането си в Сивите заливи той тръгва да проучва Средната земя като „камък, обречен да се търкаля“, както сам говори за себе си137.

Той се превръща в помагач на всички добри народи от тази земя, изучава тяхната история и знания, а докато пътува предрешен до далечни страни, също така шпионира зловещите обитатели на Средната земя. Но от време на време Гандалф посещава и Графството просто за да си почине. (Макар и Истар, той има тялото и нуждите на човек.) От векове идва и си отива от земята на полуръстовете, изучава чудните малки хора, наречени хобити138.

Също като тях той обича пиенето на чай и хубавата бира и вероятно знае повече за семейната история на разните хобитови фамилии, отколкото те самите знаят. Той е усвоил и странния навик или „изкуство“, както го наричат хобитите, да пуши билката на Стария Тоби139. Вълшебникът остава толкова очарован от Графството, че се чувства едва ли не местен.

Какво толкова има у хобитите, което така запленява Гандалф? Както казва на Фродо относно хобитите: „За около месец можеш да научиш всичко за тях, но дори и след стотици години те могат сериозно да те изненадат“. Жителите на Графството са малки, но имат големи сърца. Те са добри по природа, упорити и схватливи. В игри никога не мамят (нещо, което Фродо с гордост напомня на Гандалф). Гандалф не само иска да запази тази уникална страна от прииждащия гняв на Саурон, но усеща, че обитателите на Графството по някакъв начин ще играят важна роля в сразяването на тъмната сила.

В началото на „Хобит“, когато Билбо среща на входната си врата Гандалф, той вижда вълшебника като някакъв скитащ фокусник нещо малко повече от амбулантен търговец на копчета или Влачи-Торбинс. Разбира се, Гандалф е известен с чудесните си фойерверки, но на Билбо му изглежда леко изпаднал. Не буди особен респект. Но това е заради тактиката на Гандалф. Ако каже на хората кой и какъв точно е, те биха се уплашили от него или биха решили, че е луд. Той крие своята сила, своя остър ум, за да може да се вписва в обстановката и да наблюдава, без да привлича прекалено интереса към себе си140.

Рядко в наше време някой се прикрива със скромност, на хората се внушава да бъдат колкото може по-нахални и безскрупулни. Като че ли единствените, които успяват, са онези, дето се нагаждат и най-много се самоизтъкват. (За жалост, интернет дава тази възможност на прекалено много хора.) Политиците постоянно показват и изтъкват какво са направили или какво смятат да направят, за да оправдаят своето съществуване. За Истарите като Гандалф смисълът ти се доказва от делата, само по тях ще те съдят.

Въпреки че Гандалф има скрити способности (които стават по-изявени след неговото възкресение като Гандалф Белия), вълшебникът не посмява да носи Единствения пръстен. Той знае, че ако се опита да използва за добро Сауроновия инструмент, злата природа на Пръстена безвъзвратно би покварила неговите добри намерения и би го превърнала в зъл Саурон. Единственият пръстен е като атомна бомба. Има страхотна мощ, но тя само разрушава.

Рядко ни учат да съзнаваме на какво сме способни. Казват ни, че трябва да се бутаме в обществото, да се стремим към победа на всяка цена. Победителите вземат всичко. Бутай се напред с всички сили. Това са хюбристичните нагласи на свят в упадък. Може понякога Гандалф да е раздразнителен старец (особено с Перегрин Тук), но не страда от никакъв хюбрис. Саруман и Саурон се отличават с покварата на безмерната гордост и това ги погубва и двамата. Хобитите са истински аутсайдери, „малки хора“, и нито един от двамата злодеи не ги забелязва чак докато не става твърде късно. Понеже осъзнава, че не може сам да се справи със Саурон, Гандалф привлича в шарения си отбор всеки, който може да бъде от помощ: хобитите градинари, грубите джуджета, говорещите дървета, и един крал-скиталец без трон и със счупен меч. Добрият лидер вижда таланта у хората, които поради някакъв малък дефект са пренебрегвани. Такъв лидер би уважавал и развивал този талант, би бил съпричастен, без да подценява141.

Вместо да провокира събитията, Гандалф е архетипният вестител или водач, който подтиква жителите на Средната земя към едно или друго начинание, появява се в трудни моменти в техните приключения и ги насочва в правилната посока или направо ги спасява от огъня. Особено с хобитите той е като навъсен, но доброжелателен дядо, а те са неговите непокорни внуци.

