Омагьосана

12

— Ето те най-после, Етиен. Цяла вечност те чакам.

Той се спря на прага на спалнята си и се втренчи през мрака, нарушаван само от червеникавозлатистото сияние от камината.

— Анабел? Как, по дяволите, се вмъкна тук?

— Платих на прислужника ти.

— Ще му откъсна топките.

— Вече го сторих. Беше част от сделката.

— Кучка!

Някъде откъм голямото му легло, обградено с гоблени, се дочу кикотът й.

— Знам. Но пък ти обожаваш всяка минутка с тази кучка, нали?

— Напоследък, като че ли не получавам кой знае колко минутки с нея. — Той се олюля и се отпусна в някакъв стол. — И точно по този въпрос смятах да поговорим при следващата ни среща.

— Не се дръж толкова сприхаво, Етиен, скъпи. Просто ми кажи кое ще те направи щастлив с Анабел, и тя ще го стори на момента.

— Първо, да обещаеш, че ще държиш ръцете си, а и други части, далеч от прислужниците ми.

— Единствено ръцете си — увери го тя. — Останалото е запазено само за теб, миличък.

— Така ми се вижда достатъчно честно. — Той наистина бе пил повечко в клуба, но не чак толкова, че вече да не усеща как се втвърдява. — В такъв случай, можеш да се приближиш насам и да използваш другите си части върху мен.

Тя се разсмя гръмогласно и той чу как леглото изскърца, когато стана от него.

— Наистина обожавам, когато си непослушен, Етиен. Ние така съвършено си подхождаме!

Той смътно съзнаваше, че трябва да е готов да отблъсне исканията й — за кой ли път, — но първо трябваше да бъдат задоволени някои неотложни физически нужди.

— Ела тук, котенцето ми — ласкаво се примоли той. — Ела и ми покажи някои нови игрички. Знаеш как обичам все нови, и нови забавления.

— Не повече от мен, Етиен — рече тя, като се появи до единия стълб на балдахина, покрит с пищни дърворезби.

— Защо си още облечена? — фактът, че още не е напълно гола, го изненада. Анабел много обичаше да му напомня, и то за предпочитане, когато друг заинтересуван мъжкар се намира достатъчно наблизо, че е жена, която никога не би носила каквито и да е дрехи, стига само подобен навик да стане общоприет.

Вместо да отговори на въпроса на Етиен, тя бавно премина покрай него, а кремавата й сатенена рокля се залюля и зашумоля, после се отпусна с добре заучена грация в един стол точно срещу неговия.

Етиен примигна.

— Попитах те нещо, Ани — каза й той. Виждаше я с малко размазани очертания. Може би онази, последната бутилка вино в крайна сметка му беше дошла в повечко.

— Не ми харесва, когато ме наричаш Ани — рече тя. — Приятно ли прекара вечерта?

Той звучно се оригна и избърса уста с опакото на ръката си.

— Достатъчно приятно до този момент. Никога не си имала нещо против да те наричам Ани.

— Вече не сме деца. Нещата между нас се промениха.

Надменността й го развесели и той се ухили.

— Нещата между нас се промениха, когато бяхме на около шестнадесет, ако не ме лъже паметта.

Анабел повдигна полите си и преметна единия си заоблен крак върху дръжката на креслото.

— Ти беше на шестнадесет. Аз бях значително по-млада. — Тя залюля крака си, издърпа полите си още по-нагоре и огледа бедрото си чак дотам, където се виждаха снопчетата косми, доста по-тъмни от блестящата й бледоруса прическа.

Етиен се помести в креслото и започна да разкопчава панталоните си.

— Ела тук! — Дишането му вече бе станало по-учестено. — Ела при мен, веднага!

— Не бързай толкова. — Леко подръпване на полите й и онази част от нея, която най-силно го интересуваше, отново бе скрита. Тя дълбоко въздъхна. — Днес следобед бях на Риджънт Стрийт. При „Хауъл и Джеймз“.

Етиен се наведе напред, за да съблече сакото си. После рече:

— Сигурно си видяла нещо, без което направо не можеш да живееш.

