Обещай ми вечността

2

Лили знаеше, че той я наблюдава. Чувстваше тъмния му, замислен поглед върху себе си, усещаше неодобрението му. Макар и никога досега не го беше виждала, очите й отново и отново се връщаха към смущаващото му лице: високи скули, солиден нос, пълни устни и пронизителни черни очи. Беше мургав, твърде мургав, за да е английски джентълмен, свикнал да прекарва дълги часове на закрито, в развлечения и гонене на леки момичета. Силното му телосложение и здравият загар подсказваха, че е свикнал да се занимава с тежка физическа работа на открито. Но в него имаше и някаква магнетична сексуалност, която едновременно я привличаше и отблъскваше. Когато се осмелеше да погледне към него, погледът му изпод тежките клепачи винаги срещаше нейния.

Лили потръпна. Нещо в него я смущаваше. Може би замисленото, мрачно изражение. Или начинът, по който устните му се извиваха развеселено, когато възмутителното й поведение предизвикваше нова вълна одумвания. Може би я смущаваше и критиката в погледа му, когато тя се връщаше от градината с поредното си завоевание. Във всеки случай, този човек я объркваше. Тя нарочно се обърна с гръб към красивия непознат, за да се съсредоточи върху сегашния си партньор. Когато младежът започна да й шепне на ухото, тя закима енергично и тръгна заедно с него към вратата, водеща към градината, осъзнавайки как възмутените шушукания отново се надигат зад гърба й.

След като стана свидетел на предизвикателното поведение на дъщеря си. Стюарт Монтегю едва не експлодира. Клюките в залага нарастваха застрашително. Въздухът трептеше от мнения и предположения, от възмущение и осъждане по адрес на непокорната му, своеволна дъщеря. Какво я е прихванало? Той кипеше в безсилен гняв. Само с няколко рязвания беше преобразила приличната рокля в някаква предизвикателна безвкусица, достойна за някоя скъпоплатена проститутка. Пълните й гърди се подаваха почти изцяло от деколтето, формата на краката й личеше съвсем ясно под единствената фуста. Къде беше допуснал грешка той като баща? С напредването на вечерта ставаше все по-ясно, че Лили се е заела най-безсрамно да съблазнява мъжете — нещо, което досега не бе забелязал. Какво си мисли това момиче, запита се той, докато я гледаше как влиза отново в балната зала след поредното усамотяване в градината, придружена от поредния млад мъж.

Стюарт се беше надявал тазвечерният дебют на Лили пред лондонското общество да се превърне в същинска буря. И точно така беше станало, помисли той огорчено. Но не както го беше планиран. Без никакво съмнение в този момент всеки в залата обсъждаше дъщеря му, а темите на разговорите го караха да се срамува. Подсмихвания и ехидни забележки, двусмислени подмятания — всичко това достигаше до слуха му. Когато Леони го откри, и тя се нахвърли срещу Лили.

— Трябва да я спреш, Стюарт — настоя тя, когато го отвлече в една уединена ниша, за да поговорят насаме. — Ако дъщеря ти продължава да се държи по този начин, ще те направи за посмешище на цял Лондон. След днешното фиаско нито един ерген в цяла Англия няма да помисли да й предложи брак, независимо от зестрата, и тя ще остане на ръцете ни, години наред. Как можеш да стоиш безучастно и да я гледаш така дръзко да съсипва репутацията си и доброто ти име?

Подразнен от забележките на Леони, Стюарт се закле, че ще сложи край на своеволията на Лили — веднъж завинаги. Когато я забеляза да стои сама, очаквайки идването на следващия си партньор, той решително се запъти към нея, възнамерявайки да я накара да излезе от залата и да я затвори в стаята й, преди да съсипе и остатъка от репутацията му. Но доброто му намерение беше осуетено, когато следващият записан в тефтерчето й я покани и двамата се завъртяха сред танцуващите двойки. Стюарт се опита още два пъти да изведе Лили от залата, без да прави сцени, но всеки път усилията му пропадаха.

