Мъдростта на Графството

Тринайсета глава Любовта през Третата епоха

Някои критикуват Толкин, че в книгите му няма достатъчно розови сцени. Все пак трябва да помним, че създателят на Средната земя е възпитан в духа на Викторианската епоха, в която един мъж може да бъде осъден затова, че е подал на млада госпожица, с обратния край, бадминтон ракета106.

Работата на Толкин е напълно лишена от неприличие. Единствените палави намеци във „Властелинът на пръстените“ са сметени в Приложението и само там можем да научим за романтичните отношения в Графството и за съжителството на тези полуръстове-селяни от т.нар. Трета епоха на Средната земя. Всеки знае, че фермерите обичат да се въргалят в сеното, и то не само по работа. Толкин многозначително подхвърля, че Сам и жена му Роузи имат тринайсет деца107! Сега наистина знаем какво всъщност се случва в хобитовите хралупи. Мери бива наричан Мериадок Великолепни, но си остава бездетен, вероятно като страничен ефект от прекомерната употреба на ентическо питие и пушилист. По-вероятният отговор обаче е, че всички онези дни, които е прекарал на седлото, сгушен в красивата лейди Еовин от Рохан, завинаги са го белязали и са го накарали да охладнее към жените от Графството108. Пипин, този разбойник, се жени за жена със скандалното прозвище Диаманта на дългата спалня.

Най-лишените от любов жители на Средната земя са тъжните и стари енти, откъснати от женските от своя вид. Ентругите искали да се установят на едно място, да се грижат за градини и да отглеждат насаждения. Мъжките не желаели да пускат корени те имали страст към опознаването на нови земи, затова оставили жените си у дома.

И тогава ги сполетяла трагедия. Война опустошила земята на ентругите и когато ентите се завърнали, намерили само изгорени, пусти поля и слухове за заминалите ентруги. Където и да ги търсили, не могли да ги открият. Дървобрад е като някакъв тъжен старец, тъгуващ за момичето, което е изгубил. Ентите имат вълшебно питие, но то не може да се сравни с еликсира на любовта, дори ако жената, за която копнееш, си е малко дървена!

Ентите поне тъгуват за нещо, което са изгубили. Джуджетата от Средната земя, изглежда, са напълно лишени от любовен живот. В Приложението към „Властелинът на пръстените“ се твърди, че имало по една женска на всеки три мъжки джуджета. Двата пола толкова много си приличали, че било трудно да се разграничат мъжките от женските. Гимли сигурно е изключение. Той до такава степен е привлечен от елфическата господарка Галадриел, че си измолва от нея един златен кичур, който да постави в кристал и да го държи на почетно място в къщата си. По-късно Галадриел изпраща закачливо съобщение до джуджето, наричайки го „Носител на къдрицата“, от което Гимли изпада в екстаз и започва да размахва секирата си.

Критиците, които смятат Толкин за неромантичен, трябва само да погледнат личния му живот, за да се убедят в обратното. Той е женен за любимата си в продължение на петдесет и пет години (до нейната смърт). Във „Властелинът на пръстените“ Арагорн и Арвен споделят същата героична моногамия. Техният обет трае шейсет и седем години, което безспорно е най-дългият годеж в световната литература. Трудно е да размените халки, когато бъдещият ти тъст Елронд (наполовина елф и изцяло сериозен) настоява преди сватбата да унищожиш армията на Мрачния владетел на Мордор и да станеш крал на Гондор и Арнор. Арагорн се влюбва в Арвен от пръв поглед. Видял я да се разхожда в горите на Ломидол и извикал: „Тинувиел! Тинувиел!“, което в общи линии ще рече на елфически: „Кълна се в древните езически крале, ето една прелестна елфическа дева109!“. Точно преди да срещне Арвен, Арагорн си мислел за най-романтичната двойка в Средната земя Берен и Лутиен. Тяхната любов е толкова силна, че на неин фон трагедията на Ромео и Жулиета заприличва на отношенията между Мики и Мини Маус.

За да позволи брак с Берен, бащата на Лутиен иска от младия воин да извади един от прочутите скъпоценни камъни, Силмарилите, от короната на Моргот немислима задача. Моргот е толкова зло същество, че неговият слуга Саурон изглежда като някой Влачи-Торбинс.

Лутиен спасява Берен от огнения дъх на дракон, изсмуква отровата от раните му и прави серенада на мръсния стар Моргот, с която го приспива, та Берен да извади Силмарила от короната му. От своя страна Берен получава стрела в гърдите и губи ръката си, защитавайки Лутиен от сладкия върколак на Моргот.

И всичко това, за да се оженят.

Когато Берен умира от раните си след втората битка с върколака, Лутиен издъхва на място от скръб. Душата ѝ отлита към кралството на Мандос съдията на мъртвите. А Мандос решава, че гласът ѝ е толкова хубав, та ще върне Берен и Лутиен към живота! Арагорн използва този безпрецедентен любовен романс като аналогия за своята любов към Арвен Вечерницата и остава верен на елфическата си любима дори когато Еовин, девата-воин от Рохан, показва с множество страстни погледи, че би му позволила „да я заведе в конюшните на Елдорас“. Арагорн обаче я отхвърля. Той си мисли за брак в Минас Тирит110.

