Мълчаливият ухажор

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Сърцето на Сара бе самотно, нещастно и тежеше като камък в гърдите й. За пръв път в живота си имаше чувството, че слепотата й е пълна и непобедима. Сякаш някаква завеса бе паднала върху самочувствието и самоуважението й. Цялото й същество — физически, емоционално и умствено — тънеше в непрогледен мрак. Надеждите, чувствата, стремежите й внезапно й се сториха необясними и съмнителни, увереността й, че въпреки недъга си може да долови и неуловимото, бе сериозно разклатена.

Желанията, копнежите, самозалъгването бяха притъпили усета й към реалността, реши тя. Неспокойният й плам да посети Лондон бе надвил здравия й разум, притъпил бе проницателността й, въвел я бе в един весел, главозамайващ танц. А докато бе танцувала, животът я бе измамил — променил бе всичко, което й бе близко и познато, за да я запрати в един свят на непрогледна тъмнина, в който тя не разпознаваше нито формите, нито звуците, нито ароматите. Действителността изведнъж бе придобила други очертания. Съдбата й, бъдещето й, надеждите и мечтите й бяха загубили смисъла си, бяха се разпилели, подобно на струйка дим, подета от силен пристъп на вятъра.

Не Хоукс бе влюбен в нея, а братовчед му — Стюарт. Тази едничка мисъл се въртеше непрекъснато в главата й, а тя, замаяна и несигурна, имаше усещането, че е поела в една посока, а животът й — в друга.

Неспокойна и уморена от безсънната нощ, Сара пристигна рано, както бе обещала, влезе в празната музикална стая, която тънеше в такава тишина и покой, че т възприе собственото си присъствие като недопустимо нахлуване в нечий чужд свят. Сред тази абсолютна тишина Сара бе обхваната от предчувствието за някаква промяна, което бе толкова силно, че тя забави крачки. Сетивата й сякаш долавяха промяната във въздуха и тя си наложи да върви по-бавно, за да не се блъсне в мебелите, които според нея може би бяха преместени от обичайните им места.

Само че не подредбата на мебелите, а животът й бе променен. Изпълнена с убеждението, че е тромава и непохватна, Сара се настани на пейката зад клавесина и се опита чрез изцелителната сила на музиката да се помири не само с тая стая, която й се струваше чужда и непозната, но и с живота си. Тя наруши Плътно обгърналата я тишина с музика на Корели и Вивалди, а после по-енергично се опита да се пребори с потискащата я неподвижна безнадеждност и засвири Моцарт. Но бурята от мисли и чувства, които не й даваха мира, сякаш се усили, докато пръстите й летяха по клавишите. Най-накрая тя безнадеждно отпусна ръце, точно по средата на един особено трогателен пасаж.

Отново я обгърна пълната тишина на потъналата в ленив покой стая. Сара я усещаше като чуждо присъствие, което стана толкова натрапчиво, че тя протегна ръка към музикалната кутийка, която Стюарт й бе подарил, нави пружинката и нежната мелодия изпълни стаята с настроение, не толкова безнадеждно като пълната тишина и не толкова страстно като музиката на Моцарт.

Сара реши, че музиката, която долиташе от музикалната кутия, най-точно съответстваше на настроението й.

Мелодията бе напълно лишена от чувства и Сара изведнъж изпита необходимост да изсвири същия помпозен мотив на клавесина. Песничката на металната птичка й действаше почти успокояващо. Звуците отекваха глухо в смълчаната стая, а тя сигурно щеше да продължи да я свири още дълго, ако не бе доловила аромата на горски цветя. Пръстите й замръзнаха върху клавишите, устата й внезапно пресъхна и тя рязко изправи глава.

— Лорд Кесълфорд — изрече тя, неспособна да прикрие чувството си на пълна безнадеждност и безсилие. — Откога сте тук, милорд? Колко време ме слушате, без да обявите присъствието с?

— Достатъчно дълго, за да разбера, че сте разстроена, мила моя.

