Мълчание

Десета глава

Откъс от дневника на Йонасен, чиновник в холандската търговска фактория[69], Деджима, Нагасаки

Юли 1644 г.

(юни, първата година от периода Шохо[70])

3 юли.

Три китайски джонки се отделиха от пристанището. Получено бе официално разрешение за отплаване към Лилло[71] на 5 юли, поради което утре предстои натоварването им със сребро, муниции, както и други разнообразни стоки, с което следва да бъде завършена и подготовката по отпътуването.

8 юли.

Уредени са окончателните отчети с търговците, паричните надзорници, домовладелците и с г-н Широемон, освен това, по заповед на главния резидент на факторията, е изготвен списък с поръчки, които трябва да бъдат осигурени за следващото отплаване към Холандия, Короманделския бряг и Сиам.

9 юли.

В дома на тукашен жител е открито изображение на Светата майка, вследствие на което всички членове на домакинството незабавно са вкарани зад решетките и подложени на щателно разследване. Благодарение на получената информация продавачът на изображението е издирен и подробно разпитан. Твърди се, че на разпита са присъствали вероотстъпникът Савано Чуан, както и друг апостат – португалецът падре Родригеш. Преди три месеца в една от тукашните къщи е бил открит един пфениг[72] с инкрустирано изображение на светец. Според мълвата цялото семейство е заловено, но изтезанията, на които са подложени, за да се отрекат от вярата си, срещат твърд отпор. Присъствалият на мъченията апостат падре Родригеш многократно внасял в канцеларията на губернатора искания за помилването им, но те не били приети. Произнесени били смъртни наказания. Говори се, че съпрузите заедно с двамата им синове, с обръснати наполовина глави, качени на измършавели коне, в продължение на четири дни били развеждани за назидание из целия град. Казват, че на следващия ден майката и бащата били провесени с главата надолу, а синовете, след като били заставени да гледат тази сцена, отново били хвърлени в затвора.

Надвечер в пристанището акостирала една китайска джонка. Товарът ѝ бил захар, порцеланови съдове и малко количество копринени тъкани.

1 август.

Една китайска джонка, натоварена с разнородни товари, пристигна от Фуджоу, а около десет часа сутринта пазачите от бреговата охрана забелязали кораб с вдигнати платна на около шест мили навътре в залива на Нагасаки.

2 август.

На сутринта започна разтоварването на гореспоменатия кораб и работата напредваше с пълна сила.

Около пладне секретарят на губернатора, придружен от негови заместници и преводачи, се явиха в нашата кантора и проведоха разпит в продължение на два последователни часа. Причината, както се разбра, бе, че пребиваващите в Нагасаки отрекли се от християнската вяра Савано Чуан и свещеник Родригеш са изказали твърдение, че в Макао е било взето решение да бъдат прекарани християнски свещеници от Индия до Япония на борда на холандски кораб. Според думите на Савано планът бил свещениците да бъдат в услуга на холандския екипаж, вършейки най-черната работа на кораба, и по този начин тайно да проникнат на японска земя. Секретарят ни обърна внимание и ни предупреди, че в случай че събитията се развият съгласно подобен замисъл, това би поставило Компанията в изключително неприятна ситуация. Освен това заявиха, че ако поради стриктните мерки за сигурност свещениците не съумеят тайно да се внедрят в Япония и бъдат заловени на наш кораб в опит да отпътуват от страната, то последствията от това ще бъдат катастрофални за нас. Изтъкнаха, че ако холандците, както самите те се определят, са верни поданици както на Негово императорско Величество, така и на Япония, то тогава следва наказанията им да са еднакви с тези на японците, след което ни връчиха губернаторски указ, написан на японски, както следва:

3 август.

До вечерта разтоварването на гореспоменатия кораб бе напълно завършено. Днес губернаторът отправи запитване дали на същия плавателен съд има стрелец, който умее да борави с минохвъргачки. За целта помощник-чиновникът Паулус Веер бе изпратен да разбере това и след като бе изяснено, че подобен стрелец не е наличен, резултатът от проверката бе докладван на губернатора. В допълнение губернаторът изпрати запитване дали се очаква такова лице да дойде на някой от новопристигащите кораби и ако това се случи, нареди да му бъде докладвано.

4 август.

На сутринта господин Хонджо, най-високопоставеният самурай, принадлежащ към управата, посети кораба, където направи крайно внимателна проверка, огледа всеки ъгъл. Причината за подобни драстични мерки били изказаните пред върховните власти твърдения от страна на пребиваващите в Нагасаки бивши свещеници, че сред холандците имало внедрени католици, които се очаква да пристигнат в Япония, качени на кораби под холандско командване. Извън горепосоченото подозрение проверките вече не били така затегнати както миналата година, отбеляза той, допълвайки изложението си пред морските офицери.