В определени моменти Гандалф умишлено оставя жителите на Графството сами да се оправят, за да пораснат и самостоятелно да си направят изводите. В „Хобит“ той изпраща Билбо и джуджетата сами в страшната гора Мраколес (от което Торин побеснява, а Билбо се отчайва). Гандалф ги предупреждава в никакъв случай да не се отклоняват от пътя. Не спазят ли заръката му, най-вероятно ще намерят преждевременната си гибел. Разбира се, те не го слушат и Билбо е принуден на няколко пъти да спасява другарите си, като за целта трябва да събуди вътрешната си сила, за която дори не подозира, че притежава.

Тези от нас, които са родители, знаят колко са рисковани опитите ни да научим децата си за опасностите в света и в същото време да им даваме достатъчно свобода да следват собствения си път. Можеш многократно да предупредиш авантюристично настроения си седемгодишен син, че не е добра идея да играе голф на заледено стълбище нощем. Понякога обаче трябва просто да ги оставите на лудориите им, за да се научат сами.

Но Гандалф е нещо повече от баща за хобитите. Той е почти като гуру или духовен учител: Мерлин или Оби-Уан Кеноби в Средната земя. „Властелинът на пръстените“ става изключително популярен в края на шейсетте и началото на седемдесетте, когато известни икони на контракултурата, като „Бийтълс“ (самите те почитатели на Толкин), отиват да търсят собствения си Гандалф сред духовните учители в Индия. Идеята за старец, сеещ мъдрост, е в колективното несъзнавано на хората от хиляди години142.

В началото на „Задругата на пръстена“, когато Фродо се оплаква на Гандалф, че му се иска силата на Саурон да не бе нараснала тъкмо по време на неговия живот, вълшебникът отговаря: „Трябва само да решим какво да правим с времето, което ни е отредено“. Гандалф казва, че не можем да се оплакваме от съдбата си. Трябва да имаме намерение и да я следваме. Нещо повече, той наставлява Фродо, че не можем да контролираме онова, което вече е станало в миналото, можем само да решим как да реагираме на момента. На практика му дава съвета: „Бъди тук и сега“, девиз на източния мистицизъм, преминал и в Запада.

Гандалф Вълшебника е мистичен, но той самият не е мистик. Не търси последователи и не се опитва да си сформира малък кръг от последователи в Графството. Той иска хобитите да осъзнаят, че могат да постигнат всичко със своите собствени сили. Гандалф служи на по-висша сила и търси за приятели бунтари като Арагорн Скиталеца и Фарамир от Гондор.

А кой би могъл да е по-свободомислещ от онзи любим спътник в голяма част от пътешествието? Да, да, нехранимайкото Перегрин „Пипин“ Тук.

Една от най-добрите способности на Гандалф е, че понася ударите и моментално им отвръща. Когато Пипин (най-любопитният хобит в Графството) отмъква палантира от спящия Гандалф и застава лице в лице с ужасяващото огнено око на Саурон, вълшебникът разбира, че веднага трябва да тръгне към Минас Тирит и да вземе хобита със себе си. Играта се променя и Гандалф също трябва да промени намеренията си.

Краткото, но съдържателно послание, което извиква Гандалф тъкмо преди да полети в бездната на Мория, е пропито със смисъл за всички нас: „Бягайте, безумци!“ Не стойте там и не зяпайте като малоумни, когато нещата се объркат. Опитайте отново, прегрупирайте се и се пригответе за повторен опит.

Гандалф не е просто мъдрец. Той е изпълнен със състрадание. Преди събитията, разказани във „Властелинът на пръстените“, Гандалф разпитва Ам-гъл (след като Арагорн залавя окаяното създание). Вместо да убие отвратителното същество, той го освобождава. По-късно ще каже на Фродо, че изпитва съжаление към противната жалка твар, защото Ам-гъл е покварен от безкрайната сила на Пръстена. Той вярва, че Ам-гъл може да има своята роля срещу Саурон и неговото предположение се оказва вярно.

