Обещай ми вечността

20

Лили трябваше да бъде наясно, че ако се вижда с Клей, дори заради такива невинни причини като делови въпроси, това ще породи клюки в Бостън. Но тя изобщо не помисли за това. Разбра го, когато един ден посети Дик в канцеларията на Матю близо до пристанището. Това стана малко след като се беше съгласила на делови обяд с Клей в един от най-добрите бостънски хотели. Лили трябваше да вземе безброй решения за имуществото на Матю и когато Клей предложи да се срещнат за обяд, тя се съгласи с готовност, още повече, че този ден трябваше да излиза, затова реши да му спести идването до Хоуксхейвън.

Дик я поздрави топло и започна да обяснява с големи подробности какво правят трите останат кораба на Матю, изпълняващи търговски курсове.

— „Гордостта на Хоук“ най-накрая си дойде, когато екипажът разбра, че войната е свършила. Ако си съгласна, ще наредя да се ремонтира и ще намеря товар. Андрю Калдър се съгласи да остане капитан.

— Направи каквото смяташ за най-уместно, Дик — отвърна Лили. — Вярвам на преценката ти.

Дик се изчерви от удоволствие. Знаеше, че Матю би искал той да направи това, което е най-добре за Лили, и отговорността лежеше като сериозен товар на раменете му. Което го отведе към една друга тема. Докато си вършеше работата, се беше натъкнал на обезпокоителни клюки, и макар че искаше да каже на Лили, никак не му се щеше да й причинява ненужни притеснения. Ъглите на устните му се отпуснаха надолу в загрижено изражение и това веднага привлече вниманието й.

— Има ли нещо, Дик? Някакъв проблем, за който трябва да знам?

— Толкова ли съм прозрачен?

На Дик не му приличаше да се преструва, чувствата ясно се изписваха в невинния му поглед. Той въздъхна тежко, пожелавайки си животът да не беше толкова сложен.

Явното му притеснение изпъваше нервите на Лили до крайност.

— Ако има нещо, което трябва да знам, длъжен си да ми го кажеш.

— По дяволите, Лили, никак не ме бива в това.

— В какво?

Тя беше наистина озадачена.

— В прикриването. Не искам да те нараня.

— Да ме нараниш ли? — Сега вече Лили сериозно се разтревожи. — Ако не ми кажеш за какво става дума, наистина ще се разсърдя — заплаши го тя.

— Носят се клюки за тебе и Клей Уинслоу, повтарят ги всички в Бостън. Злобни клюки, Лили, чух ги от няколко души. Последната гласи, че ти и Клей сте били любовници и той те ухажвал публично.

Дик се изчерви. Имаше си теория, но не можеше да докаже нищо.

Лили обаче не остави мълчанието му да я заблуди.

— Ако знаеш нещо, Дик, моля те, кажи ми го!

— Не искам да те наранявам, Лили, това са само предположения, но се обзалагам, че Клариса Хартли стои зад тези слухове.

— Клариса! Нямах представа, че е в Бостън.

Дик беше твърде близък с Матю и знаеше за Клариса Хартли и връзката им. Както и за неприятностите, които беше причинила на Матю и Лили.

— Трупата й е в града от няколко месеца насам. Играят в оперния театър.

— Отношенията ми с Клей са съвсем невинни — протестира Липи. — Връзките помежду ни са делови и нищо друго. Не знам какво бих правила без тебе и Клей. Наистина нищо не разбирам от деловите въпроси и искам всичко да бъде наред, когато Матю…

Гласът й секна. Кога щеше да разбере, че Матю няма да се върне? Никога!

Дик я изгледа въпросително.

— Какво щеше да кажеш?

Лили прехапа долната си устна.

— Нищо важно.

Никой не разбираше как се чувства тя. Ако не вземеше мерки, приятелите й щяха да кажат, че губи разсъдъка си. Колко време трябваше да мине, преди тя да приеме смъртта на Матю? Отговорът беше прост. Повече, отколкото й беше отредено да пребивава на земята.

