Обещанието на Тъндър

Седемнадесета глава

За Сторм беше трудно да обори логиката на Блейд Страйкър. Покани я на разходка, за да поговорят на четири очи. Въпросите му за Грейди и Тим и за живота им в Оклахома издаваха загриженост и копнеж. Но когато й предложи да отиде в Мирната долина, тя си намери хиляди причини да откаже.

— Не знам какво се е случило между вас с Грейди и не искам да се намесвам, но Шанън и аз бихме се радвали да дойдеш при нас, дори и само за малко. Или имаш други планове? Сигурен съм, че Грейди ще бъде щастлив, ако си с него в стопанството.

Сторм прехапа долната си устна и затърси отговор. Как би могла да каже на бащата на Грейди, че синът му не я иска? Бракът им беше грешка от самото начало. Грейди изпитваше неоправдана загриженост към нея, а тя имаше нужда от дом. Толкова беше просто.

— Аз… не мога да се върна при Грейди — рече Сторм напрегнато. — Той ми показа пределно ясно, че не ме иска. Моля ви, не искам да кажа за сина ви нещо, от което ще ви заболи.

— По отношение на Грейди нямам илюзии — остро рече Блейд. — Зная какъв е станал и какво прави, откакто Лятното небе умря. Разбирам и защо е станал размирник. Дотогава животът му течеше като по книга. Нищо не му липсваше. Семейството беше уважавано в Шайен и имаше всичко, което може да се купи с пари. Лятното небе беше детската му любов, бяха духовно близки. Ожениха се много млади, само след девет месеца се роди синът им и малко по-късно вече очакваха и второ дете. Случилото се в Шайен бе шок, който изцяло промени отношението му към живота. Омразата на Грейди към белите бе насочена не само към онези жалки негодници, виновни за смъртта на Лятното небе, но и към цялата раса.

— Грейди ми каза, че взел Тим със себе си и дошъл да живее в резервата — обади се Сторм.

— Не знаехме, че е станал размирник, докато слуховете не достигнаха и до Шайен. Притеснявах се за Тим, но Скачащия бик ми прати вест, че момчето живее с него и семейството му. Исках веднага да дойда, но Шанън ме спря. Опасяваше се, че синът ни може да ни намрази, задето се бъркаме. Молихме се Грейди да се вразуми някой ден и да доведе Тим в къщи. Тогава се появи капитан Старк и ми съобщи, че срещнал Грейди в Гътри. И дойдох в резервата да разбера лично какво става със сина ми и внука ми.

— Тим е добре — увери го Сторм. — Грейди не би допуснал да му се случи нещо.

— Радвам се да го чуя — каза Брейд. — Опасявах се, че Грейди коренно се е променил. Шанън се съсипа от мъка заради начина, по който ни напусна и насилието, което се превърна в част от живота му. Когато научих, че се е оженил за жена като теб, надеждата ми възкръсна.

Гъста червенина плъзна по врата на Сторм към лицето й.

— Бракът ни не е по любов. Аз се нуждаех от дом, а Грейди искаше някой да се грижи за Тим. Това е дълга история.

Както си вървяха към извора, изведнъж Блейд хвана Сторм за ръка и я поведе към едно повалено дърво.

— Разполагам с достатъчно време. — Той седна и я притегли до себе си. — Скачащия бик ми каза, че преди да се ожените с Грейди си била вдовица. Намекна също, че Грейди отчасти бил виновен за смъртта на първия ти съпруг.

— Всъщност вината не беше негова — каза Сторм, оправдавайки Грейди. — Беше нещастен случай, ужасен нещастен случай.

— И въпреки „нещастния случай“ се оженихте?

— Господин Страйкър, наистина не ми се говори за причините за нашия брак — каза Сторм. — Те вече не са от значение. На Грейди вече не му трябвам, а аз няма да стоя, където не съм желана.

— За мен ще е чест да ме наричаш Блейд. Какво ще правиш сега? Къде ще отидеш?

— Не знам — отвърна Сторм откровено. — Мога да продам земята или добитъка, който купих със собствени пари.

— Но всъщност не искаш да го направиш, нали? — каза Блейд проницателно. Сторм поклати глава. — Ти обичаш сина ми, нали?

