Нощни шепоти

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Пол се увери, че яхтите на Мейтланд са обезопасени и под наблюдение за през нощта, след което уморено отиде до колата, която бе наел. Новините в десет започнаха, докато си тръгваше от пристана. „Днес бе мрачен ден за две от най-уважаваните фамилии в Палм Бийч — каза водещият. — Следобед Слоун Рейнълдс, дъщерята на финансиста Картър Рейнълдс, бе арестувана за убийството на прабаба си Едит Рейнълдс.“

Пол изруга и направи обратен завой, настъпи газта и се отправи към полицейското управление.

Слоун слушаше в килията си същата станция, но едва втората част от новините я накара да скочи на крака.

Полицейското управление беше подредено и обзаведено с вкус. Помещенията бяха ярко осветени, но офицерите, които се разхождаха наоколо и пишеха рапорти, се държаха така, сякаш нощта бе изключително спокойна.

— Кой е на смяна? — рязко се обърна Пол към едно ченге, което си наливаше газирана вода.

— Сержант Бабкок. Ето го там, говори с диспечера.

— Вие ли сте Бабкок? — попита агентът, като прекъсна разговора им за обиска на яхтите на Мейтланд.

Бабкок се изправи.

— Да, кой сте… — Преди да успее да изрече въпроса си, пред очите му се появи значката на агент от ФБР.

— С какво можем да ви помогнем, господин Ричардсън?

— Задържали сте един от моите хора. Искам да я освободите още сега.

В килията се намираха само едно пияно момче, което чакаше баща му да дойде да го прибере, и Слоун Рейнълдс, чийто арест днес бе направил капитан Хоклин известен.

— За кого говорите?

— За Слоун Рейнълдс.

Сержантът пребледня, диспечерът зяпна, а офицерите спряха да пишат рапорти, обърнаха се към тях и се заслушаха в разговора.

— Да не искате да кажете, че Слоун Рейнълдс работи за ФБР?

— Точно това казвам. При вас ли е, или не?

— Да, но не мога… нямам правото да…

— Към кого тогава да се обърна?

— Капитан Хоклин лично трябва да се заеме. Но той си ляга рано, а миналата нощ стоя до късно и…

Пол вдигна телефона на диспечерското бюро и му го подаде.

— Събудете го.

Бабкок се поколеба, загледа се в лицето на агента и направи каквото му бе наредено.

Слоун се подписа за вещите си, които бяха само портмоне и часовник, и мълчаливо отиде до колата на Пол на паркинга.

— Тази нощ ще спим в хотел — каза той. — Съжалявам, Слоун. Нямах представа, че са те арестували, преди да го чуя по новините в десет часа.

— Сигурна съм, че си бил много зает, иначе щеше да дойдеш по-рано — отвърна тя е неестествен глас.

Пол колебливо я погледна и реши да изчака да се настанят в някоя стая, преди да й каже какво точно го бе задържало. Спря пред един мотел, взе две съседни стаи и я остави пред вратата на нейната.

— Трябва да се обадя по телефон, след което ще дойда да поговорим.

Тя нищо не отговори, а само отключи и влезе, като остави вратата леко открехната. Отиде до телевизора и включи на Си Ен Ен. Цял ден показваха репортажи как федералните агенти претърсват яхтите на Ноа. Говореха за него като за престъпник, който печели парите си от незаконен трафик и продажба на оръжия. Забеляза Пол в един от кадрите. Когато той влезе в стаята й, тя седеше на ръба на леглото и все още гледаше репортажите за обиска.

— Зная как се чувстваш — започна той.

Тя отпусна ръце, обърна се към него и попита със странен глас:

— Откри ли нещо?

— Не още — отвърна Пол, след което въздъхна: — Виж, зная, че искаш да се нахвърлиш върху мен заради всичко, което се случи. Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, направи го.

— Не, няма да се почувствам по-добре, но това ще ми помогне… — Десният й юмрук се стовари върху челюстта му и той отметна глава и се олюля. За такова крехко същество като нея тя притежаваше невероятно силен удар. Слоун пристъпи още една крачка напред. Като изпитваше едновременно болка, възхищение и раздразнение, той вдигна ръка и заплашително изрече:

— Достатъчно! Стига толкова. Този път ще си замълча, но това повече няма да се повтори.

