Обещанието на Тъндър

Седма глава

— Некадърни идиоти такива! — беснееше Нат Търнър и злобно гледаше Форк и Пърди. — Нищо ли не можете да вършите както трябва?

Пърди не спираше на едно място, докато Форк, превързан там, където ножът на Грейди го бе белязал, болезнено се намръщи при спомена. Би предпочел да забрави позорната среща с полуиндианеца. Но Търнър беше неудържим в гнева си.

— За какво, по дяволите, ви се плаща? Трябваше да убедите тая Кенеди, че е неспособна да се справя сама и да защитава собствеността си. Беше ви наредено да направите живота й ад, така че да приеме предложението ми да купя земята й. Ама не, да се справите с една слаба жена е прекалено сложно за вас. Клиентът ми от Тексас напира за земя.

— Откъде да знаем, че проклетият Размирник ще нахлуе точно когато сме я притиснали? — плачливо се обади Пърди. — Виж какво направи на Форк. За една бройка щеше да го остави на място.

— Стига си хленчил, мразя ревльовците — ядно отговори Търнър. — С две думи ми казвате, че вие двамата не струвате колкото един мелез.

— Слушай, Търнър — запротестира Пърди. — Не ни говори така. Щом Форк се оправи ще опитаме отново, само че този път ще знаем какво да очакваме. Дори може да вземем още някой да пази, докато ние си вършим работата с жената. Тоя дяволски Размирник има очи и на гърба си. Как, мамицата му, е разбрал какво подготвяме?

— Като ви гледам, по-добре сам да си свърша работата — каза Търнър. — Ако моят замисъл не даде резултат, докато Форк се оправи, ще можете още веднъж да си опитате късмета с нея.

— Мислех, че не искате да си цапате ръцете с такава мръсотия — лукаво подхвърли Форк. — Тая Кенеди може да е млада и хубава, ама е проклета кучка. Не бих я пипал с кадифени ръкавици. — Кикотът му раздразни Търнър.

— Може и да грешиш — каза той замислено. — Може би точно кадифените ръкавици ще накарат вдовицата Кенеди да се премести другаде. Или пък… — На лицето му се появи странно изражение. — Ще заложа на старата поговорка, че мухите налитат повече на меда, отколкото на оцета. Момчета — обърна се към тях със злорада усмивка — ще я ухажвам. Стискайте ми палци.

Сторм не бе виждала Грейди от деня, в който изхвърча от къщата й. Тя и не очакваше да го види скоро, след гневните реплики, които си размениха. Времето се развали. Всеки път, щом й се наложеше да донесе цепеници за печката, тя си спомняше, че ако не беше Грейди, сега щеше да сече дърва в гората! В интерес на истината, Сторм се чувстваше виновна не толкова заради огъня, който й бе осигурил, а заради страстното им съвкупление преди седмица.

— Проклет женкар — промърмори Сторм през зъби, грабна жакета си от закачалката и излезе навън. Имаше да върши разни неща из къщата и не й беше до мисли за лошия полуиндианец, чиято загадъчна ненавист към бялата раса го правеше огорчен и недоверчив. Грабна ведрото от входа и тръгна към кладенеца за вода. Тъкмо спусна ведрото и отдалеч се зададе конник.

Заряза ведрото и хукна към къщата да грабне пушката. Беше толкова погълната от възбуждащите мисли за Грейди Страйкър, че бе забравила да вземе оръжието със себе си. След онази нощ бе решила да го носи навсякъде. Когато отвори вратата, Нат Търнър вече бе скочил от коня и се приближаваше към къщата.

— Сторм, милото ми момиче, току-що научих за твоите премеждия. Добре ли си? Що за чудовища са това, да нападнат беззащитна жена?

— Новините бързо се разпространяват — вметна Сторм. — Вчера ходих в града да поръчам ново стъкло за разбития си прозорец и споменах на господин Кларк за неканените си нощни посетители. Естествено, съобщих и на шерифа.

— Такива лоши вести се научават бързо. Какво искаха от теб? — попита той невинно.

— Ами… не знам — заекна Сторм и се изчерви. Притесняваше се и не му обясни, че двамата нападатели са се канели да я изнасилят, преди да се намеси Грейди.

— Хм… Може да е обир? Пък и ти си красива жена… — От недоизреченото Сторм разбра, че той е отгатнал намеренията на маскираните мъже. — Как въобще успя да ги прогониш, без да пострадаш?

