Обещанието на Тъндър

Единадесета глава

През 1894 зимата в Оклахома беше мека в сравнение с предишните години. След силните студове през декември 1893 времето изведнъж омекна. Реката не замръзна и на Сторм не й беше много трудно да взима вода. Дървата, които Грейди нацепи, преди да замине, й бяха повече от достатъчни за януари и февруари. Към март зелени стръкчета трева започнаха да пробиват топящия се сняг и заваляха животворните дъждове. Това бе началото на нов цикъл, но за Сторм двата месеца бяха най-дългите в живота й.

Не си даваше сметка до каква степен е станала зависима от Грейди, докато той не замина и тя се изправи пред пустите си дни и унили нощи.

Възприемаше го като най-силния човек, който не се страхува от нищо — може би единствено от демоните в душата си, и се изправя срещу предизвикателствата на живота с непоколебима решителност. След като изтече първата седмица от март, Сторм взе да се опасява, че Грейди изобщо не възнамерява да се връща, че невъзможните й изисквания са го прогонили завинаги. Да остане вдовица, бе болезнен удар за нея, но да бъде изоставена, добавяше към болката и обида от отхвърлянето.

„Само да се върне, на драго сърце ще му се отдам, зарече се тя безмълвно — и с радост ще споделям неговия живот, и ще се грижа за детето му като за свое собствено.

Ще накарам Грейди да ме обикне.

Ще изкарваме прехраната си от тази девствена земя и ще се учим да живеем заедно, да се обичаме един друг. Ще дойде ден и Бъди и Лятното небе ще се превърнат само в приятни спомени от миналото ни.“

„Глупава мечтателка — присмя й се някакъв вътрешен глас. — Грейди си отиде и ти никога вече няма да го видиш. Земята е твоя ще трябва да се задоволиш с това.“

Да, обаче земята никак не й помагаше в студените нощи, когато копнееше Грейди да е до нея, изпълнен с желание и нетърпелив да сподели с нея топлината си. Защо не се задоволи с малкото, което й дава от себе си, ами иска всичко, което той не й предлага?

При едно от пътуванията си до Гътри Сторм научи, че през декември Нат Търнър загадъчно е напуснал града. Запита се дали Грейди няма пръст в това заминаване. Доколкото го познаваше, вероятно имаше. Беше доволна, че повече няма да се занимава с този мошеник. Ще благодари на Грейди, ако изобщо някога отново го види.

Грейди се завърна неочаквано през един невероятно топъл мартенски ден. Тя обръщаше буците пръст с лопата, подготвяйки за сеитба зеленчуковата градина зад къщата. Вдигна поглед и го видя — стоеше толкова близо, че ако се протегнеше, можеше да го пипне. Така и не свикна с безшумния му начин на придвижване. Бе облечен в еленови кожи и обут в мокасини, абаносовата му коса бе по-дълга от всякога, а лицето — по-изтощено. Под високите му скули имаше хлътнатини, които тя не бе забелязвала преди, а тъмните кръгове под очите му правеха синината им да изглежда още по-наситена. Напрегнатият му поглед потърси лицето й, след това пробяга по тялото й. Видяното изглежда го разочарова, защото се намръщи.

— Ти се върна — прошепна тя. Той се обърка.

— Мислеше, че няма да се върна ли?

— Ами… не знам.

Изведнъж с крайчеца на окото си Сторм забеляза движение. Мъничко телце се запрепъва към тях, тичайки колкото може с малките си крачка.

— Тате, тате… Това ли е новият ми дом?

Изражението на Грейди се смекчи, когато погледна надолу към очарователния си син. Малкия бизон беше копие на баща си, само без сините очи. Кожата му бе златистокафява, очите тъмни, а косата дори по-черна от тази на Грейди. Благородството, което излъчваше, издаваше гордия му индиански произход. Един ден щеше да стане красив и внушителен като баща си. Сторм потърси какво е взело детето от Лятното небе и откри заоблената брадичка и смолисточерните очи.

— Това е домът ти, Малки бизоне, а това е новата ти майка. Отсега нататък ще говориш само на английски, за да те разбира. Поздрави я както подобава, сине. Вече тя ще се грижи за теб.

На лицето на Малкия бизон се появи враждебно изражение и той я загледа презрително.