Гласът му беше топъл, спокоен, напълно човечен и толкова скъп на фона на студената, бездушна мелодия, която се разнасяше от музикалната кутия, че по гърба й пролазиха тръпки. Това ли беше краят на един прекрасен сън, в който графът я обичаше и желаеше така, както тя него?

Сара потрепери и ръцете й настръхнаха, когато го чу да се приближава. Желаеше той да дойде съвсем близо до нея, а в същото време искаше да изчезне завинаги от живота й. Имаше странното усещане, че той по някакъв начин промени въздуха и пространството помежду им — сякаш я докосна с мислите си.

Хоукс се приближаваше, а в нея се надигна неописуем страх, че той може да я стъпче, да я прегази и да я остави сломена и съсипана след себе си.

Той седна до нея на пейката, подпрял гръб на клавесина, така че те гледаха в различни посоки — не само в плановете и намеренията си, но и по начина, по който бяха седнали. Пейката не беше особено голяма. Рамото му се допираше до бухналия й ръкав. Тя почувства топлия му дъх, който погали ухото й. Устните й се разтвориха, устата и носът й се изпълниха със сладкия му аромат и тя се наведе не назад, а напред — към него.

— Искам, мила моя…

Отново я бе нарекъл неговата мила и докато той произнасяше думите, тя усети сладкия му дъх на портокал. Нейната уста бе суха, лишена от всякакъв вкус. Прииска й се, необяснимо защо, да накваси устни, да овлажни устата си с топъл, силен портокалов чай.

— …Искам да обсъдя с вас един сърдечен проблем.

От всички думи на света той избра точно тези,, които веднага запалиха яростен гняв в гърдите на Сара. Последният път, когато ги бе използвал, Хоукс й бе говорил за сърдечните трепети на младия си повереник. Тази сутрин пък — тя бе сигурна в това — той говореше за братовчед си, а Сара изобщо не можеше да си представи, че би могла да понесе какъвто и да е съвет от Хоукс във връзка с предложението на Стюарт. Тя не можеше, а и не желаеше, да слуша подобни съвети. Те противоречаха на най-съкровените й чувства.

Сара вирна брадичка и рязко го прекъсна, а в думите й се долавяха гняв, гордост и болка. Използваше ги като остър нож, с който да разсече копнежа си по него, преди той да я е съсипал напълно.

— Лорд Кесълфорд, чудесно разбирам за какво искате да разговаряте тази сутрин и ви моля да не казвате нито дума повече.

Хоукс се отдръпна от нея като ужилен. Този път в гласа му не се долавяха обичайните лениви нотки.

— Какво означава това?

Тя рязко се изправи и преди да я напусне смелостта й, се отдалечи с помощта на бастуна си — далеч от опасната близост с него. Музикалната кутийка бе замлъкнала. В стаята отново цареше тишина, която Сара наруши със сърдития си глас.

— Зная, че си мислите, че сте по-добре запознат със сърдечните ми проблеми от мен самата, милорд, но държа да ви кажа, че горчиво се мамите. Не мога да повторя грешката, която сторих, когато без да мисля, се съгласих да се омъжа за Джефри. Бракът е твърде важна стъпка в живота на всеки човек, която не бива да предприемаме само от страх, че можем да останем неженени, или пък заради парите и властта, които той би могъл да ни донесе. Аз може, и да съм сляпа, но не съм глупава. Аз съм зряла жена и съм напълно способна сама да взема решение, да приема или да отхвърля едно предложение за женитба, от което ще зависи съдбата ми до края на живота ми. И ви обещавам, че няма да отстъпя нито пред учтивостта и добротата ви, нито пред обширните ви имения.

Думите й го засегнаха. Разбра го по сарказма, който струеше от гласа му, когато заговори.

— Не правете такива обещания, мила моя. Знаете ли, до гуша ми е дошло от глупави обещания, които не сме длъжни да спазваме, защото и аз самият неведнъж съм ги правил.