— Заповядай вътре, Нат, ще ти обясня — покани го тя. Беше прекалено студено да говорят навън. — На печката има горещо кафе и ябълков сладкиш.

Седнаха един срещу друг. Сръбнаха кафе и хапнаха сладкиш. Нат учтиво изчака Сторм сама да продължи разказа си.

— Помогнаха ми — рече кратко. — Грейди Страйкър ме отърва от… от… неприятности.

Търнър се престори на изненадан.

— Мелеза ли? Какво, за бога, е правил тук, по това време на нощта?

— Не е каквото си мислите, Нат — побърза да каже Сторм. — Идването на Грейди беше голяма изненада не само за двамата маскирани, но и за мен. Дължа живота си на великолепния му слух и остри сетива. Той надушил опасността още преди първите изстрели.

— Какъв… късмет — рече Нат. Макар усмивката му да изглеждаше искрена, очите му оставаха сериозни. — Дано шерифът залови престъпниците.

— Да, наистина, голям късмет — съгласи се Сторм доволно. Въпреки че се опитваше да потисне спомена, очите й се замъглиха мечтателно при мисълта за преживяното след изгонването на натрапниците. Бузите й се изчервиха и тя тръсна глава, за да се освободи от прелестните подробности на страстната им среща.

Нат прочисти гърло, за да я върне в настоящето.

— Опитах се да те убедя, скъпа моя, че тук е опасно за теб. Ами ако се случи пак и Страйкър не е нащрек като през онази нощ?

— Следващият път аз ще бъда подготвена — заяви Сторм категорично.

Търнър се намръщи.

— Това с нищо непредизвикано нападение би трябвало да ти покаже, че не можеш да защитиш земята си. Необходим ти е, съпруг, скъпа моя. Особено, ако смяташ да останеш тук.

— Противно на твоето мнение, Нат, справям се отлично и без чужда помощ.

Търнър знаеше кога да отстъпи. Хич не му се щеше да си навлече гнева на Сторм.

— Убеден съм, че е така, Сторм. Впрочем, ще ти стигнат ли парите, докато земята ти почне да ражда?

Сторм си припомни неотдавнашния разговор с банкера. Къщата и кладенецът й струваха много повече, отколкото очакваше. А след като се запаси с провизии за зимата, остатъкът едва покриваше сметката за поръчания добитък. Новината я изненада, но нищо не можеше да я сплаши. Все някак щеше да постигне своето.

— Ще се оправя. — Неумолимият й вид убеди Търнър, че тя наистина ще успее. Е, ако той не поеме нещата в ръцете си.

— Стига за това, Сторм. Аз всъщност дойдох да те поканя на танците в събота вечер. Откога не си излизала сред хора?

— Танци? — Сторм се изчерви от удоволствие. Спомни си колко обичаха да танцуват с Бъди. — Това е чудес… — не се доизказа. — О, мисля, че не мога.

— Как да не можеш! — меко възрази Търнър. — Ти си млада жена, в живота ти трябва да има и малко удоволствия.

— Какво ще кажат хората? Няма и два месеца, откак съпругът ми загина.

— Много важно какво ще кажат! Никой не може да ти отнеме спомена за него. Убеден съм, че твоят млад съпруг най-горещо би настоявал да приемеш поканата ми.

Доводите му убедиха Сторм. На Бъди не би му харесало да я види затворена вкъщи с мъката си. Той би искал тя да се радва на живота.

— Ти ме придума, Нат. Ще се радвам да отида на танците с теб.

Търнър се ухили доволно.

— Знаех си, ти си прекалено жизнена, за да стоиш в уединение, когато животът те зове. Ще те взема в пет часа в събота. Разчитам на теб.

— Добре — обеща Сторм. Вече очакваше с нетърпение приятната вечер в компанията на Търнър.

Скоро Нат си тръгна. Сторм стоя на вратата и му маха за довиждане, докато се отдалечи.

— Това не беше много разумно, скъпа.

— О! — Сторм се завъртя на пети и изгледа с убийствен поглед Грейди. Бе изникнал като призрак от сянката на къщата и стоеше на няколко метра от нея.

— Защо ме дебнеш? Все така ли се промъкваш? Не съм виждала друг да се движи толкова потайно.

— И преди ти казах — научен съм да се придвижвам незабелязан. А що се отнася до дебненето, просто те държа под око.

— Откъде знаеше, че Нат е тук? Започвам да мисля, че наистина притежаваш някаква тайнствена способност, за която никой не подозира.

Усмивката му напълно я обезоръжи.