Както виждате, героите на Толкин са моногамни. Претендиращите за истинска любов в Средната земя трябва да преминат през безброй ужасни перипетии, преди да достигнат до щастието. Истинската любов за тях е като меча Нарсил, изкован наново в огъня ударите на чука го правят по-здрав. Колко от нас се отказват от връзка само защото виждат малка спънка или недостатък в партньора си? Влюбените на Толкин имат сърцата и решителността на воини, винаги верни на любовта си въпреки раздялата, самотата и изкушенията.

Влюбих се още първия си ден в колежа. В мига, в който я видях, изпитах същата луда радост като Берен, когато съзрял Лутиен на елфическата поляна или като Арагорн, когато зърнал Арвен, или като Сам, когато за пръв път видял Роузи.

Едно от първите неща, които направихме с приятелката ми, бе да прочетем на глас в стаите си в общежитието „Властелинът на пръстените“. И ако смятате, че сме били двойка невинни пиленца, сте напълно прави. Но, изглежда, невинността в наши дни изчезва. Бихте ли искали част от нея да се завърне в живота ни? Аз бих.

Друга любовна история във „Властелинът на пръстените“, също толкова дълбока като на Берен и Лутиен и на Арвен и Арагорн, е платоничната любов на Сам към Фродо. Той е готов на всичко, за да остане с приятеля си, дори да жертва собствения си живот, за да помогне на Фродо в задачата му да унищожи ужасния товар на Единствения пръстен. Обичта на Сам е по-силна от проклятието на Пръстена, тя му дава сили да влезе в напълно неравностойни битки, да се вмъкне в кула, пълна с побеснели орки, и да се справи с един ужасен малък психопат, обсебен от Пръстена.

Както казват, любовта може да те подтикне да извършиш лудости.

Тогава защо за нас е толкова трудно да открием истинската любов, която са открили и Толкин, и неговите герои Берен, Арагорн и Сам? Ако сме женени, защо е толкова трудно да се предпазим от отегчението към партньорите… да останем верни? Дали бракът е поредната жертва на нашата епоха, епохата на еднократната употреба? Защо не можем да се радваме на вечно семейно щастие като Том Бомбадил и неговата невяста Златоронка, които си живеят като двойка готини хипита от незапомнени времена, хапват си, правят любов и се цамбуркат с весели песни в река Върбоструйка111?

Навярно сме прекалено преситени или придирчиви, или просто много ни мързи, за да задържим любовта си. За пример са ни браковете на известните личности и невярващо клатим глави, когато семейният им живот се провали заради изневяра или досада. Може би е по-добре да вземем за пример личния живот на Толкин, той да ни е еталон за истинска любов.

Толкин е на осемнайсет, когато среща Идит в колежа. Заради религиозните различия помежду им настойникът на Толкин ги принуждава да стоят разделени (той е католик, тя протестантка). Но Толкин не се отказва от надеждата си, че ще бъде с нея. При пълнолетието си я моли да се омъжи за него. След като са сгодени в продължение на три дълги години, най-накрая сключват брак в навечерието на Първата световна война След няма и три месеца Толкин вече служи на Западния фронт, докато у дома Идит се измъчва от мисълта, че той може да бъде убит. Но те преживяват всички тези изпитания, живеят дълго и щастливо заедно и създават семейство.

Според мен едно от най-страхотните неща във „Властелинът на пръстените“ е, че това епично приключение с титанични обсади, демонични твари, зли магьосници, армии от призраци и грамадни, говорещи войнствени дървета в крайна сметка завършва с един човек, който се прибира в къщичката си, слага дъщеря си на скута си и въздъхва дълбоко. „Е, върнах се“, казва Сам и това е последното изречение в книгата112.

След колежа дълги години с моята луда по Толкин приятелка бяхме принудени да живеем отделно, разделени от хиляди километри, понякога от цели океани, но ние си останахме верни, надявахме се, че някой ден ще сме заедно, знаехме, че това ще се случи, ако не предадем любовта си. Сега, подобно на Сам, имам своите син и дъщеря, които да прегърна, и знам истината за живота: щастливото дете на коленете ти е по-силно и от най-силното вълшебство в Средната земя. Все още съм влюбен в онова момиче, което срещнах в колежа. Още се чувствам късметлия, че тя реши да се омъжи за мен… след много дълъг период на годеж.

Толкин умира по-малко от две години след жена си и пожелава да бъде погребан в същия гроб. На надгробната им плоча, под имената им, по негова заръка са изписани прозвищата, с които се наричали: Берен и Лутиен. Над половин век той бил влюбен в една и съща жена. Вероятно се е надявал, подобно на героите от книгите си, че с жена му ще имат втори шанс да бъдат заедно, дори след смъртта113.

Мъдростта на графството ни казва: Истинската любов трябва да се брани с храбростта на воин, но иска и търпеливата грижа на градинаря.