На Лили никак не й харесваше това, което правеше, но тя все пак продължи с изпълнението на дръзкия си план. Добре съзнаваше какви клюки се носят около нея, очакваше баща й да избухне и да я изгони от приема. Не й харесваше да се държи така, не харесваше и впечатлението, което създаваше у приятелите на баща си. Но за да постигне целта си, трябваше да се примири, че ще й лепнат етикета „разпуснато момиче“. Макар че вече беше късно да мисли за последиците, тя горещо се надяваше поведението й да не съсипе завинаги живота й. Лондончани бяха празноглава тълпа. Щяха да я обсъждат само докато не се появеше нов обект за разговори. Замоли се по-скоро да се случи нещо, за което да се хванат клюкарите.

Въпреки съмненията, тя беше доволна от начина, по който се справяше с плана си, и от оживлението, което беше породила. Но при последния танц, преди полунощната вечеря, самообладанието й беше подложено на сериозно изпитание.

Той се появи за своя танц. Тайнственият, замислен мъж, който я наблюдаваше през цялата вечер.

Досега само Хоумър Фентън беше успял да наруши равновесието й. Когато поднесе хладни устни на дръзкия младеж, тя очакваше непорочна лека целувка, но вместо това се намери смазана в прегръдката му и буквално пометена от изблик на страст. Наложи й се да прояви забележителна сръчност, за да не позволи на ръцете му да стигнат до гърдите й, и донякъде се справи. Неопитността я беше направила непредпазлива, но след това неприятно преживяване Лили бързо се научи да разпознава признаците и предприе мерки, които охладиха ентусиазма на следващите й партньори след Хоумър, като им позволяваше само кратка целувка по устните.

Лили загледа предпазливо как дългите, мускулести крака на последния й партньор бързо скъсяват разстоянието помежду им. Тази вечер беше научила много неща за мъжете и жените, но някъде вътре в нея се надигаше убеждението, че този млад мъж може да я научи на неща, каквито една непорочна млада дама не би трябвало да знае. Движенията му бяха свободни и непринудени, гледката на тесния му ханш, обгърнат в прилепнали черни панталони, накара бузите й да почервенеят. Той се приближи плътно до нея, когато погледът й се вдигна нагоре, за да проследи широките му гърди и да се спре на устните му. Долната беше малко по-пълна от горната, придавайки му замислено и малко тайнствено изражение. Лицето му беше силно загоряло, а очите — по-черни и от най-черната нощ. Те се взряха в нея така напрегнато, че тя почувства как се сгорещява отвътре и устата й пресъхва.

— Вярвам, че това е моят танц, госпожице Монтегю.

Гласът му, дълбок и чувствен, накара тръпка да пробяга внезапно по тялото на Лили и тя се направи, че се вглежда внимателно в балното си тефтерче, за да има време сърцето й отново да започне да бие в нормален ритъм.

— Капитан Матю Хоук? — запита тя, възвръщайки равновесието си.

Матю кимна, докато я отвеждаше с неподозирана лекота към другите танцуващи двойки. Беше приятно изненадан от звученето на гласа й. Беше прекрасно нисък, но нежен и музикален. Лекото задъхване й придаваше чувственост, която му пречеше да се съсредоточи. Ръцете му, сякаш водени от собствена воля, се сключиха властно около нея, привличайки я по-близо, отколкото допускаше приличието.

На Лили й се стори, че капитан Хоук я притиска твърде много към себе си, но понеже това отговаряше на настроението й и на обстоятелствата, тя не го отблъсна. Вместо това започна скрито да го проучва изпод дългите си, гъсти мигли с цвета на старо злато. Сметна го за доста красив, макар и малко грубоват, и несъмнено по-мъжествен от всеки мъж, когото досега беше виждала. Лъхащото от него здраве и авторитетният му вид й харесваха, макар с облекчение да мислеше, че никога няма да стане негова плячка.

