Нощни шепоти

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Слоун беше в трапезарията заедно с Париш и се опитваше да опише събитията от предишната нощ, което й се струваше абсолютна загуба на време, докато сестра й отговаряше на непрекъснатите телефонни обаждания от ужасени близки на семейството. Лейтенант Файнман се разхождаше в коридора и тихо разговаряше с хората си. На предната врата се позвъни и Слоун вдигна поглед, когато Нордстрьом тръгна по коридора, за да отвори. Когато малко по-късно погледна, детективите Кейгъл и Флин влизаха в трапезарията. Тя видя студените, решителни изражения на лицата им и изпусна химикалката от ръката си.

— Слоун Рейнълдс — каза Флин, като я издърпа от стола и я притисна до стената, — арестувана сте за убийството на Едит Рейнълдс. — Изви ръцете зад гърба й и й сложи белезници. — Имате право да мълчите…

— Не! — изкрещя Париш, като се вкопчи в масата и се олюля така, сякаш щеше да припадне. — Не…

— Станала е грешка — извика й Слоун, докато я извеждаха навън. — Станала е грешка. Всичко ще се оправи.

Две патрулни коли чакаха на алеята с включени двигатели и Слоун бе блъсната на задната седалка на едната от тях. Журналистите бяха окупирали улицата и настъпи суматоха, щом осъзнаха, че полицията отвежда човек от къщата. Когато колата мина през портала, към задната седалка, където седеше Слоун, бяха насочени камери. Анди Кейгъл се обърна от предната седалка и я погледна, сякаш беше някакъв вид смъртоносна бактерия.

— Би ли искала да говориш, или предпочиташ да почакаш, докато ти направим досие?

Понечи да им каже, че правят грешка, но премълча. Бе го чувала стотици пъти от всяка виновна отрепка, която водеха в участъка. Минаха покрай къщата на Дъглас и тя видя, че зад портала фонтанът продължава да излива вода върху декоративния кораб. Чудеше се колко време ще мине, преди Ноа да научи новините. Пол бе напуснал къщата по някаква важна работа и каза само, че ще се прибере по-късно. Кейгъл и Флин очевидно не възнамеряваха да я разпитат, преди да й направят досие, така че Пол нямаше да успее да се добере до нея, преди да я прекарат по каналния ред, и това я вбеси. Не желаеше да й взимат отпечатъци и да я фотографират с табелка с номер. Това не беше част от сделката, когато се съгласи да дойде в Палм Бийч. Не можеше да разбере защо така явно не желаеха да я разпитат. Не беше чула въпроса на Кейгъл, затова той повтори:

— Мълчанието ти означава ли, че ще говориш, след като ти направим досие?

— Не — отвърна тя възможно най-спокойно, — мълчанието ми означава, че очаквам обяснение, защо не се нуждаете от доказателства.

— Какво те кара да мислиш, че ще извършим такова отвратително нещо като арест, без да имаме доказателства?

Развеселеният му и арогантен тон я накара да си представи как му нанася удар и от това й стана по-добре.

— Нямате доказателства, защото не аз съм извършила престъплението.

— Хайде да проведем този разговор след няколко минути — отвърна той, като настъпи газта.

Главният вход на полицейското управление бе обсаден от огромна тълпа телевизионни екипи, вестникарски репортери и фотографи и Слоун бе сигурна, че именно това бе причината да бъде въведена през него. Флин и Кейгъл демонстрираха на тълпата наградата си, хваната в белезници. Тя си представи как майка й ще гледа вечерните новини и това я накара да се почувства много зле, но само до мига, в който детективите я вкараха в стаята с двойно огледало и сложиха на масата пред нея найлонова торбичка с пистолета й.

— Това познато ли ти е?

След като се отърси от шока, Слоун почти си отдъхна, че оръжието й е единственото основание за ареста. Тя понечи да отговори, че е нейно и има разрешително, но преди да успее, Флин изрече:

— Познай къде го намерихме — под дюшека ти! Как мислиш се е озовало там?

Тя бе скрила оръжието на доста по-тайно място и тази сутрин го бе проверила, за да е сигурна, че е там, където го е оставила.

— Не зная как се е озовало там — откровено каза тя, като се наведе напред и погледна своя деветмилиметров глок — бях го скрила на друго място.

Флин омекна и стана приятелски настроен.

— Браво, правиш точно това, което трябва. — Той погледна към Кейгъл. — Защо не донесеш чаша вода на госпожица Рейнълдс?

— Не желая вода — каза Слоун, но Кейгъл не й обърна внимание и излезе от стаята. — Искам отговори! Наистина ли сте намерили това под дюшека ми?