По искане на японците се качих на борда на кораба и в тяхно присъствие отправих призив към екипажа, ако някой тайно съхранява предмет, имащ отношение към римокатолическата вяра, да го представи, за което няма да бъде наказан. И така, след като всички единодушно отрекоха подобно притежание, прочетох на глас листа с правила, които всички моряци са задължени да спазват. Господин Хонджо изрази желание да се запознае със съдържанието на казаното дотук и след като му го предадох в най-големи подробности, той си тръгна с думите, че ще докладва на губернатора, с което се надява да успокои притесненията му.

По залез-слънце пристигнаха джонки от Ханджоу. Товарът им се състоеше основно от топове везана коприна, фигурален сатен, крепдешин и други тъкани на стойност осемдесет кана[74], останалото беше захар и смесени товари.

7 август.

Двамата синове на споменатите по-горе осъдени на смърт лица, заедно с някакъв друг човек, били завързани и качени на измършавели коне, откарани на мястото за екзекуция, където били обезглавени.

Ноември 1645 г.

(ноември~декември, втората година от периода Шохо)

19 ноември.

От Нанкин пристигна китайска джонка, пренасяща стоки на стойност между осемстотин и деветстотин кана, съдържаща бяла сурова коприна, везана коприна, сатен, брокат, копринени дамаски и други. С нея дойде и новината, че три-четири джонки, натоварени с тежки товари, се готвят да пристигнат тук след месец и половина или два. Казаха ни още, че лесно би могло да се получи разрешение за неограничено плаване до Япония, стига само да се плати на местните високопоставени длъжностни лица сума между сто и шестстотин таела[75] – изчислена според количеството на товарите им.

26 ноември.

От Фуджоу пристигна малка джонка, пренасяща ленено платно, стипца, керамични съдове и други. Товарът бе оценен на повече от два сандъка.

29 ноември.

На сутринта по нареждане на губернатора в канцеларията се явиха двама преводачи и ми показаха текст на холандски под изображението на Дева Мария, който гласеше „……“ (Лука, 1:28). Обясниха, че са получили предмета от будистки свещеник в околностите на Шимоносеки, и ме попитаха на какъв език е, а също и какъв е смисълът на написаното. Португалският апостат падре Родригеш, както и Савано Чуан вече били заявили, че тъй като текстът не е нито на португалски, нито на латински или на италиански, го намират за непонятен. Беше текстът на Аве Мария, написан на холандски, отпечатан от някой жител на Фландрия, говорещ нашия език. Нямах съмнение, че изображението бе внесено от наш кораб, но реших да си мълча, докато не ме попитат отново. Що се отнася до цифрите, реших, че падре Родригеш и Савано Чуан вече са направили необходимите разяснения, затова отговорих, без да прикривам нищо.

30 ноември.

Времето беше чудесно. Рано сутринта, рулят и барутът бяха занесени обратно на кораба[76], бе приключено с товаренето и на останалия багаж. Около пладне се качих на кораба, извиках по списък името на всеки от екипажа, предадох документите и после се върнах във факторията, където устроих угощение в чест на Бонжуа и подчинените му. Преди настъпването на вечерта посоката на вятъра се обърна към северозапад, вследствие на което „Оверсхи“ не можа да отплава.

5 декември.

Към обед бях посетен от преводач, който ме попита кои са местата, от които набавяме стоките, когато осъществяваме внос в Япония, на което аз отвърнах, че основните ни доставчици са Китай и Холандия. Разпита ме дали, ако бъдат наложени рестрикции китайски кораби да плават до японските брегове, това не би причинило известни неудобства.

Още откакто бях пристигнал в Япония, се опитвах да получа информация относно свещениците апостати: японец, на име Томас Араки, дълго време пребивавал в Рим, даже на служба като шамбелан при папата, който няколкократно на всеослушание обявявал себе си за християнин, но губернаторът не го закачал, убеден, че поведението му е плод на нервно разстройство, причинено от възрастта му. След като в продължение на едно денонощие бил провесен в яма с главата надолу, той публично се отрекъл, но до последния си дъх запазил вярата жива в сърцето си. Сега апостатите са само двама: португалецът Чуан, бивш глава на тукашната християнска общност, известен със своята злонамереност; другият е свещеникът Родригеш, родом от Таско, Португалия, който също настъпил свещеното изображение в канцеларията на губернатора. И двамата в момента живеят в Нагасаки.

6 декември.

Поднесох на господин Сабурозаемон малка кутия, съдържаща същите разнообразни лечебни мехлеми, като дарените на императора и на губернатора на Чикуго, заедно с други лекарства, което бе прието с радост. Бе ми докладвано, че губернаторът е бил особено щастлив да получи подробно обяснение, написано на японски, разясняващо свойствата на всеки един от лековете. Надвечер в залива навлезе кораб, пристигащ от Фуджоу.

15 декември.

Пет китайски джонки отплаваха от пристанището.

18 декември.

Четири китайски джонки отплаваха от пристанището.Четирима-петима моряци от екипажа на нанкинската джонка отправиха молба за отплаване към Тонкин и Кохинхин[77], но губернаторът я отхвърли.