Сторм изненадано вдигна глава. Толкова кратко бяха разговаряли с Блейд, как се беше досетил?

— Аз…

— Всичко е наред, Сторм, разбирам. Напомняш ми на Шанън преди много години — и тя правеше отчаяни усилия да не ме обича, но не можеше да върви против сърцето си. Вие със съпругата ми много си приличате. В миналото животът ни не беше лек. Дори сега все още има хора, които ме презират, защото съм полуиндианец.

— В живота нищо не е сигурно — горчиво рече Сторм. — Мислех си, че след като се оженихме с Бъди, ще сме завинаги щастливи. Колко съм била наивна!

— Носиш ли дете от сина ми? — запита Блейд и смая Сторм с прямотата си.

— Аз… да, и Сладката трева и Кривия нос казаха, че е така.

— Тогава трябва да дойдеш в Мирната долина, където с Шанън ще се грижим за теб. Освен ако не пожелаеш да се върнеш при Грейди. Сигурен съм, че това е най-доброто решение.

— Не! Имам предвид — продължи тя по-спокойно, — че няма да се върна при Грейди. Не мога да живея с човек, който не ме иска.

— Съвсем сигурна ли си, че той не те иска?

— Да — отвърна Сторм убедено. — Смеещия се ручей се грижи за Тим. Аз не му трябвам. Но не ми се ще да обременявам теб и съпругата ти с моите проблеми.

— Да ни обременяваш? — изсмя се Блейд. — Мило момиче, това ще бъде удоволствие за нас. Дъщеря ни Дон се омъжи и се премести да живее в Сан Франциско. А Спринг е в Бойз на гости при роднини по майчина линия. От последното й писмо разбрахме, че се е запознала с някакъв млад адвокат, за когото смята да се омъжи. Грейди и Тим също ги няма и животът ни е съвсем празен. Ще те посрещнем и теб, и детето ти с отворени обятия. Не приемам отрицателен отговор. Ще пратя телеграма на Грейди, за да знае къде да те търси, когато му дойде умът в главата.

— Не! Не бива! Ще дойда в Мирната долина, поне докато се роди детето ми, но трябва да обещаеш, че няма да казваш на Грейди къде съм.

— Бъди разумна, Сторм — настоя Блейд. — Грейди има право да знае за детето.

— Ако не обещаеш, няма да дойда — тя стисна решително зъби.

„По-упорита е и от Шанън“ — реши Блейд, като си даде сметка, че ако не приеме, тя ще си отиде и той ще загуби още един внук. Нека се установи в ранчото, а пък после те с Шанън може би ще опитат да променят намеренията й.

— Много добре. Обещавам. Кога можеш да тръгнеш? Ще пътуваме с фургона до най-близката железопътна станция и ще вземем влака за Шайен.

— Мога да тръгна щом пожелаеш — каза Сторм. — Сладката трева вече е добре и няма нужда то мен. Те може би ще ни придружат. Животът им в резервата е много труден.

— Вече ги питах — рече Блейд. — Скачащия бик иска да остане в резервата с племето. Но един от младите юнаци изрази желание да работи в ранчото. Нищожните възможности, които резерватът предлага на един амбициозен младеж, не го задоволяват и аз му обещах да го науча да отглежда коне. Казва се Летящия орел.

— Познавам го — възкликна Сторм. — Той е чудесен момък. Говорили сме си много пъти. Иска да се ожени за Смеещия се ручей.

— Значи решено. Ще тръгнем след два дни — заяви Блейд. — Не ми се ще Шанън дълго да стои сама.

— Сигурно много я обичаш — каза Сторм с копнеж.

— Малката птичка е моят живот и моето спасение — сподели Блейд с толкова нежност, че очите на Сторм се насълзиха. Да се чувства така обичана от Грейди — това беше всичко, което искаше от живота.

Блейд спря коня си на един от хълмовете около Мирната долина и в очите му проблесна гордост. Сторм се изравни с него, към тях се присъедини и Летящия орел. Голямата, несиметрична сграда на ранчото беше разположена в равнината, близо до бълбукащ поток и заобиколена от много допълнителни постройки и заграждения за конете. Коне от всякаква порода и цвят пасяха по хълмовете и долината, докъдето погледът стига. Зад къщата се простираше грижливо поддържана градина, отделена с бяла ограда.