— Не искам нова майка, татко. Много съм си добре със Смеещия се ручей. Защо тя да не ми е майка?

— Защото Смеещия се ручей живее в резервата със семейството си — обясни Грейди търпеливо, — а Сторм ми е съпруга. Така че тя ще ти бъде майка.

Малкия бизон ядно ритна буца пръст с обутото си в мокасина краче и злобно погледна Сторм.

— Защо си се оженил за нея? Смеещия се ручей е много по-хубава.

— Малки бизоне!

— Няма нищо, Грейди — рече Сторм. Ясно беше, че няма да е лесно да се излезе на глава със сина му. Тя застана на колене, за да не говори на детето отвисоко.

— Не искам да заема мястото на истинската ти майка, Малки бизоне, а и пак ще можеш да си обичаш Смеещия се ручей, затова мисля, че можем да бъдем добри приятели.

— Не си спомням истинската си майка — отвърна мрачно Малкия бизон. — Познавам само Смеещия се ручей. Докато съм с нея, не ми трябва друга майка.

— Но Смеещия се ручей не е тук — внимателно обясни Сторм.

— Напротив, тука е — рече момчето с енергично кимване. — Татко я доведе.

Погледът на Сторм се стрелна към лицето на Грейди с ням въпрос. Очите му бяха непроницаеми, изражението му — мрачно и неразгадаемо. В момента само една мисъл бе завладяла съзнанието й. Грейди й бе казал, че щом няма желание да задоволява нуждите му, той ще си намери друга жена, която ще го иска. Затова ли бе довел сестрата на покойната си съпруга, за да му стане любовница? Само един поглед към хубавата индианска девойка, която тъкмо се появи иззад ъгъла на къщата, беше достатъчен да усети тежест в сърцето. Младата жена бе толкова красива, че Сторм чак изпита болка.

Лъскавата й черна коса се спускаше до кръста й като жива, а големите й черни очи изглеждаха огромни на финото й златисто лице. Устните й бяха добре очертани и чувствени. Богато украсената с мъниста рокля от еленова кожа и мокасините повече подчертаваха, отколкото прикриваха високата й кръшна фигура. Сторм си даде сметка, че ако и Лятното небе е била красива като сестра си, ясно защо Грейди не приема друга жена.

Смеещия се ручей щастливо изтича към Грейди и обви ръце около шията му, бъбрейки нещо на сиукски.

— Ще говорим на английски заради Сторм — рече Грейди, като свали ръцете й от врата си. — Ако Малкия бизон иска да оцелее в света на белите, ще трябва да овладее и езика им. — После се обърна към Сторм и каза: — Сторм, това е Смеещия се ручей, моята балдъза. Тя се грижи за сина ми откакто жена ми… откакто Лятното небе умря. Смеещ се ручей, това е жена ми, Сторм. Помогни й да се сближи с Малкия бизон, защото отсега тя ще му бъде майка.

На лицето на Смеещия се ручей усмивката се смени със сърдито изражение. Долната й устна войнствено се издаде напред и в очите й блесна опасен вътрешен огън, докато безцеремонно разглеждаше Сторм.

— Не е много за гледане — каза и презрително тръсна глава. — Защо е толкова бледа, Тъндър?

С изпоцапаните си ръце и лице и с опиращата се във влажната земя пола, Сторм се чувстваше като просякиня до разкошната индианка. Но Грейди смяташе, че е красива и щеше да го каже, ако Сторм не бе побързала да се защити:

— Кожата ми винаги е била естествено бледа. И — тя замълча и погледна заплашително към Грейди, — ако знаех кога ще се върне съпругът ми, щях да имам по-представителен вид.

Грейди изръмжа сподавено. Усещаше надигащата се буря.

— Смеещ се ручей, заведи Малкия бизон в къщата. Искам да говоря със Сторм на четири очи.

Малкия бизон погледна от Смеещия се ручей към Сторм и после към баща си. Проницателен за възрастта си, веднага усети презрителното отношение на леля си към жената, за която баща му се бе оженил и взе решение. По целия дълъг път от резервата Смеещия се ручей му бе натъпкала главата с ужасяващи истории за отвратителни неща, които белите жени правят с малките индианчета. Така че той се страхуваше от Сторм и я намрази много преди да я види. И сега, по примера на Смеещия се ручей, със същото ледено пренебрежение, я погледна накриво и каза:

— Не ми харесваш. Никога няма да ти простя, че си се омъжила за татко. Той трябваше да се ожени за Смеещия се ручей. Такъв е обичаят на племето.

