Обещай ми вечността

4

Омъжена. Светът не изглеждаше по-различен, но Лили знаеше, че вече нищо няма да бъде същото. Независимо дали й харесва или не, тя вече беше госпожа Матю Хоук до края на живота си. Нещата бяха тръгнали много бързо, след като Леони неочаквано — или може би нарочно — се беше натрапила на пикника им. Един поглед към Лили, разрошена и оправяща дрехите си, беше пратил Леони направо в кабинета на Стюарт Монтегю, твърдо решена да унищожи остатъците от репутацията на Лили с вестта какво е видяла със собствените си очи. Стюарт ги чакаше, когато се върнаха двамата с Матю. Лили си пожела да беше могла да изтрие завинаги от паметта си последвалата сцена.

Стюарт Монтегю беше бесен, докато Леони се държеше странно спокойно и дори снизходително. Желанието й беше на път да се сбъдне. Стюарт най-накрая се убеди, че дъщеря му е разпуснато създание, което има нужда от строг съпруг, който да обуздае дръзкото й поведение. И тъй като беше избрала да развратничи с един американски парвеню, той трябваше да заплати със свободата си. Стюарт не желаеше да приеме друго извинение освен брак и Лили не виждаше начин да заобиколи желанията му. Той даде ултиматум, който Матю прие, и след две седмици се състоя сватбата им. Въпреки че зимата наближаваше, те трябваше да се качат на кораб и да заминат за Америка още същия ден.

Лили кипеше в безсилен гняв, когато си спомни как Матю беше се опитал да й се натрапи онзи следобед край потока. Ако имаше поне мъничко любов между тях, тя би могла да намери в сърцето си прошка за него, особено след като нищо не се случи. Но Леони и баща й бяха на друго мнение, затова в крайна сметка нямаше никакво значение, че Матю беше спрял точно преди да се възползва от нея. Но той явно беше получил желаното. Точно сега се намираше в кабинета на баща й заедно с него и с адвоката му, за да подпишат документите, необходими за прехвърлянето на нейното състояние в ръцете на Матю. Лили се запита какво ли би казал баща й, ако разбереше, че парите му ще бъдат използвани, за да се въоръжат кораби, за атаки срещу британската флота. Това сигурно нямаше да има никакво значение, каза си тя унило. Баща й беше доволен, щом Леони е щастлива.

Ако не беше Леони, размишляваше мрачно Лили, тя и баща й щяха да имат нормални, изпълнени с любов отношения. А вместо това тя беше принудена да се омъжи за един арогантен, безскрупулен човек, който не я обичаше, за мъж, който с пресметливо хладнокръвие се целеше в зестрата й. Беше нагласил цялото това представление от самото му начало, но още не беше спечелил. Можеше да вземе парите й, но само това щеше да получи от нея. Тя беше излязла от училище като наивно момиченце, но в следващите седмици беше научила много неща за живота. Стана жертва веднъж, но нямаше да го допусне втори път В ръкава си криеше доста изненади за капитан Матю Хоук.

Колко странно, помисли Лили, да гледа как родният й град изчезва в далечината, знаейки, че може би никога повече няма да го види. Облегна се на перилата на „Горделивата“, потръпвайки в студения ноемврийски въздух, и устреми поглед към избледняващата брегова линия, докато Матю стоеше до нея, небрежно обгърнал раменете й с ръка. Тя се закле, че този мъж никога няма да означава нещо за нея. Хитрините му бяха спечелили нейното вечно презрение — и нещо по-лошо.

На борда на американския шлеп „Горделивата“ имаше десетина пътници, но на тях с Матю им беше дадена най-добрата каюта, благодарение на факта, че бяха младоженци. Не беше особено голяма, но удобна и достатъчно просторна за двама души и багажа им. Леглото, достатъчно широко, за да побере едрата фигура на Матю, накара Лили да се изчерви. Беше се надявала да им дадат отделни каюти, но разбра, че Матю не е от хората, които допускат някой да им отказва нещо. Както и да е, това не й попречи да прави планове. Тялото й си беше нейно и ако искаше, можеше да му го откаже. Според нея парите, които беше донесла като зестра на Матю, й даваха правото да определя условия и точно това смяташе да направи.

— Искаш ли да поръчаме да ни донесат вечеря вътре? — запита Матю, когато тя се извърна и тръгна по пътеката, водеща към каютата им.

Гласът му беше нисък, тъмните му очи блеснаха в предчувствие.