— Така е. Една направо невероятна, перфектна висулка, която ще стои така добре ето тук… — и тя плъзна пръст над едната си гърда и надолу в дълбоката гънка на бюста. — Просто ще е прекрасна! Точно тук. Един син диамант, Етиен. Обграден с аметисти. Само си помисли колко прелестно едно такова произведение на изкуството би подсилвало цвета на очите ми.

Вниманието на Етиен бе изцяло приковано от посоката, в която бе поел пръстът на Анабел — все по-дълбоко в деколтето й, там, където и самият той така обичаше да изследва дълбините.

— Купи си го — рече той, а усещаше езика си някак удебелен. — Пиши го на моя сметка. Но имам едно условие, любима.

— Условие ли? — попита невинно тя.

Той се изхили.

— Нека го доставят при мен. Аз лично ще ти го дам. И сам ще избера начина и мястото, където ще се състои представянето му. — Той си бе припомнил нещичко, прочетено в едно специално нелегално списание само за господа. Ако не го лъжеше паметта, малки златни звънчета, или пък перлени нанизи, доста засилвали някои усещания… а защо не и една висулка от диамант и аметист?

— Искам го веднага — заяви Анабел, внезапно станала сприхава. Етиен издърпа вратовръзката и разтвори ризата си.

— Ще го получиш достатъчно скоро. Помогни ми, Ани. Доста съм се скапан, по дяволите!

— Хмм. Вероятно прекалено много, за да забележиш.

Той се втренчи в нея.

— Да забележа какво?

— Ако те поема в устата си.

— Проклятие! — Някак той се изплъзна от ръба на стола и се приземи върху килима. — Ела тук, Ани!

— Мисля, че ти трябва да дойдеш при мен — нацупено отвърна тя.

— Не ми казвай какво да правя. Не ми харесва.

— На теб не ти харесва — каза тя и вдигна ръце над главата си, с което постигна желания ефект, а именно, начервените й зърна се показаха над деколтето на роклята. — А какво ти харесва? Наистина ти харесва? Какво искаш, Етиен? Ти ми кажи. После и аз ще ти кажа какво аз харесвам и какво не харесвам.

Тонът й не му допадна особено.

— Наистина ми харесва едно вдъхновено чукане. Но пък и много харесвам невдъхновеното чукане. — Той се изкикоти на собственото си остроумие. — Мисля, че също така много ще ми хареса да отидем до леглото ми и ти да използваш прекрасната си малка устичка върху мен.

— Искаш да кажеш, докато ваша светлост си почива? Почивка.

— Да, сега, като се замислих, май ще си почина ето тук. Далечко ми се вижда да се местя чак до леглото. — Килимът под него беше затоплен от камината. Той смъкна панталоните си надолу. — Ето. И аз помогнах.

Смехът й го накара да повдигне глава от пода. Той присви очи, за да я фокусира.

— Радвам се, че перспективата да ме обслужиш ти носи такава радост.

Анабел стана и се приближи, за да го обиколи веднъж.

— Не — каза тя, и отново прихна да се смее. Когато най-сетне се посъвзе, огледа известна част от него от няколко възможни гледни точки и заяви: — Прескъпи ми Етиен, в настоящето му състояние, никой не би могъл да те обслужи.

Той се намръщи и се съсредоточи. Затвори очи и се замисли за онова, което изпитваше. Много внимателно протегна ръка надолу и се докосна.

Анабел се запревива от смях. Когато Етиен я погледна, тя притисна ръце към устата си и заподскача наоколо по направо вбесяващ начин. Сълзи бяха потекли по страните й.

— Ти си виновна! — изрева той и се прикри. — А и как да очакваш един мъж да се представи добре, когато жената се отнася към него като теб!

— Ожени се за мен.

— Непрекъснато се перчиш пред другите мъже. Правиш ме на глупак. Не бих се учудил, ако се окаже, че се чукаш и със собствените ми слуги. Тази сутрин забелязах, че оная мижитурка, Диксън, ми се подхилква.

— Етиен!

— Анри ми каза, че все се отбиваш в стаята му.

— Етиен!

— По-добре никога не се пробвай със Сейбър, предупреждавам те. Някои неща преминават всякакви граници!

