Обещай ми вечността

3

Матю не можеше да повярва на изключителния си късмет. Всичко се развиваше прекрасно и в негова полза.

— Да не би да намеквате, че трябва да предложа брак на дъщеря ви? — запита той, не можейки да скрие въодушевлението си.

— Можехте да направите и нещо по-лошо. Не е тайна, че Лили има голямо наследство. Тя е и красива млада жена и може би твърде добра за човек от колониите, но тъй като сте от почтен английски произход, не възразявам.

Матю се сдържа с учудваща сила на волята си.

— Колко мило от ваша страна.

— Не сте женен, нали? — запита остро Монтегю.

— В Америка няма съпруга, която да ме чака — отвърна кратко Матю. — Нито годеница.

Отговорът му като че ли задоволи Монтегю.

— Разбира се, съзнавате, че снощното поведение на Лили едва не унищожи шансовете й да си намери изгоден съюз. И голяма част от вината е ваша.

— Тогава предполагам, че ще погледнете благосклонно на молбата ми относно ръката на вашата дъщеря — изрече любезно Матю.

Макар че развоят на събитията го радваше, той реши да не се издава. Да почака, докато Крис научи как нещата се подреждат възможно най-добре, помисли той развеселен. И всичко се случваше много по-бързо, отколкото беше предполагал.

— Предполагам, че няма нужда да ви казвам нищо, капитан Хоук, вие сте достатъчно възрастен, за да знаете какъв е дългът ви — отвърна строго Монтегю.

Матю замълча продължително, правейки се, че размисля над думите на по-възрастния мъж, докато вътрешно ликуваше.

— Не искам да изглеждам нахален, но предполагам, че мъжът, за когото ще се омъжи дъщеря ви, ще има пълен контрол над наследството й?

— Такъв е законът — изрече Монтегю със стегнато гърло.

— И разбира се, моята съпруга ще дойде с мене в Бостън.

Стюарт кимна утвърдително.

— Така и трябва. Отдалечете Лили от лондонските клюкари, точно това трябва да направите при дадените обстоятелства. Ако я няма, за да подхранва слуховете, целият този достоен за съжаление епизод ще умре от естествена смърт.

— Любовта няма да бъде решаващ фактор — каза Матю с брутална откровеност. — Ние с Лили едва се познаваме.

— Уважавам искреността ви, капитан Хоук, но малко млади двойки са влюбени, когато се женят.

Матю хитро се направи, че размишлява, преди да създаде впечатлението, че тънкият намек на Монтегю го е накарал да поиска ръката на Лили.

— Ако ние с Лили ще се женим, може би трябва по-добре да се опознаем — намекна той открито. — Екипажът ме чака отвън, малко разходка и няколко думи насаме ще ни дадат възможност да се опознаем по-добре и да изпробваме почвата, така да се каже, за съюза между нас.

Монтегю кимна бавно.

— Ще кажа веднага да я повикат.

Когато камериерката й каза, че баща й иска да я види, Лили се облече бързо, надявайки се, че той е променил решението си и й е простил за държанието й на вчерашния бал. Гърбът още я болеше и освен че беше гладна — още не й бяха донесли закуската, — се чувстваше напълно подготвена да се изправи пред гнева му. Но с учудване видя Матю Хоук да води интимен разговор с баща й.

Примиреният й вид потресе Матю, когато я зърна да влиза в стаята. Запита се какво ли е направил лорд Монтегю, за да накара дъщеря си да се смири, спомняйки си как твърдо беше решена тя да не позволи да я омъжат насила.

— Ето те и тебе, Лили — каза Монтегю и й махна да влезе. Приписа мрачния й вид на угризения по повод възмутителното й държание на снощния бал. — Капитан Хоук обяви намерението си да те ухажва. Предложи да се поразходите с карета и аз дадох съгласие.

Лили хвърли огнен поглед към Матю.

— Не искам да ходя никъде с капитан Хоук, татко.

— По-добре ще е да приемеш — посъветва я твърдо Монтегю.