Смеещия се ручей се усмихна злобно, хвана Малкия бизон за ръка и го отведе, доволна от липсата на уважение у малкия си повереник към бялата жена, която намрази от пръв поглед. Не видя, че Сторм се уплаши, а Грейди се намръщи още повече, но и да го бе забелязала, това нищо не би променило. Ако Смеещия се ручей изобщо можеше да бъде сигурна в нещо, това бе обичта на Малкия бизон. А той беше най-важното нещо в живота на Тъндър. „Много скоро — помисли си тя радостно — ще прогоня бялата жена на Тъндър и аз, Смеещия се ручей ще заема мястото й. Така трябваше да бъде от самото начало и щеше да бъде, ако Тъндър спазваше племенните обичаи.“

Грейди мрачно се загледа след Смеещия се ручей и Малкия бизон — те вече се скриваха зад ъгъла на къщата. Обърна се към Сторм, която бе не по-малко намръщена от него.

— Защо си я довел? — запита Сторм, все още объркана от завръщането му, и то с друга жена.

— Нямах избор — рече Грейди. — Малкия бизон не искаше да напусне резервата и си помислих, че ако вземем и Смеещия се ручей, раздялата няма да е толкова болезнена. Тя му е като майка и щеше да е жестоко да го откъсна от нея. Като свикне с новия си дом и с тебе, ще я изпратя обратно при племето.

— И кога мислиш, че ще стане това? — Сарказмът й бе повече от неприкрит.

— Не знам.

— След седмица? Месеци? Години? Боже мой, Грейди, не видя ли, че тя не ме харесва? Ако остане, ще настрои сина ти срещу мен. Той вече ме ненавижда.

— Как можеш да говориш така? — възрази Грейди. — Вие току-що се запознахте. И Малкия бизон ще се оправи. Той е само на шест години и е още дете.

— Малкия бизон ще прави това, което тя му каже. Явно я обича.

— Може би — загадъчно каза, Грейди. — Но съм абсолютно сигурен, че ти ще го спечелиш. А ако сега го разделим от Смеещия се ручей, само ще го объркаме и разстроим. Освен това винаги съм я смятал за мила и великодушна жена. Първото впечатление често е измамно. Дай й време да свикне, че сега ти си ми съпруга.

— Цялото време на света няма да й стигне за това — кисело промърмори Сторм. „Господ да ни е на помощ“ — помисли си тя и се обърна.

— Сторм! — Той я докосна по рамото и тя се извъртя да го погледне с учудено вдигнати вежди. — Не се ли радваш, че ме виждаш?

— Намразих те, задето ме остави така.

Лицето му доби по-меко изражение и сините му очи заискриха.

— Трябваше. Мислех, че си разбрала. Това беше единственият начин да запазя честта си. Ако останех цялата зима с теб в къщата, никакъв тържествен обет не би ме възпрял да последвам желанието на тялото си и да се любя с теб.

Сторм се изчерви и погледна встрани.

— А сега… сега какво? Ти се върна. Това означава ли, че вече не ме желаеш както преди? Смеещия се ручей даде ли ти каквото искаше? Не разбирам защо не си се оженил за нея. Очевидно синът ти я обича, а и това повече или по-малко се е очаквало от теб.

— Ако исках Смеещия се ручей, можех да я имам още преди години — натърти Грейди. — По дяволите, Сторм, никак ли не ти липсвах?

— А аз липсвах ли ти? — засече се тя.

Ако можеше да надникне в сърцето му, би чула безмълвния му стон: „Липсваше ми както изгревът на зората или зората на нощта.“ Но беше воин лакота и красивите изрази трудно излизаха от устата му.

— Ти си ми съпруга.

— Изненадвам се, че си спомняш.

— О, мила, спомням си. Спомням си много, много повече. Помня как прекрасно ти беше в моята прегръдка и с какъв плам отвръщаше, когато ръцете и устата ми освободиха огъня в теб.

