Обещай ми вечността

7

Лили беше сериозно изкушена да разтвори крака и да го остави да прави каквото иска, но ако постъпеше така, щеше да изложи на опасност душата си.

— Не, Матю, не искам уроците ти.

И притисна бедра едно о друго.

— Отпусни се, скъпа, ще ти хареса.

Лицето му беше напрегнато; той раздели краката й и сведе глава към тях.

— О, господи, Матю, недей, не бива! Не може!

Но той можеше и го правеше.

Лили почувства влажната топлина на устата му да я обгръща, езикът му навлизаше безмилостно и тя замръзна, усещането беше толкова прекрасно възбуждащо, че почувства гняв, като помисли, че той можеше да кара тялото й да реагира на допира му въпреки нейното решение да му се съпротивлява.

Тя мразеше това.

Харесваше го.

Искаше да умре.

Лили започна да се гърчи, съсредоточила усещанията си върху нежното място, където устата му я дразнеше и езикът му навлизаше в нея. Изпитваше върховна агония. Тя искаше Матю да спре. Веднага.

— Моля те, Матю, не ми причинявай това!

Той вдигна глава и многозначителна усмивка изви устните му.

— Искаш ли да спра, скъпа? — Докато говореше, пръстите заместиха устата, плъзвайки се вътре, за да продължат мъчението. — Кажи ми какво искаш.

— Искам…

Палецът му намери скритата пъпка на нейната женственост и леко я потърка.

— Какво? Какво искаш?

— Искам… о, господи! Не мога да мисля!

— Трябва да ми кажеш какво искаш.

После устата му се върна към разкошното си пиршество, изпращайки я дълбоко в бездните на сексуалното вълнение, толкова всеобемащо, че я изпълваше с отчаяние.

Матю удържаше самоконтрола си с възхитителна сила. Лили не усещаше какво мъчение беше за него да не влезе в нея и да излее семето си, докато имаше какво още да и даде.

— Матю, моля те, искам… искам… да ме любиш!

Думите се изтръгнаха от гърлото й като молба и едновременно отричане. Да ги изрече беше най-трудното, което някога беше правила. Мразеше Матю, задето я беше свел до една молеща, разгонена уличница, мразеше още повече себе си, защото беше станала жертва на неговата съблазън.

Думите на Лили бяха музика за ушите на Матю.

— Мислех, че никога няма да ме помолиш за това, скъпа.

Тогава тя усети как се разпъва и той я изпълва с невероятната си дължина и после всяка мисъл спря, когато той започна да влиза и да излиза от нея. Лили избухна и изкрещя, довеждайки кулминацията на Матю до върха й. Когато двамата се отпуснаха задоволени и успокоени, Матю се надигна на лакти и я целуна. Устата й беше суха, откакто я беше изпълнил с влажния си език, а после се обля в неговия вкус. Лили поиска да го ухапе, но мъдро реши да се въздържи. Не го познаваше достатъчно добре, за да знае как ще реагира на такова дръзко действие. Затова лежеше под него като буца олово, като нито отвръщаше на целувката му, нито реагираше на натиска на тялото му. Достатъчно беше, че го помоли да се люби с нея, след като се беше заклела, че никога няма да го направи. Сълзи на разочарование и срам изпълниха очите й, когато помисли как той беше манипулирал така вещо тялото й и я беше накарал да го пожелае.

Матю усети влагата по лицето й и се надигна от нея, отпускайки се отстрани. Челото му се набърчи озадачено, когато изтри една капчица от бузата й.

— Нараних ли те?

— Да — каза тя, поемайки си дъх едва-едва.

— Как?

— Като нарочно пренебрегна желанията ми.

Устните на Матю се изпънаха.

— Мислех, че харесваш това, което правя с тебе. Ти ме помоли да те любя.

— Реакцията ми доказва само това, че ти умееш да съблазняваш, а аз съм твърде неопитна, за да ти устоя. Защо не можеш да разбереш, че е по-добре този брак да продължи без усложнения? Сексът без любов е нещо студено и не искам да върша това.

— Това ли било? — Горната му уста се изви малко тъжно. — Любовта, ако съществува, е само още една дума, обозначаваща страстта. Тя е доста пресилено чувство, каквото малко хора изпитват, но мнозина използват без разлика. Нима искаш да те лъжа?