— Не — изрече бързо Лили. — Бих искана тази вечер да се запозная с другите пътници.

Сърцето на Матю заби сякаш в гърлото му, но той се опита да преодолее разочарованието. От деня, когато неуспешно се беше опитат да съблазни Лили, мислеше само за едно — как да притежава тялото й. Пръстите му искаха да изследват всеки инч от девствената й плът, искаше да я доведе полека до кулминация с ръце и уста, преди да се вмъкне в стегнатата й ножница. Искаше да я докосва навсякъде, да наблюдава лицето й, когато я води към страстта, да я научи как да му доставя удоволствие. Искаше… Проклятие! Беше станат толкова твърд само като мислеше за нея, за това, което искаше да прави с нея, и се наложи да оправи панталоните си, за да облекчи възбуденото си тяло.

Удържайки се с последни сили, той каза:

— Бих искал да вечеряме сами. Това е меденият ни месец.

Лили му отправи суров поглед, нарочно му обърна гръб и тръгна към другите пътници, които се събираха в салона за вечеря. Матю се намръщи, но нямаше избор и я последва. Лили нарочно не обръщаше внимание на намусената му физиономия по време на вечерята, доволна в себе си, че той я намира не толкова лесна за манипулиране, колкото вероятно му се е струвало.

Изведнъж тя чу как Матю издава странен звук и се обърна, прекъсвайки разговора си с една възрастна пътничка, за да го погледне. Очите му излъчваха такъв силен, сдържан гняв, че тя се смая, мислейки, че е насочен срещу нея. Но когато видя, че той гледа към другия край на салона, проследи погледа му. Видя една мургава, екзотична тъмнокоса жена, седнала на малка маса заедно с друга двойка. Беше облечена в червено и изглеждаше прекрасно. Лили беше сигурна, че я е виждала някъде и че Матю и в онзи момент беше реагирал по същия начин.

— Матю — изрече тя с нисък глас, — коя е тази жена? Сигурна съм, че съм я виждала някъде.

Лицето му потъмня още повече.

— Не е сигурно, че си я виждала. — И сви рамене в неопределен жест, от който Лили настръхна.

Матю едва отдели поглед от смеещата се жена. Беше толкова ядосан на Клариса, че можеше да скочи и да я удуши с голи ръце. Какво, по дяволите, я беше накарало да се качи точно на този кораб, пътуващ за Америка?

Клариса се подсмихна, хвърляйки скрити погледи към Матю и Лили. Преди три дни беше отишла да си кули билет за връщане, когато забеляза Матю на пристанището. Последва го и когато научи, че е ангажирал каюта за двама на „Горделивата“ за след три дни, веднага си беше наела каюта за същия кораб. Знаеше, че Матю ще се вбеси, но се дразнеше от мисълта, че той ще споделя леглото с младата си съпруга през целия път до Америка. Извратената й природа не можеше да пропусне възможността да провали медения месец на любовника си. Тревожеше се, че без нейната намеса на Матю би могло да му хареса да се люби с това младо момиче, за което се беше оженил. Клариса съзнаваше, че не може да допусне това да се случи.

След вечерята капитан Брад Арчър, приятел и съгражданин на Матю, го увлече в дълъг разговор във връзка с предстоящата война. Лили се възползва от възможността да се измъкне незабелязано. Бързо се изми, съблече се, облече чисто бяла нощница и се пъхна в леглото, заспивайки почти мигновено.

Матю едва успя да се отскубне от капитана. Когато се говореше за война и политика, времето преставаше да тече. Но за Матю всяка минута беше агония, специално предназначена да измъчва точно него. Тази нощ умът му не беше в предстоящата война, той мислеше само за Лили и за първата им нощ. Стори му се, че са минали часове, преди да успее да се извини и да си тръгне, а когато влезе в каютата, разочарован установи, че Лили е заспала. Тиха ругатня се изтръгна от устата му. Искаше да я завари будна, да осъзнава какво прави той с нея. Искаше тя да почувства как се люби с нея, как бавно възбужда тялото й, подготвяйки го за страстта.

Слабо пламъче трептеше в лампата, висяща на гредата, и Матю веднага забеляза разпилените златисточервени къдрици и нежната извивка на прасковено нежната буза, очертана на фона на белия чаршаф. Моментално се съблече и се пъхна гол в леглото.

