Омагьосана

3

Пипа се изправи на пръсти и се залюля. Утринното слънце гъделичкаше леко поклащащите се главички на нарцисите, наредени в дразнещо прави редици покрай спретнатите пътечки в градините зад Франчът Хаус.

— Каква досада! — рече Пипа.

Нели мигновено изникна до нея.

— Какво казахте, милейди?

Момичето сияеше усмихнато и бе като розовобузо въплъщение на доброто настроение.

— Казах: каква досада — повтори Пипа. — Всичко е толкова досадно! И Лондон, и грозните рокли, и да правиш това, което се прави, и да се стараеш да не изглеждаш прекалено интелигентна и… и тези ужасни градини!

Гладкото чело на Нели се набръчка.

— Ужасни? Ама те са спретнати като картинки, тъй де. Вижте как са в редички цветята. И как са подредени дърветата.

— Да — съгласи се Пипа, като се намръщи. — Наистина са подредени, нали? Чудя се какво ли би казала майката природа за тая спретната градинка? Бряст отляво и бряст отдясно. Нито на сантиметър отклонение. Люляков храст от тази страна на пътеката и люляков храст от онази страна. О, как само ми липсва чудесният ми Дауънхил!

— Искате да кажете, защото там си е диво? — несигурно попита Нели.

— Защото е точно такова, каквото трябва да бъде. Земята е възможно най-красива, но ако са я разкрасявали допълнително, са работили ръка за ръка с природата. За наслада на окото е нужно просто да гледаш самата природа, Нели. В природата цветята не растат на глупави редици като войници.

Без да помисли за финия индийски муселин на отегчителната си бледорозова рокля, тя коленичи и зарови ръце в пръстта.

— Тук просто няма къде да отида. Никой не се нуждае от мен.

— Аха — мъдро се обади Нели. — Вече разбирам, милейди. Липсват ви вашите гори. Това е, нали? Искате да си имате местенце, където никой да не може да ви открие, както в Дауънхил. А и толкова обичахте да помагате на мъничетата в селото. Струва ми се, че надали хората ще сметнат за подобаващо херцогинята да прекарва времето си, като дава уроци на селските дечица.

Благодарна, че бонето отчасти прикрива лицето й, Пипа затвори очи и се опита да пропъди тъгата. Тя ще стане нейна светлост херцогиня Франчът. Това ще се превърне в заниманието на живота й… каквото и да означава. Но определено няма да означава да мечтае за мъж с искрящи тъмни очи, който с чара си, изглежда, си бе пробил път през недисциплинирания й разум към душата.

След дълго мълчание Нели рече:

— Наистина мразя да ви виждам така нещастна. Като че ли от снощи насам не сте на себе си. Сигурно сте объркана от мисли за онзи чудесен господин Кейлъм Инес.

— Нищо подобно! — Пипа стисна в юмрука си шепа пръст. — Имам да мисля за по-важни неща от някаква случайна среща с мъж, с когото надали някога пак ще се видя.

Въобще не трябваше да го споменава.

— Да — колебливо каза Нели. — Просто си помислих…

— Може би трябва да мислиш по-малко. При жените мисленето не се смята за желана добродетел. Ще е добре да запомниш това. Защо… — Пипа млъкна и наведе глава. — Прости ми, че избухнах, Нели. Май днес просто не се чувствам много добре.

— Трябва да се справяте с прекалено много неща — рече Нели. — Човек се нуждае от близки хора около себе си, когато ще се жени. А вие сте все сред непознати. Вдовицата е… Е, не се и съмнявам, че има добро сърце, но не е същото като да си имаш своя майчица, дето да ти обяснява какъв е светът.

Точно така си беше, но Пипа не смееше да допусне каквото и да е самосъжаление. Ако се предаде на паниката, която усещаше да се спотайва тъкмо на ръба на самообладанието й, ще е направо загубена.

— Тази рокля съвсем ще я съсипете, милейди — веселието бе напуснало гласа на Нели и Пипа съжали за поведението си.

— Права си — жизнерадостно рече тя и пъргаво се изправи на крака. — Благодаря ти, че ме накара да се почувствам по-добре. Сега ще е най-добре да си измия ръцете и да видя дали ще успея да скрия пораженията по роклята. Ела, Нели. Не си ли виждала някоя престилка из тази досадна къща?

— Престилки има, колкото щете — отвърна Нели. — Но всичките са на прислужниците.

Пипа погледна към къщата и сбърчи нослето си.

— Финч идва насам. — Тя отмести поглед от приближаващия иконом към полите на роклята си и притеснено забеляза две кални петна точно там, където коленете й бяха допирали земята. — О, всичко е такава досада — измърмори тя.

