Неочакваният гост

Глава четиринадесета

Джулиън Фарър и Лора се затичаха към къщата и почти се сблъскаха с Жан, който се показа през стъклената врата.

— Лора — извика той, когато тя нежно, но твърдо го избута обратно в кабинета. — Лора, понеже Ричард вече е мъртъв, всичките му пистолети, пушки и вещи ми принадлежат, нали? Имам предвид, че аз съм негов брат и съм следващият по ред мъж в семейството.

Джулиън Фарър ги последва в стаята, вяло се насочи към креслото и приседна на една от страничните облегалки, а в това време Лора се опитваше да успокои Жан, който сега започна да капризничи.

— Бени няма да ми даде пушките му. Тя ги е заключила в един шкаф ей там. — Той махна неопределено към вратата. — Но те са си мои. Аз имам право над тях. Кажи й да ми даде ключа!

— Слушай, Жан, миличък — започна Лора.

Жан обаче не се остави да го прекъсват.

Той бързо отиде до вратата, после се върна обратно и извика:

— Тя се държи с мен като с дете! Имам предвид Бени. Всички се държат с мен като с дете. Но аз не съм дете. Аз съм мъж. На деветнадесет години съм. Почти съм пълнолетен! — Той застана на вратата с разперени ръце, сякаш за да запази оръжията само за себе си. — Всичките спортни принадлежности на Ричард ми принадлежат. Ще правя, както правеше Ричард. Ще стрелям по катерички, птички и котки! — Той истерично се изсмя. — Мога също да стрелям и по хора, ако не ми харесат.

— Не бива да се вълнуваш прекалено много, Жан! — предупреди го Лора.

— Не се вълнувам — капризно извика Жан. — Но няма да позволя да ме… как се казваше… няма да позволя да ме разиграват! — Той се върна в средата на стаята и погледна решително Лора. — Сега аз съм господарят тук. Аз съм господарят на тази къща. Всички трябва да правят каквото им кажа аз! — Той млъкна, а после се обърна към Джулиън Фарър: — Ако искам, мога да стана и мирови съдия, нали, Джулиън?

— Мисля, че все още си твърде млад за това — каза Фарър.

Жан сви рамене и пак се обърна към Лора.

— Всички вие се държите с мен като с дете — отново се оплака той. — Но повече не може да продължава така… не и след като Ричард е мъртъв.

Той се хвърли на канапето с изпружени крака.

— Предполагам, че сега вече съм и богат, нали? — добави той. — Тази къща е моя. Никой повече не може да ме разиграва. Аз ще разигравам другите. Няма да позволя старата глупачка Бени да ми казва какво да правя. Ако Бени се опита да ме командва, аз ще… — Той млъкна и после додаде по детински: — Аз си знам какво ще направя!

Лора отиде до него.

— Слушай, Жан, скъпи — нежно промълви тя. — Сега моментът е много труден за всички ни, а що се отнася до нещата на Ричард, те не принадлежат на никого, докато не дойдат адвокатите и не прочетат завещанието му, а после не дадат официално разрешение то да бъде легализирано, както казват те. Така се прави винаги, когато някой почине. Дотогава всички ще трябва да почакаме. Разбираш ли?

Тонът на Лора оказа успокоителен ефект върху Жан. Той я погледна, после я прегърна през кръста и се сгуши в нея.

— Разбрах какво ми каза, Лора — рече той. — Обичам те, Лора. Много те обичам.

— Да, миличък — утешително прошепна Лора. — И аз те обичам.

— Радваш се, че Ричард умря, нали? — изведнъж попита Жан.

Лора леко се сепна и припряно отвърна:

— Не, разбира се, че не се радвам.

— О, да, радваш се — хитро рече Жан. — Сега можеш да се омъжиш за Джулиън.

Лора бързо погледна Джулиън Фарър, който стана прав, а Жан продължи:

— Отдавна искаш да се омъжиш за Джулиън, нали? Знам аз! Хората си мислят, че нищо не знам и не разбирам. Но не е така. А сега това е добре дошло за вас. Стана много добре и вие двамата сте доволни. Доволни сте, защото… — Той млъкна, когато чу, че мис Бенет извика „Жан!“ откъм коридора и се изсмя. — Старата глупачка Бени! — извика той и както си беше седнал, започна да подскача на канапето.

— Хайде, бъди добър с Бени! — предупреди го Лора и го изправи на крака. — Тя си има толкова тревоги и неприятности покрай цялата тази работа! — После го поведе към коридора и нежно продължи: — Трябва да помогнеш на Бени, Жан, защото сега ти си мъжът в семейството!

Жан отвори вратата, после премести погледа си от Лора към Джулиън.

— Добре, добре — обеща той с усмивка. — Ще помагам!

После излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си и пътьом извика:

— Бени!

Лора се обърна към Джулиън Фарър, който беше станал от креслото и сега отиде при нея.

