Обещай ми вечността

21

Матю стисна зъби ядосан.

— Какво означава това? Настоявам да ми кажеш чие дете носиш!

— Трябва сам да разбереш — нападна го Лили. — Ако съм наистина бременна, както си мислиш.

— Проклета да си! Това е наистина сериозно нещо!

Лили се опита да се трепне под пристъпа на гнева му, опита се да се ядоса колкото него, но й беше трудно. Той се извисяваше над нея, стиснал яростно юмруци, с изкривено от гняв лице. Толкова великолепно мъжествен. И толкова непоносимо арогантен.

Бунтовното изражение на Лили накара Матю да разбере, че гневът му няма да го отведе доникъде. И че ако не излезе незабавно от стаята, има опасност да направи нещо, за което ще съжалява до края на живота си. Лили изглеждаше толкова… толкова възхитително войнствена, така ужасно красива и безпомощна, че му се дощя да я разтърси, докато сетивата й се възвърнат, а в следващия миг да започне да я целува дотогава, докато тя не признае, че го обича. Обръщайки се внезапно, той започна да навлича дрехите си.

— Къде… къде отиваш?

— Не знам — отвърна Матю, хвърляйки й заплашителен поглед. — Някъде, където ме ценят. Но ще се върна, Лили, а когато се върна, искам истината. Ако носиш моето дете, няма повече да се срещаш с Уинслоу.

— Отиваш при Клариса — нападна го Лили. Изведнъж гласът й стана тих и затрепери. — Матю, не трябваше да стане така. Ти току-що се върна от едно изтощително преживяване и аз… всички ние… мислехме, че си мъртъв. Защо не можеш да повярваш, че между мене и Клей няма нищо освен приятелство?

Вече напълно облечен, Матю се изправи и я погледна.

— Заради двама ни трябва да охладя главата си, Лили. Това не е посрещането, за което си мечтаех. Но ще се върна и тогава искам да ми дадеш още отговори. Дотогава ще съм по-добре подготвен да приема обяснението ти за причината, поради която заварих Клей в спалнята ти.

Лили се пресегна към него.

— Матю, моля те, не отивай — той вече беше до вратата — при Клариса.

Но беше много късно. Молбата й падна като гръм в празната стая.

Лили се прокле, че не е казала на Матю истината за бебето. Защо упорстваше да го тормози с неверни твърдения, че не той е бащата, запита се тя отчаяно. Защото искаш той да ти вярва, преди да го осведомиш за бебето, прошепна едни гласец в ухото й. Както ти му вярваш, така ли, запита друг гласец. Лили потръпна, спомняйки си как Матю беше отрекъл, че има отново връзка с Клариса, а сега тя отказваше да му повярва.

Защо нещата не можеха да бъдат такива, каквито бяха на острова, запита се Лили, разстроена от начина, по който те двамата като че ли винаги бяха наострени един срещу друг. Беше се влюбила в Матю въпреки катастрофалното им запознанство и женитба, въпреки съдбоносните събития, които непрекъснато ги разделяха, и тази любов беше създала дете в нея. Нищо и никой нямаше да унищожи онова, което тя така прилежно беше градила. Включително и Клариса Хартли. Някак, по някакъв начин, закле се Лили, тя щеше да се погрижи Клариса вече да не бъде заплаха за щастието, което двамата с Матю толкова много заслужаваха. Дори да се наложеше сама да се свърже с Клариса и да й заповяда да се махне от живота им.

Матю вървя часове наред, чувствайки как гневът му бавно се изпарява, оставяйки го разтърсен и изтощен. За каквото и да започнеше да мисли, в края на краищата стигаше до едно и също мъчително заключение. Лили беше отказала да признае, че е бременна, или да каже кой е бащата. Разбира се, Матю не можеше да бъде сигурен, че подозренията му са основателни, но всички признаци бяха налице. Упоритата съпротива на Лили само подсилваше увереността му, че тя има връзка с Уинслоу. По дяволите, измърмори той, защо беше позволил на гнева си да излезе извън контрол? Ако ревността не беше надигнала грозната си глава, той щеше да настоява незабавно да узнае истината и щеше да остане, за да чуе обяснението на Лили.

