Обещанието на Тъндър

Шестнадесета глава

— Тъндър, става късно. Хайде, прибирай се. Стоплила съм ти вечерята.

Грейди се поколеба. Не му се влизаше вътре, където споменът за Сторм беше толкова осезателен. Завесите, сложени от нея на прозорците, мебелите, които заедно бяха купували, дори уханието, витаещо в спалнята им се съюзяваха, за да направят живота му празен и непоносим. „Как можа да ме напусне, без дори да ми каже сбогом?“ — питаше се Грейди за хиляден път през последните седмици. Сторм му липсваше и отсъствието й му причиняваше страдание, каквото бе изпитал само при смъртта на Лятното небе. А дори и това тъжно събитие избледня в паметта му, когато Сторм запълни празнината, отворена от смъртта на младата му съпруга.

— Не ме ли чуваш, Тъндър? Защо работиш толкова дълго и толкова усърдно?

Грейди раздразнено изпухтя. Работата беше неговото спасение и утеха. Откакто се върна вкъщи, след като Бул го рани, се отдаде изцяло на работа. Не обръщаше внимание на болката в заздравяващата рана, нито на опасността да си навреди с толкова напрегнат труд, тъй скоро след операцията.

Все още го човъркаше мисълта, че е бил непредпазлив. Това никога не би се случило, ако през цялото време на двубоя не беше мислил за заплахата на Сторм да го напусне. Безспорно, фактът, че няколко месеца не бе упражнявал уменията си с оръжието, също бе допринесъл за по-бавната му реакция. Разбира се, това, че куршумът му улучи и уби Бул почти моментално, намали чувството за непълноценност, но не можа да облекчи страданието от раздялата със Сторм.

— Моля те, Тъндър.

— Идвам — изръмжа Грейди, като си даде сметка, че Смеещия се ручей няма да го остави на мира, докато не се прибере вътре.

И без това ставаше много тъмно за работа навън. През седмиците след заминаването на Сторм той се беше отдал на изнурителен труд. Построи обор, където да подслони добитъка и да държи фургона, и сега се бе заел с хамбара. Тежката физическа работа не само облекчаваше душата му, но и му помагаше да прогони натрапчивите мисли за Сторм.

Преди да влезе вътре, Грейди спря до задната врата да се измие в кофата, поставена там специално за него. Малка вихрушка се втурна в обятията му и той здраво прегърна сина си.

— Защо работиш толкова много, татко? — попита малкото момче. — Смеещия се ручей казва, че ако не си почиваш повече, ще се разболееш.

Грейди се сдържа и само погледна Смеещия се ручей.

— Многото работа не е навредила на никого, синко.

— Късно е. Ние със Смеещия се ручей вече ядохме.

— Остана достатъчно и за баща ти — бързо се намеси Смеещия се ручей. — Сядай, Тъндър.

Грейди излапа набързо яденето, без да усети вкуса му и без да се наслади на храната пред себе си, макар че тя бе доста апетитна. Напоследък се хранеше, за да поддържа тялото си и не намираше никакво удоволствие в това занимание. Тим седна до него и заразправя какво му се е случило през деня, а Смеещия се ручей се суетеше наоколо, готова да изпълни всяка прищявка на Грейди. Щом се наяде, той скочи и изчезна в спалнята си. Върна се след няколко минути с кърпа и сапун.

— Сложи Тим да спи, Смеещ се ручей — рече отсечено. — Отивам на реката да се изкъпя.

Смеещ се ручей се загледа след него, а очите й бяха изпълнени с неудържим копнеж. Нещата не се развиваха според плана й. Бяха изминали вече няколко седмици, откакто Сторм излезе от живота на Тъндър, а той все още не беше показал желание към нея, както се бе надявала. Знаеше, че той е наясно със стремежа й да го задоволи във всяко отношение, а умишлено се държеше на разстояние. Беше далечен, недосегаем и студен. Държеше се нежно само със сина си, и то от време на време и за кратко.