Не искайки да си навлече гнева на баща си, Лили се съгласи с явна липса на ентусиазъм. Когато Матю й предложи ръка, тя му позволи да я изведе от къщата и да я настани в една приятна открита карета, която чакаше на алеята. Не отрони и дума, когато Матю взе юздите, отговаряше на въпросите му само с кимане или поклащане на глава. Не беше в настроение за разговори, особено с капитан Матю Хоук. Той беше един арогантен, надут колонист, а и никак не й помагаше, извеждайки я така публично на разходка. Дълго време мина, без някой да пророни и една дума. Лили гледаше право напред, докато Матю, след като се беше опитал да я разговори по всякакви начини, от време на време й хвърляше тайни погледи.

Вече бяха излезли извън града, облените в слънце пътища бяха почти пусти, когато Матю внезапно изруга и отби от пътя сред китка дървета, покрай един лъкатушен поток.

— Защо спираме? — запита Лили, нарушавайки дългото си мълчание. — Не съм забравила възмутителния начин, по който се отнесохте с мене в градината. Правите всичко възможно, за да съсипете репутацията ми, нали?

Матю изскърца със зъби.

— Сама си го навлякохте, Лили. Какво, по дяволите, става с вас? Не виждате ли, че се опитвам да ви помогна?

Съдейки по непокорното й изражение, той реши, че каквото и да каже, няма да я успокои. Но трябваше да опита. Стисна тесните й рамене и я разтърси леко.

— Не чухте ли, Лили, хайде да поговорим за това!

Тя премига и лицето й пребледня.

— Моля ви, причинявате ми болка.

Мрачното изражение на Матю стана още по-застрашително.

— Едва ви докоснах, как може да ви наранявам?

Лили прехапа долната си устна, понасяйки натиска на ръцете му, но без да може да прогони болката, която замъгляваше погледа й.

Матю веднага пусна раменете й. Може би не си знае силата, помисли той малко неспокойно. Изведнъж очите му трепнаха, когато осъзна, че нещо не е наред — нещо, което нямаше никаква връзка с него.

— Лили, какво има, кажете ми! Болна ли сте?

— Нищо, капитан Хоук, няма ми нищо. Добре съм.

— Не ми изглеждате добре. Боли ли ви нещо?

Срам и смущение пареха в гърлото на Лили. Тя не искаше Матю да разбере, че с била наказана заради съпротивата си.

— Казах ви, нищо ми няма.

Матю я изгледа скептично. Изведнъж посегна към нея, хвана раменете й и този път тя не можа да сдържи вика си, когато пръстите му се забиха безжалостно в следата от единствения удар на камшика на баща й.

— Нещо не е наред. Обърнете се.

Когато тя отказа да се подчини, той я обърна и се взря невярващо в гърба на роклята, където бяха избили капчици кръв.

— Господи! Баща ви ли направи това? Как може да изтезава собствената си плът и кръв по такъв непростим начин!

Докато изричаше тези думи, той разкопча кукичките на гърба на роклята й и разтвори краищата.

— Не е толкова зле — заяви Лили с отбранителен тон. — Удари ме само веднъж, но не можа да продължи. Ако беше останало на Леони, целият ми гръб щеше да бъде в кървави резки.

— Отмъстителна кучка — процеди Матю през зъби.

— Казах й, че ще съжалява, ако ме удари — продължи тихо Лили. — Тя, изглежда, ми повярва.

Матю полека закопча роклята и обърна Лили към себе си.

— Знаехте ли, че снощи са ни видели в компрометираща ситуация в градината?

— О, господи, нищо чудно, че татко беше толкова сърдит — измърмори Лили. — Ако не се бяхте опитали да ме нападнете, това нямаше да се случи.

— Много късно е за съжаления, Лили — изрече полека Матю. — В крайна сметка баща ви предложи да изпълня дълга си към вас.

— И татко, и Леони искат да се махна от живота им — разкри Лили, сломена от ярост и срам. — Предполагам, татко е споменал състоянието, което ще наследя след сватбата.

— Да, спомена такова нещо — каза сухо Матю.

— Няма значение какво очаква той, няма нужда да ми предлагате брак, капитане. Отказвам да бъда продадена. Когато се омъжа, ще е по любов, а не защото татко е използвал състоянието ми като примамка, за да ми намери съпруг.

— Любов — изсумтя презрително Матю. — В живота има много по-важни неща от глупавите любовни думи и обещания, които не издържат дори до края на медения месец.