Един от домовладелците на острова дочул, че апостатът Чуан писмено бил изложил разни неща, свързани с холандците и португалците, и в най-скоро време се готвел да изпрати писанията си до императорския двор. Чак се надявах смъртта да сполети забравилия Бога негодник, стига това да предотврати вредите за компанията, но добре, че Бог ни пази от подобни злонамерени нападки. В следобедните часове два японски кораба пристигнаха пред портите на факторията. Планът бе на единия да се качим ние, на другия да натоварим камилите, след което да отпътуваме. Вечерта пристигнаха неколцина преводачи, които заедно със слугите трябваше да ни придружават по време на пътуването ни до Камигата.[78] Сред тях имаше един перач, който говореше малко холандски, за когото настоявах да дойде с нас, като временно назначен за доставчик на хранителни продукти, но Данбе и Кичибе ми заявиха, че губернаторът е забранил да ни придружават лица, разбиращи холандски. Аз самият не им повярвах, мислейки, че тяхното противопоставяне цели нещата да се развиват по набелязания от тях план. Затова им казах, че на нас са ни достатъчни японският и холандският и че сред всички останали езици португалският, а не холандският е този, който трябва да бъде ненавиждан. Казах им също, че досега не е имало нито един християнин, който да говори холандски, докато винаги могат да се изброят десетки християни, говорещи португалски.

23 декември.

Малка джонка от Фуджоу напусна пристанището. Надвечер голяма джонка, идваща от Китай, пристигна в устието на залива, но поради насрещния вятър през нощта бе изтеглена до Нагасаки с помощта на множество лодки. Палубата ѝ бе препълнена с хора, развяващи пъстроцветни флагчета; носеше се невъобразим шум от барабани и шалмай.

На първия ден от новата година из цял Нагасаки мъже надуват шалмай, удрят гонгове, бият тъпани, обхождайки къщите една след друга. Жени и деца им подават дребни пари през праговете на домовете си.

Това е също и денят, в който просяци, стичащи се от околностите на Фунацу и Какуибара, нахлупили широкополи сламени шапки, на групички от по двама-трима, обикалят от врата на врата и пеят песен, наречена Йара.

2 януари.

Търговците ознаменуват първия работен ден, като още от разсъмване украсяват дюкяните си, окачват нови завеси над входните врати. Продавачът на морска краставица минава по къщите, за да предлага стоката си.

3 януари.

Старейшините от всички околни градове се отправят към канцеларията на губернатора с молба да получат фумие.

Четвъртият ден от новата година е денят, на който церемонията фумие бива приложена върху местните жители. На този ден отона заедно с видни жители от градовете Едо, Имадзакара, Фунацу и Фукуро се оправят към губернатора, така че всеки един от тях да получи дъска с прикрепена върху нея фумие. Информацията за всички семейства бива обобщена и вписана в специален регистър, отнасящ се за фумие. Всяко едно семейство е почистило пътя пред дома си и притихнало, очаква появата на отона и на знатните жители. Докато най-сетне отдалеч се понесе напевен оповестяващ вик: „Идаааат!“, който ще накара членовете на всяко семейство да се наредят като под конец в най-близката до входа стая и смирено да зачакат изпълнението на церемонията.

Фумие представлява дъска, дълга около седем до осем суна[79] и широка около четири до шест суна, на която е прикрепена метална плака с изображение на Светата майка или Иисус. Най-напред фумие трябва да настъпи главата на семейството, след това жена му и децата. Пеленачета, подпомогнати от майките си, също извършват ритуала. Ако в дома има болен, то пред погледа на длъжностното лице фумие следва да бъде опряна в крака му, както е в легнало положение.

На същия този четвърти ден свещеникът неочаквано получи повикване от канцеларията на губернатора. Преводачът дойде да го вземе с паланкин. Нямаше вятър, но небето беше унило и облачно, беше един от онези сковани от студ дни. Навярно всички се бяха прибрали в очакване на церемонията по фумие, в сравнение с вчера стръмният път беше неузнаваемо пуст и утихнал. В управата в Хонхаката, в просмукано от студ помещение с дъсчен под, го очакваше държавен чиновник, пременен в официални одежди.

– Многоуважаемият губернатор е готов да ви приеме.

В стая, застлана с татами, в която единствената вещ беше железен мангал, с подвити крака и изправен гръб седеше губернаторът на Чикуго. Шумът от стъпките го накара да обърне към свещеника лицето си с големи уши и той впери в него проницателен поглед. По бузите и устните му се прокрадваше усмивка, но в очите му нямаше и следа от смях.

– Приемете моите поздравления! – тихо промълви губернаторът.

Откакто се бе отрекъл, свещеникът за първи път се изправяше лице в лице с губернатора. Но сега не чувстваше унижение в присъствието на този мъж. Не бе водил битка срещу японците начело с губернатора на Чикуго. Постепенно бе осъзнал, че бе водил битка срещу собствена си вяра. Но губернаторът със сигурност не би го разбрал.

