Мъдростта на Графството

Въведение

Когато бях хобит, открих Дж. Р. Р. Толкин. Всъщност бях дванайсетгодишно момче, доста дребно за възрастта си, и копнеех за приключения. Някой би казал хобитски приключения. Подобно на другите милиони читатели чувствах Средната земя, все едно съм пропаднал през портал в алтернативна реалност — реалност, която не искам да напусна.

Треперех над „Хобит“, жадно поглъщах „Властелинът на пръстените“, изучавах до последния детайл „Силмарион“: препусках през канона на Толкин със скоростта на Гандалфовия Сенкогрив. Когато филмът на Питър Джаксън дойде няколко десетилетия по-късно, много се радвах на настроението, което излъчваше. Неговите създатели тачеха книгите точно както и ние останалите.

Цял живот така и не преодолях това чувство на щастлива изненада, щом открия, че и друг някой обича Толкин. Виждам книгата му по библиотеките на известни писатели, трудолюбиви фермери, успешни бизнесмени и проницателни компютърни специалисти. Всички тези мъже и жени споделят едно и също: обичат хобитите повече от всички други същества в приказките на Толкин.

Това е, защото има нещо в характера на хобитите (не в персонажите, наречени хобити), което ги кара да живеят в нас по дълбок и траен начин.

Толкин е създал Средната земя с ума си, но хобитите са мотивирани от сърцето му. Животът ни би бил по-добър, ако някои от чертите на тези весели, честни, непоколебими и трудолюбиви хора можеха да станат наши.

И точно това се опитвам да внуша с тази книга. Да покажа как навиците на хобитите и мъдростта на Графството може да бъдат уместни и за тези от нас, намиращи се извън Средната земя. Героите на Толкин може и да са измислени, но поуките, които извличаме от техните приключения, са учудващо реални и значими за нашия живот.