Мълчаливият ухажор

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Измина цяла седмица преди Сара отново да се срещне с графа на Хенли. Седмицата беше ужасна. Седем дни на мъгла и несекващ дъжд, които сякаш наметнаха тъжно наметало над града и обитателите му. Лекарят и жена му бяха твърде заети, опитвайки се да се преборят с епидемията, нападнала града заедно с лошото време. Вдовицата и племенникът й Стюарт бяха на легло и единственото развлечение за Сара бе Нейт, който идваше да й чете всеки ден. Мислите й, обаче, през по-голямата част от времето, бяха заети от сладките спомени за разходката им в Свети Павел. Припомняше си всеки момент, внимателно премисляше всяка изречена дума. Дланта й пламваше всеки път, когато споменът за целувката му изплуваше на повърхността на съзнанието й.

Сара трябваше да си признае, че си бе помислила, че Хоукс смята да я вземе в прегръдките си, и дълбоко в себе си вече бе приела разочарованието, което бе изпитала, когато той не направи нищо подобно. Чудеше се каква ли би била целувката й с този мъж, ако и тя му отвърнеше със същата страст. Тогава тя нито очакваше, нито желаеше ласките му. А сега разпътните й мисли я караха да се изчервява. Щеше да свърши като майка си, ако не успееше да прогони тези опасни спомени и желания от съзнанието си.

Времето се проясни и Сара, която реши, че мрачните й мисли може също да се прояснят от чистия въздух, придружи доктор Тървей по време на обиколките му. Докато лекарят преглеждаше вдовицата в стаята й, Сара се упражняваше на прекрасния клавесин на Амелия и лелееше мисли за щастлива женитба.

Сара обичаше да изразява чувствата си чрез музиката. Сякаш някаква сила потичаше от пръстите й, за да се излее във водопад от звуци. Баща й смяташе, че това е дарба. Гувернантката й настояваше, че става дума за истинско чудо, а учителката по музика, която идваше в дома им, за да й дава уроци, я обяви за истински професионалист — слухар. Каквато и да бе истината, Сара трябваше само да чуе някоя мелодия и след няколко опита можеше да я повтори на клавесина нота по нота.

Беше толкова погълната от Фантазията на Моцарт в до минор, че изобщо не чу Хоукс, който влезе в стаята. Едва когато и последният акорд заглъхна в тишината, тя долови присъствието му.

— Кой е там, моля?

Разбра, че е той още докато произнасяше думите. Във въздуха се носеше едва доловимото ухание на горски цветя. Само при мисълта за още една среща с лорд Кесълфорд гърдите на Сара изведнъж се изпълниха до пръсване от неконтролируем пристъп на стеснителна радост. По време на разходката из Свети Павел те двамата се бяха почувствали толкова близки, че тя вярваше, че всичките им минали сблъсъци можеха да бъдат забравени. Имаше нещо много обещаващо в яркото слънце, което най-после бе изгряло след толкова дъждовни дни, че Сара още със събуждането си бе уверена, че ще го срещне през този ден.

— Никой друг освен сянката ми, мила моя.

Бузите на Сара внезапно пламнаха. Звяра вероятно възнамеряваше да продължава да използва това интимно обръщение към нея. Ръката, която бе целунал преди няколко дни, трепна върху клавишите. Тя я отдръпна от клавесина и стисна ръце в скута си.

— Милорд! — изрече Сара, опитвайки се да прикрие неуместната си радост. За пореден път си напомни, че е обещана на Джефри и че бе ужасно непристойно от нейна страна да мечтае за целувките на друг мъж.

— Уплаших ли ви?

Загрижеността на Хоукс засегна някаква струна дълбоко в душата й и сърцето й запя като камертон.

— Не ви чух да влизате.

— Да се надяваме, че и другите не са — провлачено заяви той. — Искам двамата да си поговорим за момент насаме, без да смущаваме чувството за благоприличие на околните.