— Искам да бъда обичана — каза замечтано Лили.

— Обичам тялото ти — призна Матю. — Обичам начина, по който изглеждаш, и начина, по който тялото ти реагира на докосването ми. Обичам да те усещам в ръцете си и с устата си. Обичам да навлизам в тебе и да те чувстват плътно около себе си… толкова стегната, толкова гореща. Обичам…

— Спри! — извика Лили, притискайки уши с ръцете си. — Не искам да чуя нищо повече! Това не е достатъчно. — Следващите й думи бяха толкова тихи, че Матю трябваше да се наведе, за да ги чуе. — Можеш поне да опиташ.

— Защо не можеш да бъдеш щастлива с това, което имаме?

— Защото нямаме нищо.

— Имаш собствен дом и можеш да правиш в него каквото поискаш.

— А ти имаш парите ми. Излез оттук, Матю. Мисля, че прекрасно се разбираме. Може да съм млада, но съм достатъчно пораснала, за да знам, че си един продажен негодник, който няма да познае любовта, дори ако я види в лицето. Това, че бях принудена на този брак без любов, не означава, че съм склонна да ти позволя да използваш тялото ми.

Матю се изправи полека, тялото му беше така разкошно в голотата си. Лили почувства, че трябва да извърне очи. Защо трябваше да е толкова… толкова мъжествен? Изгледа я безстрастно, със студен поглед, сякаш вкаменен. По дяволите тези жени, помисли той. Как могат да лъжат за нещо, което явно искат и харесват.

— Щом така мислиш, не искам да се натрапвам там, където не съм желан — каза той със студена решителност. — Освен това, в идващите седмици ще бъда прекалено зает, за да угаждам на детинските ти настроения.

Без да си дава труда да се облече, той събра разхвърляните си дрехи и бързо се отправи към своята гардеробна и към спалнята си. Лили омагьосана наблюдаваше как стегнатите кълба на седалището му се свиват и разпускат, докато дългите му, мускулести крака го извеждаха от стаята. Слава богу, помисли тя, откъсвайки нерешително очи от великолепния гръб на Матю. Колко по-прост щеше да бъде животът й, без Матю да го усложнява с невъобразимото си любене.

Лили представляваше разкошна гледка, когато слезе долу за вечерята при Матю и Сара. Баща й не се беше скъпил за дрехи и кобалтовосинята рокля, която беше облякла, подчертаваше деликатния прасковен тен и яркочервената й коса. Джени се беше оказала сръчна, макар и не особено изобретателна камериерка, и беше направила чудеса с непокорната маса къдрици на главата на Лили. Тя влезе с неподражаема грация в трапезарията, сякаш изобщо не съзнаваше цялата си привлекателност и женствен блясък.

Макар самата тя да не беше лишена от красота, Сара смяташе Лили за най-красивото създание, което някога беше виждала, и мислеше, че Матю е щастливец, задето е успял да си намери такава необикновена съпруга. Знаеше много малко за Лили, освен че е от благородно потекло и изключително богата. Макар Матю да се отнасяше към жена си учтиво и внимателно, Сара беше достатъчно умна, за да разбере, че не всичко е така, както би трябвало да бъде между младоженци. С напредването на вечерта ставаше все по-ясно, че Матю и Лили са във вражда. Сара беше сигурна, че любимият й Джеф, мъжът, за когото щеше да се омъжи, нямаше да се отнася с нея така студено след толкова кратък меден месец. Тъй като беше донякъде романтична, Сара търсеше по лицата на Матю и Лили следи от блажено изражение, нежни продължителни погледи, леки докосвания, които издаваха любов.

Но не намираше нищо такова.

Наистина, тя долови някакъв блясък в очите на Матю, когато поглеждаха към красивата му съпруга. Намек ли съзираше в тъмните им дълбини, запита се тя с надежда. Поведението на Лили обаче я озадачаваше. Тя напълно пренебрегваше Матю, не преставайки да бъбри за най-различни банални неща. Сара се запита дали сдържаността, която долавяше между двамата младоженци, има нещо общо с Клариса. Всички в Бостън знаеха за трайната връзка на Матю с актрисата. Дали Лили не е научила нещо?

