Неочакваният гост

Глава шестнадесета

Старкуедър и инспектор Томас се гледаха мълчаливо известно време. После инспекторът проговори:

— Какво казахте, мистър Старкуедър? — попита той тихо.

— Казах — повтори Старкуедър, — че според мен на мисис Уоруик в момента не и е до въпроси.

— Нима? — изръмжа инспекторът. — А, ако мога да запитам, какво ви влиза това на вас в работата?

Възрастната мисис Уоруик се намеси в спора.

— Мистър Старкуедър е напълно прав — заяви тя.

Инспекторът се обърна въпросително към Лора. След като помълча малко, тя прошепна:

— Не, точно сега не бих желала да отговарям на въпросите ви.

Старкуедър се ухили самодоволно на инспектора, който ядно се обърна и бързо излезе от стаята, следван от сержанта. Ейнджъл тръгна след тях и затвори вратата след себе си. Веднага лед това Лора избухна:

— Но аз трябваше да говоря. Трябваше да… да им кажа…

— Мистър Старкуедър е напълно прав Лора — енергично се намеси мисис Уоруик. — Колкото по-малко им кажеш сега, толкова по-добре. — Тя закрачи из стаята, опирайки се тежко на бастуна си и после продължи: Трябва незабавно да се свържем с мистър Адамс. — Обръщайки се към Старкуедър, тя поясни: — Мистър Адамс е нашият адвокат. — После погледна бързо мис Бенет. — Позвъни му веднага, Бени!

Мис Бенет кимна и тръгна към телефона, но мисис Уоруик я спря.

— Не, използвай апарата на горния етаж — нареди тя и добави: — Лора, върви с нея.

Лора стана и се поколеба, поглеждайки объркано свекърва си, която додаде само:

— Искам да говоря с мистър Старкуедър.

— Но… — започна Лора, ала мисис Уоруик незабавно я прекъсна:

— Не се тревожи, скъпа — успокои я старата дама. — Само прави каквото ти казвам.

Лора се поколеба за момент и после излезе в преддверието, последвана от мис Бенет, която затвори вратата. Мисис Уоруик незабавно се обърна към Старкуедър:

— Не зная с колко време разполагаме — рече тя бързо, поглеждайки към вратата. — Искам да ми помогнете!

Старкуедър изглеждаше изненадан.

— По какъв начин? — попита той.

След като позабави отговора си, мисис Уоруик продължи:

— Вие сте интелигентен мъж… а също сте и непознат. Появихте се в нашия живот изневиделица. Нищо не знаем за вас. Вие нямате нищо общо с нас.

Старкуедър кимна.

— Неочакваният гост, нали? — промърмори той, сядайки върху една от страничните облегалки на канапето. — Това вече ми го казаха — отбеляза той.

— Тъй като сте непознат — продължи мисис Уоруик, — има едно нещо, което ще ви помоля да направите за мен.

Тя отиде до френския прозорец и излезе на терасата, като се огледа и в двете посоки.

След кратка пауза Старкуедър рече:

— Да, мисис Уоруик?

Мисис Уоруик се върна в стаята и започна припряно да говори:

— До снощи — каза тя — имаше някакво разумно обяснение за тази трагедия. Един човек, чийто син е починал — убит при автомобилна злополука, е дошъл да си отмъсти. Зная, че звучи мелодраматично, но в края на краищата знаем от вестниците, че се случват такива неща.

— Щом казвате — отбеляза Старкуедър, чудейки се накъде се насочва този разговор.

— Ала сега, боя се, това обяснение вече отпадна — продължи мисис Уоруик. — Ето че съмнението за убийството на моя син отново пада върху семейството. — Тя направи няколко стъпки към креслото. — И така, има двама души, които със сигурност не са убили моя син. Това са неговата съпруга и мис Бенет. Те всъщност са били заедно, когато е прозвучал изстрелът.

Старкуедър бързо я погледна, но каза само:

— Така е.

— Ала — продължи мисис Уоруик, — въпреки че Лора не е застреляла съпруга си, тя може би знае кой го е направил.