Дори облеклото му го отличаваше от останалите. Вместо да се премени като натруфен паун, в лъскав сатен и кадифе, като повечето присъстващи в залата мъже, той беше облечен просто, но елегантно в черни панталони, които го обгръщаха плътно в ханша и бедрата, и лъскави черни ботуши до коляното. Прекрасно скроен жакет обхващаше масивните му рамене над снежнобялата дантела, която скриваше силните му ръце с дълги пръсти. Лили трепна, без да иска, представяйки си колко силни са тези големи, загорели китки. Мрачният му, пронизителен поглед така я смущаваше, че тя не разбра как той неусетно я отвежда към вратата за градината. Едва когато усети мириса на розите и почувства хладния ветрец да докосва пламналата й кожа, Лили разбра, че е навън. Отбеляза колко ловко се беше движил той, необичайно за мъж с неговия ръст.

— Капитан Хоук, твърде много си позволявате — изрече тя високомерно, обръщайки се, за да тръгне към къщата.

Поради някаква необяснима причина капитан Матю Хоук излъчваше опасност, каквато не беше усетила с никого от предишните си партньори по танц, които беше дразнила и предизвиквана.

Тя почувства някаква трудно доловима разлика, която го отделяше от нахалните млади мъже, които цяла вечер безсрамно беше тормозила и измъчвала. Авторитетният му вид и властното му присъствие налагаха предпазливост и Лили инстинктивно разбра, че фината съблазън, която беше прилагала тази вечер, няма да подейства на Матю Хоук.

— Хайде, госпожице Монтегю, нима ще ми откажете това, което драговолно дарявахте на почти всички присъстващи мъже тази вечер?

Лили пребледня. Знаеше какво си мислят всички за нея, защото нарочно беше преследвала точно този ефект през цялата вечер, но изречено от Матю Хоук, й прозвуча доста по-зле. Златистите й очи се присвиха, а после се отвориха широко, когато я обхвана внезапен гняв.

— Как смеете, сър! Колко отвратително от ваша страна да петните репутацията на една дама, като повтаряте злонамерени клюки!

— Клюки ли, госпожице Монтегю? — запита Матю с хладно високомерен тон. В изражението му се долавяше лек укор, който обаче само още повече разпали гнева на Лили. — Наблюдавам ви от момента, когато започнахте малката си игричка, и в крайна сметка загубих броя на мъжете, които развличахте тук, в градината. Има ли нещо у мене, което не харесвате и което ме прави недостоен за вашето… внимание?

— Най-малкото сте груб и безсрамен — изрече разпалено Лили, отмятайки медноцветните си къдрици. — И самонадеян — прибави, намирайки най-накрая думата, с която най-точно да опише поведението му. — А сега, ако ме извините…

— Не знам каква игра играете, госпожице Монтегю, но ще видите, че съм майстор на всякакви игри, която и да изберете. И налагам собствени правила, както ще узнаете с времето.

Лили нямаше време да отговори или дори да реагира, когато Матю я дръпна в гъстите сенки, пленявайки устата й въпреки енергичните й протести. Целувката му не беше нежен допир на устните; не приличаше на нищо, което Лили досега беше изпитата. Беше предизвикателна, възбуждаща, търсеща. Разтърсваща самата й душа. Тя трепна, когато усети върхът на езика му да разтваря устните й и да прониква в устата й с неджентълменска настоятелност. Завладяна и напълно покорена от мъжкия му магнетизъм, Лили наистина се убеди, че Матю Хоук налага собствени правила и се ръководи от тях.

Изпъшквайки възмутено, тя накрая успя да се отдръпне. Никога не бяха се държали с нея така оскърбително, дори и онзи невероятно нахален Хоумър Фентън.

— Какво си мислите, че правите, капитане? — изфуча тя оскърбено, разтърсвайки палите си в пристъп на възмущение.

— Вземам си наградата — изрече гладко Матю. — Точно както другите ви партньори си взеха тяхната.

Арогантната му усмивка я вбеси.

— Вие сте… вие сте… отвратителен.

— Дамите са ме наричали с много епитети, но никога отвратителен.

— Тогава значи не познавате много дами! — нападна го Лили.

— О! Значи вие се смятате за такава?

— Разбира се!

— Тази вечер тук има доста хора, които биха оспорили това твърдение. Например баща ви. — Матю замълча, наблюдавайки играта на емоциите по изразителното лице на Лили. Проклятие, колко красива беше тази девойка! — Питам се какво ли сте намислили, млада госпожице.

— Намислила съм нещо, но то със сигурност не е ваша работа — възрази Лили.