Резултатът от разговора с Дик беше, че Лили започна да внимава да избягва ситуации, които можеха да се изтълкуват недобронамерено от клюкарите. Тъй като все пак се налагаше да се съветва с Клей, тя правеше така, че той да идва в дома й и слугите да присъстват. Макар да се очакваше, че една млада вдовица ще поиска да се омъжи повторно, една година се смяташе за приличен период на траур, преди тя да започне да се среща с други мъже.

— Не ме интересува какво мислят хората — измърмори Клей, когато Лили му съобщи решението си следващия път той да дойде в дома й за подписването на документите. — Не сме направили нищо нередно. Никога не бих очернил твоята чест или паметта на Матю. Винаги съм знаел, че Клариса Хартли е една отмъстителна вещица. Не знам как Матю е могъл…

Лили изглеждаше толкова смаяна, че Клей си прехапа езика.

— Мене ме интересува какво мислят хората, Клей — каза тя с тихо достойнство. — Очаквам да отгледам детето си в Бостън и не мога да си позволя името ми да се свързва с разни клюки. Съжалявам, Клей, знам, че ми мислиш доброто, но отсега нататък работите ни трябва да се водят от дома ми. И то само ако се налага да дойдеш лично.

— И аз съжалявам много, Лили — каза тъжно Клей. — И освен това имам да говоря с тебе за важни работи. Става дума за „Гордостта на Хоук“. Имам предложение за него, което може би ще искаш да обмислиш. Ако го продадеш, ще ти останат „Лейди Хоук“ и „Небесен ястреб“. Така можеш да направиш попечителски фонд за бъдещото си дете. Знам, че Матю би искал то да е осигурено.

— Тъй като тази работа ми изглежда доста сложна, нека я обсъдим — предложи Лили.

Преди да подпише последните документи, тя толкова се измори, че Клей се почувства длъжен да прекрати дискусията.

— Знаеш ли какво, Лили — предложи той. — Защо засега не оставиш неподписаните документи тук? Поспи малко, сигурен съм, че ще ти се отрази добре. Ще дойда довечера след работно време и ще ги взема.

Облекчението на Лили беше очевидно.

— Уморена съм — призна тя. — Бременността е по-изтощителна, отколкото съм си представяла.

— Изглеждаш прекрасно — каза Клей с грейнали от възхищение очи. — Още си толкова слаба, че ако не ми беше казала, никога нямаше да заподозра, че носиш дете.

Лили се засмя.

— Кажи ми го пак след няколко месеца.

Очите на Клей блеснаха.

— Ще ти го казвам толкова често, колкото ми позволиш.

Матю подуши одобрително свежия въздух, толкова привичен за Бостън и другите пристанища. Беше все още студено за март и той ускори стъпките си. Не носеше куфари, затова побърза да се отдалечи от пристанището, нямайки търпение да стигне по-скоро до дома си и при Лили.

Лили.

Вкусваше сладостта на името й на езика си. Нямаше представа какво да очаква, когато стигне у дома. Сара му беше казала, че Лили е била неутешима, когато научила за „смъртта“ му. Но като имаше предвид по какъв начин се бяха разделили, преди той да тръгне към съдбоносната битка, Матю се съмняваше, че тя може да е била толкова съкрушена. Може би е била по-скоро облекчена. Господи, как да я разбере каква е всъщност! Упорита, твърдоглава, независима, смела. Но не би искал да е друга. Освен, може би, малко повече да му вярва.

Беше заминал от Ню Орлиънс веднага щом разбра, че Лили е в Бостън, и през цялото пътуване се беше чудил как ли ще го посрещне тя. Опитваше се да не се въодушевява прекалено много, имайки предвид буреносната им раздяла. И със сигурност не искаше да я плаши, като се появи пред нея, излизайки от гроба, така да се каже.

