Гари Дишлър се появи в коридора още щом влязоха.
— Госпожа Рейнълдс питаше за вас — каза той на Париш — Тя е горе в стаята си.
— Добре ли се чувства? — разтревожено попита младата жена.
— Ако страда от нещо, то е от скука — увери я той.
Докато Париш получаваше потвърждение, че канали между деветдесет и сто показват това, което се вижда на камерите, Слоун изучаваше стоящия наблизо иконом Нордстрьом беше червендалест човек, висок над метър и осемдесет, с руса коса, сини очи и яко телосложение. Докато се изкачваха по стълбите, тя сподели със сестра си:
— Изглежда повече като охранител, отколкото като иконом.
— Зная — отвърна тя е усмивка, — наистина е грамаден.
Те все още се усмихваха, когато влязоха в спалнята на Едит Рейнълдс. Старата дама седеше на бежово кадифено канапе в дъното на стаята, която бе почти с размерите на къщата на Слоун и изпълнена с толкова много тъмни и богато украсени мебели, че младата жена изпита клаустрофобия. Госпожа Рейнълдс се намръщи, когато свали очилата си и остави книгата си настрани.
— Нямаше ви цял ден — започна тя. — Е — обърна се към Париш, — как мина урокът по голф?
— Не отидохме в клуба — отговори тя.
Едит сви вежди, но преди да успее да каже нещо, Слоун заговори. За да омилостиви възрастната жена, тя се пошегува:
— Париш се опита да ме накара да играя, но аз я помолих за милост и категорично отказах да изляза от колата. Тя се опита да ме издърпа, но аз съм по-силна от нея. Опита се също и да ме напердаши, но аз й напомних, че ненавиждам публичните представления, и тя трябваше да се откаже.
— Ти си нагла — изрече поразвеселена Едит.
Слоун се престори на изненадана.
— Да, госпожо, но просто не мога да се променя.
— Казах ти да се обръщаш към мен с прабабо.
— Да, прабабо — бързо се поправи младата жена, усещайки, че ако отстъпи по този въпрос, ще спечели. Оказа се права.
Устните на Едит Рейнълдс неохотно се разтеглиха в усмивка.
— Също така си и ужасно упорита.
— Майка ми твърди същото.
За да запази достойнство, Едит царствено махна с ръка, в знак, че я освобождава.
— Върви си. Стига ми толкова. Искам да говоря насаме с Париш.
Доволна, че сестра й няма да бъде порицана заради пропуснатия урок по голф, тя побърза да се подчини. След като си тръгна, Едит кимна към стола срещу канапето.
— Седни. Искам да зная какво правихте и за какво си говорихте.
— Обядвахме в „Льо Жамин“ и си говорихме за всичко — отвърна Париш, като седна. Повече от час тя се опитваше да повтори това, което бе казала Слоун, но непрестанно бе прекъсвана от въпросите на прабаба си. — Беше чудесно — сподели тя, когато инквизицията най-накрая приключи. — Можех да остана там целия ден и цялата нощ. Слоун се чувстваше по същия начин. Сигурна съм в това.
— А сега — хладно каза Едит — предполагам, че искаш да отидеш в Бел Харбър и да се срещнеш е майка си.
Младата жена се подготви за възраженията й, но не отстъпи, както би направила обикновено.
— Да, искам. Слоун ми разказа всичко за нея и тя изобщо не прилича на жената, която ми бяха описали татко и баба.
— Познаваш Слоун по-малко от два дни и си готова да повярваш на нея, а не на тях, така ли?
Париш внимателно обмисли отговора си:
— Не се осланям на ничие мнение. Просто искам сама да преценя.
Вместо да изрече нещо язвително, прабаба й се облегна назад и се загледа в нея. След продължително и напрегнато мълчание тя каза:
— Изглежда, че упорството и предизвикателното поведение на Слоун са изключително заразни.
— Надявам се да е така — вирна брадичката Париш.
— Ако все още се интересуваш и от съветите на други хора, предлагам ти да не споделяш с баща си новото си мнение за майка си.
Париш кимна и стана.
— Мога ли вече да си вървя?
— Разбира се — отвърна старицата.
Докато Париш напускаше стаята, Едит я наблюдаваше и няколко минути остана неподвижна, потънала в мисли, след което се пресегна към телефона до стола и набра един номер, който не бе записан в указателя.
— Имам малко работа за теб, Уилсън — каза тя. — Трябва да се свърши много дискретно и бързо.