— Грейди…

Изведнъж тя се озова в ръцете му, до коравите му гърди и изписка от удоволствие — всяка частица на великолепното му тяло се притискаше с любов към нейното. Толкова отдавна беше… Толкова отдавна.

После потърси устата й, забравил за света около тях. Жадните му целувки объркаха мислите й. Тя се наслаждаваше на вкуса му, на това как езикът му проникна в устата й и с внезапно, болезнено прозрение разбра, че винаги ще желае този мъж.

— Тъндър, Малкия бизон е гладен. Жена ти няма ли да ни нахрани?

Разочарованото стенание на Грейди рязко върна Сторм към реалността и тя отскочи от прегръдката му. Със сигурност Смеещия се ручей зле бе избрала момента да се натрапи в тяхното уединение. Или може би това е точният момент? Явно индианската девойка много добре съзнаваше какво върши.

— Смеещия се ручей има право — изчерви се Сторм. — Сигурно сте изгладнели и уморени. Ще се измия на реката и веднага се връщам да ви сложа да ядете. — Тя се обърна и изчезна, преди Грейди да успее да я спре.

— Твоята бяла жена май не ме харесва — каза Смеещия се ручей и издаде устните си напред в чувствена муцунка. — Очевидно не си си извадил поука от това, което Белите очи сториха на сестра ми.

— Сторм няма нищо общо със смъртта на Лятното небе.

— Бяла е.

— Доведох те тук заради Малкия бизон — строго рече Грейди, — и няма да търпя никакви неприятности, все едно дали си ги предизвикала ти или Сторм. Аз съм направил своя избор. Сторм ми е съпруга. Моля те да се отнасяш към нея с любезността и уважението, които й се полагат.

— Ха, съпругът не оставя жена си толкова скоро след сватбата, освен ако не се чувства зле с нея. Очите не ме лъжат, Тъндър. Сърцето ми казва, че не си щастлив с бялата си жена. Но аз не съм алчна. Ще ти бъда втора съпруга. Ще ти дам това, което не ти достига.

— Смеещ се ручей, избрах да живея в света на белите и законът позволява да имам само една жена. — Той погледна към реката, накъдето изтича Сторм. Очите му се замъглиха от неугасим плам. Когато проговори отново, в гласа му се долавяше нежна мекота, непозната за Смеещия се ручей. — Сторм е единствената жена, която искам.

Тъмните й очи блеснаха заканително, тя се завъртя на пети и тръгна към къщата. Тъндър изглеждаше изцяло завладян от съпругата си, но въпреки това тя усещаше, че нещата между тях не са наред. Младоженец не би зарязал булката си за два месеца, освен ако не се опитва да избяга от нещастен брак. Нямаше представа какво е накарало Тъндър да си вземе бяла жена — той бе сдържан мъж и не говореше за личния си живот, но това не обезкуражи Смеещия се ручей. Тъндър я доведе в дома си, нали така?

Обичта на Малкия бизон е предимство, срещу което бледоликата му съпруга не може да противопостави нищо, реши Смеещия се ручей. А докато владее мислите на детето, няма да допусне Малкия бизон и Сторм да се сприятелят. Момчето вече мразеше мащехата си благодарение на недоволството, което тя бе посяла в него.

Вечерята мина унило. Малкия бизон заспа на масата и Грейди го отнесе до постелята от кожи и одеяла на йода. Докато Грейди построи отделна спалня за себе си и Сторм, момчето щеше да спи тук със Смеещия се ручей. Той вече беше изразил намерението си на следващия ден да отиде до Гътри за дървен материал. Сторм се питаше дали Грейди ще сподели леглото й тази нощ, след като синът му и Смеещия се ручей спят в същата стая. Макар че бяха женени, това я притесняваше. Но доколкото познаваше. Грейди, за него нямаше значение кой е в стаята. Чувала беше, че в индианските семейства всички членове живеят заедно в един вигвам.

Смеещия се ручей стрелна злобен поглед към Сторм и се настани на постелята до Малкия бизон. Грейди духна лампата и Сторм се съблече. Чувстваше се по-напрегната, отколкото първия път, когато Грейди дойде в леглото й. Тогава поне нямаха публика. Не знаеше какво ще прави, ако Грейди поиска да се любят. Преди той да се върне от резервата, тя бе решила да му бъде съпруга във всяко отношение, но присъствието до него на Смеещия се ручей бе направо подигравка с нейното решение.