— Например парите? — произнесе саркастично Лили.

— Точно така. Ще бъда брутално откровен с вас, малката, защото го заслужавате. Имам най-сериозното намерение да се оженя за вас. За мене сте не само приятно развлечение, но имам и отчаяна нужда от парите ви. Вие пък имате нужда от съпруг и аз съм единственият, на когото му е все едно какво говорят клюкарите, и съм достатъчно заинтересуван да поискам ръката ви точно сега. Ако решите да останете у дома си, след като баща ви се ожени за Леони, животът ви ще се превърне в истински ад.

— Интересувате ли се от мене? — запита наивно Лили.

Усмивката, която Матю й отправи, беше донякъде загадъчна. Той усети някаква странна крехкост у нея, почти като фин кристал, който можеше да бъде счупен само от една невнимателна дума. Но не искаше да я лишава от илюзиите й.

— Ти си красива, малката ми, няма да ми е трудно да се науча да се интересувам от тебе.

— Тогава предполагам, че се интересувате само от състоянието ми. Толкова ли сте циничен, че не вярвате в любовта?

— Ако любовта съществува, трябва да видя доказателство за това. Родителите ми се разбираха прекрасно, но не мисля, че са проявявали голяма, дълбока любов един към друг. Хората се женят за удобство и заради това, което ще им донесе съюзът. Ако се омъжиш за мене, ще се отнасям добре с тебе и ще се разпореждаш напълно в Хоуксхейвън, моя дом в Бостън. А аз съм достатъчно опитен, за да знам, че не те отвращавам.

Трепетна възбуда пролази в нея, когато Матю протегна ръка и покровителствено обгърна раменете й. С една ръка отмести къдрицата червена коса, спуснала се върху лицето й, и пръстите му леко докоснаха зачервената й буза. Тогава той я целуна, притискайки нежно устни към нейните, преди да завладее устата й. Разтваряйки устни, тя посрещна целувката му, шокирана от реакцията, която предизвикваше у нея допирът му.

Матю би се изненадал приятно, ако можеше да надникне в мислите на Лили. Тя никога не беше срещала мъж, който да излъчва такава мъжествена сила и сексуален магнетизъм. Въздухът трептеше около него. Не, помисли тя мрачно, Матю със сигурност не я отвращаваше. После мислите й се разпиляха, докато потъваше в целувката му, която я разтърсваше но всякакъв възможен начин. Той разбуждаше неопитните й сетива, хвърляше загадъчни предизвикателства към емоциите й. Явно нямаше да й бъде трудно да реагира физически на Матю Хоук, но Лили беше достатъчно умна, за да знае, че малко бракове оцеляваха благодарение единствено на физическото привличане. Тя искаше от брака нещо повече, много повече.

Пръстите на Матю танцуваха върху пулсиращата вена в основата на шията й, докато устните му се спускаха надолу, за да оближат меката долна част на ухото й. Тя ахна, когато Матю умело я поведе по ръба на съблазънта и главата й се замая. Едва когато усети пръстите му да се притискат към горещото връхче на едната й гърда, тя разбра, че той я привлича твърде бързо в своя свят на чувствено удоволствие. Тя рязко се дръпна и кехлибарените й очи станаха нежни и бляскави от първото вкусване на физическата възбуда. Беше топло и главозамайващо, и нещо, което лесно щеше да се научи да хареса, но не точно сега. Не и без любов. И със сигурност не с Матю Хоук, който съвсем явно се домогваше до богатството й.

— Матю, спри — извика тя, осъзнавайки колко замаяна се чувства. — Моля те, отведи ме у дома.

Той я изгледа остро, забелязвайки, че очите й блестят и кожата й е станала восъчно бледа. Изглеждаше съвсем замаяна и Матю се укори, че е действал прекалено прибързано. Изруга мислено Леони и Монтегю, задето правеха живота на това момиче незаслужен ад.

— Изглеждаш бледа, Лили — каза той мило. — Закуси ли тази сутрин?

Тя се засмя тъжно.

— Закуската ми закъсня. Предполагам, Леони се е погрижила слугите да не ми донесат закуска. Скоро ще им стане господарка и те се страхуват от нея.