Сара се беше надявала, че бракът на Матю окончателно ще сложи край на аферата му с Клариса. Лично тя би удушила брат си, ако започнеше да наранява или унижава младата си жена, като нарочно афишира връзката си с Клариса.

Вечерята свърши внезапно, когато Матю хвърли салфетката на масата и се извини, напомняйки, че има важна среща в града.

— Не ме чакай — обърна се той към Лили. — Може би ще се върна много късно.

— Матю, та това е първата ти вечер у дома! — възкликна възмутено Сара. Поведението на брат й беше непростимо. — Сигурна съм, че Лили ще се зарадва, ако довечера й правиш компания.

Матю се обърна към съпругата си.

— Вярно ли е, Лили? Очакваш ли довечера да ти правя компания?

Гласът му беше нисък и подигравателен.

Лили почувства как кръвта нахлува в бледите й бузи. Нямаше нужда някой да й казва какво означават думите на Матю. Ако отвърнеше, че би предпочела той да и прави компания довечера, щеше да се подразбира, че очаква да сподели леглото й. Своеволният й съпруг беше обърнал положението в своя полза. Ако кажеше „да“, без съмнение пак щеше да бъде използвана, за да задоволи страстта му, а ако кажеше „не“, Сара сигурно щеше да си извади заключението, че тя е студена жена, която предпочита съпругът й да не й оказва дължимото внимание. Блудното й тяло трепна в предчувствие, припомняйки си начина, по който я беше накарал да се почувства днес следобед. Но умът й тотално го отхвърляше. След един дълъг миг на колебание между гордост и желание гордостта спечели трудна победа.

— Ако работата на Матю е важна, не бих искала да му преча — изрече бавно Лили. Внимаваше да не поглежда Сара в очите. — Доста съм уморена от пътуването и… и бих предпочела довечера да остана сама.

Стреснатият поглед на Сара издаде мислите й. Това не звучеше като отговор на влюбена жена. Ако Лили не обича Матю, защо се е омъжила за него, запита се тя. Нима не й харесва съпругът й да й обръща внимание? Сара познаваше много жени, които биха завидели на жената на Матю Хоук. Много трудно й беше да приеме, че Лили не се радва на компанията на Матю. И още по-трудно й беше да повярва, че Матю ще изостави съпругата си още в първата им вечер у дома. Ситуацията беше странна и смущаваща за Сара, чиято любов към Джефри Хънтър беше непоклатима и вярна.

Лили избяга в стаята си възможно най-бързо, не искаше да остава повече и да отговаря на въпросите на Сара. Очевидно Сара бе озадачена от поведението на брат си и снаха си, но точно сега не можеше да обяснява надълго и нашироко. Беше сигурна, че Матю отива на среща с красивата брюнетка от кораба, и се запита какво знае Сара за тази жена. Но гордостта й пречеше да попита.

Лили прекара безсънна нощ, опитвайки се да си представи Матю и любовницата му, щастливо прекарващи дълги часове в еротични занимания. Беше будна, когато Матю се върна в стаята си в ранните часове на следващия ден, и се вслуша внимателно, когато стъпките му се приближиха към вратата, свързваща двете спални, спряха, а после се оттеглиха след няколко напрегнати мига. Не беше осъзнала, че е затаила дъх, докато не започна да се чувства замаяна.

През студените зимни месеци Лили добре опозна новия си дом. Харесваше всичко в Хоуксхейвън, включително красивата градина с много видове вечнозелени дървета и храсти, както и конюшнята с чистокръвни коне. Голямата кухня беше извънредно добре устроена и изобщо цялото домакинство се поддържаше невероятно прецизно. Лили скоро научи, че госпожа Гиъри е превъзходна икономка, и за нея не оставаше почти нищо, освен да се грижи за менюто и да разрешава споровете между прислужниците. Лили прекарваше деня си почти изцяло със Сара, двете ходеха на гости, яздеха и пазаруваха. Животът беше приятен, най-вече благодарение на Сара, която веднага пропъждаше скуката. Колкото до Матю, той почти не се вестяваше у дома.