— Грешите, малката, защото всичко, което ви засяга, е моя работа. — Той не й даде време да помисли над странното му изявление, привличайки я обратно в прегръдките си, и тялото му се озова толкова близо до нейното, че тя усещаше копчетата на жакета му да отбелязват вдлъбнатинки по нежната кожа на разголените й гърди.

Писъкът на протест така и не успя да излезе от устните й, защото силата на целувката му отне въздуха от дробовете й. Когато целувката му стана по-дълбока и езикът му проникна зад бариерата на устните й, гневът й се превърна в изгаряща ярост. Призовавайки всяка частица от силите си, Лили откъсна устни от неговите и се взря в него така, сякаш виждаше някакво дяволско изчадие.

Задъхана, трепереща и вбесена от неговата атака срещу сетивата й, тя изведнъж осъзна, че ръцете на Матю бродят по тялото й, от кръста до стегнатото седалище, преди да се върнат върху белите полукълба на гърдите й, подаващи се от деколтето.

— Спрете! Нямате право да се държите така с мене!

— Помислих, че харесвате да се държат така с вас — беше безсрамният отговор на Матю.

Лили извика смутено, когато усети как линията на деколтето й слиза все по-ниско и гърдите й изскачат от него като зрели плодове, готови да бъдат откъснати. Сви юмруци и заблъска по гърдите му с нарастваща ярост. Нисък, гърлен смях се откъсна от гърлото на Матю, когато я привлече още по-плътно към твърдото си, здраво тяло. Тя си пое накъсан дъх, подновявайки усилията да се освободи. Нещо… нещо твърдо се притискаше към корема й и паника започна да се заражда в гърдите й. Тя започна да се бори с него, изпаднала в смут.

— Как смеете да ме обвинявате, че искам това! — извика Лили, почти обезумяла от ярост.

Нито съвестта му, нито сълзите на Лили можаха да угасят пламъка, породил се у Матю, когато той рязко дръпна нагоре корсажа й, за да покрие треперещите й гърди. Направи го необяснимото му усещане, че Лили Монтегю е невинна девойка, която играе опасна игра. И той възнамеряваше да разкрие основанията, които я караха нарочно да се стреми да съсипе репутацията си.

— Точно както си и мислех — изрече той с отегчение. — Вие сте просто едно дете, което си играе на съблазняване. Следващия път по-добре ще си помислите, когато дразните някой мъж, освен ако нямате сериозни намерения. Занимавайте се само с неопитни момчета.

— Но… но… аз не се… не си играя с вас — заекна Лили, дърпайки трескаво корсажа си.

— Може би — изръмжа Матю. — Но разпуснатото ви поведение тази вечер ме накара да повярвам, че ще приемете авансите ми. Със сигурност не очаквате да си намерите съпруг, показвайки щедро прелестите си пред всеки мъж, нали? Никой почтен мъж няма да иска съпруга, която да му слага рога при всяка представила се възможност.

Сълзите на Лили изсъхнаха веднага. Горещо негодувание я обля и тя изсъска в отговор:

— Точно това е въпросът! Не искам съпруг! Не искам да ме предлагат на брачния пазар като някаква стока.

Избълва думите почти несъзнателно и веднага й се прииска да не ги беше изричала.

— Значи това била играта ти, малката — подсвирна тихичко Матю, когато разбра какво е замислила Лили. — Нямате намерение да привличате потенциален съпруг тази вечер, така ли? Намерението ви е да обезкуражите всички възможни кандидати, които баща ви изкара на показ пред вас. Защо толкова искате да останете стара мома?

Матю Хоук беше умен мъж и не му беше трудно да стихне до истината.

— Едва ли стара мома, капитан Хоук — отвърна язвително Лили. — Аз съм само на седемнадесет години и още не съм готова да се омъжа за човек, когото не обичам, независимо какво искат баща ми и Леони.