— Господи! — възкликна сърдито Матю. — Няма ли край на гадостите на тази жена спрямо тебе? Сега ще те нагостя с най-хубавото ядене в целия град.

Заситена, Лили се облегна назад и въздъхна. Обедът, който Матю й беше поръчал, прогони доскорошната й слабост. Естествената й жизнерадост и младежки дух се върнаха в тялото й и само слабо смъдене напомняше за удара, нанесен от баща й.

Тъкмо щеше да предложи да си ходят, когато изведнъж осъзна, че Матю се взира в една красива брюнетка в другия край на залата. Лили помисли, че тази жена е едно от най-красивите създания, които някога беше виждана. Не можеше да обвинява Матю, че се е загледал в нея. Жената наближаваше тридесетте, с гарвановочерна коса и пищна фигура, която грабваше окото. Изключително бавно непознатата обърна тъмните си кадифени очи към Лили и Матю, а пълните й червени устни се извиха нагоре в загадъчна усмивка.

— Господи! — въздъхна Матю, откъсвайки очи от брюнетката. Лицето му беше станало мрачно и замислено. Тъмните му очи се присвиха опасно. — Да се махаме оттук.

Хвърли салфетката, метна кос поглед към непознатата жена и буквално извлече Лили от ресторанта.

— Познаваш ли тази жена, Матю? — полюбопитства Лили. — Много е красива.

— По дяволите — измърмори Матю под нос. Какво правеше Клариса Хартли в Лондон? Преди няколко седмици я беше оставил в Бостън. Трупата й трябваше да изнесе няколко представления там. Какво се опитваше да направи тази жена — да развали плановете му?

— Не, никога не съм я виждал — излъга той без никакво усилие. Нямаше търпение да се разправи с тъмнокосата дяволица.

— Чудя се защо ли ни гледаше така странно? — изрече замислено Лили.

— Остави я, малката ми — подкани я Матю. — Тя не е важна. Сега ще те отведа у дома ти, спомних си, че имам да свърша нещо.

— Влез, Матю — извика Клариса иззад затворената врата. — Чаках те.

Матю изскърца ядосано със зъби, отвори вратата, влезе в стаята и шумно затръшна вратата след себе си. Изглеждаше вбесен и всеки освен Клариса би се почувствал заплашен. Клариса обядваше в хотела, когато той беше завел там Лили, затова Матю знаеше точно къде да я намери. Услужливият чиновник на рецепцията му беше дал номера на стаята й и той се изкачи дотам, вземайки стъпалата две по две.

— Малка кучка такава! Как смееш да идваш подире ми в Англия?

— Липсваше ми — нацупи се прелестно Клариса.

Беше се излегнала в леглото, когато Матю влезе в стаята й, но сега се надигна и чаршафът падна, разкривайки твърдите й, високи гърди е изпъкнали тъмни зърна, обкръжени от големи розови кръгове. Но Матю беше твърде ядосан, за да забележи това.

— След това, което направи днес следобед, трябва да те набия.

Думите му породиха предизвикателна усмивка на устните на Клариса.

— Какво толкова ужасно съм направила? — запита тя невинно. — Просто обядвах. Откъде да знам, че ти ще дойдеш там точно по това време? За това момиче ли ще се жениш? Срамувам се от тебе, скъпи, тя е просто дете. Колко непривично за тебе, да тичаш след такива млади създания!

— По дяволите, Клари, не сменяй темата! Какво правиш в Лондон?

— Предложиха ми място в престижна лондонска трупа — обясни Клариса. — Но още не съм решила дали да приема.

— Дошла си по петите ми, не отричай!

— Мисли каквото си искаш. Защо не свалиш тези дрехи, скъпи? Можем да поговорим, след като се поздравим както трябва.

— Чакам обяснение — възрази Матю, не искайки да бъде оплетен в мрежата на нейната съблазън.

— Много добре — въздъхна Клариса. — Исках да видя съперницата си. Пет години ти доставям удоволствие, без да се оплаквам, с надеждата, че това ще продължи още много години. Ти ми принадлежиш, Матю Хоук, и никое малко момиченце няма да те отнеме от мене. Може да е аристократка, но никога няма да те задоволи така, както аз мога. Хайде, ожени се за това дете, ако трябва. Дефлорирай я, направи й дете, но в края на краищата пак ще дойдеш при мене. Неизбежно е.