Смеещия се ручей беше накрая на силите си. Вече не знаеше дали това, което стори, беше правилното, защото то потопи Грейди още по-дълбоко в света на огорчението и мълчанието. „Само да достигна до него — мислеше си отчаяно — да го убедя да ме приеме в живота си. Единствено топла, любяща жена, готова да облекчи страданията му, може да направи дните му по-поносими.“

Смеещия се ручей инстинктивно разбра, че ако иска да спечели Грейди, трябва тя да поеме инициативата, и лицето й застина. Търпеливо бе чакала той да направи първата стъпка, но след като продължаваше да я пренебрегва, тя бе принудена да вземе нещата в свои ръце.

Грейди стоя в реката колкото се може по-дълго. Нощта бе много топла и водата бе освежаваща след тежкия трудов ден. Тялото му беше напрегнато и болезнено, към което напоследък бе привикнал, и мускулите се противяха на изтощителния труд. Не само мускулите му тръпнеха в очакване. Слабините му изгаряха при спомена за прекрасните преживявания при обладаването на Сторм. Искаше да е пак в нея, да я изпълва, да влиза и да излиза, да чувства великолепната топлина да се впива в него, да избухва в огън и телата им да се сливат. Дълго след смъртта на Лятното небе се беше отдал на въздържание и тогава успяваше да се владее без никакви усилия. Но желанието и необходимостта от Сторм някак си надминаваха всяко познато чувство.

Грейди въздъхна горчиво, излезе от водата, взе от земята дрехите си и се върна в къщата само по набедреник. Надяваше се Смеещия се ручей вече да си е легнала — прекалено много се бе разчувствал и не му се спореше с нея. Тежеше му, задето бе отказал на Сторм, когато го помоли да не приема предизвикателството на Бул. Знаеше, че може да я загуби, но и в най-мрачните си представи не бе допускал, че тя ще прекрати връзката им така грубо и безсърдечно, без дори да се обърне. Би загубила твърде много, ако го изостави.

Да, но накрая това се оказа без значение. Очевидно Сторм не го обича достатъчно, нито пък я интересува стопанството, за да се постарае да изгладят разногласията си.

Когато влезе в къщата, вътре беше тъмно. Двете легла в далечния ъгъл изглеждаха заети и Грейди ги отмина с бегъл поглед. Влезе в спалнята, без да си прави труд да светва лампата, защото имаше пълнолуние и стаята бе достатъчно осветена. Свали си препаската и се мушна между хладните чаршафи. Усети, че не е сам и изруга.

— Дявол да го вземе, Смеещ се ручей, как да те убедя, че не те искам в леглото си?

— Не ти вярвам, Тъндър — тихо каза Смеещия се ручей. Вече много седмици не си бил с жена. Аз не ти ли харесвам?

Тя се подпря на лакът и Грейди усети как нежната плът на голите й гърди се отърка в неговите. Той простена в истинска агония и потърси гнева в изтощената си душа, но не намери нищо. Не и към Смеещия се ручей, която отглеждаше сина му, без думичка да каже. Яростта му се насочи в друга посока, към жената, която го обичаше толкова малко, че го изостави болен и безпомощен.

— Харесваш ми, наистина, ти си много хубава, Смеещ се ручей. Точно затова няма да те приема в леглото си. Ти си ми по-скоро по-малка сестра, отколкото любовница. Играеше със сестрите ми, когато бяха малки. Към тебе изпитвам само приятелски чувства.

Смеещия се ручей се намръщи и се помъчи да осмисли думите му.

— Трябва ти жена.

Ръката й дръзко се спусна по корема му, усети как мускулите му се напрягат под пръстите й и продължи надолу в жилавите черни косми между краката му. Той трепна силно, когато пръстите й обвиха члена му. От гърлото й се изтръгна доволно гъргорене.

— Виждаш ли? Не те лъжа. Ти си готов, а аз го искам. Защо се дърпаш, Тъндър?

Защо, наистина, запита се Грейди сурово, докато цялото му тяло потръпваше под докосването й. Отблъсна ръката й настрани по-хладнокръвно, отколкото си мислеше, че може.

— Вече имам съпруга и отказвам да съсипя живота ти. Скачащия бик ми е приятел. Няма да предам неговото доверие. Знам, че си още девствена. Твоята чест по право принадлежи на съпруга ти.