С треперещи ръце отмести чаршафа от спящото тяло на Лили, набърчвайки нос, когато видя огромната, затворена до врата нощница, която тя беше избрала за брачната им нощ. Би предпочел да я има гола в ръцете си. Тогава Лили се размърда и високите й, твърди гърди се очертаха под финия лен, а връхчетата им напираха под тънката материя. Той се втвърди и набъбна, докато ръцете му сякаш по собствена воля започнаха да развързват връзките, придържащи яката на нощницата, оголвайки пред жадния му поглед двете съвършени възвишения от нежна алабастрова плът. Езикът му, топъл и влажен, се уви около едното изкушаващо зърно, докато той вдигаше полите на нощницата до кръста й.

Тогава пръстите му я намериха, онова сладко, нежно място между краката й. Потънала в дълбок сън, Лили изстена и се размърда отново, позволявайки на пръстите му да получат достъп до тайното й съкровище. Матю пъхна пръст във влажната й мекота, навлезе колкото можа, а после го извади, само за да повтори всичко отново, като всеки път се движеше все по-бързо. Лили изведнъж се събуди, цялото й тяло пламтеше, интимните гънки на плътта й бяха набъбнали от дразнещите пръсти на Матю. Тя се изви и изстена леко, гърчейки се под властната му ръка. Отне й няколко минути, докато разбере какво става, и когато го осъзна, започна отчаяно да се бори, за да потуши надигащата се възбуда. Колкото и да беше неопитна, знаеше, че Матю има предимство пред нея и със сигурност ще получи онова, което иска, освен ако тя незабавно не сложи край.

— Спри! Спри веднага!

Смаян, Матю замря, поглеждайки към нея. Лицето й беше зачервено от сексуална възбуда и той би се заклел, че тя се наслаждава на онова, което правеше с нея.

— Не искаш да кажеш това — измърмори той дрезгаво.

— Напротив. Надявах се да имаме отделни каюти, за да избегнем всичко това — заяви Лили.

Сведе поглед, не можейки да понесе яростта в тъмните очи на Матю.

— Какво имаш предвид с „всичко това“? — Ледената нотка в гласа му накара Лили да потръпне. — Женени сме, забрави ли? Женените обикновено спят в едно легло.

— Получи всичко, което можеш да вземеш от мене — изрече твърдо Лили. По решително вдигнатата й брадичка Матю позна, че говори напълно сериозно. — Бракът ми с тебе не беше по мой избор. Взе състоянието ми, остави тялото ми на спокойствие.

— Не искам да те наранявам, малката ми, но толкова желая да се любя с тебе — каза Матю с нисък, нежен глас. — Нямам търпение за това, още от вечерта, когато се запознахме и ти се държа като лекомислена малка вещица.

— Нямал си търпение да се добереш до парите ми — възрази разгорещено Лили.

— Сериозно говориш, така ли? — нападна я Матю.

Беше толкова възбуден, че искаше да разкъса предвзетата, лишена от сексапил нощница и да я похити, независимо дали тя го желае или не.

— Колко умно от твоя страна да го отгатнеш — подигра му се Лили, плясвайки ръцете му, за да го накара да ги дръпне от нея. — Ако бъда принудена да споделям това легло с тебе, тук няма да има нищо друго освен сън.

— По дяволите, Лили — изруга Матю, разкъсван от пристъпа на страст. — Ти не си единствената жена на този кораб. Всички жени са благословени с едно и също и повечето са склонни да го използват. За какво ми е едно незряло дете като тебе, когато има истински жени, готови да спят с мене? На тебе ти трябваше съпруг, а на мене ми трябваха парите ти. Спомни си, никога не съм обещавал да бъда верен.

— Каза го съвършено ясно, още от самото начало, че се интересуваш от мене само заради парите ми — поде Лили, наранена от думите му. Нима верността не беше част от брака? — Докато аз, Матю Хоук, нямах никаква причина да те искам. Остана ми само моята гордост и тялото ми, и няма да ти позволя да ми ги отнемеш.

Гняв бушуваше в тялото на Матю, когато скочи от койката и се вгледа в Лили.

— Дръж си проклетата девственост, не ми е дотрябвала — изсъска той вбесен. — Но искам да ме погледнеш, Лили, добре ме погледни.

Лили нарочно държеше погледа си отвърнат от голотата му. Но Матю беше безпощаден. Стисна здраво лицето й в шепите си и обърна главата й, за да погледне към него. Тя отчаяно се опита да се съсредоточи върху лицето му, но той натисна главата й надолу, докато тя се изравни с мъжествеността му, дръзко сочеща напред. Лили искаше да затвори очи, но нещо извратено и тъмно в нея я караше да се взира в невероятната гледка, каквато представляваше един възбуден мъж. Беше плашещо, беше прекрасно; великолепно, възхитително създание от неогъваема стомана в нежна, кадифена плът. Тя ахна и преглътна конвулсивно, опитвайки се да отмести буцата, която беше заседнала на гърлото й.