Финч пристигна при тях с тържествена походка и й поднесе с поклон една-единствена визитка върху сребърен поднос.

— Благодаря, Финч — рече Пипа и трепна, когато пръстта от ръцете й изцапа визитката и напраши блестящия поднос.

А отгоре на това прегъна и ъгълчето на визитната картичка.

Боже милостиви! В този момент, докато тя си стоеше в градините на Франчът Хаус с изцапани ръце и рокля, господин Кейлъм Инес, с адрес на Хановър Скуеър, стоеше вътре в къщата и очакваше отговора й.

— Милейди? — попита Финч с кънтящия си баритон.

Той е тук!

Херцогът у дома ли е? Не знаеше. Не знаеше почти нищо за него. Единствено вчера — точно по обяд — го бе срещнала на стълбището да се връща от среднощен гуляй. Като я видя, той само й подхвърли едно небрежно „добър ден“.

— Милейди? — повтори Финч.

Ами ако херцогът си е вкъщи и случайно влезе в преддверието и види господин Инес?

Ами ако херцогът се върне, докато господин Инес още стои в преддверието?

— О, каква досада — рече Пипа.

— Милейди? — отново попита Финч.

— Да — рече тя, напълно объркана. Херцогът бе така ядосан на господин Инес, задето танцува с нея, че бе готов да го извика на дуел!

Финч вече се бе обърнал и се отдалечаваше към къщата.

— Това е ужасно — рече Пипа и се заоглежда като обезумяла. — Истинско бедствие! Разруха. Катастрофа. Катаклизъм.

Финч, който вече се намираше доста далеч, почти до къщата, дори и не трепна.

— Ох, каква досада, ужас, ужас! — Пипа се завъртя, после отново се завъртя. Стоеше си там, кършеше ръце и се взираше безпомощно към терасата.

— Какво има? — попита Нели. — Кое е бедствие… и всичките ония ужасни работи?

— Ами… — Не, трябва да запази спокойствие. Трезвият разсъдък винаги се смяташе за една от най-ценните й черти. Бог й е свидетел, тя наистина не притежаваше нито едно от другите качества, необходими на една млада дама, за да постигне успех в обществото, освен глупавата зестра, която я бе довела до това окаяно положение. — Трябва да се върна в къщата веднага. Ела с мен, Нели. Каквото и да стане, дръж се спокойно.

— Да…

— Не показвай никакви признаци на вълнение — краката на Пипа летяха по пътеката. — Най-добре ще е да се престориш на малко отегчена, все едно, каквото и да се случва, то е възможно най-обичайното нещо. Разбираш ли?

— Не.

Бяха стигнали до стълбището към терасата и Пипа тревожно погледна Нели, преди да се втурне нагоре, да прекоси терасата и да влезе сред тучната зеленина на оранжерията, която бе любимото й местенце в къщата.

— Просто ще трябва да кажа на Финч да го отпрати — рече тя. — И то веднага. Преди да се е случило непоправимото.

Пипа бе стигнала почти до края на едната от пътеките, обградена от двете страни с палми, когато чу дълбок мъжки глас:

— Няма нужда да ми показвате пътя. Оттук мога и сам да се ориентирам.

Пипа рязко спря, за да потърси път за бягство, а Нели се блъсна в гърба й.

Той се появи на вратата, слезе с една крачка двете стъпала към оранжерията и видя Пипа.

На дневна светлина, с лице, върху което танцуваха сенките на растенията, той изглеждаше дори още по-привлекателен, отколкото го помнеше.

В този опасен момент абсолютно най-доброто решение бе да се престори, че дори не си го спомня.

— Добро утро, лейди Филипа — каза той.

Сърцето й спря.

— Искрено се надявам, че не идвам прекалено рано.

Сърцето й беше спряло да бие. Скулите му бяха малко къси. Не бе забелязала това или пък, ако го е забелязала, е имало още толкова много други неща за запомняне, че го е забравила. Да, той наистина притежаваше най-невероятните скули. А и, като че ли не бе успяла да запомни устата му така добре, както заслужаваше. Ако за устата на един мъж можеше да се каже, че е красива, то този мъж със сигурност щеше да е Кейлъм Инес. С ясно очертани краища, устните му се извиваха просто… просто… ами просто се извиваха.

А очите му бяха почти черни, с извити мигли… Черни и проницателни и… питащи.

Пипа си спомни за плана си и леко се извърна настрани.

— Това е пътят към градините, сър. Вероятно сте се запътил в грешната посока? Или може би сте сгрешил къщата?