Колкото и да се опитваше, Матю не успяваше да разсее мъчещия го страх, че Лили вече е приела Клей Уинслоу в живота си. Тревожеше се, че тя е напуснала Ню Орлиънс само за да потърси утеха при мъжа, който ясно показваше, че е влюбен в нея. Бяха ли станали вече любовници? Доброволно ли се беше хвърлила в прегръдките на Клей, веднага щом е получила известие за смъртта на съпруга си?

Няма значение, мислеше Матю с мрачна решителност. Лили беше негова. Ако трябваше, щеше да предяви правата си по най-първичния начин, докато Клей и Лили не разберат, че той никога няма да се откаже от нея. Мислите му вървяха в такива посоки и го караха да се ядосва все повече, представяйки си Лили в ръцете на Клей, как го люби жадно и всеотдайно. Невероятно живата картина се запечатваше в мозъка му и заздравяваше решението му да предяви правата си над съпругата си, дори това да му струва остатъка от живота. Почти се усмихна на тази мисъл. Цял един живот с жена като Лили — тази представа замъгляваше ума му.

Потънал в мъчителните пристъпи на въображението си, Матю не забеляза тъмнокосата жена, която се взираше невярващо в него от другия тротоар, отворила широко очи.

— Матю! — Викът й се извиси в диво, радостно кресчендо. — Знаех си, че не може да си мъртъв!

Тя се засили към него през улицата, без да обръща внимание на мътните локви, останали от скорошния дъжд, които пръскаха прасковената й рокля с грозни кафяви петна.

Матю вдигна очи тъкмо навреме, за да улови пищните форми на Клариса, докато несъзнателно разтваряше ръце, за да спре устрема й. Тя се блъсна в него с меко тупване и с щастливо бъбрене се стопи в прегръдката му. Ако не бяха на публично място, тя беше сигурна, че Матю щеше да я целуне, и любовта и страстта отново изпълниха сърцето й. Предпочете да забрави, че той много удобно си беше измил ръцете от нея в Ню Орлиънс.

— Къде беше, Матю? — запита тя задъхано. — Казаха, че си мъртъв.

Отмествайки ръцете на Клариса от врата си, Матю направи крачка назад. Едно време никак не се притесняваше да го видят, че открито си разменя милувки с любовницата си. Но всичко се промени, когато се ожени за Лили! Тя беше единствената жена, която той искаше сега; само трябваше да я убеди в това.

— Дълга история, Клари, а сега нямам време за обяснения. Отивам си у дома. Не искам Лили да ме мисли за мъртъв по-дълго, отколкото е необходимо.

— Мислиш ли, че я е грижа? — изфуча подигравателно Клариса. — Съпругата ти беше толкова съкрушена, че си взе любовник веднага след като се върна в Бостън.

Хапливият й сарказъм не убягна на Матю и лицето му пребледня под загара. Нима най-лошите му страхове са се оправдали?

— Лъжеш! — изрече той разпалено. Клариса трепна пред неумолимата му ярост, но упорито отказа да отстъпи. — Господи, признай си, че лъжеш!

— Не лъжа, Матю, питай когото искаш. Всички знаят, че Лили си е взела любовник.

— Клари, ако не беше жена, щях…

— Щом не ми вярваш, увери се сам. Готова съм да се обзаложа, че конят на Клей Уинслоу е вързан пред дома ти. Клей понякога си тръгва чак на сутринта.

И тя завъртя очи нагоре.

Матю беше достатъчно разумен, за да знае, че Клариса често изопачава истината в своя полза, но наистина обвинението й беше точно това, което той очакваше. И все пак, подейства му като удар в корема да чуе, че изневярата на Лили се обсъжда така свободно. Не, не изневяра, поправи се той, защото тя го смяташе за мъртъв.

— Матю, чу ли ме?