Тя се отпусна в края на леглото, скръсти ръце и започна леко да се полюлява, сякаш се опитваше да задържи тялото си да не се разпадне. Раменете й започнаха да се тресат. Тихият й плач му подейства по-силно дори от дясното й кроше.

— Ще се опитам да оправя нещата.

Тя престана да се люлее и го погледна.

— С кого? — попита. — С Ноа ли? Преди случилото се днес той бе готов да обърне света, за да предотврати ареста ми. Един час по-късно ме мразеше толкова силно, че ми затвори телефона и ме остави в затвора.

— С нищо не мога да променя това.

— А какво можеш да промениш? — извика тя. — Ще помогнеш ли на Париш да забрави, че опетних името й? Ще й помогнеш ли да забрави, че бях изведена от дома й с белезници? Тя крещеше, когато ме отвеждаха. Чуваш ли ме? — истерично завърши. — Тя крещеше.

Според него Париш бе гениална актриса, но той знаеше, че няма смисъл да го казва или да кара Слоун да повярва, че единственото нещо, което сестра й вероятно е изпитала, е било облекчение, защото е била арестувана за собственото й престъпление. Не знаеше дали сега, когато Слоун бе заподозряна в убийство, Париш щеше да играе ролята на сладката, наивна и всеотдайна сестра, или щеше да реши, че не си струва да се тревожи. Заради Слоун той се надяваше, че тя ще предпочете първото. На Слоун щеше да й е малко по-лесно, ако можеше отново да се върне в имението. Той кимна към телефона до леглото.

— Обади й се. Ако наистина е толкова разстроена от това, което ти се е случило, може да поиска веднага да се прибереш.

Надеждата, която проблесна в очите на младата жена, и колебливият начин, по който се пресегна към телефона и вдигна слушалката, накараха Пол да се почувства толкова зле, колкото когато осъзна, че сигурно Париш е убийцата. Разговорът бе изключително кратък и когато Слоун затвори, в очите й вече нямаше надежда. Тя погледна към Пол и промълви с равен глас:

— Гари Дишлър каза, че Париш му е наредила да ми предаде, че двамата с Картър не желаят да ме виждат или да разговарят с мен. В момента той изнася багажа ни на портала. Ако до половин час не го приберем, на сутринта ще бъде отнесен е боклукчийската кола.

— Ще отида да го взема — каза Пол и внезапно изпита желание да стисне в ръце крехкия, нежен врат на Париш и да я удуши.

Слоун кимна и уморено се протегна към телефона.

— Ще се обадя на майка ми и на Сара. Сигурно са се побъркали от притеснение, ако са чули новините.

Полицейското управление очевидно осигуряваше охрана, докато екипът по разследване на престъплението все още имаше работа, защото на алеята бяха паркирани две патрулни коли. Репортерите си бяха тръгнали и Пол си отдъхна с облекчение. Гари Дишлър отговори на позвъняването му на портала. Агентът взе багажа и го остави в колата си, след което отиде до предната врата и позвъни. Секретарят отвори е каменно лице.

— Както казах преди няколко минути на Слоун Рейнълдс, нито тя, нито вие сте добре дошли тук.

Той понечи да затвори вратата, но Пол я подпря и показа значката си. Много добре знаеше, че Дишлър вече е наясно, че той е от ФБР, но показването на значката бе необходима формалност, преди да наложи властта си.

— След като приключихме е формалностите, доведете ми Париш Рейнълдс.

— ФБР няма правомощия тук.

— Тук е било извършено убийство, в което е замесен човек, работещ за ФБР. Ще доведете ли Париш, или искате да отида до колата си, да вдигна телефона и след час това място да загъмжи от агенти?

— Почакайте — рязко отвърна Дишлър и му затръшна вратата. Когато тя отново се отвори, на прага стоеше Париш в брокатен халат, а лицето й бе студена, красива маска.

— Не причини ли вече достатъчно неприятности на всички ни? — попита тя.

Пол невъзмутимо й подаде визитна картичка с номера на мобилния му телефон, изписан на гърба.

— Обади ми се на този номер, ако решиш, че искаш да говориш.

— За какво? — Тя сведе поглед към него.

— За това защо уби прабаба си.

Тази нощ Пол за втори път бе сварен неподготвен от жена. Тя силно го зашлеви, след което вратата се затвори пред лицето му.