Матю я загледа, възхищавайки й се мълчаливо. Крис му беше казал, че лорд Монтегю възнамерява скоро да се ожени за привлекателната млада вдовица, и от това, което Лили току-що каза, той разбра, че лордът просто иска да отстрани дъщеря си. Екстравагантният бал тази вечер беше предназначен да я въведе сред каймака на лондонското общество и да й осигури богат и титулуван съпруг. От отчаяния тон на Лили, когато изрече името на Леони, той разбра, че жената не се интересува какво ще стане с дъщерята на бъдещия й съпруг. Явно Леони не искаше нищо да й напомня за предишния брак на лорд Монтегю.

Възмутителното поведение на Лили тази вечер накара Матю да сметне, че тя не иска да бъде изгонена по такъв начин от дома си и е решила да саботира плановете на баща си относно нейното бъдеще. Тази ценна информация увери Матю, че собственият му план, свързан с пищната млада красавица, ще успее. Ако лудориите на Лили бяха обезкуражили всички останали кандидати, а лорд Монтегю все така беше твърдо решен да омъжи дъщеря си, тогава Матю беше сигурен, че собствените му усилия да получи ръката на момичето ще му донесат богатството, към което така отчаяно се стремеше.

Макар че слабините му още пулсираха от жаждата да притежава красивата млада жена, той вече разбра, че не бива да се мъчи да я съблазнява. Щеше да има Лили Монтегю — и нейното състояние — независимо дали тя го харесва или не. Но ако се наложеше да се ожени за нея, приличието изискваше да я върне веднага вътре в къщата. Тя вече беше предизвикала достатъчно клюки за една-единствена вечер.

— Възхищавам се на духа ви, госпожице Монтегю — каза Матю. — Но се страхувам, че начинанието ви ще излезе безполезно. Богатството ви и значителната ви зестра правят така, че каквото и да предприемете, ще е осъдено на неуспех.

— Ще видим това, капитан Хоук — възрази Лили, оправяйки бързо косата и дрехите си. — Слава на бога, че не се интересувате от мене. Ако преследвахте богатството ми, нямаше да продължавате да се държите така възмутително. Това, което ми сторихте, е непростимо.

— Откога е обида да искаш да се любиш с такава желана жена? Освен това, глупаво ще бъде да се откажа, ако ми се предлага цяло състояние.

— О, вие сте… вие сте…

— Отвратителен? Непоносим? — изсмя се мрачно Матю.

— Точно така — съгласи се Липи, бързайки да се освободи от обезпокояващото му присъствие.

Той я караше да чувства неща, които не й бяха ясни.

— Ето ръката ми, ще ви отведа вътре — предложи той галантно, пренебрегвайки ледения поглед на кехлибарените й очи.

Тълпата се смълча и всички ги загледаха, когато двамата се върнаха в балната зала след няколко минути. Клюките веднага плъзнаха около тях като горски пожар. Престоят им в градината беше траял доста дълго, за да е бил невинен. Въпреки гнева й към Матю тя беше благодарна за присъствието му до нея по време на вечерята. Това не само пречеше на баща й да направи сцена, но и не позволяваше на другите да проявят неочаквана грубост. Скоро тя щеше да се изправи пред гнева на баща си и да изтърпи наказанието, което неизбежно щеше да последва. Единствената й утеха беше, че досега баща й не беше се държал жестоко с нея. Но пък и тя досега не го беше ядосвала толкова силно.

Лили премига няколко пъти, мъчейки се да избяга от светлината, която проникваше през затворените й клепачи. Накрая се обърна по корем, притискайки възглавницата върху разрошените си къдрици. Знаеше, че сигурно е много късно, но си беше легнала едва призори, след като цяла вечер беше избягвала баща си и Леони.

Не чу почукването на вратата и се стресна, когато баща й влезе в стаята. Леони го следваше по петите.

— Този път няма да ми избягаш, Лили — заяви лорд Монтегю, нахлувайки в стаята й.

Сърдитите му крачки го отведоха право към леглото й. Той беше облечен в костюм за езда, в ръката му имаше камшик, с който пляскаше кратко и ядосано по ботушите си.

— О!

Стресната, Лили се надигна на лакти. Чаршафът падна, разкривайки деликатните извивки на гърба и стегнатото седалище, атрактивно полускрити от прилепналата копринена нощница.