Лили го виждаше понякога. Той ставаше рано сутрин и излизаше, преди тя да е слязла за закуска. Нямаше го на обед, рядко вечеряше с тях. Верен на думата си, не бе влязъл в стаята й, откакто пристигнаха в Хоуксхейвън. Сара оправдаваше, доколкото можеше, поведението на брат си, повтаряйки се, че е зает денем и нощем с преоборудването и въоръжаването на корабите си. Искаше трите съда да станат готови до пролетта.

Малко след като пристигна в Бостън, Лили се запозна с годеника на Сара — Джеф Хънтър, обещаващ млад адвокат. Той беше дружелюбен млад мъж, чиято дълбока любов към Сара беше достатъчна, за да стане приятен и на Лили. Джеф беше среден на ръст, с гъста пясъчноруса коса, чертите му бяха по-скоро приятни, отколкото красиви. Но слънчевият му характер и очевидната привързаност към Сара компенсираха не особено блестящата му външност. Сара го обожаваше.

На Лили й беше трудно да скрие от наблюдателната Сара трудните отношения между нея и Матю. Освен потресаващата отчужденост между двамата младоженци съвсем ясно се виждаше и неприкритата им взаимна враждебност. Въздухът трепереше около тях, когато се случеха в една и съща стая. Напрежението, безмълвните послания бяха толкова изнервящи, че Сара обикновено намираше претекст да се извини и да излезе. Ситуацията стана толкова отчайваща, че Сара реши да повдигне темата пред Лили един приятен зимен ден, когато двете бяха излезли на езда.

Рискувайки гнева на снаха си, Сара запита:

— Щастлива ли си тук, Лили? — Двете бяха слезли от конете и си почиваха под един гигантски дъб до полузамръзналия поток. — Бостън оправда ли очакванията ти?

— Матю ми беше казал много малко неща за Бостън и за Хоуксхейвън. Наистина не знаех какво да очаквам. Ние почти не се познавахме, когато се оженихме.

— Надявам се поведението на брат ми да не те е отблъснало от Америка.

— В Хоуксхейвън е красиво, също както и в Бостън. Много е провинциално, сравнено с Лондон, но открих, че вече не ми липсват блъсканицата и шумът на големия град. Много съм ти благодарна, Сара, че ме караш да се чувствам добре дошла тук.

— Знаеш, че скоро ще напусна къщата, Лили. С Джеф ще се оженим идната година. Адвокатската му практика не е много голяма, но и двамата не искаме да отлагаме сватбата. Твърде много се обичаме.

— Ти няма да отидеш далече оттук, Сара. Пак ще се виждаме често.

— Колкото искаш, скъпа. Моят дом винаги ще бъде отворен за тебе. Двете много се сближихме.

Останаха няколко минути в приятно мълчание, после Сара се прокашля и каза:

— Нямам намерение да любопитствам, Лили, но знам, че между тебе и брат ми нещата не са каквито трябва да бъдат. Има ли нещо, с което да мога да помогна? Знам, че Матю е ужасно зает напоследък, но може би не разбира, че никак не е хубаво да те пренебрегва.

Лили въздъхна дълбоко. Искаше да се довери на някого, но не знаеше дати може да се изповяда тъкмо на Сара. Несъзнателно въздъхна още веднъж.

Вземайки въздишката й за сигнал, че не иска да дискутира проблемите си, Сара бързо добави:

— Ако е твърде болезнено да говориш за това, разбирам. Мислех, че може би Клариса…

Сара изведнъж осъзна какво е казала и здраво стисна устни. Но Лили веднага се хвана за думите й.

— Клариса! — извика тя, разбирайки на кого принадлежи това име — на мургавата пищна брюнетка, която беше доплавала до Бостън на борда на „Горделивата“ заедно с тях и беше привлякла вниманието на Матю. Лили подозираше още от самото начало, че Матю не е чужд на тази жена и че са нещо повече от обикновени познати, но сега за първи път чу това име да се споменава съвсем открито. — Значи така се казва тя. Името й отива.

Сара остана смаяна.

— Ти знаеш за Клариса? Иска ми се да удуша Матю. Съжалявам, Лили, брат ми понякога е безсърдечен негодник.

— Не само знам за нея, но я видях. Веднъж в Англия и после на кораба… Сигурна съм, че е спала с него там, на кораба, защото той не идваше при мене през нощта.