Анабел изсумтя.

— Че защо? Да не би да го пазиш за себе си, или пък за Анри?

Той се опита да се повдигне на лакти, но рухна обратно върху килима.

— Сейбър е… Сейбър е моя отговорност. Повече няма да говорим за него.

— Загубеното ти чувство за отговорност не е моя работа. Ти ще ме направиш своя херцогиня.

— Ще те направя какво…?

— Етиен.

— Какво, дявол те взел?

— Ще се ожениш за мен.

Главата започваше да го боли, но сега определено виждаше по-ясно.

— Не ставай наивна.

— Ще се ожениш за мен! Чаках достатъчно дълго.

— Та ти се омъжи за Хорвил. Тогава не се тревожеше за мен, нали?

Тя здравата го смушка по бедрото с палеца на крака си.

— Онова, скъпи мой, бе необходимост. Майка ми нямаше никакъв друг избор, освен да се съгласи на брака, който баща ми уреди.

— Майка ти беше курва!

— Вярно е. — Тя изглеждаше напълно невъзмутима. — Една преуспяла курва, както най-първокласните куртизанки. Поне знам кой е баща ми, а и той се грижеше за мама.

Люта болка го парна между очите.

— Върви по дяволите — измърмори той. — Отиде твърде далеч!

— Защото, когато ме обиждаш, ти напомням, че ти и аз имаме почти еднакъв произход. Освен по въпроса за бащинството. Родителите ми може и да не са били женени, но тяхната връзка не беше тайна. Лорд Уолистър се грижеше добре за мама и никога не е пренебрегвал дълга си към мен. Мама винаги е възнамерявала аз да стана твоя херцогиня, но й се наложи да действа хитро по този въпрос.

Етиен изсумтя.

— Тя трябваше да те омъжи за Хорвил, защото така бе уредил Уолистър. Но ти не се възпротиви, нали?

— Ама че си неразбран! Тогава аз не знаех истината за теб.

— Искаш да кажеш, че не си знаела истината и затова не си знаела, че е време да започнеш да ме изнудваш да те направя своя херцогиня.

— Мисля — рече Анабел, като повдигна поли и изпъна стъпало, възхищавайки се на заоблените форми на крака си, — мисля, че трябва да си ми благодарен, задето съм готова да забравя как ти не избра да ме приемеш, както подобава. Когато моментът бе назрял, мама ми каза за обстоятелствата около раждането ти. Твоето мамче не е било в състояние да сприятели теб и мен, Етиен. Но пък моята майка е можела да го стори и го е сторила още докато бяхме деца.

— Защото е смятала да докопа богатствата на Франчът.

— Защото е смятала дъщеря й в крайна сметка да се омъжи за сина на най-добрата й приятелка.

Той закри очи с лакът и измърмори:

— Изнудвачка!

— Глупости! — възкликна Анабел. — Наистина, оставила съм някои писма на адвокатите си. Но го сторих, защото е най-благоразумно човек да вземе известни предохранителни мерки.

Той се чувстваше в невероятно мрачно настроение.

— В случай че реша да те убия в съня ти?

— Разбира се, че не — прозвъня смехът на Анабел. — Че защо ще го правиш? И двамата знаем, че аз нямам никакво намерение да казвам на света, че ти не си херцог Франчът.

— Достатъчно! Предупредих те никога да не говориш за това!

— Така е — рече тя. Усмивката й стана лукава. — Просто ми се ще да те предупредя да не забравяш, че ти и аз сме свързани един с друг и, че винаги ще бъде така.

Дори и през пулсиращата болка в главата и въпреки безчувствеността на тялото, той долавяше как страхът се свива в стомаха му.

— Уговореното при раждането на лейди Филипа не може да бъде пренебрегнато — рече той. — Тя ще стане моя съпруга.

Струваше му се, че Анабел е единствената в обкръжението им, която не разбира истинската важност на неговия брак с лейди Филипа.

Анабел повдигна крака си и застана над него, обкрачила бедрата му. Бавничко повдигна роклята си, докато пред очите му се разкри невъзпрепятствана от нищо гледка към женските й части.