Тя се смути от неприличния подтекст на молбата му. Нещо в тона му й напомни за оня ужасен момент на терасата, когато притиснал буза към косата й, бе изрекъл ядните си думи в пламналото й от срам ухо, напомни й за чувството на пълна безпомощност, което бе изпитала тогава, подобно на мишка, хваната в острите нокти на хищна птица. Същите непристойни намеци се долавяха в гласа му и при последната им среща в градината, когато бе описал сянката й, или пък когато бе целунал ръката й в Свети Павел. Винаги когато останеха сами, поведението му ставаше твърде опасно — факт, който тя не можеше да отрече. Всъщност, Сара се притесняваше не толкова от склонността му към флиртуване, колкото от мисълта, че този флирт можеше лесно да доведе до срамно прелъстяване, защото дълбоко в душата си тайничко копнееше за прелъстителните думи и недопустимите волности, които той си позволяваше.

Рязко се изправи и в бързината прекатури столчето си.

В следващия миг той вече беше до нея. Вдигна стола, а тя се смути още повече от близостта му, от топлия глас и характерното му ухание.

— Дотук бяха надеждите ми, че другите няма да ни чуят — развеселено рече той.

Сара отчаяно се опитваше да укроти сърцето си, което се блъскаше в гърдите й като обезумяло и да спре треперенето на пръстите си.

— Защо е толкова важно за вас да не ни чуят, милорд?

— Искам да поговоря с вас по един много деликатен сърдечен проблем. Искате ли да проверим днес дали розите миришат също толкова приятно, колкото по време на последната ни разходка в градината?

Искаше й се да му откаже. Всъщност, разумът й нашепваше да направи точно това, защото всеки миг, прекаран насаме с графа, нарушаваше за дълго равновесието й, но коленете й сякаш изведнъж омекнаха, езикът й като че ли се схвана, а тя изпита зашеметяваща потребност да разбере какъв е проблемът, който той желаеше да обсъдят.

Той нежно взе едната й ръка и без да покаже, че е забелязал треперенето й, я постави върху свитата му в лакътя ръка. Внимателно нагоди крачките си към нейните и я поведе към сладкото ухание на розите.

Мислите на Сара се лутаха като пчелите, които жужаха около цветовете. Тя разсъждаваше върху възможните теми, които той би могъл да желае да обсъжда с нея, и нито една от тях не й се струваше деликатна и приемлива. Дали не възнамеряваше да я прелъсти? Дали щеше да успее да му устои, ако той все пак се опиташе да го направи? А може би щеше да се поддаде на желанието му, така както майка й бе постъпила преди много, много години с барон дьо Вал….

Той пръв наруши тишината. Думите му прозвучаха колебливо и несигурно.

— Проблемът, който бих желал да обсъдя с вас, е свързан със сърдечни трепети и вълнения.

Сара се спря като закована и свали ръка от неговата. Слънцето сякаш прежуряше твърде силно, времето й се струваше тежко и задушно. Фактът, че бе в компанията на мъж, който караше сърцето й да бие като обезумяло, ръцете й — да лепнат от пот, а температурата й — непрекъснато да се покачва, по никакъв начин не можеше да успокои страховете й.

— Чии сърдечни вълнения, сър? — все пак успя да попита тя.

— Моят… — той замълча за момент и сърцето й се изпълни с надежда, но когато продължи, думите му, леко подигравателни и изпълнени с веселие, я върнаха отново на земята — …моят племенник, госпожице Линдъл, ме информира, че възнамерява да прекъсне учението си. По всичко личи, че предпочита да продължи обучението си в краката ви.

— Нейт? В краката ми? — Сара долови силните удари на сърцето си. Топлият ден й се стори нетърпимо задушен. Златистото му очарование изведнъж помръкна. — Какви биха могли да са причините за подобна глупава постъпка?

— Племенникът ми нашироко ме запозна с мотивите си — увери я Хоукс, а сарказмът му се увеличаваше с всяка изречена дума. — Доколкото си спомням, те включваха красотата на характера ви, гласа, куража, както и забележителната ви интелигентност и изключителното разбиране, което проявявате към любимите му занимания.

Чуждите комплименти, изречени от неговата уста, изобщо не прозвучаха ласкателно. Сара подръпна високата яка на роклята си. Корсажът й бе прекалено стегнат. А той съвсем определено не смяташе да я прелъстява. Алеята, по която вървяха, завиваше, и Хоукс стисна ръката й, за да й покаже новата посока. Допирът на ръката му й се стори прекален, подобно на влагата и топлината, които я измъчваха. Той неумолимо продължи с монотонния си глас, който, подобно на жуженето на пчелите, съдържаше някаква скрита заплаха.