— Ето я — каза Блейд топло. — Мирната долина. С Шанън дойдохме тук, преди да се роди Грейди и почти тридесет години това е нашият дом.

Сторм видимо се впечатли от преуспяващото ранчо, което Грейди бе напуснал, за да стане размирник.

— Имате право да се гордеете, Блейд — искрено каза тя. — Не разбирам как е могъл Грейди да остави всичко това.

— Хайде. Шанън ни очаква. Пратих й телеграма от гарата, преди да се качим на влака.

Блейд ги поведе надолу, нетърпелив да види жена си. Не обичаше да се отделя от нея за повече от няколко часа. Но от това пътуване до резервата имаше полза — връщаше се със съпругата на Грейди и скоро в къщата отново щеше да има дете. Шанън ще изпадне във възторг.

Тримата ездачи още не бяха влезли в двора, когато вратата на къщата с трясък се отвори и към тях се втурна Шанън. Блейд се наведе ниско, вдигна я на коня си и звучно я разцелува. Тя доволно се кискаше, докато Блейд я целуваше и се гушеше във врата й.

— Пусни ме, Блейд — смъмри го Шанън, щом се разбра, че дръзкият й съпруг няма намерение да я остави. — Какво ще си помислят гостите ни?

— Ще си помислят, че обичам съпругата си и от дълго време не съм я виждал — разсмя се Блейд и внимателно пусна Шанън. После бързо скочи от коня и тръгна с нея, прегърнал я свойски през кръста.

Докато Летящия орел й помагаше да слезе от коня, Сторм усети как изпитателно я гледат сините очи на Шанън Страйкър. Това бе първата й — среща с майката на Грейди и доста се изненада. Шанън Страйкър изглеждаше като негова сестра. В блестящата й лешникова коса нямаше дори един посивял косъм. Кожата й бе гладка и без бръчки, а фигурата — стройна и гъвкава като на момиче. Но най-силно я привлякоха очите на Шанън. Те имаха същия невероятен оттенък на синьото, както очите на Грейди.

Шанън подаде ръка на Сторм, с приветлива и сърдечна усмивка.

— Добре дошла, скъпа. Толкова се радвам, че си тук. Телеграмата на Блейд направо ме побърка. Нямах представа, че Грейди се е оженил отново, но това много ме зарадва. После ще ми разкажеш всичко за сина ми и внука ми. Толкова отдавна беше… — Копнежът в гласа й трогна Сторм.

— Сигурен съм, че Сторм ще ни разкаже всичко за Тим и Грейди, след като си почине — рече Блейд. — Малка птичко, защо не заведеш снаха ни горе в стаята да си почине преди вечеря?

— Извинете — каза Шанън, — сигурно сте изтощени. Ела, Сторм ще те настаня в старата стая на Грейди. — Шанън тръгна нагоре по стълбите, а Блейд ги последва с багажа на Сторм.

Стаята на Грейди бе изпълнена със спомени от детството, но Сторм не откри нищо, което да напомня гордия, безмилостен мъж, в който съпругът й се бе превърнал след напускането на ранчото. Това беше стая на юноша, чиито мечти не са били разбити от действителността. В мъжа, когото Сторм познаваше, нямаше нищо нежно и юношеско, никаква следа от илюзии. Грейди Страйкър се сражаваше с демоните в себе си и в сърцето му нямаше място за любов.

Тя мълча толкова дълго, че Шанън я попита:

— Друга стая ли предпочиташ?

— О, не, тази е чудесна — увери я Сторм. — Просто се опитвах да си представя Грейди в нея. Нали разбирате, променил се е.

Лицето на Шанън помръкна.

— Толкова надежди възлагахме на него. Мислиш ли, че някога ще се завърне у дома?

— Сигурна съм — отговори Сторм така убедено, че Шанън усети в сърцето й да покълват първите семена на надеждата.