— Някаква надежда за подобрение в настоящето ти състояние, любов моя? — попита тя, като разтвори крака още по-широко.

Безчувствеността изчезна и духът му се повдигна, както и някои други части.

— Ела тук долу — изсъска той, като я сграбчи за глезена. Просто виждаше влажната й готовност. Подушваше сластта й.

Като пусна роклята си, тя развърза връзките на бюстието си, а докато го правеше, острото й езиче бе прехапано между зъбите.

— Ти си свързан с мен — рече тя, докато свиваше рамене, за да се освободи от корсажа. — Винаги ще бъдем свързани.

Гърдите й се разляха напред, големи и бели, с червени връхчета. Като постави ръце върху ханша си, тя сви колене и се наведе напред, за да се разлюлее над него, докато той почувства как плътта му подскочи нагоре, толкова твърда, че той ахна.

— Аз съм това, което искаш, Етиен — каза тя. — Което трябва да имаш.

Звукът на собственото му гърлено изръмжаване достигна до слуха му и той протегна ръце нагоре, за да я стисне и погали.

— Седни върху мен, — примоли се той. — Моля те, Ани.

— Разкарай тази Чонси.

Той поклати глава.

— Не мога. Знаеш, че не мога. Тя ми е била обещана още от деня на раждането й.

— Била е обещана на мъжа, чието място си заел.

Той застина.

— Ти, скъпи мой Етиен, си същият като мен. Ти си едно копеле!

Съзнанието му някак застина и се проясни. Тя никога не го бе наричала точно с тази дума. Фактът, че той не познаваше баща си, бе изричан по много различни начини, но никога толкова директно, че тя да го нарече копеле. Разсеяно, той продължи да си играе с гърдите й. Нещо се гласеше — нещо различно.

— Греша ли? — попита тя.

— И двамата знаем, че си права — каза й той. — Знаем също така и колко опасно е да се говори за тези неща.

— Радвам се, че съм привлякла вниманието ти. — С тези думи и с непогрешима точност, тя се спусна на колене и се наниза на жезъла му. Равномерно, бавно, ритмично тя се надигаше и спускаше, като го изтегляше от земята, за да я пресреща с всяко отдръпване.

— Ти си копеле, такава съм и аз. — Тя се надигна нагоре, сантиметър по сантиметър. — Разликата между нас е там, че докато и двете ни майчици са започнали кариерата си като обикновени курви, моят баща е бил благородник, а твоят…

— Стига!

С някакви скрити, добре развити, мускулчета, Анабел го стисна силно.

— Баща ти е бил някой, когото майка ти дори не е можела да назове. — Тя започна следващото си спущане. Дивото желание да се слее с нея в този танц направо го влудяваше. — Майка ти е измъдрила много хитър план. Наистина един план, основан на яда й, че е била захвърлена от един любовник, е доста слаб мотив, за да замени неговия син със своя собствен. Но тя го е сторила.

Пот бе окъпала цялото му тяло. Искаше му се да я отхвърли от себе си, да я изгони оттук. Вероятно трябваше дори да я убие, за да й запуши устата завинаги… но пък съществуваха и онези писма, за които тя толкова често му напомняше…

Но най-важното в момента бе нуждата му да се изпразни в нея.

— Странно е да си представим нашите мамчета като борещи се нищо и никакви проститутки при Лъшботам.

— Недей!

— Наистина трябва да идеш там някой път. Определено мисля, че ще ти се понравят шивачките на старата вещица. Много е забавно, да знаеш.

— Никога няма да стъпя там — изсъска той през зъби.

— Но толкова голяма част от миналото ти е там — настояваше Анабел. — Именно там си роден. И точно там твоята майчица се е срещнала с жената, която се погрижи ти да стигнеш до положението, в което се намираш днес.

— За Бога! — извика Етиен. — Не изричай на глас за тези неща!

— Точно при Лъши твоето мамче е казало на моето мамче за това, как се е погрижила истинският херцог да бъде откраднат и убит.

Тялото му бе като изцедено. Просто не можеше да намери сили да стори онова, което отчаяно желаеше — да я хване за гърлото и да стиска.