— О, господи, Лили, не знаех. Мислех, че познавам Матю, но сега не съм толкова сигурна. Защо се е оженил за тебе, щом смята да се среща пак с Клариса? Можеше просто да не се жени. Толкова се надавах, че е намерил голямата си любов в твое лице.

Лили се засмя горчиво — странен звук от толкова младото й гърло.

— Аз съм богата, Сара. Матю имаше нужда от състоянието ми.

— Не трябваше да се жениш за него, Лили. Освен ако… не го обичаш! — просия Сара. — Не всичко е загубено, ако го обичаш. Как е възможно той да не отвръща на любовта ти?

— Мразя го — заяви Лили така разпалено, че Сара се смая. — Никога нямаше да се оженя за него, ако двамата с татко не бяха уговорили този брак. Татко искаше да се отърве от мене, за да успокои новата си съпруга, а Матю искаше да се ожени за богата наследница. За него любовта е глупаво чувство, което няма място в живота му.

Сара я изгледа неразбиращо.

— Не си ли малко строга. Лили? Много си млада, за да бъдеш толкова цинична.

— Цинично ли е да искаш любов, Сара? Ти имаш своята любов — Джеф, защо и аз да нямам? Ако не с Матю, с друг мъж, който ще ме обича заради самата мене.

Сара преглътна мълчаливо.

— Сигурна ли си, че Матю се е оженил за тебе заради парите ти? Може би грешиш. Начинът, по който те гледа понякога…

Лили прехапа устни, за да не извика на висок глас, че Матю с разгонен самец, който се люби заради удоволствието и не са му нужни никакви чувства. И да не каже, че е толкова добър в това, че я кара да се разтапя от наслада въпреки факта, че нито един от двамата не обича другия.

Сара безмълвно благодари на бога за Джеф, който би я обичал дори ако тя нямаше пукната пара. Трудно беше да мисли за Матю като за безсърдечното, безскрупулно създание, което Лили току-що й беше описала, и честно казано, Сара изобщо не беше убедена, че Матю се е оженил само по сметка. Тя усещаше дълбоко чувство, което като че ли нито брат й, нито Лили осъзнаваха.

— Мисля, че протестите ти са пресилени — забеляза тя. — Омразата и любовта са толкова тясно свързани, че често пъти е трудно да се направи разлика. Особено за хора с пламенна натура.

Лили замълча, асимилирайки думите на Сара, които породиха размисли у нея. Следващите й думи бяха толкова мечтателни, че разбиха сърцето на Сара.

— Би било лесно да обичам Матю. — Гласът й беше нежен и тих. — Ако покаже с думи и действия, че се интересува от мене, може би ще има шанс за нашия брак. Той има състоянието ми и може да го използва както намери за добре, но няма да използва тялото ми, за да доказва мъжествеността си. Сигурна съм, че знаеш, че не спим заедно.

— Наистина съжалявам, Лили, бих искала да помогна.

Двете замълчаха И малко след това тръгнаха да се връщат. Сара възприемаше болезнено новата черта в характера на Матю, която не беше видяла досега, както и безпомощността на Лили, но не можеше с нищо да помогне.

През пролетта слуховете за война между Америка и Англия отново се засилиха. Единственият нерешен въпрос беше кога ще започнат военните действия. Британската флота спря още американски кораби в открито море, арестува екипажите и конфискува товарите. Действията около границата между Канада и северозападните щати се засилиха, индианците получиха оръжия и амуниции от англичаните. Президентът Медисън току-що беше подновил договора за ненападение с Англия и „ястребите“, както наричаха новоизбраните конгресмени от Запада и Юга, настояваха за война, твърдейки, че униженията и икономическите щети, причинени от Великобритания, дават достатъчно основания за това.

Матю, изцяло погълнат от корабите си, почти не се прибираше у дома и в Хоуксхейвън го виждаха рядко. Една вечер Джеф Хънтър доведе свой бизнес партньор на вечеря. Отсъствието на Матю не беше забелязано.

Клей Уинслоу беше джентълмен от Юга, роден във Вирджиния, но повече се интересуваше от закона, отколкото от фермерството. Беше галантен, възпитан, очарователен и извънредно красив, а освен това Лили научи, че младият адвокат се занимава с всички сделки на Матю.