— Няма нищо тайнствено, просто гледам и слушам. Разчиствах изгнилите дървета и видях, че Нат препуска насам. Беше ясно накъде се е запътил. Реших да го последвам и да разбера какво крои.

— И понеже очевидно си подслушал разговора ни, вече знаеш, че Нат „крои“ просто да ме покани на танци и нищо друго.

— Глупаво беше да приемаш — повтори Грейди хладнокръвно и властно. — Нат Търнър е мошеник, който не се спира пред нищо, за да получи, каквото иска. А той явно иска земята ти.

— Да не намекваш, че не го интересувам като жена? Че най-желаното в мен е земята ми? — запита Сторм сдържано, доколкото можеше.

— Не, скъпа, трябва да съм глупак, за да кажа нещо подобно — отвърна той нехайно, но все пак любезно.

Сторм не издържаше повече струящата от погледа му страст, обърна се да влезе в къщата, с намерението да тръшне вратата под носа му.

— Приятен ден, господин Страйкър.

— Почакай, Сторм.

— Нямам какво повече да ти кажа.

— Престани да се самозалъгваш и признай, че изпита нещо невероятно, докато се любихме оная нощ.

— Не се самозалъгвам. Истината е, че изпитвам към теб единствено презрение. — Тя рязко се обърна и тръшна вратата.

Той тръгна към задната страна на къщата, където го чакаше конят му и не спря да ругае. Тя го наблюдаваше през прозореца как препусна. Запита се дали изобщо някога ще го види отново, както и защо си задава този въпрос.

Нат дойде точно в пет в събота, със специално наета за случая двуколка. Накара Сторм да се облече топло, помогна й да се качи в двуколката и веднага потегли. Пълната луна и фенерите от двете страни на возилото осветяваха пътя им. Когато пристигнаха в хамбара в южната част на града, Сторм вече преливаше от нетърпение. Веселата музика се носеше над равнините и Сторм я чу отдалеч, доста преди да пристигнат.

— Тази вечер си особено красива — отбеляза Търнър галантно. С изненада установи, че изречението бе съвсем вярно. Облечена в най-хубавия си костюм от тъмносиньо кадифе /най-подходящ за жена в траур/, Сторм бе едновременно сдържана и чувствена. С висока яка и дълги ръкави, плътно прилепналия по тялото й костюм бе олицетворение на простотата. Семплата му линия и елегантна кройка следваха извивките на тялото й като втора кожа, а искрящото синьо подчертаваше русокосата й хубост. Никакви панделки и воланчета не отклоняваха вниманието от естествената красота на жената, която го носеше.

Сторм се чувстваше превъзходно. Отпреди смъртта на Бъди не бе я завладявало такова безгрижие.

— Нали ще танцуваме? Хващам се на бас, че си чудесен танцьор.

Нат я прихвана през кръста и я завъртя във веселата група танцуващи.

После ядоха на бюфета и, за да утолят силната жажда от разгорещените танци, пиха чаша след чаша от прекрасния пунш. Нат сякаш познаваше всички и представи Сторм на толкова хора, че главата й се замая от имена, които надали щеше да запомни. Но най-вече й хареса това, че никой не я гледаше осъдително, задето се весели толкова скоро след смъртта на съпруга си. Изглежда заселниците имаха съвсем други нрави и обичаи. Нещо, което би предизвикало скандал в Мисури, тук, в новите гранични градове като Гътри и Ийнид, изобщо не правеше впечатление.

— Готова ли си за още танци? — запита Нат, като я поведе към претъпканата танцова площадка. Тя се отпусна леко в ръцете му и се остави да я води в стъпките на танца.

После се появиха и други мъже, тя танцуваше с тях и се видя с Нат отново едва късно вечерта. Той се появи, донесе й още пунш и я покани на бавен танц. Притисна я малко повече, отколкото допускаше приличието, но Сторм не се възпротиви. Вече доста й се виеше свят и беше опиянена от успеха на първото си излизане от месеци насам. Нат Търнър бе съвършен джентълмен и тя не знаеше кога пак ще й се отдаде възможност да се забавлява така. Отпусната в ръцете му, тя се отдаде на насладата от танца. Неочаквано усети, че някой втренчено я наблюдава. Изви глава и огледа претъпканото помещение.

Той се бе подпрял на стената, близо до отворената врата. Стоеше скръстил ръце на широките си гърди и кръстосал крака. Шапката, нахлупена ниско, засенчваше сините му очи. За случая си бе обул панталоните от еленова кожа, открито предизвикателство към, обществото на белите, които презираше, и жакет с ресни, с който не го беше виждала досега. Излъчваше тайнствено, опасно и възбуждащо сияние, несломима сила и диво високомерие. Приличаше на истински стопроцентов индианец и беше чудесен.