— Но стига сме говорили за миналото — каза тя с гукащ глас. — Настоящето е къде-къде по-важно за нас. Нека се замислим за Кейлъм Инес.

Етиен затвори очи.

— Кейлъм Инес беше при Лъши тази нощ.

Ръцете му се отпуснаха встрани от тялото.

— Той отиде дотам в карета с герба на Стоунхейвън, остана известно време, после си тръгна много припряно.

Потта започна да замръзва по тялото му.

— За какво му е да ходи?

Анабел помести ханша си и Етиен потръпна.

— Та кой може да каже за какво е ходил там? — рече тя. — Може би не всичко е умряло заедно с детето и с нашите майки.

— Стига! — Той я изблъска от себе си и я запрати на земята, като с мъка се изправи и същевременно се опитваше да намъкне панталона си. — Повече никога не говори за това! Чу ли? Никога не го споменавай!

— Ти не си херцог Франчът. — Тя разтвори устни като ръмжащо животно и излази по-далеч от ръцете му, посегнали да я сграбчат. — Ти си едно копеле, поставено в люлката на законния херцог Франчът, докато семейството е оплаквало смъртта на майка му.

— Млъкни!

— Твоята майка е била курва, разкарана от бащата на истинския херцог. Той я е отритнал, когато е открил, че тя спи с много мъже и, че си бил заченат, докато той е бил на континента. И е сторила всичко с намерението в крайна сметка да те използва, за да получи всичко, което е смятала, че трябвало да получи като любовница на онзи мъж.

— Но е умряла — рече Етиен, който се олюляваше, преследваше Анабел, но не можеше да я настигне заради ефекта на алкохола. — Тя е умряла, и никой не би трябвало да знае каквото и да е.

— Но са знаели — изкрещя тя. — Похвалила се е на майка ми, а по-късно майка ми ми каза.

— Ние бяхме приятели като деца — напомни й той, вече отчаян. — Преди да умре старият лорд Уолистър, той се е погрижил на теб и на майка ти да не ви липсва нищо, а и ти да се омъжиш за Хорвил.

— Но после аз узнах за теб, а ти имаше тъй многократно повече, отколкото онзи отвратителен тъп скъперник Хорвил. — Сякаш доловила, че силата го е напуснала, тя се изправи и застана лице в лице с него. — Затова реших, че е най-честно ти и аз да имаме удоволствието да изживеем лъжата ти заедно.

Той я погледна смръщено.

— Но…

— Но аз бях омъжена. Да. Бях. Както вече ти казах, трябваше да се омъжа за човека, избран от баща ми, или да рискувам да събудя подозрения относно мотивите си, ако се опитам да откажа. Но аз отрових Хорвил заради теб! Платила съм за теб, ваша светлост!

Той я гледаше с уплаха и слисване.

— Отровила си съпруга си?

Тя отметна глава.

— Той беше стар. Време му бе да ме освободи за ролята, която ми е било отредено да играя, ролята на херцогиня Франчът.

— Не — упорито рече той. — Моят брак е отдавна уреден. Защо не искаш да проумееш, че трябва да имам достъп до пристанището в корнуолските земи на Чонси, а единственият начин да го получа, както и правото да използвам това пристанище, е да се оженя за момичето?

— Ти си глупак! Слушай ме добре. — Анабел не си бе направила труда да облече бюстието и пристъпи към него, а голите й гърди трепереха от силните чувства. — Трябва да ме изслушаш, или с теб е свършено. Помисли! Инес буквално се натрапи в живота ти.

Етиен стисна очи и опита да се съсредоточи.

— А сега се появява и при Лъши — продължи Анабел. — Това не ти ли се струва странно съвпадение?

— Не знам — рече той, вече чувствайки се крайно нещастен.

— Благодарение на предишния херцог Франчът, някогашният покровител на уважаемата ти майка, заведението на Лъши се превърна в най-търсеното място за развлечения. Ако не си забравил тази подробност, именно при Лъши херцогът за първи път е срещнал майка ти, прекрасната Флорънс Хокинс.