С натежало сърце Хоукс се взираше в Сара, която стоеше неподвижно в средата на стаята. Бузите й горяха, гърдите й се вдигаха и спускаха, сякаш току-що бе пробягала огромно разстояние, което завинаги я бе отдалечило от него. Хоукс бе изумен от яростния й изблик и просто не знаеше какво да каже, за да изглади нещата помежду им.

И през ум не му бе минавало, че може да получи отказ, преди още да е имал време да направи предложението си. Ситуацията му се струваше нереална и неестествена, сякаш между тях се издигаше висока стена, която не им позволяваше да се разберат. Всяка частичка от тялото му копнееше да събори тази стена, или поне да разбере кога и защо се е появила.

Той се изкашля, изправи се, взе музикалната кутия на Стюарт и я нави с разтрепераните си ръце. После, без да каже нито дума прекоси разстоянието, което ги разделяше, и учтиво се поклони пред Сара.

— Имате ли нещо против да потанцувате с една сянка, мила моя?

Тя остана абсолютно неподвижна за миг, изпънала вдървения си гръб. Стори му се, че е готова да се разплаче, когато се обърна, за да му отговори.

— Много мило от ваша страна, милорд, но не мисля, че времето и мястото са подходящи за танци.

Той погледна надолу към скъпото лице, което копнееше да покрие с целувки, и неспособен да разгадае изражението й, взе ръката й и я постави върху своята.

— Забравяте, мила моя. Аз не правя нещата от доброта или любезност, а защото те ми доставят удоволствие. А от всички неща на света, танцуването с вас ми доставя най-голямо удоволствие.

Той се залюля в такт с жалостивата им музика и за негова изненада, тя улови ритъма с такава лекота и грациозност, сякаш бяха упражнявали този танц години наред. Хоукс изпита несравнимо удоволствие и чувство за единение и завършеност, когато постави ръка на кръста й и усети ласкавото докосване на косата й по бузата си. Без да си разменят нито дума, но осъществявайки общуване на далеч по-високо ниво, те се носеха из стаята, краката им пристъпваха в забележителен синхрон, телата им бяха безпомощни пред силното привличане помежду им. Хоукс се изпълни с възторжено чувство на щастие, надеждите му го извисиха до неподозирани висоти. Между тях двамата съществуваше някаква неуловима близост, която ги превръщаше в едно цяло и го изпълваше с учудване и радостно недоумение. Танцуваха докато музиката спря.

— Музиката спря, милорд — рече тя, защото той продължаваше да я направлява в стъпките на танца.

Той поспря пред вратата на терасата и, допрял лице до златистата й коса, прошепна:

— Глупости, аз все още я чувам. Ослушайте се. Не чувате ли?

Тя поклати глава, объркана и смутена, но натискът на ръката му върху кръста й, както и нежният му дъх в косата й, я накараха да продължи да се движи заедно с него, докато излязоха на терасата.

— Шшт — прошепна той, когато тя вдигна лице и се опита да каже нещо. Изговори звуците съвсем тихичко, за да не я обиди, а после сведе глава и заговори отново, допрял устни До косата й, а тя усети сладкия му дъх като нежна милувка. — Шшт — настоя той. — Слушай внимателно, мила моя. Опитай се да чуеш как бие барабанът.

Тя се закова на мястото си и се отдръпна от опасната близост на устните му.

— Чувам единствено как бие сърцето ми… — възбудено промълви тя.

— Но не чуваш ли? Барабаните са два — настоя той и отново я придърпа към себе си. — Слушай! Това е най-сладката музика, която съм чувал през живота си. Музиката на нашите две сърца, които бият в синхрон.

Тя замръзна. Дишането й стана повърхностно и учестено.

— Аз съм объркана, милорд — внимателно рече тя. — Защо се подигравате с мен?

Хоукс с изненада се отдръпна назад, хвана брадичката й и се вгледа в лицето й.