– С вас отдавна не сме се виждали… – властникът протегна ръце към мангала, кимайки леко с глава. – Свикнахте ли напълно с Нагасаки?

Губернаторът запита свещеника дали има някакви неудобства, както и заяви, в случай че се появят, без притеснение да отнесе въпроса до неговата канцелария. Очевидно бе, че губернаторът внимателно се стараеше да не повдига темата с вероотстъпничеството на свещеника. Дали това бе предизвикано от съпричастност, или пък бе израз на самочувствието на победителя? От време на време свещеникът вдигаше сведения си поглед и изучаваше събеседника си. Но безизразното лице на стареца не издаваше нищо.

– След месец заминавате за Едо, където ще е добре да се устроите. Специално за падре вече е подготвена къща, намираща се в Кобината-чо, където самият аз съм живял някога.

Губернаторът на Чикуго съзнателно беше използвал думата „падре“ и тя като острие се заби в кожата на свещеника.

– И освен това… Тъй като ще прекарате остатъка от живота си в Япония, оттук насетне е добре да приемете японско име. По щастлива случайност един мъж, носещ името Окада Саннемон, се спомина. Щом пристигнете в Едо, може да приемете същото име.

Губернаторът каза всичко това на един дъх, докато потриваше дланите си над мангала.

– Покойникът е оставил след себе си жена. Падре, едва ли ще е подходящо и занапред да останете сам, затова защо не приемете и жената?

Свещеникът слушаше думите му с наведена глава. Под клепачите съзнанието му рисуваше склон. В този момент той се спускаше по него все по-надолу и по-надолу. Вече нямаше смисъл да се съпротивлява или да се отказва. Някак щеше да се съгласи да приеме японско име, но даже не си и помисляше да бъде сватосан.

– И така..?

– Съгласен съм.

Свещеникът сви рамене и кимна. Някакво чувство между изтощение и примирение завладя цялото му същество. „Ти, който си познал всички унижения, достатъчно е единствен Ти да разбереш душата ми в този момент. И дори християните и цялото духовенство да гледат на мен като на позорно петно в историята на мисионерството, вече ми е все едно.“

– Казвал съм го и преди: японската страна не е подходяща за учението Христово. То никога няма да пусне корени тук.

Свещеникът си припомни същите думи, изречени от Ферейра в храма „Сайшоджи“.

– Падре, вие не бяхте победен от мен – продума губернаторът на Чикуго, втренчен към пепелта в мангала. – Бяхте сразен от тресавището, наречено Япония.

– Не. Това, с което се борих – несъзнателно повиши глас свещеникът, – бе Христовото учение в собственото ми сърце.

– Нима? – на лицето на губернатора се плъзна иронична усмивка. – След като се отрекохте, ми бе казано от Ферейра, че сте се отрекли, защото изобразеният върху фумие Иисус ви е подтикнал да го сторите. Не ви ли се струва, че подобни думи целят да маскират собствената ви слабост. Този Иноуе, който стои пред вас, не смята, че това са думи на истински християнин.

– Нямам нищо против уважаемият губернатор да си мисли каквото желае.

Свещеникът положи ръце на коленете си и наведе глава.

– Другиго може и да заблудите, но не и мен – с леден тон каза губернаторът. – Веднъж ми се случи да разговарям с подобен на вас християнски падре. Дали будисткото милосърдие и това на християнския Деус се различават коренно? В Япония учат, че спасението е в милостта на Буда, на когото смъртните се осланят в безграничната си слабост. Но онзи падре беше категоричен: спасението според християнството е различно. Християнското спасение не е само в това, да се уповаваш на Деус, едновременно с това вярващите всеотдайно трябва да пазят силата на духа си. Имайки предвид това, вашето християнско учение неусетно е претърпяло необратими изменения сред тресавището, наречено Япония.

„Християнството не е такова, за каквото го смятате!…“, понечи да изкрещи свещеникът. Но каквото и да кажеше, чувството, че никой, нито Иноуе, нито преводачът биха разбрали какво се случва в сърцето му, потискаше думите в гърлото му. Отпусна ръце върху коленете си и премигвайки, мълчаливо се заслуша в приказките на губернатора.

– Може би не ви е известно, но на островите Гото и Икицуки все още са останали немалко селяни, наричащи се Христови последователи. Но управата повече няма намерение да ги залавя.

– Защо? – запита преводачът.

– На тях корените им вече са отрязани. Но ако от западните страни отново дойдат такива като вас, падре, то тогава ще се наложи гоненията да бъдат подновени… – рече през смях губернаторът. – Както и да е, такава опасност не съществува. Защото, когато корените са отрязани, изсъхват и стъблото, и листата. И като доказателство за това е, че Деус, на когото тайно се кланят селяните от Гото и Икицуки, постепенно е изгубил всякаква прилика с християнския Деус.

Свещникът вдигна глава и погледна лицето на губернатора. Около бузите и устните му се прокрадваше усмивка, но очите му не се смееха.