— Освен това, Нейт спомена, че вие отговаряте на увлечението му по един твърде зрял начин.

Сара почувства втренчения му поглед, който изучаваше изражението й с такова напрежение, че тя едва ли не го усещаше физически по лицето си. Ръката й, която лежеше върху неговата, нервно потръпна.

— Моля?

Гласът му беше гладък като кадифе.

— Трябва ли да повторя всичко, мадам, или се затруднявате с възприемането и тълкуването само на част от казаното?

Тя се разсмя несигурно. Беше я нарекъл мадам. Думата й се стори неестествено официална. Беше свикнала, съвсем лекомислено при това, той да се обръща към нея с мила моя.

— Какво е искал да каже Нейт с този зрял начин, по който съм отговаряла на увлечението му?

— А, и аз в първия момент не разбрах какво се опитва да ми каже. Затова го помолих да ми обясни по-ясно как точно сте реагирала на проявеното от него внимание. Бях наясно, че едно момче на неговата възраст може да изтълкува напълно погрешно едно съвсем естествено действие от ваша страна.

— И какво ви отговори той? — Мисълта, че той вярваше, че е способна да прелъсти племенника му — младо момче, по-младо с шест години от нея, я ужасяваше. Дали и той, подобно на Силвестър Нотли, знаеше за глупостта на майка й и смяташе, че и тя е замесена от същото тесто?

— Ами, госпожице Линдъл, той целият се зачерви и започна да мънка. В началото ми бе трудно да повярвам на казаното, но пък в интерес на истината, никога преди не съм уличавал моя повереник в лъжа. Той твърди, че вие — цитирам точно — сте галила лицето му.

Сара въздъхна. Ръката върху ръкава му потрепера отново. Промълви само едно — О, Боже! — изпълнено с болката на внезапното прозрение.

Ароматът на розите внезапно й се стори непоносим. Сара просто не знаеше какво да отговори. Изпитваше неописуемо разочарование от откритието, че доверието и разбирателството, което съществуваше между нея и лорд Кесълфорд се простираше само в определени граници. Беше й се сторило, че той умее да чете чувствата й, да вниква в намеренията й, да разбира вълненията й, да прониква в дълбините на душата й, да чете в нея като в отворена книга. Но ето че бе сгрешила. Сега стояха един срещу друг, така отдалечени и чужди, сякаш тя наистина бе отворена книга, но написана на чужд, неразбираем за него език.

Весело-ироничният глас на Хоукс се промени. С натежало от болка сърце, Сара долови хапливия сарказъм, прокраднал се в думите му.

— Да разбирам ли, в такъв случай, че казаното от племенника ми е истина и почива на действителен случай?

— Толкова, колкото и вашата репутация е истина и почива на действителен случай.

Ръката му сякаш се скова.

— Така ли?

Сара почувства още по-дълбоко разочарование. Надявала се бе той да разбере аналогията й. Тя разтревожено въздъхна.

— Искам да ви уверя, сър, че когато прокарах ръце по лицето на повереника ви, в никакъв случай не съм го направила с намерението да го прелъстя. Исках просто да видя чертите му. За мен Натаниел е като по-малък брат. Останала бях с погрешното впечатление, че той се отнася към мен по същия начин. Възможно най-скоро, и по възможно най-деликатния начин, ще изясня чувствата си към него.

— Думите ви ми носят истинско облекчение, мадам — рязко заяви той.

Сара бе сигурна, че в този момент той изпитва всичко друго, но не и облекчение. Беше я наранил с думите си. Липсата на доверие от негова страна я бе засегнала дълбоко. Опасяваше се, че не би могла да разясни това глупаво недоразумение, без да избухне в сълзи. Тя вирна брадичка и заяви с груб и студен глас:

— Трябва само да кажа на Нейт, че бъдещето ми е строго определено и предначертано…

— Предначертано, госпожице Линдъл? Вие сте обещала да се омъжите за някого? — рязко я прекъсна той.

Тя кимна. Гърлото й се бе свило от болка и тя установи, че не може да промълви нито дума.

— В такъв случай сте приела предложението на братовчед ми?