Безцелното бродене продължаваше; Матю едва ли осъзнаваше накъде се е запътил, докато не хвърли поглед наоколо си и не видя, че стон пред хотел „Хамптън“, където Клариса беше казала, че е отседнала. Погледът към часовника му съобщи, че е около полунощ. Матю се намръщи. Със сигурност не го беше планирал, нали? Тази мисъл го накара да спре на място. Макар да знаеше, че Клариса ще прояви повече отзивчивост и съчувствие, отколкото Лили, той не изпитваше непреодолимо желание да потърси бившата си любовница. Беше приключил с нея преди години. Обърна се с намерение да си тръгне.

— Матю, ти дойде!

Той изстена. Последното, което искаше, беше Клариса да го намери колебаещ се пред хотела й.

— О, скъпи, не можеш да си представиш колко се надявах да дойдеш при мене. Бях права за Лили, нали? Затова си тук, нали така? Благодарение на мене разбра какво да очакваш, след като си дойде у дома.

Тя го хвана здраво под ръка и го поведе навътре. Чиновникът, който дремеше зад бюрото си, почти не им обърна внимание, вече свикнал с честите излизания на Клариса с най-различни мъже. Поради някаква необяснима причина Матю не се възпротиви. Поведението на Клариса подкрепяше егото му тъкмо когато това му беше най-необходимо. Какво лошо има да поговори с някого, който го познава толкова добре? Спорът му с Лили го беше разтърсил повече, отколкото беше склонен да си признае, и той отчаяно се нуждаеше от някого, на когото да се довери. От някого, който познава ситуацията и може да я дискутира интелигентно.

Колко малко познаваше жените!

Стаята на Клариса беше тъмна. Тя бързо запали лампата и го поведе към леглото.

— Седни тук — подкани го тя с кадифен глас.

Матю се огледа любопитно, забелязвайки, че в малката стая има само един стол. Хотел „Хамптън“ се смяташе за един от най-посещаваните хотели в оживен квартал на Бостън и Матю се запита дали Клариса не преживява трудни времена. Дали актьорското й умение не е започнало да изчезва, или „покровителите“ са се свършили?

— Изглеждаш изтощен, скъпи — загука Клариса, сядайки на стола срещу него.

— Наистина съм изтощен, Клари. Вървях часове наред и тази проклета рана на крака ми ме вбесява.

— Защо не си остана у дома? — запита тя. Матю се намръщи и стисна уста. — Не си длъжен да ми казваш, но може да ти е полезно да поговориш за това. Намери ли Клей Уинслоу при жена си?

— Аз… — Гласът му секна. — По дяволите, Клари, това копеле беше с Лили, точно както ти ми каза.

— Съжалявам — каза Клариса, мъчейки се да потисне триумфалната си усмивка. Чувствайки се вече по-уверена в себе си, тя стана и седна на леглото до Матю. — Казах ти, че винаги ще бъда до тебе. Никога нямаше да се отнеса така с тебе, ако се беше оженил за мене.

— Лили е смятала, че съм мъртъв, Клари. Не ми е изне… с една дума, не е смятала, че върши нещо нередно.

— Защо я оправдаваш, когато тя нямаше приличието да изчака да мине повече време, преди да си вземе любовник? Длъжна е била да знае, че това ще предизвика клюки.

Точно този въпрос си беше задавал и Матю, докато скиташе по пустите улици на Бостън, но нямаше да го признае пред Клариса. Твърде болезнено беше. Нито пък щеше да й каже, че подозира, че Лили е бременна.

— Много съм уморен, за да мисля, Клари.

— Разбира се — изрече Клариса съчувствено. — Защо просто не легнеш и не си починеш няколко часа?

Матю сериозно се изкушаваше да го направи. Кракът му туптеше болезнено, главата го болеше непоносимо — последици от изпитанието, преживяно в морската битка, чисто идване и отминаване никой не можеше да предвиди.

— Хайде, Матю — подкани го Клариса, — бяхме приятели толкова време. Никой няма да узнае къде си прекарал нощта, ако това те притеснява. — Той почти не се възпротиви, когато тя го побутна към възглавницата. — Леглото е достатъчно широко за двама, ако не те притеснява, че ще си легна до тебе.

Матю загледа внимателно как Клариса ляга до него, напълно облечена. Тъй като и той беше облечен, реши, че няма нищо нередно, ако поспи тук няколко часа и си тръгне преди разсъмване. За негова чест, той заспа почти веднага, без да мисли за топлото тяло на Клариса, сгушено до неговото.