— Затова ми помогни, ако…

— Помагам ти. Не е ли възможно господин Инес да отиде при Лъши, за да провери родословието ти?

От ужас коленете на Етиен омекнаха. Той отстъпи назад и се строполи в най-близкото кресло.

— Ти си полудяла — прошепна. — Защо ще е нужно някому подобно нещо? Няма никакви улики срещу мен. И никога не е имало.

Анабел се надвеси над него, подпряла ръце от двете страни на креслото му.

— Никога ли? Ами истинският херцог? Какво ще кажеш за бебето, което е било взето от люлката му в замъка Франчът?

Той чувстваше, че е на ръба да изгуби трезвия си разсъдък.

— Мъртъв е — промълви той. — Убит. Моята… Тя е платила това да бъде извършено.

— Платила е — усмивката на Анабел бе отвратително многозначителна. — Кой е видял доказателството, че това, за което е платила, е било сторено?

— Сторено е — прошепна той.

— Ами ако Чонси е подочул нещичко?

Той вдиша дълбоко през устата си и облегна глава назад.

— Чонси?

— Татенцето на прекрасната лейди Филипа. Ами ако някой е отишъл при него и му е подшушнал, че не е зле да проучи това-онова за мъжа, на когото е обещал дъщеря си? Ами ако са му подсказали, че ти нямаш право да предявяваш претенции спрямо титлата и земите на Франчът повече, отколкото който и да е син на обикновена проститутка.

— Искам Клаудсмур — каза Етиен, дишайки с усилие. — И смятам да го получа, по дяволите! Той беше част от сделката. Краката на стария Чонси, когато все пак е в Англия, са пуснали корени в Йоркшир. Не мога да рискувам някакво си парвеню да омае сърчицето на онази бледа женичка и да сложи ръка върху зестрата й. За Бога, това би означавало да ми съдират кожата от такси всеки път, когато поредната пратка калай на Франчът трябва да отплава нанякъде. Не. Не, казвам ти! Като се оженя за лейди Филипа, бащините й земи в Корнуол стават мои. Само заради онова пристанище те струват цяло състояние, и ще бъдат мои.

Анабел уви пръсти в косата му и стисна силно, докато очите му се отвориха.

— Като ламтиш за собствеността на Чонси, можеш да изгубиш всичко! Разбираш ли?

— Не вярвам, че той знае каквото и да е. Няма нищичко, по което да проследи… да проследи каквото и да е.

— Онова, което видях тази вечер, означава, че вече не можеш да си сигурен.

— Сигурен съм — настоя той — Жената на име Рейчъл, помощничката на змиеукротителя, е мъртва, Флорънс Хокинс ме увери в това.

— Но ние винаги сме знаели, че помощничката на змиеукротителя може да е имала помощник, когато се е отървала от детето.

— Не. — Той нямаше да мисли за това.

— Не можеш да се криеш повече. Ако детето наистина е било умъртвено, Рейчъл може и да не е действала сама, а и е повече от възможно онези шарлатани, Майлоу и Миранда, да са й помагали.

— Голи предположения.

Анабел стисна още по-болезнено косата му.

— Трябваше да се усъмниш в присъствието на онези двамата при Лъши, и то още преди години.

— Винаги е съществувала връзка между Лъши и хората, които следват панаирите. — Омразно му бе дори да споменава името на онова място.

— Така е — съгласи се тя. — Но аз пък се питам как ли са успели Майлоу и Миранда да си позволят стая при Лъши? Дали пък не са й дали нещо, което тя е сметнала, че може да се окаже доста доходоносно? Мисля, че са й разказали как Флорънс Хокинс е замислила убийството на наследника на предишния херцог Франчът и е поставила собственото си копеле на негово място.

Етиен най-сетне издърпа ръката й и я блъсна встрани.

— Божичко, защо трябва да продължаваш с този абсурд?

— Защото трябва. И двамата имаме прекалено много да губим. Откажи се от лейди Филипа, и Чонси няма да има причина да упорства. Ако го стори, то тогава всички ще сметнат, че просто иска да си отмъсти заради отритнатата дъщеря, и никой няма да го приеме сериозно.