Матю беше доволен от реакцията й, но още не беше свършил с нея. Стисна ръката й и я накара да го докосне, сви пръстите й около пулсиращата ерекция.

— Това чувства мъжът, когато иска жена — каза той, нарочно предизвиквайки я с грубостта си.

— Матю, недей!

Тя облиза пресъхналите си устни, не можейки да откъсне очи от онова място, което ръката й едва обгръщаше.

— Не се тревожи, Лили, няма да те насилвам, но един ден ще ме молиш за това. Ти не си студена жена и някой ден ще закопнееш за мъжко докосване, ще искаш някой да те люби. Но те предупреждавам, не ми слагай рога. Ти си моя и независимо дали споделяш леглото ми, никой няма да има тялото ти вместо мене.

— Защо е редно мъжете да бъдат неверни, но не и за жените? — нападна го Лили в пристъп на гняв. Независимо какво правеше Матю, тя никога нямаше да престъпи брачните си клетви, но нямаше намерение да му го признава. — Ако си намериш любовница, и аз ще направя същото.

Матю замръзна, очите му станаха толкова тъмни и застрашителни, че Лили трепна.

— Само опитай, Лили, и ти обещавам, че последиците няма да ти харесат.

Отблъсквайки ръката й от тялото си, той навлече дрехите си и излезе от каютата, оставяйки я озадачена и изплашена. Какво беше направила? Нима беше събудила чудовището у Матю Хоук, отказвайки да изпълни съпружеските си задължения към него? Нима всички мъже бяха властни, егоистични създания, които тормозят съпругите си и ги карат да обслужват нуждите им, независимо дали те искат или не? Може би тя беше твърде млада и наивна, за да знае, но Матю нямаше да получи от нея нищо, което тя да не иска доброволно да му даде.

След два дни щеше да стане на осемнадесет години и вече нямаше да бъде дете, което си фантазира да се омъжи за своя принц и да язди щастливо с него към залеза. Тя бе жена, надраснала тези мечти, които животът беше разтърсил посредством реалността на един нежелан брак със съпруг, който мислеше, че притежава тялото и душата й.

Лили се надяваше тази вечер Матю да не се върне, затова се опита да се отпусне и да заспи отново. Но точно когато очите й се затвориха, споменът за твърдото тяло на Матю изплува в съзнанието й и я разсъни. Той беше великолепен, помисли тя, шокирана от посоката, в която бяха я отвели мислите й. Солидни кости и мускули, нямаше нито една унция излишна плът по стройното му тяло. Тя знаеше какво имат мъжете, но и в най-дивите си сънища не си го беше представяла с такива огромни размери. Всички мъже ли бяха толкова щедро надарени, запита се тя. Някак си се съмняваше. Матю не беше като повечето мъже. Беше едър и внушителен. Когато ръката й го държеше, тя едва можеше да го обгърне. Какво щастие, че му беше отказала, помисли тя светкавично, защото сигурно щеше да я разкъса. Мислите й я държаха будна много повече, отколкото би искала, защото повечето от тях бяха за Матю и как беше изглеждало голото му тяло, и как го беше почувствала.

Матю се разхождаше по палубата, прекалено разярен, за да се прибере в каютата при Лили. Нямаше начин да легне до нея и да не я похити. Тя беше негова съпруга, за бога, неин дълг беше да му се подчини! Когато го беше хванала в ръката си, само безпомощният й поглед му беше попречил да запретне нощницата над главата й и да се вмъкне в нея, и да я люби, докато тя не го замоли за милост. Лили беше толкова млада и невинна, и напълно неопитна с мъжете. Не знаеше нищо за удоволствието от една страстна връзка. Той може и да беше безсърдечен негодник, но в никакъв случай нямаше да изнасили съпругата си и завинаги да я отврати от физическата страна на брака. Но по един или друг начин щеше да я има, и то както той пожелае, обеща си твърдо Матю.

Облягайки се на перилата, той изстена от съвсем истинска болка. Още беше възбуден, още беше обзет от настойчивото желание да се люби с Лили.

— Какво има, скъпи, боли ли те?

Матю се извърна и хвърли свиреп поглед към Клариса, която се беше приближила съвсем тихо и сега стоеше до него.