— Чух те — отвърна той разсеяно. Изведнъж денят му се стори не толкова сияен.

— Каретата ми е наблизо. Ще те закарам.

Матю позволи на Клариса да го отведе при каретата си. Качи се вътре и остана да седи в каменно мълчание, докато кочияшът караше към Коб Хил. Усещайки настроението му Клариса разумно реши да не се обажда. Не беше наистина сигурна дали ще заварят коня на Клей вързан пред предната врата на Хоуксхейвън, но беше отчаяна и се хващаше за каквато сламка й попаднеше. Минаваше шест часът, когато повечето служби приключваха работното си време, и тя се замоли инстинктът да не я е излъгал. Всички знаеха, че Клей Уинслоу е влюбен в Лили Хоук, и не беше недопустимо да помислят, че са станали любовници.

Приближаваха към къщата и Клариса затаи дъх. Едва успя да сподави възторжения си вик, когато забеляза един кон, привързан на коневръза пред вратата. Искаше й се да извика: „Нали ти казах!“

Матю се загледа в коня, не искайки да повярва на очите си. Това, че тук имаше кон, не означаваше, че непременно принадлежи на Клей Уинслоу. Точно това каза и на Клариса.

— Скоро ще стане ясно, нали така? — намекна хитро тя. Матю я изгледа убийствено, после слезе от каретата.

— Благодаря, че ме докара, Клари.

— Матю, почакай. Аз съм в хотел „Хамптън“, стая двадесет и едно. Ако… ако почувстваш нужда да говориш или… каквато и да било, ще бъда там и ще те чакам. Имам представления, всяка вечер и всяка сутрин, но винаги свършвам около полунощ. Матю, бих направила всичко за тебе, нали знаеш.

— Точно от това се страхувам — каза той загадъчно. Беше ли го излъгала? Сега щеше да разбере.

Матю изчака, докато Клариса се отдалечи, и бавно се обърна към къщата. Приближи към вратата с бавни и колебливи стъпки, страхувайки се какво може да открие вътре. Почти беше стигнал, когато нещо го накара да заобиколи и да надникне през високите прозорци на гостната. Не знаеше какво го накара да постъпи така, но трябваше да разбере какво място заема Клей в живота на Лили, преди да оповести завръщането си. Разбира се, щяха да бъдат в спалнята, предположи той, но предпочиташе да мисли, че Лили ще прояви повече предпазливост.

Още не беше тъмно, но сенките по поляната се удължаваха, когато Матю се доближи до един от големите прозорци, откъдето можеше да вижда всичко в гостната. Клей сигурно беше пристигнал преди малко, защото Лили тъкмо го канеше да седне. Изглежда великолепно, помисли Матю, не като натъжена вдовица. Болезненото присвиване в слабините му напомни, че беше вкусил нейната сладост преди повече време, отколкото би искал да си признае, че беше изминало страшно много време от мига, когато бе изпитал възбудата от нейната реакция и се беше любил с нея, докато и двамата не се бяха изтощили от наслада.

Лили беше облечена в черно, но то само подчертаваше алабастровата й бледност и златистите проблясъци в ярката й коса. Стори му се малко напълняла, но й отиваше. Гърдите й изглеждаха по-тежки, а хълбоците — женствено заоблени и гъвкави. Само като я гледаше, Матю усещаше жива болка. Нищо чудно, че Клей Уинслоу я беше пожелал.

Нерешителният му поглед се спря на Клей, който говореше нещо на Лили. Тя като че ли го слушаше внимателно, което само подкладе още повече гнева на Матю. Той би могъл да й говори до припадък, но тя нямаше и да го чуе. Беше си мечтал за срещата помежду им, беше се молил Лили да се въодушеви, когато научи, че е жив, но сега не беше сигурен. Тя явно изглеждаше доволна от новия си живот и от това, че Клей Уинслоу я ухажва. Понеже не можеше да чуе думите им, Матю гледаше през прозореца с напрегнато внимание, опитвайки се да си представи за какво може да си говорят. Щеше да се изненада, ако можеше да чуе думите им.