– В крайна сметка християнството, донесено ни от католическите свещеници, се е отделило от истинската си същност и се е превърнало в нещо непознато и странно. – Владетелят на Чикуго тежко въздъхна, сякаш искаше да изтласка нещо от дъното на гърдите си. – Ето такава е Япония. Нищо не може да се направи. Нали, падре…

Въздишката на Иноуе беше неподправена, а в гласа му се усещаше мъчително чувство на примирение.

Губернаторът му поднесе японски сладки, той изказа съответните учтивости, след което си тръгна, съпровождан от преводача. Небето както обикновено беше оловносиво, покрито с облаци, по пътя беше студено. Докато се полюшваше в паланкина, празният му поглед се рееше над ширналото се море – оловносиво, също като небето над него. Скоро щяха да го изпратят в Едо. Иноуе му бе казал, че ще му предоставят дом, но това сигурно щеше да се окаже затворът за християни, за който много пъти бе чувал. Затвор, в който щеше да прекара остатъка от живота си. Повече никога нямаше да прекоси това тъмно море и да се върне в родината си. Още докато беше в Португалия, си бе мислил, че да бъдеш мисионер някъде, означава да се идентифицираш с хората в конкретната страна. Имаше намерение да отиде в Япония и да води същия живот като местните християни. И какво се случи? Нещата се развиха според плана му, получи японското име Окада Саннемон, превърна се в японец…

Окада Саннемон! Свещеникът се разсмя с дълбок глас. Да, на пръв поглед съдбата го бе дарила с всичко, за което бе мечтал. При това по такъв коварен и ироничен начин. Той, положилият доживотен обет за целомъдрие свещеник, ще получи жена! „Боже, не тая никаква омраза към Теб. Просто се надсмивам над превратностите на човешката съдба. Вярата ми в теб е по-различна от това, което беше, но аз все така те обичам!“

Докато настъпи вечерта, той стоя надвесен през прозореца, загледан в децата отвън. Стиснали дългите връвчици на хвърчила, децата тичаха нагоре-надолу по склона, но тъй като нямаше вятър, хвърчилата просто се влачеха по земята след тях.

Свечери се, облаците леко се разкъсаха и през тях боязливо проникнаха няколко слънчеви лъча. На децата им омръзна да си играят с хвърчилата и тръгнаха да обикалят от врата на врата, тракаха по бамбуците на кадомацу[80], подхващайки песен:

Свещеникът тихичко се опита да имитира песента на децата. Не се получи добре и се почувства самотен. „Удариш ли къртицата, ще се избавиш от беда, край с бедите, край с бедите…“ Глуповатото животно, което, при все че е сляпо, се рови напред-назад в пръстта, му заприлича досущ на него самия. В отсрещната къща старица сгълча децата. Същата тази жена два пъти дневно му носеше храна.

Настъпи вечер, задуха вятър. Заслушаше ли се, в главата му нахлуваше спомен за воя на вятъра, духащ сред горичката, още по времето, когато бе затворен в тъмницата. И после, както всяка нощ, в сърцето му изплува ликът Му. Неговият лик, който той бе настъпил.

– Падре, падре…

С хлътнали очи погледна към вратата, дочул глас, отпечатан в паметта му.

– Падре, аз съм, Кичиджиро…

– Вече не съм падре – тихо отговори свещеникът, обвил с две ръце коленете си. – Подобре веднага си тръгвай. Ако отона те видят, лошо ти се пише.

– Но все още ви се намират сили колкото да се изповядам пред вас?

– Съмнявам се – наведе глава свещеникът. – Аз съм отрекъл се свещеник.

– В Нагасаки ви викат „вероотстъпник Пауло“. Няма човек, който да не знае това име…

Прегърнал коленете си, свещеникът самотно се засмя. И без да му го казва, още отпреди беше чул, че го наричат с този прякор. На Ферейра му викаха „вероотстъпник Пиетро“, той самият беше „вероотстъпник Пауло“. От време на време децата идваха на неговата порта и на висок глас му се подиграваха.

– Чуйте ме. Ако вероотстъпник Пауло има сила да изслуша изповедта ми, то тогава нека опрости и греховете ми.

„Въпреки че не са хората тези, които отсъждат… Въпреки че само Бог най-добре знае за нашите слабости…“, замисли се свещеникът, потънал в мълчание.

– Падре, аз ви продадох. Положих крак върху фумие – продължи Кичиджиро, хленчейки. – На този свят има и слаби, и силни хора. Силните, тях никакви мъчения не ги обезкуражават и се отправят в Параисо, а такива като мен, родили се слаби, измъчвани от чиновници и заставяни да настъпват фумие…

„Аз също положих крака си върху фумие. В онзи момент кракът ми беше върху хлътналото лице на Онзи човек. Върху лицето, което си бях спомнял стотици пъти. Върху лицето, което не бе напускало мисълта ми, когато се лутах сред гората или бях в тъмницата. Върху най-благото и прекрасно лице, което човек някога е познал в своето съществуване. Също върху лицето на човека, когото исках да обичам до края на дните си. Сега това лице е изтъркано и хлътнало върху дървото на фумие, погледът му е пропит с тъга и е отправен към мен. „Настъпи ме!“, ми бе казало то с жален поглед.

