Неочакваният гост

Глава осма

Сержант Кадуолъдър затвори вратата облегна се на нея и погледна инспектора.

— Значи Ричард Уоруик бил пияница, а? — отбеляза той. — Знаете ли, че и преди съм чувал такива неща за него. Както и за всичките тези пистолети, въздушни пушки и карабини. Ако питате мен, май му е хлопала дъската.

— Възможно е — отвърна лаконично инспектор Томас.

Телефонът иззвъня. Инспекторът зачака сержанта да вдигне слушалката и многозначително го погледна, но Кадуолъдър, забил нос в записките си, отиде бавно до креслото и седна, очевидно глух за телефонния звън. След като почака малко, инспекторът разбра, че мислите на сержанта бяха на друго място, заети несъмнено с някое ново стихотворение. Той въздъхна, прекоси стаята, отиде до бюрото и вдигна слушалката:

— Ало — каза той. — Да, на телефона… Старкуедър, идвал е, така ли? Взели сте му отпечатъците?… Добре… да, ами помолете го да почака… да, връщам се след около половин час… да, искам да му задам няколко въпроса… Добре, дочуване.

Малко преди да свърши разговорът, мис Бенет беше влязла в стаята и беше застанала до вратата. Сержант Кадуолъдър я забеляза скочи от креслото и застана прав зад него.

— Да? — каза въпросително мис Бенет, обръщайки се към инспектора. — Искали сте да ми зададете няколко въпроса? Много работа ме чака тази сутрин.

— Да, мис Бенет — отговори инспекторът. — Искам да чуя вашата версия за катастрофата в Норфък, при която е загинало онова дете!

— Детето на Макгрегър?

— Да, детето на Макгрегър. Разбрах, че много бързо сте си спомнили името му снощи.

Мис Бенет се обърна, за да затвори вратата зад себе си.

— Така е — съгласи се тя. — Имам много добра памет за имена.

— А и несъмнено — продължи инспекторът — случката не може да не ви е впечатлила. Но вие самата не сте били в колата, нали?

Мис Бенет седна на канапето.

— Не, не бях — каза тя. — Само болничната сестра, която работеше по това време за мистър Уоруик. На име Уорбъртън.

— Бяхте ли на следствието? — попита инспекторът.

— Не — отвърна тя. — Но Ричард ни разказа, когато се прибра у дома. Сподели, че бащата на детето го заплашвал и казвал, че щял да си отмъсти. Ние, разбира се, не го взехме на сериозно.

Инспектор Томас се приближи до нея.

— Вие самата имате ли представа какво точно се е случило? — попита я той.

— Не разбирам за какво говорите.

Инспекторът изгледа продължително мис Бенет и после рече:

— Искам да кажа, смятате ли, че катастрофата е станала, защото мистър Уоруик е бил пиян?

Тя махна пренебрежително с ръка.

— О, предполагам, че майка му ви е казала това — изсумтя тя. — Е, не бива да вярвате на всичко, което ви казва. Тя е зле настроена към употребата на алкохол. Съпругът й — бащата на Ричард — пиеше.

— Значи смятате — продължи инспекторът, — че Ричард Уоруик е казал истината и че се е движел в границите на разрешената скорост, а също, че катастрофата не е можела да бъде избегната?

— Не виждам защо да не е говорил истината — настоя мис Бенет. — Сестра Уорбъртън потвърди показанията му.

— А на нея можеше ли да се разчита?

Мис Бенет прие това като критика, насочена срещу нейната професия, затова сухо се възпротиви:

— Смея да се надявам. В края на краищата, не бива да се смята, че хората се занимават само с лъжи — поне не за такива неща. Нали?

Сержант Кадуолъдър, който до този момент следеше разпита, сега рязко се намеси:

— Как ли пък не! — извика той. — Като го слуша човек как говорят, ще си помисли, че той не само се е движел в рамките на разрешената скорост, но че и в същото време е давал на заден ход!

Раздразнен от прекъсването, инспекторът бавно се обърна към сержанта и го изгледа. Мис Бенет също погледна изненадано младия човек. Сержант Кадуолъдър смутено заби поглед в бележника си, а инспекторът се обърна отново към мис Бенет:

— Моето мнение е следното — започна той. — В онзи момент човекът е бил шокиран и е изпитвал силна скръб, затова, без да се замисли е сипел заплахи и се е заканвал да отмъсти на човека, убил детето му. Но след като е размислил и нещата са се изяснили, той навярно е осъзнал, че Ричард Уоруик не е виновен за катастрофата.

— О! — каза мис Бенет. — Разбирам какво искате да кажете.

Инспекторът бавно закрачи из стаята и продължи:

— Ако, от една страна, колата се е движела на зигзаг и с висока скорост… ако тя е била да речем, неконтролируема…

— Лора ли ви каза това? — прекъсна го мис Бенет.

Инспекторът се обърна към нея, изненадан от забележката й относно съпругата на убития.

— Какво ви кара да мислите, че тя ми го е казала? — попита той.

— Не знам — отвърна мис Бенет. — Просто си го помислих. — Смутена, тя погледна часовника си. — Това ли е всичко? — попита. — Много съм заета тази сутрин.

После отиде до вратата, отвори я и точно се накани да излезе, когато инспекторът каза:

— Сега бих искал да поговоря с младия Жан, ако е възможно.

Мис Бенет се обърна на прага.

— О, той днес е доста възбуден — отговори тя някак сопнато. — Много ще съм ви задължена, ако не говорите с него… така само ще объркате всичко. Едва го успокоих.

— Съжалявам, но се боя, че ще се наложи да му зададем няколко въпроса — настоя инспекторът.

Мис Бенет затвори рязко вратата и пак се върна в стаята.

— Защо просто не намерите този човек Макгрегър и не разпитате него? — предложи тя. — Не може да е отишъл далече.

— Ще го намерим, не се безпокойте — увери я инспекторът.

— Дано! — тросна се тя. — Ама че работа — отмъщение! Това не е никак християнско!

— Разбира се — съгласи се инспекторът и многозначително добави: — Особено след като катастрофата не е станала по вина на мистър Уоруик и не е могла да бъде избегната.

Мис Бенет остро го изгледа. Последва пауза, след което инспекторът повтори:

— Бих искал да говоря с Жан, ако обичате!

— Не зная дали ще го намеря — каза мис Бенет. — Може да е излязъл — добави тя и побърза да напусне стаята.

Инспекторът погледна сержант Кадуолъдър, кимна с глава към вратата и сержантът последва сестрата навън. В коридора мис Бенет смъмри Кадуолъдър:

— Не трябва да го тревожите! — каза тя после се върна в стаята. — Не бива да тревожите момчето! — нареди и на инспектора. — Той много лесно… се разстройва. Става неспокоен, нервен.

Инспекторът мълчаливо я наблюдава известно време и после попита:

— Буйства ли?

— Не, разбира се, че не. Той е много мило момче, много добро. Кротко. Исках просто да ви кажа, че може да го разстроите. А такива неща като убийство влияят зле върху детската психика. Защото той всъщност е именно това — просто едно дете.

Инспекторът седна на стола зад бюрото.

— Няма защо да се тревожите, мис Бенет, уверявам ви — каза й той. — Ние напълно оценяваме ситуацията.