Матю не беше сигурен колко време е спал, но когато се събуди, навън още беше тъмно. В тялото му се промъкна неясно чувство, което накара слабините му да затуптят и кръвта да се втурне буйно по вените. Размърда се неспокойно, внезапно намирайки ръцете си изпълнени с топла женска плът. Тялото до нето се размърда, премятайки един гол крак над хълбоците му, докато сръчни пръсти разкопчаваха дрехите му. Ризата му вече беше откопчана и същите уверени пръсти се плъзнаха под нея, за да го дразнят и изкушават. Матю ахна, когато тялото му автоматично реагира на изкусните ласки на Клариса.

Клариса изгука възхитено, когато усети Матю да се втвърдява срещу нея.

— О, господи, Матю, толкова отдавна не сме били заедно. Люби ме, моля те.

Любенето беше също толкова естествено за Матю, колкото и дишането, но той инстинктивно осъзна, че не иска това. Не и с Клариса. С никоя друга, само с Лили. Дори тя да беше станала любовница на Клей, Матю не можеше да намери в сърцето си сили да я отхвърли. Знаеше, че ще се върне у дома и ще изслуша обясненията й, и по всяка вероятност ще разбере, че си е извадил прибързани заключения, точно както Лили беше направила, когато го беше обвинила, че е спал с Клариса в Ню Орлиънс. И ако съпругата му очакваше дете, то беше негово. Усещаше го в костите си, с всеки дъх, който си поемаше. Насилвайки тялото си да се подчини на ума, той се отърси от ръцете на Клариса.

— По дяволите, Клари, не това възнамерявах, макар очевидно ти да очакваш точно това.

— Къде отиваш?

Матю вече се беше изправил на крака.

— У дома.

— Лили не те иска. Видя с очите си какво прави тя с Клей. Не ме оставяй така!

— Нещата между нас приключиха много отдавна. Не се опитвай да съживиш нещо, което вече не съществува.

— Пак заради Лили, нали? — изфуча злобно Клариса. — Как можеш още да я искаш въпреки това, което е направила?

— Точно там е въпросът, че не съм сигурен, че тя е направила нещо нередно. Мислела е, че съм мъртъв. Много ме боли, като си помисля, че толкова скоро се е хванала с друг мъж, но тя ми принадлежи. По дяволите, обичам я!

Клариса замръзна; гневът, породен от думите му, че обича съпругата си, я направи непредпазлива.

— Направих всичко възможно да дискредитирам Лили, а ти още държиш на нея. Какво ще те накара да ме обикнеш отново?

— Никога не съм те обичал, Клари — изрече снизходително Матю, обръщайки се, за да си тръгне.

Толкова бързаше да си тръгне, че не улови намека в думите й.

— По дяволите, Матю, пак ще се върнеш — извика Клариса след него.

Отговорът му беше решителното хлопване на вратата.

Бледата зора приветства Матю, когато той излезе от хотела. Вдъхна дълбоко свежия въздух, изпълнен с миризмите на морето, което толкова обичаше. Сега знаеше какво да прави и решително се насочи натам, където трябваше да тръгне още от самото начало. Ако искаше непредубедената истина, трябваше да стигне до самия източник.

Матю се върна у дома, нареди на все още треперещия Джоузеф да му донесе вода и започна да се къпе, бръсне и преоблича. Беше изтощен, но вече изглеждаше по-добре от вчера. След като закуси солидно, беше готов да излезе от къщи. Реши да не смущава Лили, не искайки да започнат пак да се карат, което щеше да доведе до размяна на прибързани думи, които никои от тях нямаше да изрече сериозно. Но съдбата се намеси. Лили влезе в трапезарията точно когато Матю довършваше чая си. Изгледа го, но не каза нищо. Вече беше достатъчно наранена, за да иска пак да чуе хапливите му обвинения.

Матю разсеяно забеляза, че тя щади десния си крак, и се запита дали не я е наранил, без да иска, докато се беше любил с нея снощи.

— Лили. — Тя вдигна вежда, но не каза нищо. — Боли ли те нещо? Защо куцаш?

— Аз… навехнах си глезена — отвърна тя, без да каже цялата истина.

Той прие отговора й, без да задава въпроси.

— Съжалявам, че нямам време за разговор сега, но трябва да свърша нещо важно.