„Настъпи ме! Сигурно сега кракът те боли. Сигурно болката е същата като у всички човешки същества, които досега са настъпвали лицето ми. Но дори и само тази болка е достатъчна. Аз споделям страданието ви от тази болка. Затова съм аз.“

„Боже, аз мразех това, че все мълчиш.“

„Не мълчах. Дори страдах заедно с теб.“

„Но Ти прогони Юда. Прогони го с думите: „Каквото вършиш, върши го по-скоро! Какво се случва с Юда?“

„Не съм казал това. Както сега казвам на теб, че е добре да настъпиш, така и на него казах да прави това, което има да прави. Както теб те болеше кракът, така и Юда изпитваше болка в душата си.“

…И в този момент той спусна изцапания си с кръв и прах крак върху фумие. Петте пръста на крака му закриха точно в средата лицето на Този, когото обичаше. Нямаше как да опише на Кичиджиро пламенната радост и емоцията, завладели го в този момент.

– Няма силни и слаби. Кой може да твърди, че слабите страдат по-малко от силните? – изговори бързо свещеникът, вперил поглед към вратата. – Ако в тази страна няма друг падре, който да изслуша изповедта ти, то нека бъда аз… Кажи молитва след края на изповедта си… Иди си с мир!

Превъзбуденият Кичиджиро снижи глас и тихо зарида и след това се раздвижи и си тръгна. Свещеникът е извършил за този мъж тайнство, което само духовно лице би могло да отслужи. Свещенослужителите навярно сурово щяха да заклеймят този светотатствен акт, но дори и сторил предателство спрямо тях, той, без всякакво съмнение, не бе предал Него. Обичаше Го по начин, различен от преди. „Всичко дотук бе необходимо, за да позная тази любов. Сега аз съм последният християнски свещеник в тази страна. А и Онзи човек не бе мълчал. Но дори и Той да бе мълчал, животът ми до днес би говорил за Него.“

Дневник на чиновник в християнската резиденция[81]

Дванайсета година от епохата Канбун[82], година на водния плъх

Тези дни на Окада Саннемон бе определена дажба ориз, равняваща се на количество за десет души; на Бокуи, Джуан, Нанпо, Джикан съответно дажба, отговаряща за седмина, и това бе докладвано на Тотоми-но-ками на седемнайсетия ден от шестия месец.

Бележка:

1. Сейбе, 50-годишен. Братовчед на жената на Саннемон. Дърводелец на кораба „Фукагава“.

2. Геннемон, 55-годишен. Братовчед на гореспоменатата. Прислужник при Доиои-но-ками.

3. Санноджо, племенник на гореспоменатата. Работи същото като Сейбе.

4. Шокуро, 30-годишен. Племенник на гореспоменатата, занаятчия в Есаши-чо.

5. Адачи Гонзабуро – има сведения, че по време на управлението на Иноуе Чикуго-но-ками е бил ученик на майстор Бокуи.

6. Нихей, зет на Джуан, заедно с дъщеря си работи в работилница за хартия.

7. Джиннемон, чичо на дъщерята на Джуан. Изпратен да живее в Кавагое. Идва веднъж на посещение, докато на власт е Ходжо. Отново идва да види Джуан на двайсет и шестия ден от четвъртия месец в тази година на плъха.

Първа година от епохата Емпо[83], година на водния бик

Девети ден на единайсети месец. В шест часа сутринта Бокуи умря вследствие боледуване. За да проучат ситуацията около смъртта, се явиха длъжностните лица Кимура Йоемон и Ушида Джингобе заедно с двама свои помощници. Присъстваха още надзирателите: Шозаемон, Деннемон, Собе, Генсуке. Пазачи бяха: Асакура Сабуроемон, Аракава Кюзаемон, Каинума Каннемон, Фукада Хачиробе, Хитоцубаши Матабе. Кремацията бе извършена в храма „Мурьо-ин“. За посмъртно будистко име му бе определено Коган Шотен Дзенджомон. Ендо Хикобе и старшият пратеник на управата Кидака Джузаемон стриктно претърсиха вещите на Токузаемон, прислужника на Бокуи, подложиха го на церемония по фумие, след което го изпратиха да си ходи.

Втора година от епохата Емпо[84], година на дървения тигър

Периодът от двайсетия ден на първия месец до осмия ден на втория месец.

По нареждане на Тотоми-но-ками Окада Саннемон е зает с писането на трактат, посветен на отричането му от християнството. Като последица от това Укаи Шозаемон, Кайо Деннемон и Хошино Генсуке бяха освободени от досегашните си задължения и бяха зачислени като лица, отговарящи за Саннемон.