Оох, че глупаво прозвуча! Господин Инес леко наклони глава.

— Не мисля.

— Аз пък съм сигурна, че не е сгрешил — внезапно обяви Нели. — Явно не виждате добре, милейди. Казах ви навън да не се взирате в слънцето. Повредило ви е очите. Та това е господин Кейлъм Инес! Бих го познала навсякъде.

Пипа стисна ръце пред гърдите си и се постара да не се сгърчи от унижение.

— Само го погледнете — нареди Нели. — Толкоз висок и с ей такива широки рамене. И няма нужда от подплънки, милейди. Точно какъвто ми го описахте.

— Нели, не мисля…

— Знам, милейди. И се старая, колкото мога, да правя, както ми наредихте, та и аз да спра да мисля. Ама е трудничко. В косата му има червени отблясъци. А краката му…

— Нели!

Прислужницата набързо направи реверанс и рече:

— Да, милейди — след което се оттегли на няколко метра.

Пипа се обърна отново към господин Инес.

— Простете — каза тя. — Както спомена Нели, слънцето… О, каква бъркотия! Разбира се, че ви познах! Разбрах кой сте още в мига, в който се появихте… Даже, преди да се появите, Финч ми донесе визитната ви картичка, така че знаех за пристигането ви.

— Моля ви — каза той изключително тихо. — Не се разстройвайте. Дойдох без предупреждение.

— Това не е извинение за лъжите и преструвките ми — каза му тя. — Баща ми винаги е държал на честността, и аз много го харесвах за това. Честността нарежда нещата по най-добрия начин. Честността помага на човек да живее в мир със себе си.

— Несъмнено — съгласи се господин Инес.

— Просто ме слисахте, защото снощи херцогът бе много ядосан от вас… от нас. Когато Финч донесе визитката ви, веднага се уплаших да не би негова светлост да ви види и да поднови опитите си да ви извика на дуел.

Ето на, каза си всичко, както си бе, и… и от това въобще не се почувства по-малко уплашена.

Лицето на господин Инес бе застинало в напълно сериозно изражение. Пипа реши, че го харесва сериозен също толкова, колкото и засмян.

Той се приближи към нея и подпря единия си ботуш на ниския каменен перваз, зад който се намираха лехите. Като се наведе напред — много близо до Пипа, — той подпря лакът на бедрото си.

Бедрата на господин Инес изглеждаха невероятно силни, с дълги твърди мускули, които леко помръдваха отгоре… и отдолу. Високите му кожени ботуши прилягаха плътно към също толкова силни на вид прасци.

Пипа отмести очи от подпряния на перваза крак на господин Инес и погледна към пода.

— Лейди Филипа — рече той, — какво ви каза снощи херцог Франчът?

— Нищо.

— Аз не съм гневлив човек, милейди. И също като вас предпочитам честността винаги, когато имам избор. Кажете ми, как се държа херцогът към вас в гнева си?

Тя не знаеше как да му отговори.

Леко докосване по бузата й — пръстите му, които нежно се плъзнаха до брадичката й, — накара Пипа сепнато да си поеме дъх. И все пак не можа да го погледне в очите.

— Искам да знам дали с вас се отнасят сурово.

Тя поклати глава.

— Не. С мен въобще не се отнасят. — Уф, защо все изтърсваше пред този мъж първото нещо, което й мине през ума?

Едно целенасочено дръпване на връзките на бонето й я сепна и я накара да вдигне поглед.

— Господин Инес?

— Лейди Филипа? — Връзките бяха развързани и той смъкна бонето. — Тук вътре слънцето не е толкова силно. А вие имате най-прекрасните коси. Много лошо е да ги криете.

Пипа се изчерви и се огледа за Нели — тъкмо навреме, за да види как момичето се измъква от оранжерията и излиза на терасата.

— Значи сте ме описала на прислужницата си.

Руменината пареше по страните й.

— Да, описах ви. Казах й също, че танцувахме валс.

— Поласкан съм. При толкова много мъже, с които сигурно сте танцувала, едва ли ви е лесно да запомните всеки един.

— Танцувах само с вас, и вие го знаете. Ето, сега вие сте неискрен.

— Може би. Въпреки това, поласкан съм. Дойдох, за да се уверя, че сте в безопасност.

Пипа го погледна намръщено.

— Защо пък да не съм в безопасност?

— Самата вие казахте, че херцогът е бил разгневен. Страхувах се, че може да ви нагруби.