Още от първата среща стана ясно, че Клей е очарован от Лили. Обикновено подвижният му език се върза и той не можеше дори дума да отрони пред нея. Смяташе, че тя е най-красивото, най-деликатното и най-прекрасното създание, което някога е имат удоволствието да срещне. Пред Джеф рецитираше импровизирани поеми, посветени на дългата, къдрава коса на Лили, неповторимите й кехлибарени очи, кожата с цвят на кайсия. Пренебрежението на Матю към съпругата му го вбесяваше. Особено понеже предполагаше, че той още се вижда с Клариса Харли, която му беше любовница дълго преди да се ожени. Мислеше, че връзката им е прекъснала сред женитбата на Матю. Но макар че Клей не беше видял Матю и Клариса заедно на публично място, той предполагаше, че това е единствената причина Матю така очевидно да пренебрегва младата си съпруга.

Клей беше бесен. Как е възможно мъж с ума си да предпочита повехналия чар на Клариса пред младостта и красотата на Лили? Не можеше и дума да става леко вулгарната актриса да бъде сравнявана със свежото очарование на Лили. И понеже Лили като че ли харесваше компанията на Клей, Сара прецени, че няма нищо нередно да го кани често на вечеря през дългите зимни месеци, когато Матю изглеждаше твърде зает, за да забавлява съпругата си.

Пролетта дойде с блясък, слагайки край на дългите, скучни дни, пълни със сняг, мъгла и киша. Мирисът на цветя изпълни въздуха и Хоуксхейвън се събуди от дългия си зимен сън. В край на май Клей почти беше станал част от семейството и присъствието му на вечеря три пъти седмично беше се превърнало в неписано правило. Лили разбра, че Клей много се е привързал към нея, но тъй като той във всички обстоятелства се държеше като съвършен джентълмен, продължи да насърчава посещенията му, без изобщо да подозира, че той се е влюбил в нея. Тя смятате, че Клей е добър приятел, и се радваше на посещенията му, без да мисли, че те може да представляват заплаха за брака й. Не че бракът й беше такъв, че да пострада от постоянното присъствие на Клей. Напротив, той сякаш не съществуваше. Матю дотолкова я пренебрегваше, че тя можеше да направи нещо възмутително и той нямаше изобщо да се възмути. Но Лили нито веднъж не помисли да му изневери. Той можеше да се забавлява с любовницата си всяка нощ, но тя за нищо на света нямаше да изневери на принципите си, като си намери любовник.

Когато войната беше обявена на 18 юни 1812 година, никой не се изненада.

Вечерта, когато Клей дойде на вечеря, разговаряха само за войната и какво ще означава тя за живеещите в Бостън. Лили разбра, че Матю ще замине скоро, и поради някаква причина, която не й беше известна, това я натъжи. Когато Клей предложи да се поразходят в градината, тя се съгласи веднага. Трябваше й една приятна разходка, защото напоследък не спеше добре. Сънищата й бяха станали такива, че я плашеха и омаломощаваха.

Сънуваше Матю.

Сънищата й винаги бяха еротични. И винаги — свързани с Матю. Целувките му караха кръвта й да се превръща в течен огън, големите му загорели ръце я галеха умело и жадно. След като я възбуждаше така, че тя не знаеше на кой свят се намира, той влизаше в нея с настойчивостта на светкавица. После тя се събуждаше, обляна в пот, тялото й се извиваше, трепереше, болеше от празнота.

И от самота.

Докато се разхождаха, Лили не сметна, че има нещо нередно, когато Клей обви ръка около тесните й рамене. Спряха при едно малко възвишение, за да погледат града и залива, разстлан пред тях.

— Прекрасно — прошепна Лили, очарована от гледката на пълната луна, която се отразяваше във водата.

— Не толкова прекрасно като тебе — отвърна Клей, набрал смелост от романтичната обстановка. — Обичам те, Лили.

Изведнъж тя се намери в прегръдките на Клей, който започна да я целува. В един кратък миг на лудост Лили реагира на признанието на младия мъж. Толкова отдавна не беше прегръщана от мъж и тя си представи, че това е Матю. Но Матю никога не би казал, че я обича. Лили веднага си възвърна здравия разум и отблъсна Клей.