Леглото поддаде под тежестта на Грейди и Сторм се напрегна, когато голите му бедра докоснаха нейните. Обърна се да я прегърне, но тя се възпротиви.

— Още ли смяташ да стоим разделени? — прошепна Грейди в ухото й. — Когато те целунах, мога да се закълна, че…

— Не сме сами — изсъска тя.

— Това, което става в брачното легло си е лична работа, независимо кой присъства. Когато воинът лакота спи с жена си, никой не чува. Такъв е обичаят.

— За диваците може да е така, но не и за мен.

Грейди замря. Значи тя още го смята за дивак, разбунтува се разумът му. Прииска му се да й покаже колко див може да бъде и да я люби, докато се задоволи. Но разбираше, че никога няма да й се насити. В резервата можеше да има, която си иска жена, включително и Смеещия се ручей, но никоя от тях не го привличаше. Всичките му мисли бяха насочени към това да се върне възможно по-бързо със сина си у дома и отново да вкуси от прелестите на Сторм.

— Това ли е последната ти дума?

— Така ще бъде, докато Смеещия се ручей и Малкия бизон спят в същата стая с нас.

Грейди се надигна от леглото, нахлузи си панталоните и нареди Смеещия се ручей да се премести при Сторм. След това се плъзна до Малкия бизон и прекара остатъка от нощта в усмиряване на бушуващата страст към една жена, която изобщо няма намерение да му става съпруга. Дали още го държи отговорен за смъртта на съпруга си?

Смеещия се ручей се зарадва, когато Тъндър напусна леглото на жена си. Потвърдиха се съмненията й, че нещо не е наред между младоженците и тя започна да крои подли планове да всее раздор помежду им. Ако по някаква причина Тъндър не искаше да се разведе според закона на белите, можеха да се върнат в резервата. Тъй или иначе, там им беше мястото. Въпреки бялата си кръв, Тъндър бе най-смелият, най-свирепият воин, когото познаваше.

След бруталната смърт на сестра си, Смеещия се ручей очакваше да заеме мястото й в сърцето на Тъндър. Синът му вече я обичаше и бе съвсем естествено и Тъндър да я обикне. Бракът трябва да е в безнадеждно затруднение, щом Тъндър ляга до жена си и моли за нещо, което му принадлежи по право, реши Смеещия се ручей. Коварна усмивка се появи на лицето й, когато си помисли, че битката за чувствата на Тъндър вече е наполовина спечелена.

Рано на следващия ден Грейди отиде в града и се върна с дървен материал и семена. Тъй като сеитбата можеше да почака още някоя и друга седмица, той започна веднага строежа на допълнителната стая. През това време Сторм се зае да спечели Малкия бизон. Предложението й да го наричат с бялото му име никак не спомогна за това. Детето категорично се противопостави на промяната, както и Смеещия се ручей, но Грейди имаше решаващата дума и така Малкия бизон бе принуден да отговаря на името Тим. Също така Сторм го подстрига, с което си спечели още ненавист.

Враждебно настроеният Тим, ревнивата Смеещ се ручей, Грейди с неутолимата му страст превръщаха претъпканата къщичка в неспокоен кошер. Грейди изгаряше Сторм с поглед, докато Смеещия се ручей буквално му се хвърляше на врата, предлагайки му с желание онова, което Сторм му отказваше. Докато се строеше спалнята, разпределението за спане остана същото, както през първата нощ. Всяка вечер Смеещия се ручей се сгушваше в леглото до Сторм, а Грейди споделяше постелята с Тим. Но една нощ се наложи лека промяна.

Тим се събуди от някакъв лош сън и проплака за Смеещия се ручей. Индианката взе детето в леглото между себе си и Сторм. Най-накрая той заспа успокоен между двете. Няколко минути по-късно се унесе и Сторм. Тя спеше дълбоко, когато Смеещия се ручей се измъкна от леглото.