— Това има ли нещо общо с Клариса? — запита Лили с нарочно безразличие. — Бих помислила, че си й се наситил снощи. При нея отиде, нали? Така и предположих, когато не се прибра.

— Не е каквото си мислиш, Лили. Наистина се видях с нея, но…

— Нищо не мисля — прекъсна го Лили, — и наистина не ме интересува. Исках да ти обясня за Клей, но ти отказа да ме изслушаш и излезе. Това, което можеше да стане прекрасна среща, се превърна в евтина разправия.

— Не мога сега да ти обясня, Лили, но искам да знаеш, че съм готов да те изслушам. Просто трябва най-напред да свърша нещо. Ще ме чакаш ли, любов моя? Обещавам, че когато се върна, ще изчистим всички неразбирателства помежду ни.

Лили искаше да му повярва — повече от всичко на света. Но Матю толкова пъти я беше наранявал в миналото, че не смееше да му се довери. Като знаеше, че с прекарал нощта при Клариса, усещаше, че едва ли ще може да му го прости.

— Няма да отидеш пак при Клариса, нали?

Матю се изчерви и клепачите му се спуснаха, скривайки изражението в очите му.

— Не… не мога да обещая това, но ако се срещна с нея, няма да е с такова намерение, каквото ти подозираш.

— О, господи, Матю, какъв е смисълът, ако пак ще се върнеш при любовницата си?

— Никога! — възкликна Матю. Лили се смая. — Просто трябва да ми повярваш. — Той стана от стола си, отиде до мястото, където седеше Лили, наведе се и я целуна по косата. — Има неща, за които не сме говорили. Важни неща.

Погледът му се спусна и се задържа на корема й. После той се ухили и излезе от стаята, оставяйки Лили да седи в недоумение.

Клей Уинслоу тъкмо беше дошъл на работа, когато Матю нахлу в кантората му.

— Опитах се да го спра — засуети се смутеният чиновник, докато влизаше в стаята след Матю.

— Няма нищо, Пиърс, ще се оправя — каза Клей, отпращайки служителя си. Изчака човекът да затвори полска вратата зад себе си, и се обърна към Матю. — Какво става? Къде е Лили?

— Лили е у дома, където й е мястото — рече раздразнен Матю. Познаваше доста отдавна Клей Уинслоу и му беше поверил работите си, но това беше, преди да се ожени за Лили. Преди красивият адвокат да се влюби в чуждата съпруга. Сега обаче беше дошъл да научи истината, дори ако трябваше да я измъкне насила от Клей.

— Не си я наранил, нали? — запита тревожно Клей. — По дяволите, Матю, съпругата ти носи твоето дете, а аз знам колко жесток можеш да бъдеш.

— Вярно ли е, Клей? Моето дете ли носи Лили?

Клей изфуча сърдито.

— Какво копеле си ти, по дяволите?

— Искам истината.

— Не вярваш ли на собствената си съпруга?

— Лили отказа да ми каже каквото и да било за бебето. Дори не признава, че е бременна.

Клей изглеждаше смутен.

— Предполагам, че си има основания.

— Ако е така, нямам представа какви са тези основания, освен че може детето да не е мое.

— Ти си един проклет глупак, Матю Хоук, ако повярваш на това. Ще те питам още веднъж. Не си наранил Лили, нали? И не си я заплашвал?

— Никога не бих я наранил — каза Матю с тихо достойнство. — Обичам я повече от собствения си живот.

Внезапното признание на Матю смая Клей.

— Показваш го по странен начин.

— Признавам, че излязох извън кожата си, когато те намерих в спалнята с Лили, но не би могъл да ме обвиниш. Месеци наред мечтаех за срещата ни, представях си колко ще се зарадва Лили, като научи, че съм жив. Като я видях в ръцете ти, това беше шок, който не бях предвиждал.

— Всичко беше съвършено невинно. Тя не ти ли каза какво се е случило?

Вина и угризения накараха плътна червенина да плъзне по врата на Матю.

— Не й дадох шанс.

— Господи, човече, какво си й направил?

— Нищо — изрече бавно Матю, отказвайки да разкрие интимните подробности от невероятната страст, която бяха споделили с Лили. — Нищо, което да те засяга. Дойдох за истината. Клей. Не очаквам нищо по-малко от това.