Тогава Етиен наистина се замисли, замисли се здравата. След смъртта на мъжа, когото цял живот бе смятал за свой баща, Флорънс Хокинс бе дошла при него, и оттогава над него винаги висеше опасността, от която направо му се гадеше, че може по някакъв начин да бъде изместен от единствения живот, който някога е познавал.

— Бихме могли да се оженим веднага — каза Анабел.

— Ако наистина си права — замислено рече той, — казвам, ако си права, то тогава в никакъв случай не бива да действам по друг начин, освен точно както е планирано и се очаква от мен.

— Ако го сториш, Чонси ще продължи да търси доказателства срещу теб.

— Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че той въобще е тръгнал да търси…

— Аз знам, че някой го прави, а това може да е само Чонси. Някой е изпратил Инес да се сближи с теб, като за целта привлече интереса на лейди Филипа. Той търси сведения за теб.

— Филипа не би го изпратила при Лъши.

Анабел бе почервеняла от силните страсти, които вилнееха в нея.

— Казвам ти, те вече знаеха за Лъши! Много вероятно е и да са били изпратени там от някой, който е знаел какво е сторила Рейчъл. Не забравяй, че именно при Лъши твоята очарователна майчица е срещнала Рейчъл и, че именно благодарение на тази среща е станало възможно да те оставят в замъка Франчът. Аз поне съм убедена, че помощничката на змиеукротителя се е доверила на Майлоу и Миранда. А вече смятам и, че онези двама шарлатани са открили златна мина в лицето на Чонси. Съвсем логично е той да е готов да им плати пребогато, ако спасят дъщеря им от брак с един незаконороден самозванец.

Етиен просто не можеше да повярва — не можеше да си позволи да повярва на това.

— Не! Не, сигурно грешиш.

— Мисля, че Инес е бил избран за тази мисия, защото е привлекателен за жените, а и съм убедена, че лейди Филипа вече е хлътнала по него.

Етиен рязко се изсмя.

— Искаш да кажеш, че грозноватата й глупава главичка е била завъртяна от неговото ухажване?

— Независимо каква е причината, тя е направо побъркана по него.

Главата му вече почти се бе избистрила. Оставаше единствено някаква дразнеща болка между очите.

— Ти, скъпа моя Ани, се опитваш да ме озлобиш. Искаш да ме насъскаш срещу Филипа просто за да получиш онова, което искаш.

— Да бъде, както желаеш — рече тя и насочи вниманието си към обличането на роклята. — Нямах намерение да споменавам това, но дори в този момент, докато си приказваме, твоята годеница е с онзи мъж.

Етиен се втренчи в нея и дълго време я гледа, преди смисълът на думите й да стигне до съзнанието му.

— Шегуваш се! — рече той и силно се изсмя. — А шегичките ти те правят направо смешна. Това е невъзможно!

— Разбира се. — Тя тръгна към вратата. — Но тъй като съм малко уморена, смятам да легна в празната й спалня, докато намеря достатъчно сили, та да се върна у дома.

Само миг, и той вече бе изхвръкнал от стола си, за да се втурне след нея по коридора.

— Престани с тези глупости — дрезгаво прошепна той вече очаквайки някой прислужник или член на семейството му да се появи и да започне да задава въпроси. — Спри веднага!

Без да му обръща внимание, Анабел премина пред него по балкона над вестибюла и отиде право до вратата на Филипа. После рязко я отвори и още преди Етиен да успее да я спре, нахлу вътре.

С Етиен по петите си, тя прекоси всекидневната и отиде до спалнята, после отвори вратата. Не се спря нито за миг, докато не застана точно пред леглото на лейди Филипа.

Етиен зяпна от изненада.

— Случайно да виждаш спяща девица? — попита Анабел.

— Проклет да съм!

— Тя е в къщата на Стоунхейвън на Хановър Скуеър. Там е сама, заедно с Инес.

— Ще я убия!

Анабел, изглежда, се позамисли.

— Хм. Не, не мисля, че това ще е подходящо, поне засега. Смятам, че засега нещата се уреждат доста добре. Докато сме в съгласие да действаме заедно в името на общата ни цел, а именно нашия брак, аз ще ти помагам да взимаш решения, които ще ни осигурят безметежно щастие.