За нейно разочарование Грейди Страйкър предизвика доста голям интерес сред жените на дансинга и дори впечатли няколко щастливи съпруги.

Грейди плъзна напрегнат поглед по залата и отново се втренчи в Сторм и Нат. Обикновено беше върл противник на подобни лекомислени забавления. Но тази вечер някакъв неумолим демон вътре в него го застави да дойде. Щом разбра, че Нат Търнър ще води Сторм на танци реши, че трябва да е там и да не ги изпуска от поглед. „Сторм е прекалено лековерна, за да се забърква с опитен мъж като Търнър“, — помисли си Грейди, докато гледаше как Нат я върти в такт с музиката.

Ловките маневри на Търнър отнесоха Сторм към другия край на дансинга и тя загуби Грейди от поглед. Когато се обърна да го потърси, той вече бе изчезнал. Тя въздъхна облекчено и отново се отпусна в ръцете на Нат, наслаждавайки се на сложния танц.

— Може ли да ви прекъсна?

Сторм с изненада видя Грейди да стои зад тях и да потупва Нат по рамото. Но Нат се изненада още повече и изруга през зъби:

— По дяволите, Страйкър, пречите. Вие сте нежелан тук. Нито на Сторм, нито на мен е приятна вашата намеса. — Той я завъртя по-надалеч и го остави да стърчи глупаво насред дансинга.

В този миг музиката изведнъж спря и танцът свърши. Търнър трябваше да отстъпи, макар и неохотно, тъй като много мъже искаха да танцуват със Сторм. Музиката засвири отново и Сторм тъкмо щеше да избере следващия си кавалер, когато неизвестно откъде изскочи Грейди и я покани. Един двама се опитаха да протестират, но свирепото изражение на Грейди бързо ги охлади. Лицето на Сторм показваше неудоволствието й от факта, че се намира в прегръдката на Грейди. Но като видя любопитните погледи, които предизвикаха, неохотно затанцува.

— Не знаех, че индианците танцуват — просъска злобно.

— Аз пък не знаех, че белите жени са толкова упорити — отвърна той. — Предупредих те да не ходиш на тазвечерните танци с Търнър.

— Точно така — отвърна тя със сладък глас. — Но аз пък ти казах, че сама решавам.

Изведнъж музиката стана бърза и Грейди така шеметно я завъртя, докато залитна срещу него и той я подхвана.

— Май ти трябва чист въздух — предложи меко. — Пуншът е коварен.

С ловки движения я поведе към вратата и преди Сторм да разбере какво става, вече бяха навън. Всъщност, беше твърде замаяна, за да може да разсъждава. Той съблече еленовия си елек и го наметна на раменете й.

— По-добре ли си?

— Нищо ми няма — възпротиви се Сторм. — Ако не ме беше въртял толкова бързо, нямаше да ми стане лошо. Трябва да се върна вътре. Нат ще ме търси.

— По-добре да те откарам вкъщи — каза Грейди.

Сторм възмутено се дръпна.

— Няма да дойда с вас, господин Страйкър.

— Не, но… по дяволите, Сторм, не се доверявай на Търнър.

— Досега Нат Търнър се е държал винаги като истински джентълмен, за разлика от теб.

— Ако намекваш за онази нощ, когато ние…

— Точно това имам предвид. Сигурно не съм била на себе си, за да ти позволя да се възползваш от мен. — Тя се обърна, за да си тръгне, леко се спъна и се озова в яките ръце на Грейди.

— О!

— Колко чаши пунш изпи? Пияна ли сте, госпожо Кенеди?

— Не, разбира се! — хлъцна тя.

— Знаеш ли, че имаш най-съблазнителните устни, които някога съм виждал? — Грейди сам се изненада от думите си. Това пък сега откъде се взе? И още повече се изненада, когато най-предизвикателно притисна устни в нейните. После и това не го задоволи. Езикът му се плъзна по устните й и очерта бавно контурите им от край до край.

Докосването на устните му предизвика тръпки по цялото й тяло. Тя буйно се дръпна, но преди да се измъкне от прегръдката му той дръзко вкара езика си в устата й. Страстната целувка проникна до най-скритите кътчета на сърцето й. Той плъзна ръце надолу, за да обхване сочния й закръглен ханш и да я притисне още повече към себе си и тя усети твърдата мощ на желанието му да я изгаря през всичките й фусти. Целувката му проникваше все по-навътре, объркваше я със своята свирепост, а настоятелният му език галеше и обхождаше, докато я направи съвсем безпомощна.