— Седни, Матю — подкани го Клей, устоявайки на импулса да го разтърси така, че да му причернее пред очите. Когато Матю седна, той продължи: — Слушай внимателно, защото това, което ще ти кажа, е чистата истина. Няма да те лъжа относно чувствата ми към Лили. Те са искрени, но тя никога не им е отговаряла. Има само един мъж, когото Лили обича, и ти знаеш кой е той.

— Много странно го показва — измърмори Матю.

— Не знам какво се е случило помежду ви и не искам да знам, по Лили никога не е преставала да те обича. Дори когато ти продължи да се срещаш с любовницата си.

— Приключих с Клариса в деня, когато се ожених за Лили — призна Матю. — Трябва да си призная, че не го планирах така, но Лили някак си намери път към сърцето ми. Не мислех, че любовта съществува, не смятах да бъда верен, докато една пламенна червенокоса фурия не ме научи какво означава любов. Бяхме изхвърлени на един пустинен остров, където за първи път разбрах колко много означава Лили за мене и очаквах животът ни след това да бъде прекрасен.

— Какво се случи?

— Тя погрешно предположила, че пак се виждам с Клариса — каза огорчено Матю. — Видяла нещо, което я накарало да предположи, че съм й изневерявал.

— Извадила си е прибързани заключения, също като тебе — нападна го Клей. — Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Лили отиде горе, за да вземе едни документи, които трябваше да подпише, а аз я чаках при най-долното стъпало. Чух я, че извика, и изтичах нагоре. Беше се спънала в една табуретка и си беше изкълчила глезена. Помислих, че може да е станало нещо с бебето й, вдигнах я и смятах да я сложа на леглото и да повикам камериерката й. Точно тогава ти нахлу в стаята, готов да повярваш на най-лошото.

— Значи затова тя куцаше сутринта — изрече Матю във внезапно прозрение. — Не ми каза нищо.

— Ти даде ли й възможност?

— Може би не — призна плахо Матю. — Значи отричаш, че ти и Лили сте любовници?

— Господи, Матю, какво ти трябва, за да повярваш, че със съпругата ти сме просто приятели? Аз съм нейният финансов съветник, за бога! Тя имаше нужда от мене, след като те обявиха за мъртъв.

— Ами слуховете?

— Откъде може да си чул слухове, като си се върнал едва снощи? — запита Клей.

— Натъкнах се на Клариса Хартли.

Клей го изгледа остро. В очите му четеше укор и нещо повече, когато Клей помисли за всички възможни последици от тази среща на Матю.

— Грешиш, Клей — каза Матю, прочитайки мислите на адвоката си. — Наистина се видях вчера с Клари, но нищо повече.

— Проследих слуховете и никак не се изненадах, че нишките ме отведоха до Клариса — разкри Клей. — Дори Дик Марлоу е съгласен с мене, че тази жена стои зад всичко това. Впрочем — каза той, защото името на Дик го наведе на други мисли, — Марлоу добре се справя с твоите кораби. Ще бъдеш доволен от постиженията му.

Матю се усмихна, за първи път, откакто беше влязъл в кантората на Клей.

— Винаги съм знаел, че Дик е добър човек. Но сигурен ли си, че Клариса разпространява тези слухове? Не мога да разбера защо ще го прави, след като и тя, и всички други бяха убедени, че съм мъртъв?

— Напълно съм сигурен — каза Клей с непоклатима убеденост. — Колкото до причините… само като знае, че си я отхвърлил заради Лили, това е достатъчно за такава отмъстителна жена като Клариса. Тя винаги е предполагала, че ще се върнеш при нея, а когато ти се влюби в Лили, тя не можа да понесе отхвърлянето. Не се примири, дори след като вече беше „мъртъв“, затова продължи да ти отмъщава, като съсипваше репутацията на Лили.

Изведнъж Матю си припомни нещо, което Клариса беше казала, малко преди той да хлопне вратата под нека й. Направих всичко възможно да дискредитирам Лили. Сега думите на Клей му станаха съвършено ясни.

— Няма по-лош враг от отхвърлена жена — изрече бавно Матю. — Ако е станало така, както мисля, Клариса ще има да съжалява.

— Не прави нищо, за което ти да съжаляваш — посъветва го Клей.

— На пристанището има ли някой мой кораб? — запита Матю.

Клей набръчка чело в размисъл.