— Съжалявам, че закъснях, Лили — извини се Клей. — Един клиент пристигна за съвет в последната минута.

— Няма нищо, Клей. Нямам какво да правя тази вечер. — Или която и да било друга вечер, можеше да прибави тъжно тя. Дори караниците с Матю бяха за предпочитане пред безполезната празнота на живота й. Може би положението щеше да се подобри, след като бебето се роди, помисли тя.

— Подписа ли документите?

— Да. Оставих ги на бюрото си в спалнята.

Тя стана, излезе от стаята и се запъти нагоре по стълбите. Понеже нямаше какво друго да прави, Клей я последва, наблюдавайки грациозното полюляване на полите й от мястото си до най-долното стъпало.

От мястото, където стоеше, Матю виждаше коридора, но нищо друго. Пребледня, когато видя, че Лили излиза от стаята и Клей тръгва след нея. Ревността го накара да си извади прибързаното заключение, че тя го е поканила да се качи в спалнята.

Без да знае, че Матю е на косъм да нахлуе в къщата, Клей се облегна на перилата и зачака Лили да слезе. Изведнъж чу вика й и без да се грижи за приличието, се изкатери по стълбите. Намери я седнала на пода на спалнята, стресната, но иначе невредима.

— Какво стана, Лили?

На лицето му се изписа загрижено изражение. Тя потисна едно смутено изсмиване.

— Колко съм несръчна. Джени не беше донесла запалена лампа и аз не се сетих да взема. Спънах се в табуретката.

Тя понечи да стане.

— Не — протестира Клей. — Не мърдай. Остави на мене. Можеше да се случи нещо с бебето.

— Добре съм, Клей, наистина — изрече Лили.

Пренебрегвайки протестите й, Клей се наведе и я вдигна на ръце. Тръгна бавно към леглото с намерението да я положи на него, а после да повика камериерката й. Матю избра точно този момент, за да нахлуе в стаята, с лице, почервеняло от гняв и неверие. Лили и Клей не бяха чули нито отварянето на входната врата, нито смаяното възклицание на Джоузеф, когато видя пред себе си Матю, застанал на прага.

— Нямаш ли срам, жено? Не можа ли да изчакаш поне да мине една година, преди да си вземеш любовник?

— Господи! — Клей пребледня и веднага пусна Лили на леглото. — Откъде се взе?

— От ада.

— Матю… — Името му се изплъзна от безкръвните устни на Лили като една дълга въздишка. — Знаех, че не си мъртъв.

— Можеше прекрасно да ме заблудиш.

Гласът му беше опасно тих. Не беше искал така внезапно да разкрие пред Лили, че е жив, но отчаяните моменти изискваха отчаяни мерки. Никой мъж нямаше да се люби с неговата съпруга, стига той да е жив и да е в състояние да попречи на това.

— Господи, човече, къде беше? Знаеш ли, че официално те обявиха за мъртъв? Такава мъка причини на Лили.

— Това е дълга история, Уинслоу, която предпочитам да разкажа на съпругата си, когато останем насаме. Достатъчно е да кажа, че няма да имаш възможност отново да се любиш с нея.

Клей трепна силно.

— Какво! Мислиш, че… Не може да имаш такова ниско мнение за Лили, че да я обвинявана в такива грозни неща!

— Какво да помисля, когато виждам, че друг мъж носи жена ми към леглото? — изсъска яростно Матю през здраво стиснатите си зъби.

Все още шокирана. Лили просто се взираше в Матю, не можейки да се съсредоточи върху думите му. Можеше да мисли само за едно — че той е жив и бебето й ще има баща. След няколко мъчителни минути тя разбра какво казва той и намери сили да протестира.