Грейди се измъчваше, задето синът му предпочита Смеещия се ручей пред собствения си баща. „Но какво друго можеше да се очаква?“ — укори се той, след като фактически го беше изоставил на грижите на Смеещия се ручей, за да препуска с размирниците в търсене на отмъщение за смъртта на Лятното небе. Въздъхна огорчено и затвори очи, опитвайки се да забрави колко много иска да се люби със Сторм.

В първия момент, когато усети топло тяло да се сгуши в него, просто реши, че Тим се е промъкнал обратно в леглото. Доволен той го прегърна. Ръката му напипа нежни гърди и преди да я отдръпне, една много по-малка ръка я притисна плътно до набъбналите издутини. Грейди почувства как зърното се набръчква и се втвърдява под дланта му и за момент остана неподвижен от изумление. После ръката му се промуши между краката й към влажната й женска плът и той изпусна въздуха от дробовете си.

— Сторм… О, боже, скъпа, дано не сънувам.

— Само Сторм ли може да те накара да се задъхаш от желание? — засмя се Смеещия се ручей в ухото му. Тя дръзко сключи пръсти около тръпнещия му член. — Великолепен си, Тъндър, точно такъв си те представях. Изгарям за теб. Нека облекча тялото ти. Нека ти доставя удоволствие.

Тим не преставаше да се мята и да размахва ръце и крака. Случайно сръга Сторм в ребрата и тя се събуди от болката. Разбра, че Смеещия се ручей я няма в леглото и предположи, че е станала да отнесе Тим обратно при баща му. В стаята бе прекалено тъмно, за да види къде е индианката, но страстните стонове, долитащи от другия край на помещението, й подсказаха какво прави Смеещия се ручей. Тя и Грейди явно дълбоко се бяха потопили в океана на страстта.

Сълзите сами потекоха от очите й и смазваща тежест я задуши. Колко наивна е била да повярва, че Грейди е довел красивата индианка заради сина си. Поне да беше искрен и да й бе казал, че Смеещия се ручей е тук, за да му доставя удоволствие — същото, от което Сторм го лишаваше. Беше я предупредил, че ще си намери друга жена, ако продължава да му отказва, но тогава това нямаше значение. Как можеше да легне доброволно с мъжа, виновен за смъртта на Бъди? Но това беше преди. Преди…

Преди да я накара да се нуждае от него. Преди да го обикне.

— Смеещ се ручей, какво правиш в леглото ми, дявол да го вземе? — сурово просъска Грейди през стиснати зъби.

— Искам те, Тъндър. Малкия бизон ме обича. Защо се ожени за нея? Тя не става за теб. Аз мога да те направя щастлив. Родителите ми очакваха да се оженим, след като сестра ми умря. Защо ги разочарова?

— Веднага се върни в леглото си — тихо изръмжа Грейди. — Да не искаш Сторм да ни чуе?

— Не ме интересува. — Тя се държеше като разглезено дете, на което не дават бонбони.

— Слушай, Смеещ се ручей. Ако още веднъж направиш нещо такова, ще те изпратя обратно в резервата и то веднага.

— Ти си воин. Как можеш да живееш без жена?

Смеещия се ручей разбираше кога е загубила. Заплахата в суровия му глас най-сетне подейства. Тя неохотно се измъкна от завивките и се върна в леглото при Сторм.

Сторм я усети. Не знаеше колко време е прекарала с Грейди на постелята, преди да забележи отсъствието й, но явно е било достатъчно да… да… Боже, дори не можеше да го произнесе.

Само за седмица Грейди завърши пристройката и пренесе двойното легло, на което спяха със Сторм. В голямата стая постави две легла за Малкия бизон и за Смеещия се ручей. Беше работил неуморно, за да могат със Сторм да останат насаме, нещо, от което отчаяно се нуждаеха. Сега ако поискаха да са сами, трябваше просто да затворят вратата на спалнята си. През седмицата отначало се обърка, а после се ядоса от студенината на Сторм. Получаваше се така, че и за миг не оставаха сами, за да обсъдят разногласията си. Тим и Смеещия се ручей обсебваха цялото му време и всеки опит за усамотение бе предварително обречен на неуспех.

