Неочакваният гост

Глава дванадесета

Малко по-късно същия ден следобед Джулиън Фарър крачеше нервно напред-назад в кабинета. Френският прозорец, който отвеждаше към терасата, стоеше отворен, а слънцето беше започнало да залязва, обагряйки в златисто ливадата отвън. Фарър беше повикан тук от Лора Уоруик, която явно искаше спешно да го види. Докато я чакаше, той често поглеждаше часовника си.

Фарър се чувстваше много притеснен и объркан. Погледна към терасата, върна се отново в стаята и пак хвърли бегъл поглед към часовника си. Тогава съзря някакъв вестник върху масата с креслото и го взе. Беше местно издание — „Западно ехо“, — а на първата му страница имаше репортаж за смъртта на Ричард Уоруик. „ВИДЕН ЖИТЕЛ УБИТ ОТ НЕИЗВЕСТЕН НАПАДАТЕЛ“, гласеше заглавието на статията. Фарър седна в креслото и започна неспокойно да чете. След малко захвърли вестника и отиде до френския прозорец. Погледна за последен път стаята, излезе навън и закрачи през ливадата. Беше на подобната път, когато чу зад себе си глас. Обърна се и извика:

— Лора, съжалявам, аз… — но спря разочарован, когато видя, че човекът, който идваше към него, не беше Лора Уоруик, а Ейнджъл и болногледачът-камериер на покойния Ричард Уоруик.

— Мисис Уоруик ме помоли да ви предам, че слиза след минута, сър — каза Ейнджъл, когато наближи Фарър. — Но се чудех дали бих могъл да поговоря за малко с вас?

— Да, да. Какво има?

Ейнджъл отиде при Джулиън Фарър и се отдалечи с още една-две крачки от къщата, сякаш се тревожеше да не би разговорът им да бъде подслушан.

— Е? — рече Фарър и го последва.

— Много съм притеснен, сър — започна Ейнджъл, — за моето положение в къщата и ми се щеше да се консултирам с вас по този въпрос.

Главата на Джулиън Фарър беше заета с мисли само за неговите собствени проблеми и затова прояви много слаб интерес към казаното.

— Е, и какъв е проблемът? — попита той.

Ейнджъл помисли за миг, преди да отговори. После рече:

— След смъртта на мистър Уоруик, сър, аз оставам без работа.

— Да. Да, предполагам — отвърна Фарър. — Но смятам, че лесно ще си намериш друга нали?

— Надявам се, сър — рече Ейнджъл.

— Ти имаш нужната квалификация, нали така? — попита Фарър.

— О, да, сър. Имам нужната квалификация — отвърна Ейнджъл — и винаги бих могъл да си намеря работа или в някоя болница, или в частен дом, знам това.

— Тогава какво те тревожи?

— Ами, сър — започна Ейнджъл, — обстоятелствата, при които се стигна до оставането ми без работа, са крайно неблагоприятни за мен.

— Казано на прост английски — отбеляза Фарър, — не ти е приятно, че си бил замесен в убийство. Това ли е?

— Би могло и така да се каже, сър — потвърди камериерът.

— Е — рече Фарър, — боя се, че никой нищо не може да стори. Предполагам, ще получиш добри препоръки от мисис Уоруик.

Той извади табакерата си и я отвори.

— Не мисля, че ще срещна някакви трудности в това отношение, сър — отвърна Ейнджъл. — Мисис Уоруик е много мила дама… много очарователна, ако мога така да се изразя. — Той като че ли се опитваше да намекне нещо.

Джулиън Фарър, който в края на краищата беше решил да изчака Лора, точно се накани да тръгне обратно към къщата. Сега обаче спря, сепнат от нещо в интонацията на камериера.

— Какво искаш да кажеш? — попита тихо той.

— Не искам по никакъв начин да поставям мисис Уоруик в неудобно положение — отговори мазно Ейнджъл.