— Ще ти бъда втора съпруга — предложи Смеещия се ручей. Все повече се отчайваше, защото не бе успяла да го съблазни.

— Както вече казах, според закона на белите, мъжът може да има само една съпруга — търпеливо обясни Грейди.

— Сторм не е жена за теб! — продължи да се бори Смеещия се ручей. — Тя те напусна с удоволствие. Белите нямат ли закон за това?

— Ако Сторм иска развод, ще трябва да мине, но установения път — рече Грейди упорито. — Смеещ се ручей, остави ме, преди да съм направил нещо, за което да съжалявам.

— Ти не си воин — подхвърли Смеещия се ручей подигравателно. — Воинът взима това, което иска.

— Това, което искам, е да се махнеш от леглото ми. Веднага. Действията ти тази вечер показват, че вече е време да се прибереш в резервата. Сигурен съм, че там има мъже, които само чакат да се върнеш. Смеещ се ручей, толкова си красива. Всеки мъж ще се гордее да си му съпруга. Заслужаваш по-добра участ от това да си втора жена на мъж, който ще те използва само за една цел.

— Ако ти си този мъж, можеш да ме използваш, за каквото искаш. Обичам те. Винаги съм те обичала.

Тя се плъзна отгоре му и се отърка като котка в печка. Грейди скръцна със зъби и едва не загуби способността си да разсъждава. Наистина се нуждаеше от жена. Тялото му изгаряше от тази нужда — защо да се отказва от удоволствието, което Смеещия се ручей сама щедро му предлага? Отговорът беше прост. Защото беше дал дума на Скачащия бик да закриля дъщеря му. Да излъже доверието му означаваше да погуби честта си. Но имаше нещо по-важно — не можеше да се люби със Смеещия се ручей, защото желаеше Сторм толкова силно, че не би могъл да спи с друга.

— Престани! — прохриптя Грейди, сграбчи я през кръста и я отскубна от себе си. Плътта й беше стегната, гладка като коприна и топла на пипане и Грейди едва не полудя.

— Отивай си в леглото. Утре ще се приготвя за връщането ти в резервата. А има и нещо, което обмислям от доста време, нещо, което ще ми донесе душевен покой. Искам да посетя родителите си в Мирната долина. Време е да се сдобря с тях и да се запознаят отново с внука си. Може би ще ми простят, задето се отчуждих от тях и живях живот по-различен от този, за който те мечтаеха.

— Нека да дойда с теб, Тъндър, моля те — заумилква се Смеещия се ручей. — От години не съм виждала родителите ти, а те ме гледаха като собствено дете. Сестрите ти бяха единствените ми приятелки.

— Предполагам, че Дон и Сиринг вече са се омъжили и живеят със съпрузите си — рече Грейди с болезнена тъга, — и мама и татко са сами в ранчото. Ако тръгна веднага, мога да отида дотам и да се върна преди жътва.

— Малкия бизон ще има нужда от мен по време на пътуването — настояваше Смеещия се ручей. — А и аз много ще се радвам пак да видя ранчото — в гласа й се промъкна нотка, която трогна Грейди. — Ще се върна доброволно в резервата, ако първо ми позволиш да навестя семейството ти.

— Ще те взема с мен в Мирната долина само ако обещаеш, че повече нищо подобно няма да се случва — предупреди я Грейди сурово. — Следващия път може да не съм толкова благороден и да сторя нещо, за което и двамата ще съжаляваме.

Смеещия се ручей прикри доволната си усмивка, като се надяваше, че Грейди наистина го мисли. „Един ден — зарече се тя — ще го издебна в подходящо настроение, а после съвестта ще го принуди да ме вземе за втора съпруга. Законите на белите не важат за племето, то следва свои правила.“

— Ще се опитам да не те изкушавам, Тъндър — обеща му разкаяно. Грейди повярва на думите й повече, отколкото бе очаквала.

— Много добре. Можеш да ме придружиш до Мирната долина — рече Грейди и въздъхна с примирение. — Ще вземем влака за Шайен и така ще съкратим пътуването с много дни. Върви си в леглото, Смеещ се ручей.