Флин се разсмя.

— Нещата стоят по друг начин, госпожице. Нека ви обясня — ние задаваме въпросите, а вие отговаряте.

Тя не обърна внимание на лекцията му за протокола и попита:

— Колко куршума имаше в барабана?

— Девет. Един липсва. Това не е ли съвпадение? А искате ли да чуете и едно друго съвпадение? Смятам, че балистичната експертиза ще докаже, че госпожа Рейнълдс е убита с този пистолет.

Слоун се загледа в него, а по гърба й започнаха да пълзят мравки. Сутринта бе проверила дали оръжието е на мястото си, но не бе сметнала за необходимо да проверява и барабана, за да види дали е пълен.

— Мили боже! — прошепна тя.

Анди Кейгъл седна на стола пред бюрото си и посегна към данните, които имаха за нея. Нещо около начина, по който тя бе реагирала, когато видя оръжието, го притесняваше. Не, нещо около начина, по който тя изобщо реагираше на това, че бе доведена в полицейското управление. Започна да проверява файла й.

— Чудесна работа, Анди — каза капитан Хоклин, когато се върна в сградата, след като бе дал кратко изявление за пресата, за да обяви ареста на Слоун Рейнълдс заради убийството на Едит Рейнълдс. Потупа признателно Анди по рамото, но после се спря, защото видя обърканото му и разтревожено изражение.

— Какво, по дяволите, става? — попита той, като моментално предвиди най-лошото, защото Кейгъл не се стряскаше лесно.

— Тя е ченге.

— Какво?

Кейгъл му подаде информацията за Слоун Рейнълдс.

— Тя е ченге — повтори той.

Първата мисъл на Хоклин бе, че ако трябваше да каже на медиите, че тази сутрин е направил грешка, щеше да изглежда като първокласен глупак, но след това малко се поотпусна.

— И какво от това. Ченгетата не са замесени от по-различно тесто, а тя е искала полагащия й се дял от старата дама.

— Може би.

— Отрече ли, че пистолета е неин?

— Не, отрече да го е крила под дюшека. Но все пак той е регистриран на нейно име. Погледни тук — Анди посочи към доклада от база-данните.

Хоклин не му обърна внимание.

— Тя има мотив, средство и възможност. Направете й досие.

— Не мисля, че…

— Това е заповед.

— Може би правим грешка.

— Направи й досие, а ако грешим, ще се извиним.

Когато капитанът си тръгна, Кейгъл се намръщи зад гърба му, стана от стола си и отиде в стаята, където Флин се опитваше да разпита Слоун Рейнълдс.

— Извинете — каза й той механично, след което погледна към колегата си и му кимна с глава към вратата. — Искам да разговарям с теб.

Флин изглеждаше объркан, но не и Слоун. В момента, в който Кейгъл я бе погледнал и й се бе извинил, тя разбра, че е узнал тайната й. Като имаше предвид купчината листа в ръката му, тя реши, че той най-накрая си е направил труда да я провери в база-данните, защото ако бе проверил в Информационния център за борба с престъпността, нямаше да открие нищо за нея. Обаче тя все още бе в затруднено положение, защото не можеше да им каже, че работи за ФБР. Очакваше Флин и Кейгъл да се върнат и да започнат да се държат с нея като с някаква загадка, а не като с убиец. Но грешеше.

— Госпожице, Рейнълдс — изрече Флин е равен глас, — бихте ли дошли с мен, моля?

Тя стана. Не можеше да повярва, че ще я освободят толкова лесно.

— Защо?

— Вече знаете процедурата. Минавали сте през нея, само че сте били от другата страна.

— Вие наистина имате намерение да ми направите досие, без дори да поискате някакво обяснение — избухна гневно тя.

Двамата детективи се спогледаха. Кейгъл побутна очилата на носа си и съумя да изглежда едновременно сънен и ядосан.

— По-късно ще ви питаме за обяснение. Но ако бях на ваше място, щях да напсувам капитан Хоклин и след това да изискам да се свържат с адвоката ми.

Слоун получи отговора, който желаеше. Хоклин искаше да й направят досие. Тя горчиво осъзна, че той вероятно вече го бе съобщил на репортерите. Тръгна с тях, като ги лиши от удоволствието да каже и една дума. Знаеше в кой хотел е отседнал адвокатът и ако той не беше там, знаеше, че може да се обади на Ноа и той щеше да го намери. Нямаше да има полза от това да се свърже с Пол, тъй като той вероятно щеше да очаква от нея да остане в затвора, докато не минеха тридесет и шестте часа, от които се нуждаеше.