— Предложението на братовчед ви? — повтори тя. Забележката му й се стори лишена от всякакъв смисъл и логика. — Не искате да кажете, че Стюарт желае…

Тя се спъна в една по-издадена плочка и графът я хвана да не падне. В следващия миг той вече я носеше на ръце, далеч от всепроникващите лъчи на слънцето. Едната му ръка като нагорещено желязо прогаряше гърба й, а другата я придържаше, пъхната под коленете й.

Докато я оставяше на една от многобройните пейки по продължение на алеята, от устните му се откъсна унищожителна ругатня по адрес на бедните работници.

Измина един дълъг и изпълнен с объркване и смут миг, преди Сара да си възвърне способностите. Миг, в който почувства лицето му толкова близо до своето, усети дъха му, топъл и с аромат на мускус, който запали огън в бузите й, миг, в който Сара осъзна колко много съжалява за обещанието, което бе дала на баща си. Макар че бе познавала Джефри през целия си живот, в неговата компания Сара никога не бе изпитвала желанието, което изгаряше тялото й в този момент. Никога не бе и сънувала, че ще изпита такова неизмеримо удоволствие само като положи глава на гърдите на някой джентълмен.

Топлината и ароматът на тялото му я завладяха напълно, зашеметиха я като опияняващ еликсир. Бавно разтвори устни, за да си поеме въздух и в този момент устата му, сякаш привлечена от лекото й вдишване, докосна устните й с изключителна нежност и несигурна колебливост, които я стреснаха почти колкото и фактът, че се осмеляваше да я целуне отново.

Изненаданото й възклицание бе заглушено от следващата, малко по-настоятелна атака на устните му. Топлият му дъх и твърдите му уста танцуваха по чувствителните й устни, сякаш за да проверят съпротивата й, а Сара почувства в нея да се надига огромно желание, като силна, неутолена жажда. Тя просто не можеше да се въздържи, не можеше да не откликне с лек стон на опасното единение на устните им и, леко извила гръб, отвърна на целувката му, а той, приятно изненадан, рязко си пое дъх. А после сякаш реши да погълне устата й, да изследва всяко нейно кътче с яростна страст, която предизвикваше тръпки на неописуемо удоволствие по гръбнака й.

Силното въздействие на необузданата му страст, дълбочината на собственото й желание, което той така умело бе разкрепостил, я изпълни със страхопочитание. Сърцето й се блъскаше в гърдите й като ужасена птичка, затворена в клетка. Отдръпна се от Хоукс и от незаконната им прегръдка, извърна се от жарката му, търсеща уста и изскимтя едва чуто:

— Не! Престанете!

Той поспря разколебан, готов да покори устата й отново, в случай че тя се откаже от думите си. Топлият му дъх галеше устните й, а раменете му потръпваха в прегръдките й със стаената енергия на кон, който очаква началото на състезание.

Със замаяна глава, разтуптяно сърце и писнали уши, Сара с такава настоятелност се опита да се освободи от прегръдките му, че той шумно въздъхна и й помогна да се изправи. Ръката му, поставена на кръста й, излъчваше толкова чувствена топлина, че и при най-слабия натиск от негова страна тя сигурно отново щеше да се отпусне в примамливата му прегръдка.

Зашеметена от омаята на целувките му, Сара се питаше дали удоволствието от тези интимни ласки можеше да се нарече любов или бе просто пагубна, необуздана страст. Решително прогони тази мисъл, опита се да се освободи от ужасяващата несигурност на чувствата си и попи влагата, избила над горната й устна. През цялото време се раздираше от унизителното убеждение, че с мислите и постъпките си бе изгубила и последните останки от достойнството си.

Хоукс заговори. Гласът му беше толкова отчужден и лишен от емоции, че тя внезапно изпита необяснимо желание да се разридае на глас.

— Моля да ме извините, мадам. Изглежда, че допуснах поредната непростима грешка. Звярът, скрит в мен, понякога взима връх над разума ми и ме кара да се държа, по възможно най-осъдителния начин.

Сара закри лице с ръцете си и седна малко по-встрани от него. Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от възможността да склони глава на рамото му, да почувства още веднъж топлината му, да усети нежността и успокоението, което й носеха ласките му, защото леденостуденият му тон не можеше да укроти, неспокойните удари на сърцето й. Сара успя да се усмихне тъжно.