После изведнъж рязко се дръпна от нея, задържа я на една ръка разстояние и я погледна, сякаш го е ухапала.

— Проклятие! Какво, но дяволите, ми правиш? Когато съм с теб губя всякаква сдържаност. Мисля само как да те любя: Ти си вещица, създадена нарочно, за да ме прави нещастен.

Замаяната от изгарящите му целувки Сторм можа само да го погледне и заекна:

— Аз… аз… Недей…

— Ето къде си била, Сторм. Търсих те навсякъде. Краят наближава, а ти ми обеща последния танц.

На няколко крачки от тях стоеше Нат Търнър, излязъл да търси Сторм. Имаше едно наум, че може да е с Размирника, но когато подозренията му се оправдаха, се опита да скрие гнева си. В негов интерес беше да се контролира, докато получи от Сторм каквото иска. След това полуиндианецът можеше да прави с нея каквото ще.

— Разбира се — каза Сторм, заобиколи Грейди и тръгна към Нат. — Излязох за малко, за глътка въздух. Аз… аз… бях малко замаяна.

Той я погледна изпитателно.

— Добре ли си?

— Прекрасно. — Сторм хвана Нат под ръка, като демонстративно пренебрегна Грейди и кръвнишкия му поглед.

— Сторм! — Хрипкавият му глас я накара да спре, въпреки че не му достави удоволствието да се обърне с лице към него. — Елекът ми.

Търнър хвърли един поглед на елека, грабна го от раменете на Сторм и го хвърли на Грейди, който ловко го улови. Без да каже и дума повече, Търнър отведе Сторм вътре. Само че преди да я заведе на дансинга, той й сипа нова чаша пунш, а тя, напук на Грейди, я изгълта на един дъх. Търнър й наля още една, която Сторм изпи на малки глътки, но със същото усърдие.

Когато танците приключиха, вече минаваше полунощ. Грейди не се виждаше никъде. Нат настани Сторм в двуколката и зави коленете й с одеяло. Главата й се маеше и изпитваше непреодолимо желание за сън. Не повярва, че пуншът е силен. Нат със сигурност не би я оставил да изпие толкова, ако беше така. С изключение на някоя и друга чаша вино, нямаше особен опит с алкохола. „Ужасно е, дето фермата ми е чак на десет мили от Гътри“, помисли тя сънливо. Когато Търнър се качи до нея в двуколката, тя рязко се килна към него.

— Зле ли ти е? — запита я загрижено.

— Само малко съм замаяна. Пуншът силен ли беше? Не съм свикнала да пия.

— Силен ли? — повтори Нат с престорено учудване. — Откъде ти дойде наум такава нелепа мисъл? Може би си се поуморила повечко от танците.

— Да, сигурно е така — съгласи се Сторм с готовност. Никак не й харесваше мисълта, че се е напила.

— Пътят до вкъщи е дълъг — рече Нат хитро. — И е много студено. Може би ще е по-добре да наемеш стая в хотел „Гътри“ за тази нощ и да се прибереш утре.

Сторм се опита да измисли основателна причина, за да отхвърли предложението, но обърканият й мозък отказа да работи. Освен това хрумването й се стори прекрасно. Пък и я примамваше фактът, че така ще се противопостави на невъздържания полуиндианец. Да си мисли каквото ще, тя няма да се прибере тази нощ.

— Предложението да отложа пътуването до вкъщи звучи примамливо — рече Сторм. Опита се да потисне хълцането, но въпреки всичките й усилия от гърлото й се разнесе грозен звук. — О, извинявай.

Нат се усмихна доволен. Наслаждаваше се безкрайно на себе си и начина, по който водеше нещата в желаната посока. Сторм вече му се доверяваше, а и силният пунш, с който я бе наливал цяла вечер, вършеше добра работа. Ако всичко вървеше по план, когато на другата сутрин Сторм Кенеди се събудеше с махмурлук, нейният парцел вече щеше да бъде негов. Бе убеден, че хотелската стая е последното място, където ще я търси индианецът. Той обърна двуколката към хотела.

— Взе разумно решение, скъпа моя. За секунди ще се озовеш в леглото. Остави на мен.