Той нарочно извърна глава, докато Смеещия се ручей се измъкваше гола от леглото и излизаше от стаята. Макар че съзнанието му я отхвърляше, тялото му трудно се укроти.

На другия ден Грейди отиде в града и там научи изненадващи новини. Беше дошъл в Гътри с надеждата да наеме двама мъже, които да охраняват земята му от хищни спекуланти като Нат Търнър. С изумление научи, че предишната нощ Нат Търнър е бил убит от разярен комарджия, който го хванал да мами на покер. Новината, че Търнър е мъртъв, успокои страховете му за стопанството, но въпреки това се налагаше незабавно да наеме охрана. Очакваше добра реколта жито от акрите, които бе обработвал и се надяваше първата година да реализира печалба.

„Не всички заселници имат това предимство“ — мислеше Грейди. Някой хора бяха толкова бедни, а дървеният материал толкова недостатъчен, че бяха принудени да живеят в пещери, изкопани в хълмовете, тъмни и мръсни, макар и относително сухи. Или пък издигаха къщи от чимове вместо от тухли. Тъй като тези постройки бяха все пак над земята, в тях имаше повече светлина и въздух, отколкото в землянките, но и те пропускаха вода, а дъждът и зимните бури нанасяха големи поражения. Грейди си даваше сметка, че е голям щастливец, защото имаше достатъчно пари да построи дървена къщичка и да купи семена за посев.

Дори в най-добрите времена стихиите се съюзяваха срещу заселниците. Оклахома като че ли беше прокълната с най-лошия климат. Летните дъждове бяха редки и прежурящото слънце изсушаваше и изгаряше житото, докато скакалци и други вредни насекоми се появяваха и унищожаваха всяка зеленина в новите стопанства. Това се редуваше с продължителни суши и чести наводнения, свирепи бури с градушки и урагани — заселниците в Оклахома се научаваха да оцеляват въпреки всевъзможните трудности. Земята си оставаше привлекателна въпреки всичко, защото беше безплатна за упоритите и решителните, за тези, които се надяваха и мечтаеха и за онези, които нямаха къде да се върнат.

Щастието се усмихна на Грейди и той нае една вдовица и здравия й седемнадесетгодишен син да живеят в къщата, докато ги няма. Тъй като вече не се опасяваше, че Нат Търнър ще причини някакви неприятности, Грейди спокойно остави стопанството в сигурните ръце на двамата Мартин. Те били принудени да продадат своята земя след смъртта на господин Мартин и с получените пари се надяваха да завъртят някаква дребна търговия в града. Грейди купи билети за влака до Шайен за следващата седмица и се върна вкъщи да съобщи на Тим и Смеещия се ручей какво е свършил.

Съжаляваше, че не може да заведе Сторм да се запознае с родителите му. Инстинктивно усещаше, че ще я харесат и одобрят, но не знаеше къде да я открие. Пита продавача на билети на гарата, но човекът се закле, че не й е продавал билет. Собственикът на конюшнята нямаше представа къде е отишла, след като му бе оставила фургона си. Грейди подозираше, че се е върнала при семейството си в Мисури и едвам се удържаше да не тръгне след нея. Но имаше твърде много отговорности, за да се влачи след жена, която се интересува от него толкова малко, че дори не изчака да разбере дали ще оживее след раняването. Явно Сторм не го искаше и щеше да бъде дяволски по-добре и той да намери начин да не мисли за нея. Но нямаше да е лесно.

Трета поредна сутрин Сторм изскочи от палатката и повърна оскъдното съдържание в стомаха си недалеч от селището. Когато се върна, Сладката трева я сложи да седне и й даде чаша студена вода.

— Какво става с мене, Сладка трева? — запита Сторм притеснено. — От тебе ли се заразих?

Сладката трева стеснително се усмихна. След дните и нощите, в които Сторм се бе грижила за нея, тя бе обикнала съпругата на Тъндър като собствена дъщеря. Главно усилията на Сторм я бяха изправили на крака след изтощаващата болест и двамата със Скачащия бик й бяха много благодарни за нейната всеотдайност.

