Мъдростта на Графството

Петнайсета глава Празничното дърво

Празничното дърво е гигантско дърво малко на юг от Торбодън и ни става известно покрай прочутото празненство на Билбо за неговия сто и единайсети рожден ден, което събира стотици хобитови семейства от цялото Графство да отбележат неговия и на племенника му Фродо празник.

Дървото е изключителен екземпляр, с дебел ствол и в ярки есенни багри изразителен символ на престижната позиция на Билбо в Графството. Около дървото е опъната гигантска шатра, обграждаща платнена беседка, фенери са закачени на всички краища. Точно под това дърво, преди да надене Единствения пръстен и завинаги да изчезне от Графството122, Билбо изнася известната си прощална реч.

Когато Фродо и приятелите му се завръщат в Торбодън след Войната на Пръстена, откриват, че дървото е отсечено и гние край пътя. Това е една от последните злостни постъпки на магьосника Саруман, подобно на Мелкор, който умъртвява Двете дървета във Валинор123. Саруман иска да унищожи всичката радост в Хобитово. Най му прилича да унищожи дървото символ на рождените дни.

Сам е толкова разстроен, че избухва в плач. В неговите очи това е по-ужасно от опустошения Мордор. Но той не губи време и бързо засажда на негово място онова сребърно семенце, дадено му от Галадриел124. Разберете, че рождените дни са много важни за хобитите. Те имат свой уникален начин да ги празнуват. Вместо да получават подаръци, те дават. Казано ни е, че всеки ден от годината някой хобит в Графството има рожден ден, следователно хобитите получават подаръци всеки ден от годината. Това е техният начин да отпразнуват живота.

Имайте предвид, че хобитите не дават големи подаръци. Вместо това те даряват повторно подаръчета, наречени матоми — неща, търкалящи се из претъпканите им хралупи. Думата идва от староанглийското име за съкровище, дарявано на воин за изключителни заслуги в битка. В древни времена, много преди Войната на Пръстена, хобитите били принудени да се борят за оцеляване в опасния свят, който ги заобикалял. Но в началото на „Властелинът на пръстените“ всички древни артефакти събират прах в Дома на матомите (това е нещо като музей в Графството).

В тази епоха на Средната земя за хобита матом може да е някаква храна или нещо полезно, например дреха. Подаръкът вече символизира приятелството, а не бойната слава. Когато твърди, че е получил Пръстена като подарък за рождения ден, Ам-гъл светотатства над този хобитов акт на щедрост. Сто и единайсетият рожден ден на Билбо е голямо събитие, с песни, танци, игри, фойерверки и достатъчно храна за едва ли не цялото Графство. Всеки, който е гледал филмовата адаптация по „Задругата на Пръстена“, знае как изглежда хобитовото празненство. Но какво ще кажете за едно малко по-задушевно празненство125?

Нека си представим рожден ден на млад хобит пет години след епичния купон на Билбо. Той е поканил в удобната си хралупа на гърба на хълма няколко близки приятели. Месец септември е. Гостите започват да пристигат по залез и са посрещнати от усмихнатия си домакин. Пръв е градинарят, тъкмо се е умил след тежката, но благодатна работа по зазимяването на градината на своя господар. След него влиза един много внушителен тип, известен в Графството със своята дебелина, той е нетърпелив вечерята да започне. Окачва шарения си плащ на закачалката и се обръща, когато „братовчедите“ нахлуват през вратата с кръчмарска песен на уста. Те са общоизвестни пакостници, дошли направо от „Бръшляновият храст“, където опитвали новото пиво.

Скоро, както казва старата хобитова приказка, „валят храна и напитки“. Приятелите празнуват и пият, пеят за празнуване и пиене, започват с песента как лунният човек останал до късно и продължават как лунният човек се смъкнал много скоро. И после повтарят двете песни, защото им е весело.

След като са се натъпкали по своя си хобитов начин, се сборичкват на шега за последната гъба, запалват си пушилист, а техният домакин започва да раздава подаръците, за всеки приятел по нещо специално. За градинаря градински ножици, джобни лули за братовчедите, за шишкавия приятел тояжка за ходене (да го стимулира за малко повече упражнения).

Гостите на младия хобит го възхваляват. Той се извисява до върха на Празничното дърво. Не, до луната! Нещо повече! До звездата на Ерендил, която така сияе в небето!

Заедно излизат на разходка под звездите, дишат чистия хладен въздух и се чудят какво има зад онези хълмове, далече на изток, където се крият приключения и непознати земи126.

Когато бях почти на двайсет, реших да си направя хобитов рожден ден. Тогава бях много беден, на практика бедствах, и затова дадох на семейството и приятелите си матоми — книги, компактдискове и други неща, които ми бяха подръка. Предупредих всички да не ми носят подаръци, това беше част от моя експеримент. Всъщност се чувствах по-добре, като давах, отколкото като вземах, въпреки че много неща биха ми били от полза тогава. Почувствах се освободен.

В това време на показна консумация и масово потребление толкова ли е необходимо възрастните всяка година да празнуват рождените си дни и да ги отрупват с подаръци? Рекламистите напълно изопачават реалността и ни внушават, че единственият подарък, който може истински да ни зарадва (и да задоволи празнотата в душата ни), е нова кола или може би пръстен с диамант. Няма ли да е интересно разнообразие, ако отпразнуваме рождения си ден като хобити?

Ето нещо, което можете да опитате. На знаменития си рожден ден раздайте подаръци на всичките си приятели и роднини. Можете сами да изработите подаръците или да изберете някои малки матоми, търкалящи се из къщата ви нещо, което обичате, като книга или сувенир от ваше пътешествие. Сгответе хобитова трапеза и поканете всички, които обичате, за да отпразнувате не само вашия живот, а живота ви заедно с тях.

Лейди Галадриел няма нужда да се оправдава с рожден ден, за да раздаде подаръци на Задругата. На тръгване от Лотлориен тя дарява всеки един от тях с нещичко от собствения си запас елфически матоми: ножница, брошка, лък и стрели, пояси и кичур от косата си (за очарованото джудже). На Фродо дава кристална стъкленица, съдържаща вълшебната светлина на Еарендил. Сам дарява с най-вълшебното от всички неща дървена кутийка, пълна с пръст от Златната гора, и малко семенце на малорн127.

Вероятно Галадриел е видяла в своето мистично огледало унищожението на Празничното дърво. Вероятно знае, че за Сам най-драгоценният дар ще е възкресението на символа на Хобитово. След Войната на Пръстена Сам живее щастлив и дълъг живот. Фродо подарява на него и жена му Торбодън, където те отглеждат тринайсет деца. Може да предположим, че Празничното дърво се превръща в огромна, прочута забележителност, извисяваща се над Хълма128.

След като десетилетия по-късно жената на Сам, Роузи, умира, опечаленият хобит, последен носител на Пръстена, напуска завинаги Графството и се отправя към Сивите заливи, откъдето отплава през морето към Безсмъртните земи. Датата е двайсет и втори септември. Общият рожден ден на любимите му приятели Фродо и Билбо.

Мъдростта на Графството ни казва: Празнувайте рождените си дни, като почетете гостите си с матома на вашето приятелство и обич.