Непрогледност

Епилог

Януари. 10:15 ч сутринта, сряда

Манхатън

Лу Солдано изтупа мокрия сняг от краката си и влезе в моргата. Пазачът не го спря и той му се усмихна, после отиде в съблекалнята и се преоблече в зелените защитни дрехи. Спря за секунда пред централната зала за аутопсии, за да си намести маската, после бутна вратата.

Внимателно огледа хората около масите и накрая забеляза познатата фигура, която не можеше да сбърка дори под безформената престилка. Лу се приближи до масата и погледна. Лори бе напъхала ръце до лакти във вътрешностите на огромен труп.

— Не знаех, че се занимавате и с китове — подметна той.

Лори вдигна очи.

— Здрасти, Лу! — бодро каза тя. — Ще ми почешеш ли носа?

Той се подчини, а Лори извърна глава от масата и примижа.

— Малко по-надолу… Аах. Благодаря!

Тя продължи работата си.

— Нещо интересно? — попита Лу.

— Ами да. Води се самоубийство, но ми се струва, че ще се окаже по твоята част.

Лу погледа две-три минути и потръпна.

— Никога няма да свикна с тия аутопсии.

— Поне съм на работа — отбеляза тя.

— Така е. Само дето нямаше за какво да те уволняват. Добре че всичко се оправи.

— Едва ли близките на загиналите са на същото мнение — каза тя.

— Права си — призна той, — но аз имах предвид работата ти.

— В края на краищата Бингам прояви обективност. Не само че отново ме назначи, а и призна, че съм била права. Не напълно де. За примеса съм била сбъркала.

— Важното е, че беше права за същественото — каза Лу, — не бяха нещастни случаи, а убийства. А и това не изчерпва приноса ти. Впрочем затова се и отбих. Току-що съдът привлече Серино в качеството на обвиняем. Обвинителното заключение е бетон.

Тя се изправи.

— Моите поздравления!

— Аз нямам отношение! — заяви той. — Заслугата е изцяло твоя. Първо, ти откри, че късчето кожа под нокътя на Джулия Майърхолц е от Тони Руджеро, а това бе решаващо. После ексхумира няколко трупа, за да докажеш, че следите по ръката на Анджело Фачоло са от зъбите на Кендъл Флечър.

— Всеки съдебен лекар щеше да го направи.

— Не съм убеден. Както и да е, при такива безспорни доказателства Анджело се призна за виновен срещу смекчаване на наказанието и даде показания срещу Серино. От там нататък вече беше лесно.

— Не се подценявай де — каза Лори. — Нали ти организира разпознаването на Анджело и Тони от икономката на Кауфман?

— Това не е достатъчно да го привлекат като обвиняем, а дори и да го бяха сторили, нямаше да го осъдят. Не и Серино. Но сега всичко свърши.

— Изтръпвам, като си помисля, че има хора като Серино — каза тя. — Ужасява ме съчетанието от интелигентност и престъпни наклонности. Колкото и отвратителна да беше цялата афера, в нея имаше и находчивост. Представяш ли си, тия типове са натиквали хора в хладилници, за да запазят роговицата по-дълго! Знаели са, че ще го припишем на хиперпирексията, причинена от кокаина.

— Лошото е — каза Лу, — че повечето хора, които спазват законите, нямат понятие колко много са тези, дето правят точно обратното. За съжаление от отстраняването на Серино печели Вини Доминик, който остава без конкурент. Двамата взаимно се контролираха. Сега в Куинс организираната престъпност се увеличи, а Серино го няма.

— Сега, когато всичко приключи — каза Лори, — ми е чудно защо толкова дълго не можахме да се сетим какво става всъщност. На мен като на лекар ми е ясно, че законите за съдебната медицина в щата са безнадеждно остарели и че мнозина чакат ред за присаждане на роговица. Трябваше да се сетя по-рано!

— Хващам се на бас, не си се сетила, понеже замисълът е ужасен — каза той. — На кой нормален човек би му хрумнало такова нещо!

— Дано е така — усъмни се тя.

— Така е, така е — увери я той.

— Може.

— Е, аз исках да ти съобщя за Серино — рече Лу и пристъпи неловко.

— Радвам се, че го направи — каза Лори и го изгледа изпитателно.

Той избягна погледа й.

— Май трябва да се връщам в службата — съобщи Лу.

— Няма ли какво друго да ми кажеш? — попита тя.

— Амии… Дали да не вечеряме заедно? Ей така, без да говорим за работа? — Той отвърна на погледа й.