— Той въобще не говори с мен — прибързано отвърна Пипа. — Искам да кажа… Ако трябва да съм честна, господин Инес, двамата с херцога почти не се познаваме. Всъщност въобще не се познаваме. Били сме сгодени още когато съм се родила. Освен няколкото случая в детството ми, когато сме присъствали заедно на някои събирания, не се бяхме виждали допреди четири седмици.

Той все още стоеше изключително близо. Очите му се променяха заедно със светлината. Понякога бяха черни, но понякога блестяха почти тъмнозелени.

— Херцогът е много щастлив човек — най-сетне рече той. — Когато ви е видял преди четири седмици, сигурно се е чудил на късмета си.

— Вие сте безсрамен ласкател — каза Пипа, но леко се усмихна.

— Говоря истината — погледът му се премести върху устните й. — Във вас има някаква сладост. Мисля, че веднъж вкусена, тази сладост ще привърже мъжа към вас с нуждата да я опитва отново, и отново.

Пипа бе съвсем неопитна в изкуството на кокетниченето. Не знаеше абсолютно нищо за безгрижния женствен начин да се дърдорят глупости в моменти, когато мъжете започват да редят комплименти, които едва ли са искрени. Но добре съзнаваше, че в този момент това въобще не трябваше да се случва.

— Бих желал да съм ваш приятел, милейди — каза той, а гласът му бе трепетно, нежно дълбок. — Не се страхувайте от мен. Никога не бих ви навредил.

— Да. — Тя се чувстваше някак замаяна и предположи, че това е от влажния въздух в оранжерията. — Знам, че не бихте ми навредили. Но ще е най-добре да не говорите такива неща.

— Казахте ми, че херцогът не говори с вас. Защо?

Пипа с мъка си поемаше дъх.

— Не зная.

— Не ви ли е казвал колко сте красива?

— Не. Но аз не съм красива. Приятна на вид може би, но нищо повече.

— Красива сте. — Той се наведе още по-близо до нея. — Във вас няма никакъв фалш. Никакво притворство. Можете ли да си представите колко опияняваща би се сторила жена като вас на един мъж?

— Аз… Не. — Знаеше, че сега трябва да се отдръпне.

— Нима херцогът не ви говори нежно дори когато ви целува?

Пипа сбърчи нослето си.

— Той не ме е целувал, сър.

Още по-близо. Красивите му устни се приближиха още повече, а очите му бяха с цвета на нощ над дълбоки води.

— Дори не се е опитвал?

Не й се искаше да мисли за това.

— Не. Да, но… Не беше точно… целувка.

— Не сте искала да ви целуне?

— Не. — Ох, трептенето в стомаха й бе много странно, а като че ли и краката й трепереха.

Устните на господин Кейлъм Инес докоснаха нейните толкова леко, че когато очите й се затвориха, тя дори не бе сигурна дали въобще са се докоснали.

— Господин…

— Кейлъм — каза той до устните й, като й попречи да каже каквото искаше. — Наистина много ми се иска да ви целуна, милейди. Може ли?

Пипа стисна очи и поднесе лице към неговото.

Той бе говорил за сладост. А дали знаеше колко сладък вкус има устата му? Дали знаеше, че докато устните му се движат внимателно по нейните, кожата на Пипа изтръпва? Връхчето на езика му се плъзна по мекото, изключително нежно, местенце, където устните й се разделяха.

Колко сладко. Колко нежно. Как само й се искаше да остане тук, ето така, с неговите устни върху своите — завинаги!

Дъхът им се сля в едно.

Пипа вдъхна неговото дихание и почувства как и той вдишва въздух, който е бил в нея.

Ръката му се притисна към кръста й, плъзна се около тялото й и я притегли към неговото, докато ханшът й се допря до мястото, където бедрата му се съединяваха. Пипа никога не беше прегръщана от мъж, определено никога не бе виждала разсъблечен мъж, но от усещането при допира с Кейлъм Инес си помисли, че това, като че ли е доста приятно?

— Прекрасно е — промълви той до ъгълчето на устата й. — Така прекрасно! Бих искал да те прегърна наистина да те прегърна.

— Та ти си ме прегърнал — Пипа погледна в очите му и сега в тях видя чисто черен цвят. Сърцето й подскочи, както и стомахът й. Но най-странните усещания бяха някъде дълбоко в нея и тя разбра, че единствено Кейлъм Инес би могъл да бъде и да направи онова, което изискваха тези усещания, каквото и да бе то. Тя жадно последва лицето му със своето, докато успя отново да подложи устни под неговите.

— Моля те, целуни ме отново — прошепна тя.

— С радост.

Този път целувката бе различна. Устните му първо бяха нежно гъделичкащи, после се притиснаха към нейните по-силно, по-настойчиво.