Но Стюарт Монтегю не забеляза нищо. Виждаше само едно своеволно момиче на прага на женствеността, което нарочно и безразсъдно беше унищожило всичките си шансове за изгоден брак, предлагайки тялото си на показ и раздавайки щедро аванси на всички присъстващи мъже без разлика. Безсрамното й държание с капитан Хоук, младия братовчед на Кристофър Хоук и многообещаващ американец, беше върховното оскърбление. За съжаление, Лили и американецът бяха станали обект на наблюдение от страна на няколко гости, излезли да подишат въздух на балкона. Те се бяха върнали в залата с вестта, че са видели Лили и капитана в компрометираща поза в градината. Такава, която не оставяла място за въображението.

— Е, млада госпожице, няма ли какво да кажеш за леконравното си поведение снощи? — изригна лорд Монтегю. — На това ли са те научили в онова прехвалено училище във Франция? Ако знаех, щях да те върна у дома, преди да те бяха покварили окончателно.

— Ти не разбираш, татко — опита се да обясни Лили.

— Бих искал да разбера, Лили, но нищо от това, което кажеш, няма да промени мнението ми. Караш ме да правя неща, които никога не съм правил. Леони каза, че трябва да бъда суров с тебе, но и собствената ми съвест казва, че трябва да го направя.

— Татко, моля те!

Поглеждайки към победоносното изражение на Леони, Лили усети пристъп на страх.

Досега младата вдовица беше стояла тихо, с триумфална усмивка, която разкривяваше лицето й.

— Как смееш да се развяваш като някаква безсрамна блудница, да се държиш така непочтително и разпуснато! Слава Богу, че баща ти най-накрая се осъзна. Трябва веднага да се направи нещо, защото няма да се омъжа за Стюарт и да доведа моята невинна Ейми в този дом, преди ти да излезеш оттук.

Монтегю кимна тъжно, потвърждавайки думите й.

— Не исках да приема, че влиянието ти е отрицателно Лили, но снощните събития доказаха, че Леони е била права и е прозряла истинската ти природа. Обичам я и ще се оженим, както сме го предвидили. А преди това ти трябва да излезеш оттук, по един начин или по друг.

Лили беше съкрушена. Не можеше да позволи баща й да я мисли за разпусната жена. Болеше я, като осъзнаваше, че Леони не престава да насъсква баща й срещу нея. Нямаше друг изход, освен да обясни причината за възмутителното си поведение на снощния бал.

— Татко, не съм такава, за каквато ме мислиш. Държах се така, защото…

— Ще продължаваш ли с това, Стюарт? — прекъсна я Леони, фучейки нетърпеливо. — Обеща да ме изведеш на езда и вече губя търпение.

— Права си, скъпа, губим време — съгласи се Стюарт, въздъхвайки тежко.

И тогава, без Лили да разбере какво смята да прави, той вдигна камшика високо във въздуха и нанесе силен удар по нежния й гръб. Лили извика и гласът, й, пълен с паника и шок, съкруши решимостта на лорд Монтегю. Твърде много обичаше дъщеря си, за да й причини болка, независимо какво беше направила. Въздъхна, хвърли камшика на пода и се обърна.

— Ще стоиш в стаята си, докато не те повикам — каза той.

И излезе сърдито. Лили си пое дъх едва-едва, но облекчението й не трая дълго.

— Мекушав глупак! — изсъска подире му Леони. Изведнъж зла усмивка сви лицето й и тя се наведе, за да вдигне падналия камшик. Остана така, може би цяла вечност, неподвижна над леглото на Лили, загледана с омраза в нежната й плът. — Стюарт може да е прекалено мек и слабоволев, за да ти наложи наказание, но аз не съм.

— Леони, недей!

Леони вдигна ръка и Лили реагира инстинктивно, отблъсна камшика и скочи от леглото. Никой освен баща й нямаше право да я бие.

Лицето на Леони стана пурпурно от ярост, когато тя вдигни отново камшика и пристъпи към Лили.

— Само да ме докоснеш отново и ще съжаляваш — изрече Лили със заплашителен тон.

Напрежението и безмълвното предупреждение в смелите й думи накараха Леони да спре на място. Тя реши, че е най-добре да се оттегли.