Лори се усмихна на болезнената му неловкост. Още повече че бяха работили заедно по делото на Серино и се бяха опознали. При всички други случаи Лу действаше решително и уверено.

— Можем пак да идем в Малката Италия — допълни той, видял колебанието й.

— Винаги се обаждаш в последния момент — каза тя.

Лу сви рамене.

— Така и аз си имам оправдание — в случай че ми откажеш.

— За съжаление съм заета — каза Лори.

— Разбира се — бързо рече той. — Защо ли попитах! Е, хайде! И кажи на Джордан много здраве от мен.

Той рязко се обърна и си тръгна, последните думи изрече през рамо.

У Лори се надигна старото раздразнение и докато Лу крачеше към двойната врата, тя с огромно усилие се сдържа да не кресне подире му. Не беше загубил умението си да я вбесява.

Вратата се затвори зад гърба му и тя се наведе над работата си, но се подвоуми.

— Вини — обърна се Лори, — ей сега ще се върна!

Смъкна престилката и ръкавиците и излезе от залата. Коридорът бе празен. Тя се досети, че Лу сигурно е в съблекалнята, и направо влезе в мъжкото отделение.

Завари го да изхлузва през глава горнището на защитното облекло. Той я забеляза и смъкна обратно дрехата върху мускулестия си, космат гръден кош.

— Обиден ми е намекът ти, че имам среща с Джордан Шефилд! — заяви Лори с ръце на кръста. — Много добре знаеш, че той е замесен в тази афера.

— Знам, че е замесен — отвърна Лу. — Знам и че съдът не го привлече като обвиняем. Потрудих се да науча, че и Лекарският съвет не му е наложил наказание въпреки явните улики, че е знаел какво се върши. Дори някои са на мнение, че той е обсъдил със Серино цялата работа и си е траел, защото се е увеличила клиентелата му. Но Джордан продължава необезпокояван да трупа парички, като че нищо не се е случило.

— И ти смяташ, че след всичко това аз ще се срещам с него? — недоверчиво попита тя. — Обиждаш ме!

— Ами отде да знам — добродушно рече Лу. — Ти изобщо не спомена за него.

— Мислех, че е ясно — каза Лори. — А и след толкова съвместна работа можеше да попиташ.

— Извинявай! — рече той. — Просто се страхувах, че все още се срещате. Нали ти признах, че винаги съм те ревнувал много от него.

— Той е последният, от когото трябва да ревнуваш — заяви тя. — Джордан щеше да е щастлив, ако имаше и половината от твоята честност и почтеност.

— Аз пък да имах половината от образованието му — възрази Лу. — Или пък от неговата изтънченост. Пред него винаги се чувствам човек второ качество.

— Това е само лустро — каза Лори. — Единственото нещо, което го интересува, са парите. Неприятно ми е, че и с Джордан, както и със Серино не бях прозорлива. Той ме замая с упоритостта и самоувереността си. Ти веднага го разбра що за човек е, но аз не можах, въпреки че ме предупреди.

— Вината не е твоя — рече Лу. — За разлика от мен мислиш, че хората са добри. Аз съм цинично копеле, а ти не. А и нямаш моите предразсъдъци поради произхода си.

— Трябва да се гордееш със своя произход — каза Лори. — В него се корени честността ти.

— Тъй де — отвърна той, — само че предпочитам да съм следвал в Харвард.

— Когато ти казах, че тази вечер съм заета, се надявах да предложиш да се видим утре или другата седмица. Колкото и прозаично да ти звучи, довечера ще ходя при родителите си. Ще дойдеш ли с мен?

— Ти майтапиш ли се?

— Никак даже — увери го тя, запалена от хрумването си. — Тази афера със Серино имаше благоприятен ефект върху отношенията ми с моите родители. За пръв път баща ми благоволи да признае, че съм свършила нещо, което може да се оцени положително, а и аз се чувствам пораснала. Даже спрях да им се инатя. Мисля, че тази афера ми позволи да преодолея донякъде чувството за вина за смъртта на брат си.

— Почнах да губя нишката — призна Лу.

— Сигурно звучи академично и аналитично — съгласи се тя, — но това, което исках да кажа, е, че и при родителите ми може да се прекара приятно. Напоследък ходя при тях веднъж седмично. За мен ще е истинско удоволствие да дойдеш. Ще ми се да ги запозная с някой, когото наистина уважавам.

— Ти сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Колкото повече се замислям, толкова по-убедена съм, че трябва да дойдеш. А ако останеш доволен, може пък утре да ме поканиш в Малката Италия.

— На вашите услуги! — каза Лу.