— Ти! Защо ми правиш напук?

Макар да не му хареса, че я вижда, поне беше облекчен, че може да излее гнева си върху някого.

— Връщам се в Бостън, точно както ме посъветва — каза Клариса, широко отворила очи в привидно невинно учудване. — Не е ли странно, че двамата сме избрали един и същи кораб, за да отпътуваме от Англия?

— Повече от странно е, Клари, направо е подозрително. Никога няма да ме убедиш, че е било съвпадение. Какво се надяваше да спечелиш?

— Ами нищо, скъпи, освен може би да си докажа, че това малко момиченце, за което си се оженил, не е достатъчно за тебе. Права съм, нали, скъпи? Трябва ти жена тази нощ, нали? Истинска жена, не дете, което не знае какво харесват мъжете. Знам, че днес си се оженил и тази вечер е брачната та нощ. Умори ли се вече от нейната неопитност?

Клариса стоеше толкова близо до него, че пълните й гърди се опираха плътно в неговите. Когато Матю изстена тихо, тя посегна между краката му, доволна, че го намира твърд и възбуден. Винаги му беше действала много силно и тази нощ не беше по-различно, помисли тя самодоволно.

— Ти ме искаш, Матю. Дори вече да си спал с твоята малка девственица, още ме искаш.

Матю наистина имаше нужда от жена… отчаяно. Но не Клариса. Искаше съпругата си и сладкото й, недокоснато тяло, а не презрелите прелести на Клариса.

Ако Лили отказва да има нещо общо с мене, защо да не се възползвал от това, което Клариса така щедро ми предлага, обади се един глас вътре в него.

Защото нищо друго освен Лили няма да те задоволи, отвърна същият глас.

— Не и този път, Клари — отвърна със съжаление Матю. Никога не беше помислял, че ще доживее деня, когато ще отхвърли сексуалните услуги на Клариса. Или пък на която и да било привлекателна жена.

Тъмните очи на Клариса блеснаха предизвикателно.

— Какво ти е направила Лили, Матю? — изсъска тя през зъби. — Никога не си ми отказвал. Знаеш какво мога да направя за тебе, как мога да те накарам да се почувстваш. Ами обещанието ти, че нищо между нас няма да се промени след женитбата ти? Преди да заминеш от Бостън, ми се закле, че ще продължим както и преди!

— Не ме притискай, Клари — изфуча сърдито Матю. — Още съм ти бесен, че си купила билет за „Горделивата“, като знаеш, че ние с Лили също сме тук. Дръж се далече от нас по време на пътуването. Ще поговорим пак, когато слезем в Бостън.

Обърна гръб и се отдалечи. Ако погледът на Клариса беше кама, неминуемо щеше да го убие.

Лили вече беше станала и се беше облякла, когато Матю се появи в каютата. Нямаше представа къде с прекарал нощта и беше твърде горда, за го пита. И той не й даде никакво обяснение. Поздрави я намусено и веднага започна да съблича изпомачканите си дрехи. Когато Лили разбра, че той смята да се мие в нейно присъствие, се извини и излезе от каютата. Подигравателният му смях и мрачният му поглед я последваха до вратата. Тя се заразхожда по палубата, треперейки в студения ветровит ден, докато Матю излезе при нея и двамата заедно отидоха в салона за закуска.

Лили с удоволствие забеляза, че тайнствената мургава жена я няма. Все по-ясно й ставаше, че тя и Матю се познават, но тъй като нямаше никакви доказателства, не можеше да го обвини в нищо. Може би само си въобразява, разсъди тя, насочвайки вниманието си към храната в чинията, изключително добре приготвена като за корабно меню. Внезапно си спомни за гневния му отговор от снощи: „Не очаквай да ти бъда верен“. Беше влязла в този брак почти без нищо да очаква, а сега трябваше да прибави още едно нещо към нарастващия списък с неща, които не биваше да очаква от съпруга си. Вярност. Нима с отказа си да сподели леглото й се беше лишила от правото да го съди или да изисква верността му, запита се тя унило.

Докато дните идваха и си отиваха, все така еднакви и скучни, Матю нито веднъж не показа склонност или желание да сподели леглото на Лили. След първата конфронтация той използваше каютата само за да сменя дрехите си и да се къпе. Заради приличието двамата се отнасяха един към друг любезно и с уважение, когато общуваха с другите пътници, но насаме се разминаваха като двама непознати. Лили често мислеше за замайващите усещания, които Матю беше събудил у нея, когато я докосваше, но разсъди, че ако той наистина я искаше, нямаше да се откаже толкова лесно, когато тя се възпротиви.