— Вие, сър, изглежда сте далеч по-информиран за сърдечните ми проблеми, отколкото мен самата. Нямах никаква представа, че Стюарт възнамерява да ми предложи брак.

Храбрият й опит да разведри обстановката се оказа напълно безуспешен. Когато заговори, гласът на Хоукс прозвуча с непреклонна официалност.

— Аз съм един непохватен глупак, който безцеремонно се намесва в личните ви дела. Изобщо не подозирах, че бъдещето ви е вече предначертано, а когато разбрах, не трябваше да ви обиждам с целувките си. Познавам ли щастливия джентълмен, на когото сте обещала ръката си?

Тя въздъхна. С цялата си душа желаеше да говорят за всичко друго, но не и за това. С всяка фибра от съществото си копнееше да бе поотложила прибързания си жест, с който бе отблъснала пламенната му страст. Какви ли думи щеше да й шепне в този момент, ако бе продължила да отговаря на целувките му? Що за глупава прищявка я бе подтикнала да му съобщи за Джефри? Но думите не можеха да бъдат върнати назад, делата не можеха да бъдат забравени, а обещанията — нарушени. Беше обещала да се омъжи за Джефри. И точно това щеше да направи, без да уронва достойнството си.

— Не мисля, че го познавате, сър. Израснахме заедно с него. Джефри Гарви е в армията на Уелингтън. В трета дивизия от тежката кавалерия. Беше в Испания…

— Не го познавам. — Той я прекъсна. Гласът му сякаш идваше от много далеч, макар той да седеше точно до нея. Сара просто не знаеше какво повече да каже.

Потънал в мрачно мълчание, той й помогна да стане от пейката и я поведе, бледа и мълчалива, към къщата.

Сара се измъчваше от противоречиви чувства и емоции. Най-силно измежду тях бе, обаче, дивото й желание Хоукс отново да я вземе в прегръдките си. Срамуваше се от порочната лекота, с която пренебрегваше дадените обещания, срамуваше се и че не бе успяла да разбере наивните чувства на Нейт. Беше искрено изненадана, когато чу за намеренията на Стюарт да поиска ръката й, но най-силно бе изумена от откритието, че целувките на Звяра й доставят неописуема наслада и че не желае нищо повече от възможността отново да притисне устни към неговите.

Хоукс допря чело до студеното стъкло на прозореца в кабинета си и се опита да проумее лудостта, която очевидно го бе обхванала. Наистина ли в тялото му се криеше някакъв неконтролируем звяр, който бе готов да прелъсти едно невинно сляпо момиче? Наистина ли бе обладан от някаква пагубна страст, че можеше без да се замисли, да я обвини, че е съблазнила младия му довереник, а в следващия момент да се опита да я подчини на желанията си?

— Какво толкова каза на Сара, Ашли? — гневно попита майка му, която връхлетя в стаята с такава енергичност, която по всяко друго време би му доставила голямо удоволствие.

Тя успокои ли се? — Хоукс отдръпна глава от прозореца. Искаше момичето. Това поне му бе ясно. Въпреки обещанията си пред Стюарт, въпреки предстоящия й годеж, той я искаше.

— Не, не се е успокоила! — майка му го изгледа сърдито. — Никога не съм я виждала в такова състояние. Какво й каза, или причини, за да я разстроиш до такава степен? Не можах да изкопча нито дума от нея.

Хоукс намръщено погледна към розите, весело обърнали цветове към слънцето. Лицето му бе сурово, вратът му — схванат и неподвижен. Тя бе обещана на друг мъж. Беше му го казала, а той я бе целунал! Нима беше напълно покварен? Възможно ли бе страстта да го лиши напълно от гордост, чест и нравствена сила?

— Майко, знаеш ли, че госпожица Линдъл е почти сгодена?

Вдовицата премигна от изненада. Странна, изпълнена с надежда усмивка докосна устните й.

— Но, разбира се, скъпи. Тя ми го каза още първия път, когато се запознахме. Идеята за този брак принадлежи на баща й, но според мен е много глупава и старомодна. Не си ли съгласен?

— Старомодна? — Как би могъл да се съгласи с нея? Та той не знаеше никакви подробности.