— Не, Клей, моля те, недей. Аз съм омъжена. Намери си някоя, която е свободна да те обича, както заслужаваш.

— Не искам друга жена. Искам тебе. Влюбих се в мига, когато те видях.

— Не трябва да говориш така, Клей. Харесва ми да съм в твоята компания, хубаво е да бъдеш мой приятел, но това не променя нищо. Аз си оставам омъжена за Матю.

— Защо стоиш при този негодник, Лили? Всички знаят, че има любовница — Тя се намръщи. — Освободи се от него.

Лили прехапа устни, за да сдържи сълзите. Клей неволно беше потвърдил това, което тя отдавна подозираше — че Матю се вижда с Клариса. Стон заседна в гърлото й и тя изхълца. Клей се притесни.

— Прости ми, Лили. Не исках да бъда жесток. Не бих те наранил за нищо на света, но ти си прекалено умна, за да обичаш мъж, който така безсрамно те пренебрегва.

Предизвикателните му думи като че ли изискваха отговор. Какви бяха наистина чувствата й към Матю? Мразеше го, разбира се. Би заложила живота си, че е така. Но… ако бъдеше напълно откровена със себе си, трябваше да признае, че омраза е силна дума. Може би дори не беше подходяща. Той беше арогантен, непоносим, упорит и възбуждащ. Но тя решително не беше безразлична към него. Той предизвикваше толкова много конфликтни чувства у нея, за да остане недокосната от него. Тя потръпна, припомняйки си как я беше накарат да го моли да се люби с нея, как беше довеждал тялото й до разтърсващ екстаз.

— Проклет да е!

— Бракът е завинаги — каза тя бавно, не можейки да обясни чувствата си към Матю.

— Не е задължително — настоя Клей. — Аз съм адвокат, нали не си забранила? Разводът не е невъзможен.

— Не, не това е изходът — каза Лили, поклащайки глава. — Още не, във всеки случай.

— Ще чакам. Лили, независимо колко време ще ми отнеме това. Ще ти призная, че не знам нищо за обстоятелствата около женитбата ти, но ще уважа твоето решение, макар че толкова те искам, че изгарям отвътре.

Дръзкото изявления на Клей накара Лили да се изчерви.

— Моля те, Клей не бива да ми говориш такива неща.

— Не е грях един мъж да каже на жена, че я обича. Обичам те, Лили, повече от собствения си живот.

Ръцете му сякаш по собствена воля се обвиха около нея и я привлякоха към него. После той я шокира, като наведе глава и я целуна за втори път. Целувката беше толкова нежна, толкова лека — все едно повей на пеперудени крила. Сладкият вкус на устата й беше по-силен от всичко, което Клей можеше да понесе. Той изстена и я притисна към твърдата си гръд. Това го възбуди силно. В мига, когато мекотата на Лили се притисна към твърдостта му, той беше изгубен.

Нито той, нито тя съзнаваха, че една тъмна фигура ги наблюдава, скрита в сянката на къщата, фигурата изведнъж се извърна и изчезна вътре, с мрачно лице и потъмнели от гняв очи.

Клей изведнъж осъзна, че е извършил непростим грях. Открито заявяваше, че желае жената на друг мъж. Не само това, но беше я оскърбил, изказвайки желанието си. Не би я наранил за нищо на света, затова нерешително се дръпна от нея.

— Прости ми, Лили. Не знам какво ми стана. Познавам те достатъчно добре, за да разбера, че не си жена, която би предала съпруга си, независимо колко зле се отнася с нея. Просто помни, че ще бъда до тебе, ако някога имаш нужда от мене.

Сълзи замъглиха погледа на Лили. Защо не беше могла да намери мъж като Клей, когато стана нужда да се омъжи? Интуитивно разбра, че с него би живяла добре. Може би не беше вълнуващ като Матю, нямаше такъв изявен вкус към живота, но беше добър човек. Твърде късно, изплака вътрешно тя. Матю беше направил така, че никой друг мъж да не бъде привлекателен за нея. Всеки друг бледнееше в сравнение с ярката му личност, изявената му сексуалност и жаждата му за живот.

Господи, колко го мразеше!