— Единственото неизбежно нещо е тази проклета война, която се мъти между Англия и Америка. Трябва да се върна у дома навреме, за да преоборудвам корабите си, Клари, и имам нужда от парите на Лили Монтегю, за да го направя. Моля те, не съсипвай шансовете ми за този брак. Стой настрана от мене и Лили.

— Няма да ти се меся, Матю, сега, когато видях плахата ти малка годеница. Тя не може да ми съперничи. Хайде, ела в леглото, нека ти покажа колко много ми липсваше.

Тя протегна ръце, а в тъмните й очи се четеше обещание за дълги часове прекрасни игри, в които тя беше толкова изкусна.

Кръвта забуча в главата на Матю, докато се взираше във великолепните гърди на Клариса, спомняйки си безбройните пъти, когато тя му беше давала невероятна наслада. Клариса беше една от най-опитните любовници, които някога беше имал, затова я беше задържал цели пет години. Толкова добре се разбираха, а и тя никога не беше настоявала да се омъжи за него, макар той много добре да знаеше, че веднага би се вкопчила във възможността да стане госпожа Матю Хоук. Тя винаги го беше възбуждала, превръщайки го в парче мрамор веднага, щом го докоснеше. Понякога страстта го караше да я взема два или три пъти на нощ. Но тази вечер не изпитваше настоятелна потребност да спи с Клариса.

Поради някаква неясна причина умът му беше обсебен от Лили и предизвикателната й невинност. От години не беше имал жена, достатъчно млада, за да е девствена. Макар че мисълта да се люби с нея дразнеше сетивата му, той сериозно се съмняваше, че едно неопитно момиче ще го задоволи за дълго време. Клариса владееше страстите му; той копнееше за опитните й ръце и уста. Познанията й в областта на секса бяха изумителни. Но странно, многостранните дарби на Клариса сякаш не му влияеха точно тази вечер.

Тъмните й очи се присвиха, докато тя наблюдаваше Матю, внезапно осъзнала, че той най-вероятно ще я отблъсне. Нищо подобно не се беше случвало досега в дългата им, интензивна връзка. Двамата с него бяха свързани с коприненото въже на страстта и тя само трябваше да го дръпне, за да го привлече отново в ръцете си. Едно неопитно дете не можеше да й съперничи, помисли тя, хвърляйки изкусителни погледи към Матю. Щеше много да се учуди, ако разбереше, че точно в този момент сравнението с младежката красота и невинност на Лили не беше в нейна полза.

— Хайде, Матю — настоя Клариса, облизвайки пълните си устни като гладна котка.

— Съжалявам, Клари — отвърна той, озадачен от липсата на желание към дългогодишната си любовница — Не съм в настроение. Нито пък ще се срещам с тебе, докато съм в Лондон. Ако Монтегю разбере за връзката ни, ще настъпи истински ад. Съвсем сериозно възнамерявам да се оженя за Лили Монтегю и няма да позволя никаква намеса от твоя страна. Предлагам да се върнеш в Америка, преди да са започнали военните действия.

И той се накани да излезе.

— Матю, недей. Не ме оставяй така, имам нужда от тебе.

— Ако ти трябва мъж, Клари, стани облечи се и си потърси.

— Почакай! Ще те видя ли в Бостън?

— Не знам, Клари, наистина не знам.

Матю започна да ухажва Лили с ентусиазма и решителността на мъж, подтикван от отчаяние. Времето му изтичаше, всеки говореше за предстоящата война и грохот на оръдия навестяваше сънищата му. Точно както се справяше с всеки проблем, появил се пред него, и сега Матю стана олицетворение на настойчивост и твърдост. Но когато се озовеше насаме с Лили, усещаше напрежение между двамата, като тънка, обтегната струна.

В следващите седмици той я посещаваше почти всеки ден. Когато времето позволяваше, излизаха с наетата от него карета, а след като гърбът престана да я боли, започнаха да яздят чистокръвни коне от конюшнята на Монтегю. Когато отначало Лили беше отказала да излезе с Матю, баща й настоя тя да приеме поканата. И понеже до момента Матю се беше държал като съвършен джентълмен. Лили повече не протестира, макар че дълбоко в сърцето си се закле, че никога няма да забрави мотивите му да поиска ръката й. Но това, което не разбираше, бяха мрачните му, жадни погледи, които й хвърляше Матю, когато мислеше, че тя не гледа към него.