— Ами, да. Той иска да омъжи момичето за някакъв млад мъж, когото тя не е виждала от години, само защото е приятел с баща му. Не мога да си представя що за човек е той. Трябва да кажа, че макар собственият ми брак да бе решен от родителите ми, аз в никакъв случай не бих се омъжила за някого, когото познавам само като другарче в игрите.

Със светнали от надежда очи, тя внимателно наблюдаваше реакцията му.

— Госпожица Линдъл иска ли този брак? — Хоукс напрегнато зачака отговора й, убеден, че днешният следобед щеше да се окаже пълен провал. Сара вече бе обещана на друг. Беше твърде смело да се надява, че тя не желае предстоящия брак.

— Тя ми каза, че така баща й е по-спокоен по време на отсъствието й. Той не би й позволил да дойде в Лондон без това обещание. Разбираш ли?

Той не отговори. Твърде много неща не знаеше за Сара Линдъл. И вината за това бе негова. Сам бе предпочел това. Но сега бе погълнат от желанието си да научи всичко за нея, а майка му нямаше нищо против да сподели с него онова, което знаеше. Той не направи никакъв опит да я възпре.

— Този Джефри се е прибирал у дома не повече от три-четири пъти след като е започнал училище. Мисля, че Сара спомена Итън. После предприел обиколка из Европа, а сега се шляе някъде из Испания.

Хоукс не си позволяваше празни надежди. Не заслужаваше надежди заради отвратителното си поведение. Беше опозорил и себе си, и Сара с необузданата си страст.

— Не мисля, че службата в Трета конна дивизия на Уелингтън може да се нарече шляене, майко — строго заяви той.

Амелия поклати глава.

— Истината е, че господин Уелингтън прекарва с онова момче много повече време, отколкото Сара. Тя сякаш смята, че те ще се опознаят отново — достатъчно добре при това — след завръщането му. Такава каша!

Хоукс се замисли. Изражението му бе мрачно. Яростно стискаше челюсти. Ще трябва да унищожи страстта си още в зародиш. Тя не биваше да разцъфва, защото застрашаваше не само собственото му съществуване, но и това на бедната Сара. Щеше да бъде непочтено от негова страна да стои близо до нея, защото тогава със сигурност щеше да я прелъсти, а последното нещо, от което се нуждаеше Сара, бе да се окаже в същото незавидно положение, което бе принудило майка й да избяга от Лондон.

— Утре сутринта тръгвам за Брантли. Има ли нещо, което да искаш да ти донеса от там?

— Възнамеряваш да заминеш за Брантли, Ашли? — извика майка му и притисна пълничката си ръка към гърлото си.

— Да. Имам много работа там — изрече той с убеденост, каквато не изпитваше.

Не би могъл да й каже, че не може повече да понася близостта на Сара, защото чувствата му към младата дама бяха започнали да вземат застрашителни размери и заплашваха да го принизят до достойното за презрение положение на хора като Брет Престън. Беше измамил и себе си, и Стюарт с безкористното си обещание да не се бори за чувствата на Сара. Нелепо бе да дава обещания, които не можеше да изпълни. А той вече не можеше с чиста съвест да твърди, че ще спази дадената дума. Беше оплетен безнадеждно в растящата си загриженост за благополучието на госпожица Линдъл и увеличаващия се стремеж да спечели любовта й. С поведението си рискуваше не само да наруши дадената дума, но и да съсипе бъдещето на Сара с щастливия господин Джефри Гарви. А той не можеше да допусне това.

Гарви бе пречка, която Хоукс не бе и подозирал.

Нищо чудно, че бе изтълкувал погрешно сърдечната привързаност на Сара! Та той не можеше да се довери дори на собственото си сърце! Защо бе допуснал да се влюби в тази жена, след като се бе заклел, че не желае нищо от нея? Това напълно противоречеше на чувството му за достойнство и чест. Трябваше да замине, докато все още имаше волята да се откъсне от нея. Упоритата работа, голямото разстояние и времето щяха да излекуват болката в сърцето му и да успокоят напрежението в слабините му.

— Но, Ашли… — Майка му започна да кърши ръце, сякаш се надяваше, че би могла да промени съдбата, ако намери подходящите думи.

Неотстъпчивият му поглед я накара да млъкне.

— Вече съм решил. Тръгвам на сутринта.