Шестнайсети ден на втория месец

Окада Саннемон е зает с писането на книга. Кайо Деннемон и Кавара Джингобе бяха освободени от досегашните си задължения и бяха изпратени на пост в дома на Саннемон за периода от двайсет и осмия ден на втория месец до петия ден на третия месец.

От четиринайсетия ден на шестия месец до двайсет и четвъртия ден на седмия месец

Окада Саннемон е изпратен в стаята за уединение на планинската резиденция, за да пише трактат, посветен на отричането от религията му. Поради това Кайо Деннемон и Кавара Джингобе бяха освободени от досегашните си задължения и бяха изпратени да го надзирават.

Пети ден на деветия месец

Като наказание за непокорното му поведение, за известно време Джуан бе тикнат в тукашната тъмница. Присъствалите по време на произнасянето на наказанието бяха Рокуемон, Шозаемон, Собе, Деннемон, Генсуке, Кавара и Камей. Отговорници в конкретния месец са Цукамото Рокуемон и Кайо Деннемон.

Четвърта година от епохата Емпо[85], година на огнения дракон

Кичиджиро, слугата на Окада Саннемон, който дойде до тук, следвайки го, също бе изпратен в затвора заради подозрителното си поведение. Когато в ограденото караулно помещение претърсиха джобовете му, намериха амулет под формата на вързопче, който се провесва на врата, представляващ символ, пред който християните се прекланят – от едната страна бяха изобразени свети Павел и свети Петър, а от другата бе архангел Гавраил. Кичиджиро бе разпитан за родното му място и за близките му. Той отговори, че е от островите Гото и че в настоящата година на дракона ще навърши петдесет и четири години.

Имаше нещо подозрително относно вярата на Хитоцубаши Матабе, който досега е бил в близки отношения с Кичиджиро. И така Матабе също бе задържан в затвора, докато се провеждаше разпитът на Кичиджиро. (…) Тъй като Матабе е приятелски настроен към Кичиджиро, вярата му остава под съмнение. Това е и причината за съответните мерки. Докато Курозаемон и Шинбе, за които се твърди, че са били свързани с Матабе, бяха разпитани, те бяха и щателно обискирани в стаята за разпит. Дрехите, поясите, препаските им, вързопчетата за хартия, прикрепени към поясите, амулетите им – всички бе претърсено без никакви изключения. (…) Господарят Тотоми-но-ками дойде лично, извика Кичиджиро в стаята за разпит и го попита от кого е получил свещения християнски предмет. На което Кичиджиро отговори, че прислужник, на име Сайзабуро, който е посетил резиденцията преди три години, го е носил със себе си. Когато е дошъл тук, го е изпуснал, а после си е заминал обратно. И така те го намерили и го запазили. Каза също, че и Токуемон, пазачът на вратата, също знае за това. След това Токуемон бе привикан и разпитан и той каза, че е бил свидетел на сцената през един слънчев ден, когато прането се е сушало навън. На въпроса дали не го е получил от Окада Саннемон, Кичиджиро отговори, че няма шанс да получи нещо от Саннемон, което означава, както той обясни, че е невъзможно, тъй като, където и да го срещнеше Саннемон, винаги той е придружаван от неколцина надзиратели.

Седемнайсети ден на деветия месец

Господарят Тотоми-но-ками лично дойде до планинската резиденция и извика трима слуги в стаята за разпит, където старателно ги разпита дали изповядват християнската вяра. По-късно Кичиджиро и Токуемон също бяха привикани и подложени на кръстосан разпит. Господарят също така нареди да бъдат основно претърсени къщите на пазачите, без да бъде пропуснат нито един предмет, както и трите официални резиденции и помещенията на отговарящите за портите. Дори на жените и децата бе заповядано да свалят поясите и препаските пред господаря. Разбира се, будистките предмети, които те носеха, също бяха старателно прегледани. А после, при претърсването на дома на Сугияма Шичиробе, Кобуре Джудзаемон насред стар куп хартия откри малко листче с написани на него християнски думи, което Кайо Деннемон веднага занесе на отговарящия за жилището. На листчето бе написано: „падре, архиепископ, епископ, папа“.

Осемнайсети ден на деветия месец

Господарят Тотоми-но-ками лично дойде до планинската резиденция и в стаята за разпит изслуша обясненията на тримата слуги. Той също така привика на разпит Хитоцубаши Матабе. Кичиджиро и Токуемон бяха разпитани след това. После бяха призовани и подложени на разпит жената на Саннемон, слугинята и невръстният им слуга. Саннемон също бе призован и разпитван дали се е опитвал да внуши на Кичиджиро християнската вяра, на което той отговори, че никога не се е стремил да направи нещо подобно, след което му бе наредено да постави отпечатък от дланта си[86], удостоверяващ истинността на твърдението му. След това бе призован Сугияма Шичиробе и бе попитан защо е пазил листчето с християнските слова, което бе открито у тях вчера. Той отвърна, че по време на управлението на Ходжо Ава-но-ками приближените му съветници са го накарали да ги научи, тъй като той е отговарял за въпросите от подобен характер, а самото листче получил от пазителя на реда Хатори Сахе. Обяснението му бе сметнато за удовлетворително, след което бе пуснат да си ходи.