— Чуй ме добре, Лили, намери си някого да се омъжиш. Няма да допусна да останеш тук и да поквариш моята Ейми. Тя е малка и впечатлителна. Ако не се спреш скоро на някого, баща ти ще бъде принуден да избере вместо тебе. И можеш да бъдеш сигурна, че изборът му няма да ти хареса, защото аз имам огромно влияние върху решенията му.

И тя излезе, оставяйки Лили разстроена от бъркотията, която беше предизвикала с безразсъдното си поведение. Дотук с плановете ми да поема в ръце собствената си съдба, помисли тя тъжно. Планът, който беше смятала за толкова прост и надежден, беше пожънал такива успехи, че беше отчуждил баща й и я беше лишил от неговата любов и уважение.

През цялата останала част от деня не й се излизаше от стаята й, дори баща й да не беше й наредил изрично да си стои вътре. Усещаше лека болка и смъдене на мястото, където камшикът беше ожулил кожата й, но можеше да го понесе. Слава богу, Леони не беше постигнала своето, иначе щеше да има още по-болезнени белези. Доведоха й ядене на обед, но поради някаква причина пропуснаха вечерята. Работа на Леони?

Когато настъпи утринта, тя не се беше приближила и на йота до решението на проблема за доста несигурното си бъдеще в дома на баща й, отколкото беше вчера. Запита се какво ли ще стане с нея след сватбата на Леони с баща й и дали наистина щеше да бъде принудена да се омъжи за някого, когото не може да понася. Изолирана от останалото домакинство, Лили не знаеше, че бъдещето й вече се решава без нейно знание и одобрение от двама мъже, които точно тогава се намираха в кабинета на лорд Монтегю.

Капитан Матю Хоук беше дошъл на официално посещение при нея. Когато попита за госпожица Монтегю, беше веднага въведен в кабинета на лорд Монтегю, където се наложи да чака, докато по-възрастният мъж бъдеше готов да му обърне внимание. Матю се изкашля доста високо и беше възнаграден с отправена към него мрачна физиономия.

— Каква работа имате с дъщеря ми, капитан Хоук? — запита безцеремонно Монтегю.

Слисан от рязкото обръщение на лорда, Матю отговори също така прямо:

— Какво би искал един мъж от красива жена, сър? Бих искал да я ухажвам. Може би да я заведа на езда следобед. Ако нямате възражения, искам да кажа.

— Разбирате ли, че репутацията на дъщеря ми пострада заради вас? — продължи Монтегю, като изгледа Матю с присвити очи.

— Сър, не мисля, че излизането в градината може да даде основания за подобно обвинение. Дъщеря ви излезе там с още няколко мъже, ако си спомням правилно.

— Наистина — изсъска недоволно Монтегю. — Но вие, капитане, бяхте единственият, видян да я компрометира. — Матю има благоприличието да се изчерви. — Не се опитвайте да го отречете, вие с Лили сте били видени да правите неща в разрез с благоприличието.

Матю почервеня, изненадан, че е бил видян да компрометира добродетелността на Лили, но не съжали особено много за това. Беше достатъчно умен, за да разбере, че това може да му даде предимство, за да ускори женитбата му с нея. Наистина, той бе предположил, че прелестната Лили е изсипвала благоволението си и върху другите ухажори предната вечер, докато не откри, че тя просто играе опасна игра Лорд Монтегю погрешно взе изчервяването му за признание, че е виновен, и избухна ядосано:

— Нима глупавата ми дъщеря ви е дала девствеността си, капитане? Кажете ми, отнехте ли невинността й снощи в моята градина?

Загадъчната усмивка на Матю накара лорд Монтегю окончателно да кипне.

— Ще бъда глупак, ако призная подобно нещо, нали? Освен това, бих онеправдал сериозно красивата ви дъщеря, ако я целуна и после се разприказвам, така да се каже.

— Негодник! Искрено се надявам Лили да е имала благоразумието да ви откаже!

Матю пристъпи смутено от крак на крак, несвикнал да бъде в подобна смущаваща позиция.

— Това, лорд Монтегю, е между Лили и мене.

— Надявам се да сте подготвен да направите онова, което обществото очаква от вас, младежо.