— Не е каквото си мислиш, Матю. О, господи, защо трябваше да стане така. Не знаеш ли колко отчаяно се държах за вярата, че си още жив?

— Вярно е — потвърди Клей. — Лили отказваше да приеме смъртта ти. Само тя беше твърдо уверена, че ще се върнеш.

— Представям си, че си направил всичко възможно, за да я разубедиш — изръмжа Матю. — Можеше и да повярвам, ако не бях видял с очите си как се забавляваш с Клей в моята спалня.

— Явно никой не може да те убеди — заяви Клей с погнуса в гласа.

— Явно. Най-доброто, което можеш да направиш точно сега, е да си тръгнеш. Ще се оправя с жена си по моему.

Клей усети страх.

— Ако я нараниш, ще съжаляваш.

Матю се изсмя дрезгаво.

— Нямам навик да наранявам жени, но за всяко нещо си има първи път.

— Матю — изрече умолително Клей, — има нещо, което трябва да знаеш. Лили е…

— Клей, не! Просто си върви, аз съм добре. Матю няма да ме нарани.

Не беше сигурна, че казва истината, но не искаше Матю да разбере, че тя носи детето му. Още не, във всеки случай, не и докато не се успокои и не приеме обяснението й за онова, което той предполагаше, че се е случило в тази стая.

Скептично настроен, Клей отказа да помръдне.

— Не, Лили, не му вярвам. Не толерирам насилието в каквато и да било форма, а точно сега Матю изглежда достатъчно сърдит, за да ти причини вреда.

Матю пусна една горчива усмивка, но не каза нищо, с което да опровергае Клей или да го накара да повярва, че ще приеме обясненията на съпругата си.

— Сигурна ли си, Лили?

— Напълно.

С огромно усилие тя отмести очи от Матю, за да се усмихне успокояващо на Клей.

Сетивата й поглъщаха Матю, от невероятната ширина на раменете до тъмните му очи. Усещаше тръпката на предчувствието, когато пронизителният му поглед се плъзна по нея. Тя знаеше, че е сърдит, но нямаше значение — Матю беше жив! Нищо друго нямаше значение, нейният свят вече не беше празен. Съзнанието й отново вкусваше мириса и топлината му. Дори гневът му беше великолепен, защото доказваше, че наистина се случват чудеса.

Клей метна суров поглед към Матю и нерешително се подчини на желанието на Лили.

— Ще си тръгна, но това не ми харесва. Ако този грубиян се опита да те нарани, знаеш, че имаш избор.

После той се обърна и излезе. Едва когато Матю чу хлопването на входната врата, напрежението в тялото му започна да се оттича.

Лили още лежеше на леглото, където я беше оставил Клей. Сега тя вдигна очи към Матю, поглеждайки го пред спуснатите си клепачи, поглъщайки цялата му великолепна височина, и безмълвно благодари на бога, че го е опазил.

— Добре ли си?

Матю се засмя дрезгаво.

— Всичко си ми е на място, ако това питаш. Освен че малко куцам от раните.

— Толкова си отслабнал — каза Лили, пренебрегвайки хапливия му сарказъм. — Какво стана? Всички предполагаха, че си потънал, когато са потопили „Морския ястреб“. Всички освен мене — добави тя тихо.

Той приседна на леглото и я загледа странно, докато й разказваше същата история, която беше разказала и на Сара.

— Върнах се веднага щом стана възможно. Изненадах се, като разбрах, че си напуснала Ню Орлиънс. Толкова много ли бързаше да се върнеш при Клей Уинслоу, че не можа да останеш със Сара, докато се роди детето й?

Трепереща въздишка излетя от устата на Лили.

— Не е това. Матю. Клей много ми помогна в тези няколко седмици. Не знам какво щях да правя без него.

— Обзалагам се — каза сухо Матю. — Свали си дрехите.