— Кривия нос казва, че болестта ми не е прилепчива — рече Сладката трева и успокои страховете на Сторм. — Ставало ли ти е така и преди?

— Не, не съм боледувала много — отговори Сторм, след като поразмисли.

В този момент в палатката влезе Кривия нос, хвърляйки бегъл поглед към пребледнялата Сторм, и широко се усмихна. Забърбори на Сладката трева нещо на сиукски. Сторм се помъчи да ги разбере, но те говореха твърде бързо за повърхностните й познания по езика, добити през седмиците, откакто дойде в резервата.

— Какво казва тя? — обърна се Сторм към Сладката трева. — Кривия нос знае ли какво ми е?

Сякаш в отговор на въпроса й Кривия нос закима мъдро.

— Кривия нос каза, че неразположението ти е естествено и очаквано състояние за една млада омъжена жена — позасмя се Сладката трева. Нейната радост обърка Сторм. Откога болестите предизвикват веселие?

— Опасно ли е?

— Случва се, но за девет месеца преминава.

— Девет месеца? Това е… О не, не може да бъде! Не бива да раждам точно сега.

— И двамата със Скачащия бик забелязахме промени в тебе. Кривия нос казва, че е така, а тя разбира от тия неща. Тъндър ще се радва да увеличи семейството си с още едно дете.

Сторм загрижено захапа долната си устна. Съзнаваше, че детето на Грейди няма да промени отношението му към нея. Не я искаше още преди да е разбрал, че ще я търпи само заради бебето. Тази мисъл повлече и друга. Сладката трева вече беше добре и Сторм бе станала излишна. Къде може да отиде? Грейди не я обича достатъчно, щом не дойде да я потърси, а тя беше решена да не се натрапва, щом като не е желана. От друга страна, имаше земя и добитък, за които трябваше да се погрижи. „Добре ще е да помисля за това през следващите дни — заключи тя — заради моето собствено бъдеще и бъдещето на нероденото ми дете.“

— Скачащия бик ще те придружи до вкъщи — съобщи Сладката трева. — Аз съм достатъчно добре и сама ще се справям, докато се върне с дъщеря ни. Не разбирам какво не е наред между вас с Тъндър, но детето ще излекува наранените ви души.

— Опасявам се, че няма да си оправим отношенията заради едно дете — тъжно рече Сторм. — През всичките тези седмици нямах никаква вест от него. Може би е искал от мен единствено земята ми. Но няма да я получи — ожесточи се тя. — По-скоро ще я продам, отколкото да му я оставя.

— Дъщеря ми ли е причина за разногласията между теб и Тъндър? — тревожно запита Сладката трева. — Скачащия бик не можа много добре да обясни защо дойде ти вместо Смеещия се ручей.

— Признавам, че Смеещия се ручей е част от проблема, но тя не е основното, което предизвика разрива помежду ни — довери се Сторм. — Не мога да живея с Грейди, докато не изостави насилническия си живот. Молих го да не участва в тая стрелба. Дори го предупредих, че ще го напусна, ако го направи, но той предпочете да не се съобрази с молбата ми. След раняването аз си промених решението и щях да остана с него, но той… той не ме искаше. Каза ми да си вървя.

— Тъндър не би постъпил така — смръщено забеляза Сладката трева. — Може би не си го разбрала.

— Не е грешка — горчиво рече Сторм. — Иначе досега да е дошъл в резервата и да сме се разбрали. Оставих му бележка къде съм.

Сладката трева се замисли.

— Какво ще правиш? Добре си дошла при нас. Остани колкото искаш, но резерватът не е място за бяла жена, несвикнала на нашия живот. Зимите са тежки и мнозина от нас загиват. Най-трудно е за бебетата и малките деца. Ако не беше бащата на Тъндър, отдавна да гладуваме. Всяко лято и всяка зима ни праща храна, одеяла и дрехи.

— Ще измисля нещо — унило рече Сторм и се обърна да се захване с работа, която да разсее мислите й за Грейди и възникналия проблем.