В един особено топъл есенен ден Матю пристигна с предложение да отидат на пикник. Беше взел със себе си кошница, пълна с храна, и макар че Лили беше против, двамата отидоха на едно живописно място край малък поток, за да обядват на открито. Малко по малко доброто поведение на Матю накара Лили да забрави притесненията си и след като се нахраниха и прибраха нещата в кошницата, тя се облегна на едно дърво, лениво съзерцавайки играта на слънчевите лъчи, които танцуваха сред обсипаните с широки листа клони над главата й. Храната и топлината я унасяха и й беше извънредно трудно да не задреме.

— Лили, мисля, че е време да кажем на баща ти, че ще се оженим.

Думите на Матю събудиха Лили като плисната в лицето й студена вода.

— Какво? Да не си полудял? Нямам намерение да се женя за тебе. — Гласът й беше възбуден и сериозен. — Ти не ме обичаш и аз със сигурност не съм влюбена в тебе. От брака очаквам нещо повече, не само другарство. А дори това няма да важи за нас, защото през повечето време няма да си бъдеш у дома.

— Животът с мене няма да е чак толкова лош — възрази Матю, засегнат от думите на Лили. — Ние не сме си противни. — Ако трябваше да бъде напълно откровен, щеше да признае, че тя го привлича ужасно силно. — Ще се държа добре с тебе, ще имаш прекрасен дом, който да управляваш така, както намериш за добре. Ще се радвам, ако съюзът ни бъде благословен с деца. И понеже дълго време ще прекарвам в морето, няма да ти се меся в живота.

— Бракът, който току-що ми описа, не ме привлича — отвърна намръщено Лили.

— Откъде знаеш, та ти си още дете — възрази Матю с досада.

Не му харесваше някой да го отхвърля. Клариса чакаше години наред за подобна чест.

— Достатъчно голяма съм, за да знам какво искам — продължи Лили. — И със сигурност не искам някакъв арогантен, студен мъж, който би се оженил и за някоя сврака, стига да има пари. Защо парите са толкова важни за тебе?

Сдържайки темперамента си, Матю отговори:

— Парите ми трябват за справедливо дело. Морето е моята професия и когато корабите ми бъдат въоръжени както трябва, ще прекарвам дните и нощите си в преследване на врага.

— Врага? И това ли наричаш справедливо дело? — изрече смаяна Лили.

— Войната между Америка и Англия е неизбежна. Загубих цяло състояние по вина на англичаните, които препречиха пътя на корабите ми в открито море, откраднаха товара и принудиха екипажите да преминат на служба в тяхната флота. Възнамерявам да преследвам врага и да го накарам да си плати, задето ме лиши от препитание.

— Господи! — ахна Лили. — Искаш да използваш състоянието ми против родната ми страна? Никога! Нито едно пени от парите ми няма да бъде похарчен за такава грозна цел. Никога няма да се съглася да се омъжа за тебе. По-скоро ще вляза в манастир.

— Не мисля, малката ми — изрече Матю тихо и решително. — Аз вземам решенията вместо тебе. След днешния ден няма да имаш друг избор, освен да се омъжиш за мене.

Страхът затисна гърлото на Лили.

— Ка… какво ще направиш?

В отговор той протегна ръка и я притисна силно към твърдото си тяло. Извивайки се в ръцете му, Лили се помъчи да се освободи, но силните му ръце бяха здраво сключени около кръста й. Тя усети как меките й извивки се притискат към стройното му тяло и горещият му дъх прошепва на ухото й:

— Отпусни се, малката ми. Ще го направя възможно най-приятно.

Изведнъж тя разбра какви са намеренията на Матю. Искаше да я изнасили, за да я накара да се покори. Не знаеше какво точно ще стане, но момичетата в училището говореха доста за тези неща, а имаше и някои по-опитни от другите, затова тя имаше известна представа.

— Не, не го прави, Матю, моля те!