— „Гордостта на Хоук“ е от известно време в дока, за някои малки ремонти. Точно тази сутрин капитан Калдър ми съобщи, че ще го натовари и ще отплава за западното крайбрежие тази нощ, с отлива.

Демоничната усмивка на Матю стресна Клей.

— Какво си намислил, Матю?

— По-добре да не знаеш — каза той, усмихвайки се още по-широко. — Достатъчно е да кажа, че ако планът ми се осъществи, Клариса вече няма да бъде заплаха за Лили, за детето ни и за бъдещото ни щастие.

— Матю, не прави нищо прибързано — предупреди го Клей, загрижен, че той може да реши сам да раздава правосъдие.

— Нямам намерение да нараня Клариса, ако това имаш предвид. Сега трябва да вървя, Клей, имам да свърша много неща, преди „Гордостта на Хоук“ да отплава. Но най-напред ще се видя с капитан Калдър. Оставям на тебе да кажеш на Дик, че съм жив и здрав, ще поговоря с него след един-два дни.

— Матю, какво…

Но беше много късно. Матю вече беше излязъл.

Лили се разхождаше нервно из гостната, питайки се къде ли е Матю и какво прави. Искаше той да се върне, за да поговорят като разумни хора и да се справят с чувствата си. Тя изобщо не се съмняваше, че обича Матю, но се страхуваше, че може да е убила неговата любов към нея с прибързаните си обвинения в Ню Орлиънс. А и внезапната му поява в конфузната ситуация от вчера. Сега, когато се беше възстановила от шока, предизвикан от чудодейното завръщане на Матю, мислите й се връщаха към него и Клариса.

Заболя я, когато Матю призна, че се е срещнал с Клариса снощи, след като се беше любил с нея. Цялото й тяло сякаш се разкъсваше. Но Матю беше казал, че тя си вади прибързани заключения, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Господи, колко искаше да му вярва. Сега от личен опит знаеше, че невинни събития може да изглеждат като нещо съвсем различно. След като намери Клей в спалнята й, Матю предположи, че те двамата са любовници. Лили разбра, малко късно, че и тя вероятно си беше извадила прибързани заключения за него и Клариса в Ню Орлиънс.

Докато се разхождаше напред-назад в безсилен гняв, тя разбра, че Клариса винаги ще се опитва да се вмъкне между нея и Матю и че истинското щастие с Матю ще бъде илюзорно като мъгла. Следователно, разсъди Лили, от нея зависи да убеди Клариса да се махне от живота им веднъж завинаги. Умът на Лили заработи трескаво, докато обмисляше с какви думи би могла да убеди Клариса. Ако станеше нужда, щеше да спомене дори за детето и за факта, че Матю нямаше да има време за любовница, след като то се роди.

Лили знаеш, че Клариса играе в една пиеса, представяна в оперния театър, и че сутрешното представление скоро ще свърши. Подклаждана от мрачна решимост и от убеждението, че мястото на Матю е до нея, тя повика Джоузеф и нареди да й приготвят каретата. Не беше прекалено горда, за да се бори за онова, което искаше, и знаеше, че ще води свирепа битка с Клариса, за да я убеди да остави Матю на мира.

Усещайки се не на място, Лили влезе в театъра откъм входа за сцената. Публиката от сутрешното представление се беше разотишла и актрисите вече се оттегляха в гримьорните си или напускаха театъра, преди да се върнат вечерта за следващото представление. Тя се запита дали прави каквото трябва, като идва да говори с Клариса, почуди се дали Матю няма да й се разсърди за намесата. Но любовта й към него и бъдещото щастие на детето им я караха да се държи така, както никога преди.

Отначало мрачните коридори й се сториха пусти, докато не забеляза един възрастен мъж, седнал зад едно бюро, който четеше някакъв вестник. Той вдигна поглед едва когато Лили спря пред бюрото му.

— Мога ли да ви помогна, госпожице?

— Търся Клариса Хартли. Надявам се, че още не е излязла.

— Имате късмет, госпожице, в гримьорната си е, но… — и той се ухили многозначително — не мисля, че точно сега би погледнала благосклонно на посещението ви.

— Не разбирам.

Мъжът се изкашля, отправи пронизителен поглед към Лили, вдигна рамене и каза:

— Госпожица Хартли има… посетител, ако разбирате какво искам да кажа. Сигурен съм, че няма да й хареса, ако… разговорът й бъде прекъснат.