Скачащия бик вдигна поглед от скучното си занимание — да слага стоманени наконечници на стрелите, и зарея поглед в далечината. На сбръчканото му лице се появи учуден израз. В селото тъкмо навлизаше един фургон с човек на капрата. Скачащия бик заслони очи от слънцето и се загледа в пришълеца. Стори му се познат. Нещо в стойката и масивните рамене, в начина, по който държеше главата си, подсказаха на Скачащия бик кой е той. Внезапно широка усмивка озари набръчканото му лице и той бързо се изправи да посрещне госта.

Силни, умели ръце, на цвят тъмно бронзови, спряха конете до Скачащия бик. Двамата мъже се спогледаха за миг, преди мъжът от фургона да скочи и топло да прегърне Скачащия бик.

— Доста време измина, стари приятелю.

— Липсваше ми, Суифт Блейд — отвърна Скачащия бик и сърдечно потупа бащата на Грейди по гърба. — Ако си дошъл за внука си, той не е тук.

Тъмните очи на Блейд Страйкър издаваха тревогата в сърцето му.

— И аз мислех, че няма да е тук, но трябваше да проверя за собствено успокоение. Шанън място не може да си намери от мъка по момчето. Ако не беше ти, нямаше да имаме никакви вести за Тим. Всичко се промени, откакто Грейди напусна ранчото и го взе със себе си. Къде е внукът ми?

— Малкия бизон е с Тъндър.

— Тъндър — повтори Блейд, преливащ от гордост. — Наричат го също и Размирника, нали? Тъндър е подходящо име за сина ми, но Размирник петни честта му. Чак в Шайен чухме за сиукса Размирник, наричан понякога Тъндър. Ние с Шанън много се натъжихме от ожесточението на Грейди след смъртта на Лятното небе. Бог ми е свидетел, че не сме го възпитавали така. За него е добре, че живя с племето и научи обичаите му. Огорчава ме само живота, който води.

— Яростта променя хората — загадъчно рече Скачащия бик. Особено младите. Тъндър беше още един неопитен хлапак, когато загуби Лятното небе. Той много се промени и вече не е момчето, което познаваш, Суифт Блейд.

— С Шанън се уплашихме, че завинаги сме загубили единствения си син, но наскоро дочухме нещо, което ни върна отдавна изгубената надежда. Моля се да е вярно. Затова този път дойдох лично да донеса храната и дрехите за племето. Досега нарочно стоях настрани, защото така искаше Грейди.

— Какво си научил?

— Капитан Старк дойде наскоро да купи коне за армията и ми каза, че видял сина ми в Гътри, Оклахома. Каза, че Грейди участвал в надбягванията за земята на Чероките. Вярно ли е това, стари приятелю? Наистина ли Грейди е най-сетне земеделец? И ако е така, защо не се обади на мен или на майка си? Не знае ли, че си остава наш син, независимо какво е направил?

— Вярно е, Суифт Блейд. Тъндър — трудно е да се мисли за него като за Грейди — спечели парцел първокласна земя, която обработва. За последен път го видях, когато дойде да вземе сина си. Смеещия се ручей отиде с тях, за да се грижи за детето, докато свикне с новата обстановка. За Малкия бизон резерватът бе единственият познат дом.

— Да не се е оженил за Смеещия се ручей? — изненада се Блейд. — Ако е така, много се радвам, но бях останал с впечатлението, че той я възприема като една от по-малките си сестри.

— Не са се женили, но Смеещия се ручей от много луни е заедно с Тъндър в Оклахома.

Блейд се смръщи, недоволен от отговора на Скачащия бик.

— Толкова много ли се е променил Грейди? Опетнил е честта на дъщеря ти?

Скачащия бик дълго не отговори.

— Мисля, че не. Тъндър е почтен човек и се закле да закриля дъщеря ми. Вярвам му. Но има нещо друго, което трябва да знаеш. Тъндър е женен.

— Грейди се е оженил? — Новините бяха наистина потресаващи. — Щом е женен, какво търси Смеещия се ручей с него? Не разбирам.