Преди да каже каквото и да било, Фарър извади една цигара и прибра табакерата в джоба си.

— Намекваш — рече той, — че искаш да останеш, защото се чувстваш донякъде задължен към нея?

— Точно така, сър — потвърди Ейнджъл. — Аз всъщност помагам и в домакинството. Но не това имам предвид. — Той направи пауза и след това продължи: — Всъщност въпросът опира до… до моята съвест, сър.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „моята съвест“? — попита рязко Фарър.

Ейнджъл изглежда се почувства неудобно, но продължи с уверен глас:

— Мисля, че не разбирате затрудненията ми, сър. Тоест, що се отнася до показанията ми пред полицията. Мой граждански дълг е да помагам на полицията по всякакъв начин. В същото време желая да остана лоялен към работодателите си.

Джулиън Фарър се извърна, за да изгаси цигарата си.

— Говориш така, сякаш едното пречи на другото — рече той тихо.

— Ако се замислите над това, сър — отбеляза Ейнджъл, — ще разберете, че няма как да е другояче… Чувството ми за дълг е раздвоено, ако мога така да се изразя.

Фарър погледна прямо камериера.

— Накъде биеш, Ейнджъл? — попита той.

— Полицията, сър, не е в състояние да оцени правилно всички обстоятелства — отвърна Ейнджъл. — А те биха могли… казвам само, че биха могли… да се окажат от значение в случай като този. Освен това напоследък страдам често от безсъние.

— Има ли нещо общо твоето неразположение с този случай? — рязко го попита Фарър.

— За нещастие има, сър — гласеше хитрият отговор на камериера. — Снощи се оттеглих съвсем рано, но не можах да заспя.

— Съжалявам — изрази сухо съжалението си Фарър, — но наистина…

— И видите ли, сър — продължи Ейнджъл, без да обръща внимание на прекъсването, — поради разположението на моята спалня станах свидетел на някои неща, за които навярно полицията не е напълно осведомена.

— Какво точно се опитваш да кажеш? — попита студено Фарър.

— Покойният мистър Уоруик, сър — отговори Ейнджъл, — беше болен човек, инвалид. Затова е съвсем естествено при тези злощастни обстоятелства една млада и привлекателна дама като мисис Уоруик да… как да кажа?… да потърси любов на друго място.

— Аха, значи това било? — рече Фарър. — Не мисля, че ми харесва начинът, по който се изразяваш Ейнджъл!

— Така е, сър — промърмори Ейнджъл. — Моля ви, не бързайте да ме съдите. Само размислете, сър. Навярно ще разберете моите затруднения. Ето, аз разполагам със сведения, които до този момент не съм предоставил на полицията… но навярно е мой дълг да не премълчавам каквото знам.

Джулиън Фарър изгледа студено Ейнджъл:

— Смятам — започна той, — че тия приказки как ще отидеш и ще кажеш на полицията каквото знаеш, са всъщност врели-некипели. Това, за което на практика намекваш, е, че си в състояние да се разприказваш, освен ако… — Той спря и после продължи: — … освен ако — какво?

Ейнджъл сви рамене.

— Аз съм, както вие преди малко изтъкнахте — отбеляза той, — квалифициран болногледач. Но понякога ми се ще, майор Фарър, да започна свой бизнес. Да открия малка… не точно частна клиника… но по-скоро болнично заведение, където да поема грижата за може би пет или шест пациента. Разбира се, ще си взема и асистент. За пациенти вероятно ще имам джентълмени, които са алкохолици и които ще са трудни за гледане в домашни условия. Нещо такова. За жалост, макар да имам малко спестявания, те са все още крайно недостатъчни. Чудя се… — гласът му деликатно заглъхна.

Джулиън Фарър довърши мисълта му:

— Не се съмнявам, че се чудиш — рече той — дали аз… или аз и мисис Уоруик… не бихме могли да ти помогнем в това твое начинание.