— Надявах се, че няма да е необходимо, Лили.

Изведнъж тя усети допира на устата му до шията й. Топлият му език прокарваше влажна следа по меката пълнота на устните й. Устните му разтвориха нейните, докато езикът му изследваше скривалището на устата й. Без да я пуска, той я положи на меката трева, а пръстите му започнаха да развързват връвчиците на роклята й.

Лили заблъска като в несвяст по твърдата стена на гърдите му и изкрещя:

— Спри! Не е честно!

Горещите длани на Матю обгърнаха копринената мекота на гърдите й и внезапно дъхът му започна да излиза на големи, неравни тласъци от гърлото, а сърцето му заби като подивяло в гърдите.

— Толкова си нежна… Прекрасно е да усещам допира ти — прошепна той, пренебрегвайки протестите й.

Допирът му беше тъй лек, изобщо не подхождаше на мъж, готов да изнасили една безпомощна жена.

Лили трепна, когато загорелите ръце на Матю смъкнаха роклята от раменете до кръста й, а после извика смутено, когато езикът му намери зърната й. С опитни движения той дразнеше стегнатите малки пъпки, докато те набъбнаха и станаха твърди като камъчета. Спря за миг, за да вдигне роклята над седалището й, а после едната му ръка си проправи път надолу по корема и стигна до бедрото. След това той отново плени устните й, обгаряйки ги с целувките си, шепнейки думи, които тя не разбираше. Когато разтвори краката й и премести тежестта си между тях, Лили, отчаяна, разбра, че няма да напусне това място в състоянието, в което беше дошла тук.

Матю целият пламтеше. Когато разбра, че ще направи нещо драстично, за да убеди Лили да се омъжи за него, отначало му се стори, че дефлорирането ще бъде просто решение. Като имаше предвид какъв е моралният кодекс на съвремието, той знаеше, че се очаква тя да донесе девствеността си на брачното ложе. Положение, което възнамеряваше да промени незабавно. След като Лили бъдеше освободена от своята девственост, тя нямаше да има избор и щеше да е принудена да се омъжи за него.

Тогава се случи нещо. Нещо толкова неочаквано, че го свари съвсем неподготвен. В мига, когато започна да се люби с Лили, страстта му доби крила и се развихри с такава сила, с каквато не беше желал никоя жена досега. Гладкото й, копринено тяло, недокоснато и неопитно, го подлудяваше от желание да я притежава. Но не искаше да я нарани и със сигурност не искаше тя да го намрази.

Точно когато Лили изгуби всякаква надежда, че ще запази добродетелността си, тя усети тежестта на Матю да се отмества от нея. С отчаян стон той седна до нея, заравяйки лице в ръцете си, докато се опитваше да овладее изгарящата го страст. Как би могло едно неопитно момиче като Лили да има такова съкрушително влияние върху него, запита се той. За втори път в живота си съзнателно се отказваше от жена. Но това, което го учудваше още повече, беше, че и двата пъти му се случваше точно с Лили. Можеш да я вземе много лесно там, в тяхната градина, в нощта на бала й, ако беше по-настоятелен. Беше сигурен, че Крис би го похвалил за въздържанието, но това с нищо не облекчаваше положението му и не му даваше онова, от което най-вече се нуждаеше. Нима беше взел да омеква на стари години? Какво у Лили Монтегю го беше накарало да иска да я защитава? Винаги бе презирал колебливите мъже. Мразеше слабите хора, които не знаеха какво искат или отказваха да преследва онова, което искат, напук на всичко.

О, по дяволите! Нима се е превърнал мекосърдечен глупак? Нима е загубил всичко, защото е твърде слаб, за да вземе една жена без нейно съгласие?

Без да знае предизвикателните мисли на Матю, Лили го загледа в ням ужас и страх. Скочи, обърна се с гръб и започна да оправя дрехите си. Тъкмо напъхваше ръце в ръкавите, когато разбра, че двамата с Матю не са сами. Самотна ездачка беше нахлула в уединеното им местенце до брега на ленивия поток, за да напои коня си, и се взираше в тях през присвитите си клепачи с шокирано изражение на лицето.

— Леони!

С натежало сърце Лили осъзна, че сега нищо няма да я спаси от женитбата.