Лили стисна зъби ядосано. Някак беше успяла да мине покрай твърдата сърцевина на гнева на Матю и да стигне до сърцето му. Посегна към него с малката си бяла ръка, символ на уязвимостта й пред него. Матю замря, после като че ли се срина отвътре, когато стисна ръката й и я притегли в прегръдките си.

— Съжалявам, Матю, толкова съжалявам, че те изпратих със сурови думи преди битката за Ню Орлиънс.

Стон на непоносима агония се изтръгна от устните му.

— Лъжеш, Лили, но господ да ми е на помощ, защото аз не мога да си помогна.

— Матю, не…

Думите й потънаха в неясен стон, когато устата на Матю завладя нейната със свирепост, която й отне дъха.

— За нищо друго не мислех, само за този ден, още откакто се свестих на борда на английския кораб.

Сръчно и леко той започна да съблича дрехите й. Когато тя се опита да протестира, Матю отмести леко ръцете й и я съблече за миг, късайки копчета и връзки, докато тя не се озова гола и трепереща на леглото.

Лили усещаше настойчивото му желание в суровите му целувки, когато устата му започна да опустошава нейната и езикът му я изследваше грубо. Тя отвръщаше на гневните му целувки, когато изведнъж устата му се отдели от нейната, спусна се бавно по бузата й, прекоси полека шията и спря, за да изследва пулса, който биеше трескаво в гърлото й, за да продължи после към леката издутина на гърдата й. Намери зърното. Плътта й се сгорещяваше под ласките на ръцете и устата му, зърното щръкна срещу устните му, докато той го облизваше и засмукваше жадно. Ръцете му, тези прекрасни, силни ръце дразнеха и газеха, подпалваха кръвта й и изтръгваха стонове от устните й.

— Клей кара ли те да се чувстваш така? — запита той с почти враждебен тон.

Ръката му се плъзна по копринения й корем и прокара огнена пътека в топлото хълмче, където се съединяваха бедрата й. Лекият му масаж изпрати тръпки на екстаз през цялото й тяло и тя се изви към него. Той я измъчваше, но не както Клей се беше опасявал.

— Матю!

Горчив смях се изтръгна от гърлото му.

— Знам какво обичаш, Лили. Винаги съм го знаел. Сега съм у дома и никой мъж вече няма да те докосва така.

— Не искам друг мъж! — изпъшка Лили, много близо до абсолютната загуба на самообладание. — Можеш ли да се закълнеш, че не искаш друга жена?

Матю изведнъж замря. Мислеше, че може да се люби с Лили без емоционално обвързване. Мислеше, че може да обуздае бушуващата си страст — беше страст, нали? — която изпитваше към съпругата си, и да не й придава повече значение, отколкото на задоволяването на телесните си нужди. Много дълго време беше изкарал без жена. Но думите на Лили го накараха да се замисли. Той отчаяно напрегна ума си, за да си спомни сърдитите думи, които му беше хвърлила в лицето в Ню Орлиънс, и начина, по който го беше изпратила, с почти никаква надежда за помирение, след като той беше разголил душата си пред нея. После нарочно се замисли върху това, как беше намерил Лили и Клей заедно тук, в спалнята си. И гневът му избухна отново.

— По дяволите, Лили, как мога да повярвам, че не искаш друг освен мене, след като те намерих в такава ситуация само преди минути? Каква полза сега да ти казвам, че не искам друга жена, когато ти отказа да ми повярваш първия път? Ти си моя съпруга и със сигурност ще се любя с тебе, но не смятай това за нещо повече от взаимно задоволяване, което получаваме от огъня, който разпалваме един у друг. Признавам, че те искам и винаги съм те искал.