— Само се чудех, сър — кротко рече Ейнджъл. — Би било извънредно любезно от ваша страна.

— И още как, нали? — отбеляза саркастично Фарър.

— Вие предположихте крайно неуместно — продължи Ейнджъл, — че аз ви заплашвам да се разприказвам. Както разбирам, намеквате, че искам да предизвикам скандал. Но изобщо не е така, сър. Не съм си и помислял за такова нещо.

— Към какво точно се домогваш, Ейнджъл? — Фарър звучеше така, сякаш беше започнал да губи търпение. — Със сигурност се домогваш до нещо.

Преди да отговори Ейнджъл се усмихна така, сякаш е бил несправедливо надценяван. Сетне заговори тихо, ала наблягайки на всяка дума:

— Както казах, сър, снощи не можах да заспя. Лежах в леглото си буден и слушах воя на сирената за мъгла. Винаги съм смятал, че звукът, който издава, е много потискащ, сър. Тогава ми се стори, че чух шум от удрящи се в стъкло кепенци. Много изнервящо, особено когато се опитваш да заспиш. Ето защо станах и погледнах през моя прозорец. Стори ми се, че шумът идва от прозореца на помещението с провизиите, намиращо се точно под моята стая.

— Е? — попита рязко Фарър.

— Реших да сляза и да го затворя, сър — продължи Ейнджъл. — Докато слизах по стълбите, чух изстрел. — Той спря за миг. — До този момент не си помислих абсолютно нищо. Реших, че това трябва да е пак мистър Уоруик. Но той едва ли виждаше по какво стреля в тази мъгла. Отидох до прозореца, сър, й спуснах плътно кепенците. Но докато стоях там, изведнъж се уплаших, защото чух стъпки по пътечката навън…

— Имаш предвид — започна Фарър — тази, която… — и посочи към нея с поглед.

— Да, сър — съгласи се Ейнджъл. — Пътечката, която тръгва от терасата, завива зад ъгъла на къщата и минава покрай сервизните помещения. Тя не се използва много често, освен, разбира се, от вас, сър, когато идвате в къщата, защото е най-прекият път от вашата къща до нашата.

Той млъкна и погледна напрегнато Джулиън Фарър, който само ледено процеди:

— Давай нататък!

— Както ви казах, малко ме хвана страх — продължи Ейнджъл, — защото мислех, че има някакво животно навън. Не мога да ви кажа колко облекчен се почувствах, когато ви видях да минавате покрай прозореца на помещението с провизиите. Вървяхте бързо, прибирайки се у дома.

След като забави отговора си, Фарър каза:

— Не мога да схвана всъщност смисъла на това, което ми казваш. И има ли въобще такъв?

Ейнджъл отговори, покашляйки се извинило:

— Просто се чудех, сър, дали сте казали на полицията, че снощи сте идвали тук, за да се видите с мистър Уоруик. В случай, че не сте, а и предполагайки, че от полицията продължат ме разпитват за снощните събития…

Фарър го прекъсна:

— Знаеш добре, че наказанието за изнудване е сурово, нали? — попита го той кратко.

— Изнудване ли, сър? — отговори Ейнджъл шокиран. — Не зная за какво говорите. Както вече казах, опитвам се просто да реша кой дълг ме зове по-силно. Полицията…

— Полицията — прекъсна го остро Фарър — е намерила съвсем задоволителен отговор на въпроса кой е убиецът на мистър Уоруик. Че тоя приятел на практика се е подписал под стореното! Едва ли ще искат да ти задават още въпроси.

— Уверявам ви, сър — вметна Ейнджъл с лека тревога в гласа, — че само мислех…

— Знаеш отлично — прекъсна го отново Фарър, — че не си могъл да разпознаеш човека навън в гъста мъгла като снощната. Просто си съчини тази история, за да… — той млъкна, защото видя, че Лора Уоруик излезе от къщата и се запъти към градината.