Ако не чувстваше така остро липсата на Грейди, Сторм би била истински щастлива в Мирната долина. Шанън и Блейд бяха чудесни. Тя се питаше дали Грейди си дава сметка колко ги наранява, като не им се обажда. Често й бе говорил за родителите си и дълбоко в сърцето си Сторм беше сигурна, че един ден Грейди ще се върне при тях. Шанън и Блейд внимателно изслушваха всичко, което Сторм можеше да разкаже за Тим и Грейди, и попиваха всяка нейна дума. Разказа им за състезанието за земя, за стопанството им и спомена колко привързан е Грейди към Тим. Опитваше се да не говори много за насилието, с което Грейди живееше, или за убитите от него в Гътри. Също така не виждаше причина да им казва, че Грейди не я обича и че бракът им е по взаимна изгода. И със сигурност не би признала колко силно е заобичала съпруга си.

Сторм още не намираше смелост да сподели с Шанън, че очаква дете, макар че явно Блейд бе съобщил тази новина на съпругата си. Беше вече в третия месец и скоро щеше съвсем ясно да й проличи. Макар все още да бе стройна като тръстика, Сторм разбираше, че не след дълго тялото й ще наедрее. Дрехите вече започваха да й стягат в кръста и бюста, но който не я познаваше добре не би казал, че напълнява. Сторм продължаваше да държи на своето. Нито Шанън, нито Блейд можеха да съобщят на Грейди, че е в ранчото. Въпреки че се съгласиха, макар и неохотно, Сторм се досещаше, че един ден ще пренебрегнат молбата й.

Две седмици по-късно Сторм се чувстваше съвсем уютно при Блейд и Шанън. Любовта помежду им беше толкова осезаема, че я трогваше. Не познаваше други двама души така дълбоко влюбени след почти трийсет години брачен живот.

Един слънчев и горещ юлски следобед Сторм излезе на верандата да глътне малко въздух. Опита се да спи в стаята си, но беше прекалено задушно. Накрая стана и слезе долу да види какво прави Шанън. Знаеше, че Блейд е навън, на южното пасище и дамгосва конете, а по това време на деня Шанън обикновено се занимаваше със счетоводните книги в канцеларията. Блейд мразеше да се занимава с книжата, но Шанън го намираше стимулиращо. Сторм реши да не й пречи да работи и излезе на верандата.

Спря до парапета и видя, че Летящия орел се занимава с един от конете в ограденото за тях място. Впечатли я търпеливото отношение на младежа към животните. Справяше се с работата в ранчото много добре и Сторм за последен път се запита защо Смеещия се ручей отхвърля предложението му за женитба. И тогава си представи Грейди, толкова красив, толкова силен и мъжествен, че в сравнение с него Летящия орел бледнееше. Тя също не би се задоволила с друг.

Защо всеки час е изпълнен със спомени за Грейди? — мрачно се питаше Сторм. Защо всяка нощ болезнено й напомня колко прекрасно я любеше и как тялото й неудържимо копнееше за милувките му? Насън силните му ръце я прегръщаха, устата му целуваше и докосваше всеки сантиметър от тялото й и когато проникваше в нея, плътта му беше като най-меко кадифе, опънато върху стълб от закалена стомана.

— Сторм, мислех, че си полегнала горе.

— О! — възкликна тя, стресната от еротичните си блянове. — Не те чух, Шанън. Не можах да заспя — прекалено горещо е. Надявах се, че тук, на верандата, полъхва ветрец.

— Ще взема кана лимонада и ще дойда при тебе — рече Шанън. Тя понечи да тръгне, когато забеляза приближаващи към къщата конници. — Май че имаме гости. Не знаех, че Блейд чака някого.

Сторм се загледа към хълма и забеляза двама ездачи, следвани от облак прах. По гърба й премина тръпка на предчувствие, докато наблюдаваше как се приближават. Макар все още да бяха много далеч, за да ги разпознае, сърцето й подскочи в радостно очакване.

Ездачите влязоха през портата и Шанън се разтрепери и зяпна в безмълвна изненада.

— Грейди — Сторм първа произнесе името му.

Той бе дошъл за нея.