Как само мразеше всичко в тази жена, всичко, освен онова горещо, очакващо го местенце между бедрата й, както и изобилната мека плът, която използваше за възглавница, докато се възползваше от нея.

— Много добре — рече той, като се постара тонът му да е подобаващо мек. — Води ме, Анабел.

Тя направо припна към него и обви ръце около врата му.

— Първо ме целуни, скъпи мой!

И той я целуна, като се включи в грубоватата гъделичкаща игра с езици, която тя толкова обичаше. Още преди да приключат с това, ръцете му вече бяха дълбоко в деколтето й, нейните се намираха в панталоните му и двамата потънаха в чистото легло на лейди Филипа.

Само след минути той лежеше задоволен.

— Това се казва добро момче — изгука тя над него. — Винаги е толкова хубаво, когато слушкаш твоята Анабел! И точно така трябва да бъде.

— Ммм?

— Ще се окажем прекалено хитри за лорд Чонси и господин Инес. Ще разполагаме и с господин Инес, и с лейди Филипа в замъка Франчът, където ще можем да ги наблюдаваме. Нека се преструваме, че не знаем нищо, но ще ги следим съвсем отблизо.

— Ще ги следя толкова отблизо, че направо може да се препъна в петите им — измърмори Етиен.

— Предпазливост, скъпи мой, във всяко нещо — рече Анабел. Възстановяването й след секс винаги беше направо за завиждане. — Все пак съществува възможността Инес да е решил да флиртува с нея само за да открие как да обърне нещата в своя полза. В края на краищата тя е богата наследница, за която си струва да се потрудиш.

— И ако случаят е такъв, ще го убия — сънено рече Етиен.

— С моята благословия — съгласи се Анабел. — Възможно е също така той да работи за Чонси, но да не е научил абсолютно нищо за теб.

— Въпреки това пак ще умре.

— Именно — Анабел премести главата на Етиен така, че отворената му уста да се допре до едното й зърно. — Но е по-вероятно да е открил нещо, а все още да няма достатъчно доказателства.

— Малко вероятно — рече той, докато с връхчето на езика си я гъделичкаше и се наслаждаваше на помръдването й.

— Ако вече разполагаше с достатъчно доказателства — раздразнено каза Анабел, — въобще нямаше да водим този разговор.

Етиен се замисли върху това.

— Сигурно. В такъв случай, нещата изглеждат доста обнадеждаващи, а?

— Наистина обнадеждаващи.

— И въпреки това проклетникът престъпи границата.

— Така си е.

Етиен се измъкна от Анабел.

— Той трябва да умре. Няма друг вариант. Заради честта ми, нали знаеш как е…

— Заради твоята и моята чест, любов моя. Всичко, което остава, е да се прецени най-подходящият момент за смъртта му. Както и за нейната.

Етиен се изтърколи встрани, за да вижда лицето й.

— Нейната?

— Разбира се, и нейната! Просто за да сме сигурни, че ще получиш зестрата й.

— Нещо не схванах. — Всъщност вече май страшно много му се спеше.

— Ако се наложи, ще направим така, че да изглежда, сякаш си убил Инес, докато е отвличал годеницата ти, а за зла участ и тя е умряла по същото време. — Анабел отново насочи лицето му към гърдите си. — Схващаш ли сега?

— Не — изломоти той, вече с пълна уста.

— Толкова е просто — каза Анабел, а гласът й звучеше раздразнено. — Естествено Чонси повече въобще няма да се стреми да привлича вниманието към безчестието на дъщеря си и към съсипаната й репутация. Ние ще предложим тази идея на Чонси и светът ще узнае, че лейди Филипа е умряла в ръцете на похитителя си Кейлъм Инес и, че ти си бил ранен, докато си се опитвал да я спасиш. Чонси пък ще настоява да задържиш онова, което по право би трябвало да ти принадлежи.

Анабел наистина беше умна, трябваше да й признае това.

— Може и да проработи.

— Ще проработи — щастливо рече тя. — Ще получиш Клаудсмур… и мен!