Раменете на Лили се отпуснаха отчаяно, което накара мъжа да добави любезно:

— Ако е важно, можете да почакате. Гримьорната на госпожица Хартли е в този коридор, първата врата отляво.

Той махна с ръка към мрачните коридори и Лили се огледа колебливо, преди да реши да последва указанията му.

— Благодаря ви — каза тя. — Посещението ми е важно, затова ще изчакам.

— Седнете някъде — покани я той, докато отново съсредоточаваше вниманието си върху вестника, разтворен пред него.

Лили тръгна предпазливо по коридора, докато не застана пред вратата на Клариса. Чуваше гласове, долитащи от стаята, и можеше лесно да си представи какво става вътре. Оглеждайки се предпазливо, тя забеляза няколко сандъка, наредени до стената недалече от вратата на гримьорната на Клариса, и реши да изчака там, защото мястото й даваше добра видимост към вратата, без да изглежда подозрителна. Настани се някакси и зачака, надявайки се да не е много дълго. Беше оставила каретата си отвън и знаеше, че кочияшът ще се обезпокои, ако тя се забави.

Сивата й рокля се сливаше със сенките и някой случаен наблюдател трудно би казал, че на сандъците седи човек.

Зад затворената врата на гримьорната на Клариса Матю се беше изправил лице в лице с красивата актриса. Беше пристигнал преди няколко минути и беше посрещнат излиятелно от Клариса, която се беше отчаяла, че някога отново ще го види. Но тя трябваше да допусне, че влиянието й върху Матю беше толкова силно, че той не можеше да се отдели завинаги от нея.

— Матю, скъпи — изгука тя възхитено, хвърляйки се в ръцете му. — Знаех си, че не говореше сериозно вчера. Радвам се, че най-накрая се свести и разбра, че означавам повече за тебе, отколкото всяка друга жена. Няма да съжаляваш за решението си, скъпи, обещавам.

Матю замръзна, борейки се да овладее гнева, породен от нарочните лъжи на Клариса. Тя погрешно взе вцепенението му за признак на нарастваща страст, когато усети през него да преминава тръпка.

— Имаме много време, скъпи — прошепна тя дрезгаво. Пръстите й се насочиха към копчетата на ризата му. — До другото представление има няколко часа.

Само трепване на ъгълчето на устата издаваше истинските чувства на Матю, когато той полека отмахна ръцете й и ги накара да се спуснат до тялото й.

— Не, Клари, нямаме време точно сега. Дойдох да поговорим.

— О, Матю, колко си сериозен — нацупи се Клариса. — Знам един лек за това.

Сръчните й пръсти охлабиха колана на халата й с надеждата Матю да пожелае да се люби с нея. Не за първи път щеше да използва гримьорната си за такива цели.

— Прикрий се, Клари — заповяда сурово Матю. — Това, което имам да ти кажа, е много важно.

— О, много добре тогава — отвърна намусено Клариса, — този път печелиш. — Той явно беше успял да събуди любопитството й. — Казвай. Какво е толкова важно, че ни пречи да се любим?

— Какво ще кажеш за едно пътуване до Калифорния, Клари?

— Калифорния? О, Матю, как само искам да замина с тебе! В Калифорния или където и да е.

— За тебе има много възможности в Калифорния, Клари — продължи Матю. — Казват, че там жените били малко.

За миг Клариса му се стори объркана.

— Защо да ми трябва друг мъж, когато имам тебе?

Матю реши да не обръща внимание на въпроса и.

— Можеш ли да се приготвиш за тръгване довечера, след представлението?

— Довечера? Сериозно ли говориш? Разбира се, че мога да се приготвя. Смяташ ли да преместиш бизнеса си в Калифорния? Какво е станало, че така бързаш да напуснеш жена си? Каза ли ти тя най-накрая, че предпочита Клей Уинслоу? Че са били любовници?

Матю стисна зъби, за да не я удари.

— Ще ти кажа всичко, когато пристигнеш на борда на „Гордостта на Хоук“. Тъкмо в момента го товарят и ще бъде готов за отплаване с полунощния отлив. Не закъснявай — предупреди я Матю, отправяйки й една обезоръжаваща усмивка.

— Ще бъда там, Матю, не се тревожи. Няма да съжаляваш, обещавам.