С една и съща мисъл Сторм и Шанън едновременно се втурнаха напред. Щом Шанън затича, Сторм умишлено изостана. Майката и синът имаха нужда от няколко мига насаме при първата им среща от години. Сълзите сами бликнаха от очите й и тя погледна настрани, докато Грейди слезе от коня и разтвори широко ръце. Тогава Шанън се хвърли в прегръдките му, като едновременно хълцаше и се смееше. След няколко минути, когато Сторм се осмели отново да погледне натам, те все още се прегръщаха и Грейди шепнеше нещо в ухото на Шанън. После се отдръпна, за да може да види внука си, който още седеше върху коня на Грейди и се усмихваше стеснително. Шанън протегна ръце и Тим щастливо се отпусна в тях.

Сторм бе така завладяна от трогателната гледка, че не обърна внимание на втория ездач. Чак когато Смеещия се ручей слезе от коня си и застана до Грейди, Сторм разбра, че индианката е все още със съпруга й. Тя се задъха и от гърлото й се изтръгна ридание. Всички разбраха, че е там, сякаш беше извикала. Грейди бавно се обърна и я погледна. Очевидно бе шокиран, че намира жена си в Мирната долина, защото пребледня. Изненадата му беше толкова явна, та на Сторм й стана ясно, че едва ли е дошъл в Мирната долина заради нея. На устните му се изписа името й, но от гърлото му не излезе нито звук.

Тя чувстваше изгарящата топлина на пронизващия му поглед, спрян върху нея, и тръпка на първичен копнеж я разтърси до дъното на душата й. Грейди застина неподвижен и Шанън го изгледа под око. Най-сетне Тим произнесе името й:

— Сторм! Какво правиш тука? Татко каза, че никога вече няма да те видим?

Възбудата и изненадата подействаха като камшик на Сторм. Тя рязко се обърна и се втурна в къщата и нагоре по стълбата към стаята си. Затръшна вратата, хвърли се на леглото и ядно зарида. Нищо не се е променило. Грейди и Смеещия се ручей все още са заедно. Не е дошъл за нея, както предположи отначало. Грейди не е очаквал да я завари тук. Изобщо не е имал намерение да връща Смеещия се ручей в резервата.

Гневните сълзи на Сторм обилно се лееха по лицето й, докато Грейди се мъчеше да се съвземе. И в най-смелите си мечти не беше се надявал да срещне Сторм в Мирната долина. Искаше да попита толкова неща, че не знаеше откъде да започне.

Шанън умело излезе от ситуацията:

— Защо чак сега идваш за Сторм? С баща ти не се интересуваме какво те води насам, важното е, че си тук. Иди при нея, сине, жена ти има нужда от теб.

Грейди обезсърчено вдигна рамо и отвърна поглед.

— Нямах представа, че Сторм е тук, мамо. Ако знаех нямаше да дойда. Тя ми показа съвсем ясно, че не иска да има нищо общо с мен.

Шанън се обърка.

— Ами бележката й? Помислих, че си отишъл първо в резервата и Скачащия бик ти е казал къде да намериш Сторм.

— Резервата ли? Мамо, за какво говориш? Какво, за бога, ще прави Сторм в резервата? Не е оставила никаква бележка.

Шанън изпитателно се втренчи в Смеещия се ручей, която не вдигаше очи да я погледне.

— Мисля, че разбрах. Да знаеш нещо за бележката на Сторм, Смеещ се ручей?

Лицето на Грейди се вкамени, когато се обърна към индианката.

— Смеещ се ручей, отговори на майка ми. Сторм остави ли писмо за мен?

— Нищо се съм видяла — ядно отвърна Смеещия се ручей.

— Не понасям лъжците.

— Мислех, че не е важно — изхленчи индианката.

— Къде е?

— Сложих я под дюшека ти и я бях забравила, докато майка ти не я спомена току-що. Съжалявам, Тъндър, нищо лошо не исках да сторя.

— Смеещ се ручей, заведи Тим в кухнята — нареди Шанън, за да разреди напрежението. — Предполагам, че е огладнял след ездата.

Смеещия се ручей погледна Шанън с благодарност, хвана Тим за ръка и се измъкна.

— Не я съди прекалено сурово — каза Шанън. — Млада е и си въобразява, че е влюбена в теб. Сега ти си тук, както и Сторм.

— Защо е ходила в резервата? Как е стигнала дотам? Толкова е объркващо.

