Нощни шепоти

ГЛАВА ПЕТА

Докато стигне до залата, Слоун успя да си внуши, че чувствата й са под контрол и че е в състояние да се съсредоточи върху работата си.

Тя влезе в стаята, затвори вратата и приветливо се усмихна на групата.

— Ще си поговорим за начините, по които жените биха могли да се справят с няколко потенциални ситуации — изрече, след което се сети, че е забравила да ги поздрави и да се представи. — Между другото, казвам се Слоун Рейнълдс… — продължи и си помисли: „И току-що баща ми за пръв път в живота ми се свърза с мен.“

Тръсна глава, за да прогони тези мисли. Уроците, които даваше бяха жизненоважни за жените в стаята, а и те бяха важни за нея. Нуждаеха се от съвета й, разчитаха на нея. Картър Рейнълдс не означаваше нищо. Слоун го изхвърли от съзнанието си и започна първата си лекция:

— Ще започнем с един от най-често срещаните случаи, при които сама жена внезапно се оказва в опасност. Да предположим, че колата ви се развали насред път, вие сте сами, нощ е и нямате никакви пари. Почти не минават автомобили, а най-близкото населено място е на пет-шест километра. Какво правите в такъв случай?

Няколко ръце се вдигнаха и Слоун кимна към една привлекателна жена на средна възраст, която внушаваше респект.

— Аз бих заключила вратите, вдигнала прозорците и останала в колата, докато не пристигне полиция, пътна помощ или някой, на когото мога да се доверя.

Това бе точно отговорът, който очакваше да чуе, и той бе погрешен.

— Добре — каза тя, подготвяйки се да ги насочи към желания от нея отговор — тогава си представете, че докато сте заключени в колата си, до вас на пътя спира друго превозно средство. Един мъж излиза от него, идва до вас и ви предлага помощта си. Какво ще направите?

— Изглежда ли като човек, на когото може да се има доверие?

— Аз не зная как изглежда такъв човек — възрази Слоун, — нито пък вие. Имам предвид, кой изглеждаше по-благороден от Джефри Дъмър или Тед Бънди? Но да предположим, че този, който ви предложи помощта си, не изглежда почтен. Какво ще направите тогава?

— Ще държа прозореца затворен и ще го излъжа, че помощта вече пристига — завърши жената. — Това ли е правилният отговор?

— Е, нека проверим. — Слоун отиде до една маса, на която бе поставила телевизор и видео. — Ако човекът наистина е имал добри намерения, той просто би си тръгнал. Но какво мислите, че ще направи, ако е лош и иска да ви обере, изнасили или убие?

— Че какво може да направи? — отговори жената. — Аз съм в колата със заключени врати и вдигнати прозорци.

— Ще ви покажа какво може и ще направи. — Слоун включи видеото. На екрана се появи картина точно като тази, която Слоун бе описала, и една актриса играеше ролята на жената, спряла насред пътя заради авария. Втора кола спря до нея и добре изглеждащ актьор се появи и предложи да поправи колата й. Когато жената учтиво отклони предложението му, той внезапно сграбчи дръжката на вратата и се опита да я отвори. Тя започна да пищи от ужас, а той изтича до колата си, но вместо да си тръгне, миг по-късно се завърна с автомобилна щанга, строши й стъклото, отключи вратата, измъкна крещящата и бореща се жена от колата и започна да я бие е желязото.

Краткото филмче изглеждаше толкова реалистично, че ученичките на Слоун бяха потресени.

— Урок номер едно — каза тя. — Не оставайте в повредена кола. Ако го направите, се превръщате в потенциална жертва и сте на разположение на всеки престъпник и извратен тип, който мине наоколо.

— Тогава какво би трябвало да направим? — попита жената на един фармацевт.

— Имате няколко възможности в зависимост от това колко сте отдалечени от най-близката къща или постройка. Нито една от алтернативите не е достатъчно сигурна, но поне са по-приемливи от това да ви оберат или нещо по-лошо. Ако се намирате близо до сграда, дори да е на няколко километра, тръгнете към нея. Ако не можете да минете напряко, ще ви се наложи да тръгнете по магистралата, но бъдете готови веднага да се шмугнете зад някой храст или да се скриете в някой ров, ако видите, че приближава кола. Ако разстоянието е прекалено голямо, трябва да останете в колата, но бъдете готови да излезете от нея и да се скриете някъде в момента, в който видите приближаващи светлини. Ако някой дойде да провери колата ви, останете скрити. — Направи пауза, за да могат да възприемат тази информация, след което продължи: — Ако по някаква причина ви се налага непременно да останете в колата до сутринта, тогава изчакайте, докато видите приближаващите светлини, излезте от колата и се скрийте. От там ще можете да наблюдавате какво прави човекът и как се държи. Ако се опитва да влезе в колата или да я ограби, или ако е заедно е още няколко пияни приятели, поне ще знаете, че сте на по-безопасно място там, където се криете.

Слоун взе малък черен предмет от масата и с усмивка каза:

— Ако пък наистина не ви харесва да скитате по магистрали и полета в тъмното и ако не ви се иска да прекарате ужасяваща нощ, като влизате и излизате от колата си, криете се и се страхувате за живота си, тогава съм щастлива, че мога да ви предложа една алтернатива. Моля ви, вземете си един от тези. — Показа клетъчен телефон. — Можете да си го купите за по-малко от сто долара и ако го използвате само в спешни случаи, разходите за един месец няма да са големи. Съзнавам, че за някои от вас цената на телефона и месечната такса ще ограничат бюджета, но не бихте могли да оцените с пари живота си, а именно него рискувате, ако не си купите. С такъв апарат, в случай че останете сами в колата си, няма да ви се наложи да прекарате нощта, като се криете. Можете да позвъните на пътна помощ, на полицията, на съпруга или на приятеля ви и да им кажете, че ще чакате близо до колата. След това трябва само да останете скрити, докато пристигне очакваната помощ.

Джес тъкмо влизаше в стаята, когато тя добави:

— О, и още нещо. Ако сте се обадили в полицията, не пропускайте да кажете, че ще сте близо до колата, а не в нея. Не се измъквайте внезапно иззад някой храст, когато пристигнем.

— Защо не? — предизвика я Сара, като се усмихна на Джес.

— Защото — отвърна той сухо — си изкарваме ангелите, когато това ни се случи.

Всички се разсмяха, но Слоун остана с друго впечатление от тази привидно невинна размяна на реплики между двамата. Сара, която винаги бе мила с всички, в действителност искаше да принуди Джес да признае страха си от жените в стаята. Приятелката й беше сигурна в това, както и във факта, че Джес, който никога не приемаше подигравките и жените на сериозно, бе възнегодувал срещу шегата на Сара. Двамата бяха най-привлекателните и най-представителните хора в Бел Харбър и не можеха да се понасят. Бяха най-близките й приятели и тяхната ненавист най-накрая се появяваше на повърхността.

Слоун приключи лекцията си, напомняйки, че следващият урок включва някои хватки за самоотбрана и трябва да си облекат удобни дрехи, след което изключи телевизора и извади касетата от видеото. Бе напълно забравила, че Картър Рейнълдс бе изплувал от тъмната магистрала на миналото й. За нещастие спокойствието й продължи само докато Сара не я заговори.