Внезапно той започна да смъква дрехите си, хвърляйки ги на пода с разгорещено нетърпение. Нямаше нужда от думи, в него съществуваше само огромната му жажда за Лили. Наведе отново глава, за да целуне и оближе втвърдените й зърна, пренебрегвайки нейното изхлипване, плод на наранена гордост. После вдигна коленете й и се вмъкна между тях. Мъжествеността му беше възбудена, по-голяма, отколкото Лили я беше виждала досега, и тя си пое дъх на пресекулки. Изражението на Матю беше толкова яростно, че тя наистина се уплаши, че може да я нарани. Лицето й навярно беше отразило чувствата й, защото в гърдите на Матю отекна горчив смях.

— Не се тревожи, няма да ти направя нищо лошо. Понякога ме вбесяваш, но не съм свикнал да малтретирам хората.

Сякаш за да докаже думите си, той се плъзна надолу по тялото й и зарови глава между краката й. Езикът му се подаде навън и Лили изпищя, когато той докосна чувствителното място, откъдето започваше екстазът. Матю напираше безмилостно, езикът му беше като острие, което подсичаше всяка съпротива и изпращаше Лили в небесата. Тя стисна раменете му, мятайки се и стенейки, викайки името му и молейки го да спре. Той не показа никаква милост, докато тялото й не започна да вибрира и вените й се изпълниха с течен огън, а после се надигна и влезе в нея.

Тя изпищя отново.

Кулминацията й продължи в трескави вълни на неконтролируема страст. Когато започна да се оттича, Матю с умелите си ласки я докара до нови висини, вкусвайки магията й, докато тя го обгръщаше стегнато. Никога не би могъл да постигне друго такова усещане, дори да доживееше до сто години. Когато усети, че Лили не може да даде повече, той си позволи лукса на разкошното освобождение. Горещи вълни от разтопени пламъци бушуваха в него и експлодираха във вихрушка от огнени усещания.

Когато се свести, чу Лили да хлипа тихо.

— Не ти ли хареса? — Гласът му беше ненужно суров, опровергавайки страстта, която току-що бяха споделили. Не искаше тя да разбере колко дълбоко го беше засегнало любенето им. Още не, във всеки случай. Не и докато не узнаеше какво става в действителност. — Нараних ли те?

— Мисля, че бих приветствала физическото нараняване — каза тихо Лили. — Ти се отнесе с мене като с… с твоя курва, като с твоя собственост, която искаш да имаш само за да задоволяваш сексуалните си апетити. Ако не означавам за тебе нищо повече от това, Матю, остави ме да си вървя. Ще бъде много по-честно да ми позволиш да изчезна от живота ти.

Матю стана от леглото и се надвеси над нея, с ръце на кръста, широко разтворил крака в застрашителна поза.

— Ако Уинслоу очаква да изляза от живота ти и да те оставя на него, много е сгрешил. Ти ми принадлежиш.

Очите му я оглеждаха едва ли не оскърбително. Спряха се за миг върху зрелите хълмчета на гърдите с изкусителните им коралови връхчета, преди да се спуснат надолу към нежно заоблените извивки на корема и огнения триъгълник между краката й. Погледът му се върна на корема й. Набърчи озадачено чело и сребристите му очи се присвиха, когато се загледа напрегнато в леката, но ясно различима издутина, която не беше забелязал преди малко. Нямаше и да я забележи, ако не познаваше така добре тялото й. Устата му пресъхна и гърлото му заработи конвулсивно, но без да може да издаде и един звук.

Лили си пое дъх, омагьосана от напрежението в погледа на Матю. Проклета да бъде, ако му каже за бебето, не сега, не и докато той не се справи с гнева си и не разбере, че Клей не означава нищо за нея. Освен това, той не беше казал нищо, което да сочи, че срещата му с Клариса в Ню Орлиънс е била случайна, както сам твърдеше. Когато Матю вдигна очи към лицето й, тя му върна яростния поглед, с непокорно и бунтовно изражение.

— Имаш ли да ми кажеш нещо, Лили? Баща ли ще ставам, или тази чест принадлежи на Клей?

— Върви по дяволите!