— Мога да ти кажа само това, което знам — рече Шанън и му обясни накратко защо и как Сторм се е озовала в резервата и после в Мирната долина. И накрая заключи: — Направил си мъдър избор, сине. И аз, и баща ти обикнахме Сторм. От нея ще излезе чудесна съпруга и майка. Трябва да се сдобрите.

Лицето на Грейди се стегна и очите му охладняха.

— Не мисля, че е възможно, мамо. Сторм ме остави, не аз нея.

Думите му обнадеждиха Шанън. Грейди мислеше, че Сторм го е зарязала, а пък Сторм каза, че той я е накарал да си отиде. Някъде нещо се късаше.

— Инат си като баща си — рече Шанън раздразнено. — Когато лицето ти добие тоя израз, приличаш точно на него. Иди при Сторм, сине, а аз ще се порадвам на внука си. Блейд ще се побърка от щастие, като си дойде и види, че най-после си се върнал у дома. За толкова неща имаме да говорим, Грейди, толкова загубени години трябва да наваксаме.

— Имам много неща да изкупвам пред вас, мамо. Надявах се с татко да ми простите, че така ви нараних. През тези четири години животът ми нямаше нищо общо с това, което вие двамата очаквахте от мен. Ако знаеше какъв живот съм водил, веднага щеше да ме прогониш от къщи.

— Едва ли — отсече Шанън. — Ще поговорим после. Иди при твоята Сторм.

Когато Сторм влетя в стаята, сълзите й бяха предизвикани от съжаление, болка и шок. Но те секнаха и самосъжалението се превърна в дива ярост. Как се осмелява Грейди да се перчи с любовницата си пред своите родители? Няма ли капчица уважение към това великолепно семейство, което тя така обикна? Стана от леглото и се заразхожда.

Грейди отвори вратата и пристъпи в стаята. Сторм се извърна към него — бузите й лъщяха, очите блестяха като две пламъчета. Беше толкова враждебна, че Грейди объркано отстъпи. Но това не му попречи да й се наслади. Сторм изглеждаше великолепно. Хич не приличаше на съпруга, която вехне по мъжа си. Той изсумтя иронично. Защо да й липсва, нали тя го напусна?

Грейди отвори уста, за да подхвърли унищожителна реплика, но каза нещо съвсем различно:

— Никога не си изглеждала по-красива.

„Откъде ми хрумна пък това?“ — зачуди се той объркано.

Сторм възмутено се наежи.

— Знам, че не си дошъл заради мене, така че спести си красивите думи. Имаш дързостта да водиш тук любовницата си. Не обичаш ли родителите си поне малко?

Думите й достигнаха до съзнанието му и въпреки объркването му го отрезвиха.

— Нямах представа, че си тук. Майка ми каза, че си била със Скачащия бик при племето. Обясни ми защо си отишла в резервата. Благодарен съм ти за грижите, които си положила за Сладката трева. Само че това не извинява бягството ти, когато имах нужда от теб.

— В бележката пишеше всичко — кратко рече Сторм.

— Не съм виждал никаква бележка.

Сторм подигравателно изпуфтя.

— Оставих я на видно място. Как може да не я видиш?

— Да не говорим сега за бележката. Нека поговорим за това как ме заряза, без дори да кажеш сбогом.

— Предупредих те, че ще те оставя, ако се срещнеш с Бул. Трябваше да го направя. Животът в насилие и страх би убил моята лю… би направил съжителството с теб същински ад. Как мога да знам кога някой ще се появи иззад гърба ти и ще те предизвика? Или ще те прати на оня свят без предупреждение!

— Трябваше да ми повярваш. Казах ти, че приключвам с насилието. Онова с Бул бях длъжен да го сторя заради Лятното небе и заради собствения си душевен покой.

— Ти ми каза да вървя. Каза, че не ме искаш.

— Какво? — С две крачки стигна до нея, хвана я за раменете и леко я разтърси. — Не съм казвал такова нещо. Молех те да не си отиваш. Когато дойдох в съзнание, Смеещия се ручей ми съобщи, че вече си си отишла. Дори Тим те е молил да останеш.

— Чух го с ушите си, Грейди. Съвсем ясно те чух да казваш, че не ме искаш. Каза ми да си вървя.