В отношенията между Сторм и Тим също нямаше подобрение. Момчето изглежда я мразеше и все още чакаше инструкции от Смеещия се ручей. Грейди престана да наказва сина си за неподчинението му. Искаше Сторм да спечели обичта му със своята тактика и разум. Вярваше, че ако Тим веднъж се отърве от войнствеността си, между тях ще се зароди близко приятелство. Междувременно не отпращаше Смеещия се ручей, за да не нарани Тим, който сякаш не можеше да се справи без втората си майка.

Като че ли планина се смъкна от раменете на Грейди, щом довърши покрива на новопостроената стая. Довечера, помисли си развеселен, двамата със Сторм ще бъдем сами в спалнята, ще можем да си говорим и да се любим. Да живее в една стая с нея и да не може да я докосне — през последните дни това бе най-сладката агония в живота му. Толкова близо и все пак така отдалечени. Ако живееше в резервата, приятелите му биха го побъркали от майтап щом само разберат, че един воин лакота не може да се оправи с жена си.

Грейди заобиколи къщата, за да отиде в зеленчуковата градина на Сторм, надявайки се да я намери там сама и да й съобщи, че същата вечер ще се преместят в новата си спалня. Завари Сторм и Тим да спорят за нещо. Малкият му син стоеше пред нея с ръце на кръста, долната му устна бе издадена упорито напред и черните му очи святкаха от вълнение. Грейди се закова на място, когато чу Тим да казва:

— Ти си бяла вещица. Не трябва да те слушам. Смеещия се ручей разправя, че сигурно си вещица, щом си накарала татко да се ожени за тебе. — Изведнъж любопитно се втренчи в нея, сякаш се опитваше да си изясни нещо. — Вярно ли е? Наистина ли си вещица?

Грейди изчака, не искаше да се намесва, преди да чуе отговора на Сторм. Разбираше, че синът му е по детски жесток и че инатът му постепенно ще отмине, и че го е яд, задето го откъснаха от резервата, единственият дом, който помнеше.

— Ако бях вещица, щях да имам магическа пръчка и щях да направя така, че Смеещия се ручей да изчезне — отвърна Сторм по-остро, отколкото искаше. Вече не можеше да измисли как да накара Тим да я приеме. — Не искам да изместя Смеещия се ручей от сърцето ти, просто искам да бъдем приятели.

— Смеещия се ручей ми е приятел. Татко трябваше да се ожени за нея.

— Но не го е сторил, Тим. Защо не разбереш, че баща ти прави това, което е най-добро за него? Ако искаше, щеше да се ожени за Смеещия се ручей. Нали не си забравил, че кръвта на баща ти е повече бяла, отколкото индианска? — „Как се общува с упорито шестгодишно хлапе?“ — чудеше се Сторм отчаяно. Малкият бе завладял сърцето й и тя би дала всичко да го накара да я обикне.

Тим се размисли над думите й, като се мъчеше да съпостави твърденията на Смеещия се ручей с готовността на Сторм за приятелство. Освен това Сторм изтъкна един довод, за който Тим не се бе сещал. Собственият му баща, макар да изглеждаше и да се държеше като неумолим воин лакота, беше повече бял, отколкото индианец. В дъното на душата си Тим искаше да хареса Сторм, само че не можеше да се примири с мисълта да загуби Смеещия се ручей.

Той строго се намръщи и извика:

— Татко е воин лакота. Не обича Белите очи. Ти си вещица, иначе нямаше да се ожени за теб.

— Тим! — Грейди видя, че е дошъл моментът да се намеси. — Извини се на мащехата си.

Лицето на Тим стана на петна, той се извърна и предизвикателно попита Грейди:

— Защо се ожени за нея, татко?

За първи път в живота си Грейди загуби и ума, и дума. Докато гледаше хубавото лице на Сторм, му хрумваха хиляди причини, най-важната, от които бе фактът, че тя го вълнува като никоя друга, дори повече и от Лятното небе. Те с Лятното небе бяха деца, когато се ожениха, но сега той беше мъж, мъж, който има нужда от силна жена, със същите представи за живота и същата страст. Ако бе оцеляла, Лятното небе щеше да е единствената жена в живота му, но щедрата й природа нямаше да отговаря на типа съпруга, от която Грейди се нуждаеше сега. Тя бе идеална за някогашното наивно осемнадесетгодишно момче. Но сега му трябваше жена, достатъчно силна да понася добро и зло, жена, към която да изпитва… любов, жена, която да обича.