— Съпругата на Тъндър вече не е с него. Ще ти разкажа, каквото знам. — И Скачащия бик заразправя на Блейд всичко от момента, когато бе срещнал Сторм в къщата, досега. В края на разказа му, Блейд бе по-озадачен от всякога.

— Изглежда Грейди се е оженил за необикновена жена — размишляваше Блейд. — Нямам търпение да се запозная със Сторм и сам да я преценя. Синът ми трябва да е голям глупак, та да остави жена като нея да си иде. Решението й да дойде в резервата и да се грижи за Сладката трева показва, че тя е всеотдайна и има добро сърце.

— Сладката трева и аз обикнахме момичето и го имаме за своя дъщеря. Но трябва да ти кажа още нещо за Сторм.

— Какво? Открили сте недостатък в характера й ли?

— Ако изобщо има недостатък, не сме го забелязали — усмихна се Скачащия бик. — Откакто Сторм дойде, настъпиха известни промени. А напоследък се потвърдиха съмненията, че Сторм очаква дете от Тъндър. Отначало не искаше да признае, но вече не може да скрие истината.

— Боже мой! Имаш ли някаква представа каква е причината за разрива между Сторм и Грейди? Щом е бременна, трябва да се върне при него.

— Сторм казва, че не може да живее изпълнения с насилие живот, който Тъндър е избрал. Убил е двама в Гътри, единият от тях е първият съпруг на Сторм.

— Значи не се е променил — тъжно рече Блейд. — Толкова се надявах…

— Искам да знаеш, че подозирам Смеещия се ручей — смятам, че и тя е допринесла за разминаването между Сторм и Тъндър. Дъщери ми е една от причините, поради които Сторм отказва да се върне при него. А и Сторм твърди, че Тъндър й наредил да го напусне.

— Ако е вярно, вече не разбирам сина си — простена Блейд.

— Само Тъндър ще ти каже истината — рече Скачащия бик. — Но това не приляга на смелия сиукски воин, когото винаги съм обичал като син.

— Сега, след като Сладката трева се възстанови и вече не се нуждае от помощ, какво ще прави Сторм?

— Не зная. Може да остане колкото поиска, но условията в резервата са мизерни. Как ще отгледа детето си тук!

— Съпругата на Грейди си има дом — властно отсече Блейд. — Мястото й е в Мирната долина при мен и Шанън.

В палатката на Скачащия бик Сторм седеше до Сладката трева, разресваше дългата си руса коса и мислеше за Грейди и за детето, което носи. Когато през отметнатото платнище влязоха двамата мъже, тя вдигна поглед, фигурите им закриваха слънцето. Сторм спря и пусна четката в скута си — опитваше се да види лицата на мъжете в процеждащата се светлина. Разбра, че единият е Скачащия бик по това, че поздрави Сладката трева. Но другия разпозна, едва когато навлезе още навътре в палатката.

Невероятно широките рамене и масивните гърди, тесния ханш и мускулестите бедра — всичко, което обичаше и на което се възхищаваше у Грейди Страйкър стоеше пред нея. Най-сетне Грейди бе дошъл да я вземе. Тя скочи и се хвърли в обятията му, повтаряйки името му безспир.

Слисаният Блейд разтвори ръце да прегърне снаха си. Ако Сторм не обича Грейди, сигурно е великолепна актриса, помисли си той, като я притисна за малко, докато се съвземе.

В момента, когато ръцете на Блейд се сключиха около нея, Сторм разбра грешката си. Вдигна глава и срещна погледа на най-тъмните очи, които беше виждала. Черни, живи и интелигентни, с искрица хумор — определи ги тя, като внимателно изучаваше този възрастен човек, пълно копие на Грейди. Бащата беше не по-малко красив и дори по-суров, с лъскава черна коса, тук-там изпъстрена със сребърни нишки. Излъчваше внушителна сила, така впечатляваща у мъж на неговите години, че дъхът на Сторм секна.

— Ще ми се да съм Грейди — рече Блейд леко развеселен. — Но след като не съм, ще се задоволя с това да съм ти свекър. Много съм щастлив да се запозная с тебе, Сторм. Нямам търпение да те представя на Шанън.