— Нямах представа, че знае за нас — възкликна тя.

— Това е проблемът с хора като Жан — отвърна троснато Фарър. Никога не си сигурен какво точно знаят. Той много… много лесно се изплъзва от контрол, нали?

— Да, много бързо се пали — призна Лора. — Но сега, след като Ричард вече не е тук, за да го дразни, той ще се успокои. Ще стане по-нормален. Сигурна съм.

Джулиън Фарър изглежда се усъмни в това.

— Е, нищо не знам по този въпрос — започва той, но сетне млъкна, тъй като Старкуедър внезапно се появи в рамката на френския прозорец и извика:

— Здравейте… добър вечер!

Той изглеждаше много доволен.

— О… ъ-ъ-ъ… добър вечер — колебливо отвърна Фарър.

— Как вървят работите? Весело и жизнерадостно? — попита Старкуедър, поглеждайки ту към единия, ту към другия. После изведнъж се ухили. — Разбирам — рече той, — третият е излишен. — Той влезе в стаята. — Не трябваше да идвам по този начин. Един джентълмен би дошъл на входната врата и би позвънил, нали така? Но аз, видите ли, не съм джентълмен.

— О, моля… — започна Лора, но Старкуедър я прекъсна:

— Всъщност — поясни той, — тук съм по две причини. Първо, за да се сбогувам. Нещата около мен се изясниха. Светкавичната телеграма от Абадан потвърди колко честен и почтен човек съм аз. Затова съм свободен да си вървя.

— Съжалявам, че си отивате… толкова скоро — каза Лора с искрено съжаление.

— Много мило от ваша страна — отговори Старкуедър с горчивина в гласа. — Като вземе предвид как грубо нахълтах в семейното ви убийство. — Той я погледна за момент после отиде до стола на бюрото. — Влязох оттук обаче поради още една причина — продължи той след това. — Полицаите ме докараха с тяхната кола. И въпреки че не бяха много разговорливи, по мое мнение се е случило нещо!

Лора ахна изненадано:

— Значи полицаите са се върнали!

— Да — потвърди категорично Старкуедър.

— Но аз мислех, че всичко приключи тази сутрин — каза Лора.

Старкуедър лукаво я погледна.

— Точно затова казвам, че нещо става! — възкликна той.

Откъм коридора отвън се разнесоха гласове. Лора и Джулиън Фарър се дръпнаха едновременно от вратата, която се отвори и в стаята влезе майката на Ричард Уоруик. Тя излъчваше спокойствие и увереност, макар пак да се движеше с помощта на бастунче.

— Бени! — извика през рамо мисис Уоруик, а после се обърна към Лора: — О, ето къде си била, Лора! Търсихме те.

Джулиън Фарър отиде при мисис Уоруик и й помогна да седне в креслото.

— Колко мило от твоя страна, че пак си у нас, Джулиън — възкликна старата дама, — когато всички знаем колко си зает!

— Трябваше да дойда по-рано, мисис Уоруик — каза й Фарър, докато я настаняваше в креслото, — но днес денят беше особено натоварен. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да помогна.

Той млъкна, защото в стаята влезе мис Бенет, последвана от инспектор Томас. С куфарче в ръка инспекторът отиде да заеме централно място в стаята. Старкуедър седна на стола зад бюрото и запали цигара, а в това време влязоха сержант Кадуолъдър и Ейнджъл, който затвори вратата и застана с гръб към нея.

— Не мога да намеря младия мистър Уоруик, сър — докладва сержантът и отиде до френския прозорец.

— Той е някъде навън. Отиде да се поразходи — рече мис Бенет.

— Няма значение — каза инспекторът.

За момент настъпи тишина, докато той оглеждаше присъстващите в стаята. Изглеждаше променен, защото сега у него се забелязваше някаква строгост, която липсваше преди.

След като го изчака миг-два да започне, мисис Уоруик студено запита:

— Да разбирам ли, че имате още въпроси към нас, инспектор Томас?

— Да, мисис Уоруик — отвърна той. — Боя се, че е така.

Гласът й прозвуча много уморено, когато запита:

— Все още ли нямате вести за онзи човек — Макгрегър?

— Напротив.

— Намерили сте го? — нетърпеливо попита тя.

— Да — гласеше краткият отговор на инспектора.

Присъстващите в стаята видимо се развълнуваха. Лора и Джулиън Фарър гледаха недоверчиво, а Старкуедър се завъртя на стола си, за да застане с лице към инспектора.

Внезапно гласът на мис Бенет остро прокънтя:

— Арестували сте го, нали?

Инспекторът я погледна за момент, преди да отговори, после каза:

— Боя се, че това е невъзможно, мис Бенет — осведоми я той.

— Невъзможно? — намеси се мисис Уоруик. — Но защо?

— Защото е мъртъв — спокойно отговори инспекторът.