За Матю пътуването започна да се превръща в кошмар. Понеже съпругата му отказваше да легне с него, той намираше за странно и смущаващо нежеланието си да се възползва от чаровете на Клариса особено когато подканващите й погледи му даваха съвсем ясно да разбере, че тя е готова и копнее да го задоволи. Това беше толкова необяснимо и така подкопаваше либидото му, че той започна да се съмнява в собствената си мъжественост. Странно, но той желаеше тъкмо своята съпруга: свежата, млада Лили, чието крехко, стройно тяло го примамваше като забранен плод от райската градина. Дали не я искаше толкова много, защото тя не го допусна до себе си, питаше се той. Матю никога не беше си и помислял, че ще дойде ден, когато ще отхвърли презрялата прелест на Клариса. След пет години може би връзката им вече се беше изчерпила, отсъди той с любопитна липса на съжаление.

Не че беше готов да се установи и да живее като женен мъж, призна си веднага Матю. Имаше да воюва, да печели битки, а ако отдадеше цялото си време като съпруг на тази жена-дете, за която се беше оженил, нямаше да спечели нищо точно в този период от живота си. Колкото до любовта, той се съмняваше, че тя съществува в пътния смисъл на тази дума. Обичаше да прави любов, обичаше морето, чувството, което му даваше властта, но никога не беше казвал на някоя жена, че я обича, и сериозно се съмняваше, че някога ще го стори. Сещаше се само за думи като желание, жажда, сексуална възбуда и страст. За него тези прости изрази описваха възможно най-добре онова, което се разиграваше в сърцето му. Докато не получеше доказателство, че любовта съществува, той отказваше да подведе която и да било жена с такава фалшива дума.

Бурята бързо набираше сила. На Лили й се струваше, че пухкавите бели облачета, плуващи но сивкавото небе, с всяка изминала минута се превръщат в тъмни кълба, застрашително раздуващи се над притъмнелия хоризонт, прорязван от стрелите на светкавиците. Пронизвана от смразяващия костите вятър, тя наблюдаваше като омагьосана как морето се издига и спада, заливайки с пяната си хлъзгавата палуба. Матю помагаше при платната и тя знаеше, че трябва да се прибере в каютата си, но не можеше да откъсне очи от смайващата гледка на развълнуваното море, разпенено в безкрайна ярост. Суровата, необуздана стихия я омагьосваше, напомняйки и за тъмните, експлозивни сили, криещи се зад мрачната физиономия на Матю.

— Слез долу! Опасно е да стоиш тук.

Матю беше на една крачка зад нея и Лили се обърна да го погледне, хващайки се за перилата, за да намери опора.

— Ще сляза, когато ми се прииска — отвърна предизвикателно тя.

Не бяха си говорили няколко дни и тя нямаше да му позволи да й заповядва, въпреки факта, че студената суграшица се беше превърнала в леден сняг. Изненада се, че той с загрижен за безопасността й. Ако някоя вълна я сметеше през борда, парите й щяха пак да си бъдат негови.

— Ти стоиш на палубата, защо и аз да не стоя?

Лицето му беше като буреносен облак, когато я вдигна на ръце и я понесе към стълбата.

— Морето е моята професия, моят живот. Мога да се грижа за себе си, но не и ако се тревожа за тебе. — Изведнъж сред дивия вой на надигащата се буря долетя един глас, който викаше името на Матю. — Имат нужда от мене — каза той и остави Лили на горния край на стълбата, която водеше надолу към каютите на пътниците. — Слез долу, Лили, говоря напълно сериозно.

И той изчезна в полегатите ледени струи на дъжда, който обливаше палубата в непрестанни поройни пристъпи.

Лили предпазливо пристъпи напред, търсейки първото стъпало, но все по-сгъстяващата се тъмнина не й позволяваше да види добре тясната стълбичка. Когато корабът се залюля, тя се блъсна в перилата и си пожела да не беше проявявала такова упорство и да се беше върнала в каютата си, преди бурята да се бе засилила. Изправи се и започна полека да слиза, но корабът пак подскочи, а после се наклони рязко. Лили стисна отчаяно перилата, но нещо или някой я блъсна и тя се претърколи в тъмното, размахвайки ръце, а викът й потъна сред воя на вятъра. Тупна долу и изпадна в несвяст.