— Което я прави автоматично съучастница в убийство — отбеляза Старкуедър. — Искате да кажете, че тя и този приятел Джулиън Фарър са комбина?

На лицето на мисис Уоруик се изписа раздразнение.

— Нямам това предвид — рече тя и отново хвърли бързо поглед към вратата, след което продължи: — Джулиън Фарър не е застрелял сина ми.

Старкуедър стана от облегалката.

— Откъде можете да знаете? — попита той.

— Зная — гласеше отговорът на мисис Уоруик. Тя спокойно го погледна. — Ще кажа на вас — един непознат, — нещо, което никой в моето семейство не знае — заяви спокойно тя. — А то е, че на мен не ми остава много да живея.

— Съжалявам — започна Старкуедър, но мисис Уоруик вдигна ръка, за да го спре.

— Не ви го казвам, защото търся съчувствие — отбеляза тя. — Казвам го, за да поясня нещо, което иначе е трудно за обяснение. Има случаи, в които човек решава да постъпи така, както не би постъпил, ако имаше пред себе си много години живот.

— Като например? — тихо попита Старкуедър.

Мисис Уоруик го погледна твърдо и рече:

— Първо, трябва да ви кажа още нещо, мистър Старкуедър. Трябва да ви кажа нещо за моя син. — Тя отиде до канапето и седна. — Обичах сина си страшно много. Като дете, а после и като юноша, той имаше прекрасни качества. Беше смел, находчив, късметлия, жизнерадостен, весел събеседник. — Тя замълча, унесена в спомени. След малко продължи: — Трябва да призная, че, в противовес на тези свои качества, той имаше и недостатъци. Не понасяше да бъде контролиран, беше невъздържан. У него се забелязваше някаква жестокост и пагубна арогантност. Докато беше на върха, всичко беше наред. Но не притежаваше необходимите качества, нужни на човек, за да се справи в случай, че го връхлети нещастие и от този момент нататък видях как започна бавно да затъва.

Старкуедър тихо седна на табуретката с лице към нея.

— Ако кажа, че той се беше превърнал в чудовище — продължи майката на Ричард Уоруик, — ще прозвучи пресилено. И все пак, в известен смисъл той вече беше чудовище — притежаваше чудовищен егоизъм, гордост и жестокост. Понеже сам беше пострадал, имаше неутолимото желание да наранява и околните — в гласа й се прокрадна студенина. — И така, околните започнаха да страдат заради него. Разбирате ли ме?

— Мисля, че да… — прошепна тихо Старкуедър.

Тонът на мисис Уоруик отново се смекчи, когато тя продължи:

— Аз много обичам снаха си. Тя е смела сърдечна и издръжлива в изпитанията. Ричард й завъртя главата, но не съм сигурна дали тя в действителност го заобича истински. Ще ви кажа обаче и друго — тя стори всичко, което може да се желае от една съпруга, за да направи поносими болестта и недъгавостта на Ричард. — Мисис Уоруик се замисли за момент, а в гласа й се прокрадна тъга, когато продължи: — Той обаче не пожела помощта й. Отхвърли я. Мисля, че понякога я мразеше и ако човек се замисли, навярно това е било съвсем естествено. Затова, когато ви кажа, че неизбежното се случи, мисля, че ще ме разберете правилно. Лора се влюби в друг мъж, който също я заобича.

Старкуедър погледна замислено мисис Уоруик.

— Защо ми казвате това? — попита той.

— Защото сте непознат — отговори твърдо тя. — Всичките тези приказки за любов, омраза и страдание са ви чужди, затова можете да ги изслушате, без да влагате емоции.

— Възможно е.

Мисис Уоруик като че ли не го чу и продължи:

— И ето че дойде моментът — рече тя, — в който на всички ни се струваше, че само едно нещо може да разреши тези затруднения. Смъртта на Ричард.

Старкуедър продължи да изучава лицето и.

— И така — прошепна той, — за удобство на всички Ричард умря.

— Да — отговори мисис Уоруик. Настъпи тишина. После Старкуедър стана, заобиколи табуретката и отиде до масата, за да изгаси цигарата си.

— Простете за прямотата, мисис Уоруик — рече той, — но да не би да правите самопризнания?