— Сигурно не съм бил съвсем на себе си, но наистина не си спомням такова нещо. Всъщност е точно обратното.

— Помислих, че ме мразиш, защото не съм съпругата, от която имаш нужда. Исках просто да разбереш, че не мога да живея с мъж, който открито предизвиква опасностите и насилието.

— Разбрах го, но просто бях длъжен да се изправя срещу Бул. Надявах се, че и ти ще проявиш разбиране към мен.

— Тогава значи все още сме в задънена улица — горчиво рече Сторм. — Ако те интересувам, защо не дойде в резервата? В бележката ми съвсем ясно пишеше къде съм.

— Казах ти вече, не съм виждал бележката. Подозирам, че Смеещия се ручей се е постарала да не стигне до мен.

— Смеещия се ручей — повтори саркастично Сторм. — Защо доведе любовницата си?

Грейди въздъхна раздразнено и заобяснява с достойно за възхита търпение.

— Смеещия се ручей никога не ми е била любовница. Тя ми е като по-малка сестра. Не съм спал с нея.

— Но…

— Тя е родена в ранчото. То беше неин дом, докато баща й я отведе преди четири години. Тя обича родителите ми и пожела пак да ги види, преди да се върне в резервата. Ти беше в резервата, видя колко е труден животът на племето. Можеш ли да я обвиниш, че поиска да дойде в Мирната долина.

— Ще отречеш ли, че Смеещия се ручей те желае. Тя иска да ти стане съпруга. Очаква го.

— Защо не можеш да разбереш, че не я обичам по този начин? Лошо беше от нейна страна да скрие бележката ти, но в сърцето ми няма омраза към нея. От смъртта на Лятното небе тя е като майка за Тим.

— А какво изпитваш към мен, Грейди? — директно запита Сторм. — Обичаш ли ме?

Грейди отвори уста да изрече думите, които Сторм копнееше да чуе, но внезапно млъкна. Бе обичал Лятното небе и тя му бе отнета. Ако разкриеше душата си, какви гаранции имаше, че любовта му към Сторм няма да унищожи и нея, както стана с Лятното небе? Най-много от всичко се страхуваше да не загуби Сторм. През последните години предизвикваше боговете с живота си на ръба на опасността и сега, когато му се предоставя отново възможност да бъде щастлив, той се страхуваше, че любовта му ще навреди на Сторм, както погуби Лятното небе. За първи път от години бе изплашен от силите на злото, които ръководеха живота му. Страх го беше за Сторм.

От друга страна, Сторм никога не бе показвала, че го обича — точно обратното. Ненавиждаше го заради живота, който бе водил и за насилието, което го преследваше. И двамата не бяха разчитали, че помежду им ще възникне страст. И да не получеше друго от нея, можеше поне да има страстта й.

— Боже мой, Грейди, нищо ли не изпитваш към мен? — извика Сторм и се обърна. — Събирам си нещата и си отивам. Няма да нараня родителите ти и да остана, щом не съм желана.

— Нежелана ли? — повтори Грейди и я завъртя с лице към себе си. — Винаги съм те желал. Никоя друга не съм искал така. — Див вътрешен огън блестеше в очите му, а лицето му доби свирепо властно изражение. — Винаги съм се гордял със способността да владея чувствата и потребностите си. Но с тебе цялата ми воля и решителност отлитат като есенни листа. Не ми трябват красиви слова и клетви. Действията ми показват какво изпитвам към теб.

— Действията ти доказват единствено, че си похотлив самец, който не може да се справи със себе си — рече Сторм.

Грейди трепна, но не каза нищо в своя защита.

— Не го отричам, скъпа — рече той. Напрегнатият му глас предизвика тръпка на мрачно предчувствие по гърба й. — Не мога да се контролирам, когато става дума за теб. Наричай го похот или както искаш, мила, само знай, че си моя и ще се върнеш с мен в стопанството ни, когато напусна Шайен.

Тя отговори бързо, преодолявайки блъскането на сърцето си:

— Ще трябва да вложиш повече убедителност.

Лицето на Грейди се отпусна невярващо, после се изчерви от удоволствие — разбра вложения в думите й смисъл. Без да се бави повече я грабна в обятията си.