Тахе, който е на служба при Касахара Гоемон, който пък от своя страна служи при министър Татебаяши, както и Шинбе, носач, принадлежащ към групата около Сайто Таномо, бяха призовани и изправени лице в лице с Кичиджиро, за да се установят фактите относно намирането на изображението. Тахе съобщи, че е видял Шинбе да вдига изображението от земята, след което и двамата бяха освободени.

На същия ден.

Хитоцубаши Матабе бе провесен в затвора. От страна на управата присъстваха Хисаки Геннемон, Окуда Токубе, Кавасе Собе и Кавара Джингобе. След това Матабе бе изтезаван още няколко пъти.

Деветнайсети ден на деветия месец

Господарят Тотоми-но-ками посети планинската резиденция и му бяха предадени документи според опис, поместен по-долу.

Осемнайсети ден на десетия месец

Прекрасно време. Гоподарят дойде в планинската резиденция. заедно с него дойдоха инспекторите Саяма Шозаемон и Танегуса Тароемон, след което Хитоцубаши Матабе и жена му бяха изтезавани на дървени коне[87]. Найто Шинбе бе призован в стаята за разпит. Мацуи Куроемон бе подложен на разпит, по време на който той се призна за виновен.

Четвърти ден на единайсетия месец

На главната порта на планинската резиденция бе поставена дървена табела, съдържаща указ, отнасящ се до донасящите информация за християни. Това се случи в присъствието на Кавара Джингобе, Укай Генгоемон и Ямада Джуробе. Указателната табела бе изготвена със заповед и на двамата господари и текстът ѝ бе както следва:

Десети ден на дванайсетия месец

Джуан бе хвърлен в тъмницата. След като пристигнаха Такахаши Наоемон и Хатори Киннемон – пратеници на двамата господари, в присъствието на съпровождащите ги пазители на реда, пратеникът Такахаши Наоемон произнесе пред Джуан следното решение:

Джуан, който винаги се е държал своенравно, е нанесъл обида на Кайо Гензаемон, с което е доказал безспорно своята арогантност. Като наказание, Джуан подлежи на затваряне в тъмница. Наказаният следва да се подчини на решението. На което Джуан отвърна, че наказанието напълно отговаря на неговото собствено желание и го приема с огромна признателност. Пред вратите на затвора той извади и предаде на присъстващите чиновници кесията си, тя бе оставена в помещението на пазачите, а Джуан без никакво отлагане бе отведен в затвора. Същата кесия бе претърсена в присъствието на пратениците на господарите и стражарите и в нея бяха открити седемнайсет рьо и едно бу[88] на дребни монети. Останалите принадлежности на Джуан бяха прегледани и надлежно описани, след което стражарите ги запечатаха и ги занесоха в стаята на Джуан, част от общо жилище.

Сред вещите на Джуан бяха открити още и една верижка, два малки камшика, две молитвени броеници и една звездна карта.

Девета година от епохата Емпо[89], година на металния петел.

Двайсет и пети ден на седмия месец

Окада Саннемон почина от болест в края на часа на маймуната. Укай Генгоемон и Нарусе Джирозаемон докладваха новината на господаря, след което той незабавно изпрати на място свои подчинени – Такахара Секиноджо, както и Емагари Джуроемон. Трима надзиратели пазеха неотлъчно тялото на Саннемон. У починалия бяха намерени тринайсет рьо и три бу на дребни монети, както и петнайсет рьо в златни монети – общо двайсет и осем рьо и три бу. Всички останали предмети, намерени у него, бяха запечатани от пратениците на господаря, след което на 28 същия месец бяха отнесени в хранилището.

Двайсет и шести ден на седмия месец

С цел установяване на фактите около смъртта в планинската резиденция пристигнаха следните длъжностни лица: инспекторите Омура Йоемон и Маруяма Какудаю, помощник-инспекторите Шимояма Сохачиро, Номура Рихе, Учида Канджуро, Фурукава Кюзаемон. В присъствието на представителите на господаря на гореизброените инспектори бе връчено следното писмено становище:

От дата двайсет и шести ден от седмия месец

Приближените на Хаяши Шинано-но-ками:

Окуда Джироемон

Укай Генгоемон

Кавара Джингобе

Кавасе Собе

Кайо Деннемон

След приключването на проверката тялото на Саннемон било пренесено в манастира „Мурьо-ин“ в Коишикава. От „Мурьо-ин“ дошъл монах, на име Геншю. След пренасянето му в манастира тялото било кремирано. За посмъртно будистко име на Саннемон било дадено Нюсен Джошин Шинши. За погребалната служба били заплатени едно рьо и две бу, както и сто хики за кремацията. Всички разходи били покрити от парите, оставени от Саннемон.