— Да се подигравам с теб? — Изглеждаше обиден от въпроса й. — Не, любима Сара. Нямам никакво желание да се подигравам с теб. Но смятам да наруша едно обещание, а това е нещо, което не съм правил никога досега и бях много горд със себе си.

Тогава той я целуна. Тя нито се отдръпна, нито отвърна на огнената му страст. Чу я как само рязко си поема дъх. Гърбът й, вратът й, устните й дори бяха сковани и неподатливи. Той я целуна отново. Ръката му, която придържаше брадичката й, се плъзна надолу, за да погали меката й шия, лицето, ухото й… и изведнъж, сякаш бе натиснал някакъв спусък, тя тихичко изстена и се притисна още по-силно към него, потънала в прегръдките му, а устните й, меки и сочни, се отвориха под натиска на целувката му.

Луда радост обзе Хоукс и, простенал в отговор, той се опита да слее устните си, езика си, дъха си с нейните. Жадната им целувка много напомняше на съвършения им танц. Устните им се движеха в неповторим страстен синхрон, те се целуваха, изучаваха, притискаха се един към друг, понесени от вълните на желанието си.

Сърцето на Хоукс пееше от радост. Той я притисна с все сила, докато усети гърдите й да се притискат в неговите, докато почувства бедрата й, допрени до дългите му крака.

Тя опря ръце на гърдите му и се отдръпна от него, за да му зададе, останала без дъх, един важен въпрос.

— Онова обещание, което си нарушил, какво беше то?

Хоукс затвори очи и зарови лице в ароматната й коса.

— Бях обещал нещо на братовчед си — дрезгаво рече той. — Едно обещание, което ми е невъзможно да изпълня.

Той въздъхна, отвори очи и замръзна на мястото си.

Съдбата си играеше с него. Там, на ливадата, вдигнал монокъл пред лицето си, стоеше Стюарт.

— Нещо не е наред ли? — промърмори Сара.

Приковал поглед в сините очи, които го гледаха без да мигат, Хоукс я притисна към себе си и тъжно рече.

— Да. Изобщо не е наред, защото преди известно време обещах на Стюарт, който вчера поиска ръката ти, че няма да си съпернича с него за чувствата ти. Аз обаче съм неспособен да спазя това обещание и фактът, че трябваше да се откажа от думите си, ми причинява силна болка, защото не мога да отрека, че обичам братовчед си, така както не мога да скрия, че съм влюбен до уши в теб, мила моя.

Стюарт премигна и може би щеше да каже нещо, ако Сара, която въздъхна доволно, не бе заговорила със сигурен и уверен глас.

— Стюарт ще разбере. — После вдигна глава, обърна се към Стюарт и го попита тихичко. — Ти разбираш, нали, Стюарт?

Монокълът падна от очите на Стюарт, които рязко се разшириха от изненада.

— Започвам да мисля, че разбирам — рече той.

— Добре. — Сара изглеждаше доволна. — Защото, макар да ценя високо приятелството ти, Стюарт, аз не мисля, че двамата щяхме да бъдем щастливи заедно.

— Сигурен съм в това. Неговото сърце принадлежи на друга, мила моя. — Хоукс отново съсредоточи вниманието си върху устните й, които, той знаеше това, отново копнееха за целувките му. — Не желаем да те задържаме, братовчеде.

Стюарт вдигна монокъла си.

— Да, виждам това.

— Значи си тръгваш? — иронично предложи Хоукс.

Стюарт се завъртя на пета и се изкиска.

— Да, възнамерявам да се видя с една дама във връзка с конете й. Искам да й направя предложение, което не мисля, че ще отхвърли.

— Прекрасно нещо са предложенията — тихичко рече Хоукс и отново сведе устни към устните на Сара.

— А вие какво предлагате, милорд? — учудено попита тя.

— Ще те поканя на танц, мила моя, приказен танц, който ще ни свързва до края на дните ни.

— С удоволствие бих танцувала с вас, сър — нежно рече тя, опря глава в гърдите му и се залюля в прегръдките му. — Вече чувам най-сладката музика.