Гандалф също така трябва да прибягва до своята убедителност, когато си има работа с емоционалните и темпераментни обитатели на Средната земя. В срещата с Теоден краля на Рохан, чийто разсъдък е помътен от неговия слуга Змийски език (превърнал някогашния храбър мъж в почти парализиран параноик) психоаналитикът Гандалф на практика с думите си изправя мрачния рохански ездач пред неговите страхове с умението на специалист в лекуването на депресии.

Той отвежда Теоден до прозореца и двамата заедно гледат красивите поля на неговата родина буреносните облаци се отдръпват и между тях нахлуват ярки слънчеви лъчи. Капаците от очите на Теоден започват да падат. Гандалф казва на краля, че би се почувствал по-добре с меч в ръка вместо с бастун, и Теоден внезапно се съгласява. Кралят от Златния замък никога не се обръща назад и язди с достойнство (и загива с достойнство).

На пръв поглед тази сцена от книгата може и да не е толкова вълнуваща както във филмовата версия, където Гандалф прибягва до магия, за да се противопостави на демоничното влияние на Саруман върху Теоден. Но аз намирам версията на Толкин за далеч по-убедителна. Този вълшебник невинаги разчита на магия, за да постигне целите си. Човешката интуиция, съчетана с умението да убеждаваш, е ценен ресурс, макар че в нашите обществени спорове често отстъпва място на по-примитивни или бомбастични аргументи.

Разбира се, всичките комуникативни умения на Гандалф не вършат работа при Денетор, последния наместник на Гондор, осакатен от отчаяние. Денетор страда от суицидна депресия след загубата на любимия си син Боромир (и е допълнително повлиян от тайния си палантир, който му показва единствено ужасни сцени и предстоящия триумф на Саурон). Той е пример за лидер, изгубил вяра в собствения си народ. Той желае Единствения пръстен за себе си, надявайки се да го използва срещу Саурон в последния си отчаян опит.

Единствената надежда за Гондор е другият син на Денетор. За щастие, изтънченият и схватлив Фарамир на младини е учил при Гандалф и мъдро пуска Фродо и Сам по пътя им, въпреки че заедно с Пръстена ги държи в ръцете си. Митрандир, както е известен Гандалф в Гондор, явно е насадил у младия Фарамир съзнанието колко са опасни опитите да употребяваш силата на злото в името на добродетелта.

Дори магьосникът Саруман Истар като Гандалф е податлив на ламтежа за власт. Саруман също желае Пръстена, макар да знае, че е изпратен на Средната земя да пази и напътства нейните обитатели, а не да ги покварява и да ги управлява. Когато след смъртната борба с размахващия огнен камшик Балрог Гандалф е възкресен от Валарите, той носи бял плащ, символ на неговата чистота той е станал Саруман такъв, какъвто би трябвало да бъде143.

Щеше да бъде чудесно, ако лидерите и менторите от нашия свят бяха поне наполовина непокварени като Гандалф, не мислите ли? Колкото повече сила получава Гандалф, толкова е по-непокварен и посветен на добродетелта. Както правилно отбелязва Пипин, тази нова бяла версия на Гандалф всъщност се смее по-често от стария Гандалф. Със силата нараства и човечността му, нещо много рядко сред могъщите лидери в нашия свят.

Един от най-важните съвети, които вълшебникът дава във „Властелинът на пръстените“, е нещо, което казва на Фродо в Торбодън в началото на епоса. Той казва на изплашения хобит, че не знае защо е избран да носи бремето на Пръстена, но единственият избор пред Фродо е да посрещне тази задача „сърцато, с кураж и разум“. Безспорно Фродо и другарите му печелят Войната за Пръстена благодарение на тези си три качества и го постигат, без да изгубят усета си за това, което ги прави хобити тяхната човечност.

Това е протоколът на Истарите.

В края на „Завръщането на краля“, когато Фродо, Сам, Мери и Пипин се прибират у дома с Гандалф, вълшебникът спира коня си малко преди границата на Графството. Той заявява на неспокойните хобити, че трябва да се върнат у дома без него. Хобитите не го разбират. Не им харесва да се разделят със своя скъп приятел. Вълшебникът им казва, че ги е научил на всичко, което може. Те са „пораснали“, уверява ги той, и са готови за всичко, което светът извън Графството може да им стовари144.

Мъдростта на Графството ни казва: Ако сте избрани за определена и трудна задача, посрещнете я сърцато, с кураж и с разум, и никога не забравяйте своето състрадание.