Сторм се усмихна криво, като си помисли как ще реагира Грейди, когато разбере, че е останала да пренощува в града. Нямаше нужда да знае къде точно е спала, или че Нат не е споделил леглото й, просто щеше да му покаже, че няма никаква власт над нея.

Вече вътре в хотела, Сторм се закрепи нестабилно на крака, докато Нат и служителят на рецепцията тихо уговаряха нещо. Тя не забеляза лукавия поглед на служителя или хитрата усмивка на Нат, когато получи ключовете за стаята.

— Хайде, скъпа, ще се озовеш в леглото за нула време. — Той я хвана за ръка и я поведе по стълбите към втория етаж. Спря пред стая 205, пъхна ключа в ключалката и държа вратата отворена, докато Сторм влезе. Тя се обърна да му пожелае лека нощ и с изненада установи, че Търнър е влязъл след нея и е затворил вратата.

— Вече съм добре, Нат. Можеш да си вървиш. Благодаря ти за загрижеността.

— Мислех да поседя с теб за всеки случай, ако пак ти прилошее.

Преди Сторм да отговори, на вратата леко се почука. Нат побърза да отвори и се върна с бутилка и две чаши.

— Глътка бърбън ще ти помогне да заспиш. Може би главата ти се размъти от возенето през града. Ако е така, това ще премахне всякакви оплаквания. На сутринта ще се събудиш здрава и бодра.

— О, мисля, че не… това е… аз не съм голям пияч.

— Само глътка, Сторм, заради мен. И веднага си тръгвам. — Той вече беше напълнил до половина чашата с уханен алкохол.

— Много добре — рече Сторм и взе предложената й чаша. Щом като това беше цената да я оставят на мира, щеше да си позволи една мъничка глътчица. Тя поднесе чашата към устните си, с намерението да отпие предпазливо, но Търнър имаше друга цел. Хвана дъното на чашата и я наклони така, че почти изля в гърлото й силното питие. Тя почувства как изгаряща вълна се разля по цялото й тяло.

Сторм се задъха и изломоти негодуващо, отблъсквайки ръката му:

— Защо го направи?

— Малко пиене още не е навредило на никого, мила моя. Затова пък ще спиш като къпана.

Изведнъж лицето й се отпусна и стаята вихрено се завъртя. Тя отчаяно потърси опора в ужасяващо празното пространство. Започна бавно да се свлича надолу. Нат я подхвана, преди да достигне пода и внимателно я постави в леглото.

— Зле ли ти е, Сторм?

— Не… не… не знам. Толкова странно се чувствам. И не мога да мисля.

Предпазлива загадъчна усмивка изкриви устните на Нат, той пренесе един стол до леглото и седна.

— Много работиш, скъпа. Трябваше да ме послушаш, като ти казах, че стопанството е трудна работа за сама жена. Имам един клиент, който с нетърпение чака да се сдобие с големи площи от земята на Чероките. Още утре можеш да си тръгнеш от Гътри, и то с достатъчно пари, за да се установиш някъде другаде. Остави семейството ти да се грижи за теб, докато си намериш нов съпруг.

Думите му едва достигаха до замъгленото съзнание на Сторм, но тя все пак разбираше, че не е редно да е насаме с него в хотелската стая. Опита се да се надигне, да му каже да си върви, но не се получи. Тялото отказа да й се подчини и тя престана да съзнава каквото и да било.

— Ако подпишеш този договор за продажба, Сторм — рече Нат, като извади от джоба си документа, — ще получиш добра цена за земята си. Имам в себе си достатъчно пари, за да ти платя веднага.

Сторм не схващаше напълно смисъла на думите му, но ниският, галещ глас й действаше успокоително и тя затвори очи.

— Не, дявол да го вземе, не заспивай!

Някъде отдалеч съзнанието на Сторм регистрира шумолене на хартия и усети между пръстите си нещо твърдо.

— Договора за продажба, Сторм, подпиши договора за продажба! Само си напиши името и те оставям да спиш! — Търнър я хвана за раменете и я разтърси, за да я събуди. Тя отвори очи.

Замърмори сърдито, когато Нат я вдигна да седне и разтвори договора на коленете й. Защо не я оставя да спи?

— Подпиши се, Сторм. Само се подпиши и ще те оставя на мира. Тук — каза той, взе ръката й и я постави на необходимото място.

„Да се подпиша?“ — помисли Сторм объркано. Ако това значеше, че Нат ще си тръгне и ще я остави да спи, на драго сърце би го сторила. Но едва драсна една чертичка с писалката и тънката врата на стаята поддаде под нечии силни рамене.