Той потърка гърба й, повдигна косите й, за да погали врата, а след това ръцете му се плъзнаха и спряха под мишниците й.

Пипа спря да диша. Палците му се бяха допрели отстрани на гърдите й. Той бавно погали меката плът, която още никой мъж не бе докосвал. Тя плъзна своите ръце нагоре по раменете му и около врата му и пожела това да продължава още, и още.

Оглушителен трясък накара Пипа да окаменее от слисване.

С глас, който се стовари като удар по гърба й, херцог Франчът изрева:

— За Бога! Това вече надминава всичко! В собствената ми къща! Пусни я, грубиян такъв, и се обърни към мен!

Кейлъм Инес моментално се опита да я пусне.

Но Пипа се вкопчи в него. Хвана се здраво за врата му, отметна глава назад и като завъртя очи, се отпусна към земята с цялата си, общо взето, незначителна тежест. Резултатът бе точно какъвто бе планирала. Господин Инес я сграбчи и я вдигна на ръце.

— Мътните го взели! — запелтечи яростно херцогът. — Да позори годеницата ми в собствената ми оранжерия! Снощи те спасиха, страхливецо. Сега вече ще те науча. Но не и преди да ми обясниш какво се надяваш да постигнеш, като преследваш годеницата ми!

Пипа започна да стене и да въздиша. После бавно фокусира поглед върху лицето на Кейлъм и ахна:

— О, благодаря ви, сър! Не знам какво ми стана. Не ми се случва често да припадам, уверявам ви.

— Да припадате? — изсъска херцогът. — Не се и съмнявам, че този негодник ви е изплашил до смърт. Промъкнал се е към вас, нали? Но как е успял да нахлуе в къщата, това се питам? И къде е баба? И глупавата ви прислужница?

— Тук съм, ваша светлост — обади се Нели някъде иззад Пипа. — Милейди припадна като труп. Тъкмо влизахме тук, за да се скрием от слънцето, и тя припадна. Този господин току-що успя да я прихване. Не беше ли голям късмет, че беше тук, когато…

— Стига с тези глупости — прекъсна я херцогът. Все още облечен в дрехите, които бе носил на бала в Чандъс Хаус предната вечер, той безцеремонно издърпа Пипа от ръцете на господин Инес и закрачи с нея към салона до оранжерията. — Ще съм ви много благодарен, ако не казвате нищо повече, милейди — заяви той, като я бутна в едно розово канапе.

— Не ви съветвам да се отнасяте грубо с нея, Франчът.

Думите на господин Инес отекнаха в сводестата стая. Ужасни думи, които вещаеха лоши последствия. Пипа наблюдаваше лицето на херцога, което бавно се стягаше. Сините му очи срещнаха нейните и тя видя ледената им студенина. Видя също, че макар да гледаше в нея, той не я виждаше.

— Моля? — рече той, като се обърна към господин Инес. — Май не чух добре. Не е възможно да си ми казал как да се отнасям към собствената ми годеница!

— Ако предупреждението да сте нежен с нея спада към съветите как да се отнасяте, тогава да, ваша светлост. Да, казах ви как да се отнасяте към една благородна дама.

— Безочлива свиня! — изрева херцогът. — Назови секундантите си.

— Етиен! — Лейди Жюстен забързано влезе в стаята, а накуцването й бе по-силно от обикновено. — Етиен, ето къде си бил! Чакам те вече цялата сутрин.

Пипа удивено се втренчи в бъдещата си зълва. Никога досега, през четирите седмици, откак се бяха запознали, тази дама не бе проявявала дори и най-малък признак на вълнение или тревога, за каквото и да е. От първата им среща Пипа бе решила, че Жюстен е най-затворената в себе си и вероятно най-нещастната жена, която някога е срещала.

Обърканото изражение на херцога подсказваше, че и той е не по-малко изненадан от Пипа от вълнението на сестра си.

— Да не си болна? — попита той и гласът му прозвуча така, сякаш бе възможно наистина да е загрижен.

— Аз… ни най-малко.

— Изглеждаш превъзбудена, Жюстен. — Херцогът, чиито импозантни вечерни дрехи вече носеха белезите на многото часове, прекарани в тях, сега хвърли един яростен поглед към господин Инес и едва тогава се приближи към сестра си, за да я огледа по-внимателно. — Не изглеждаш на себе си. Лицето ти е зачервено. Да не би да имаш треска?

Жюстен притисна тънките си ръце към бузите си.

— Добре съм, благодаря — рече тя и този път гласът й леко потрепна. — Има някои важни въпроси, които мисля, че трябва да обсъдим.

— Сега ли? — Гласът на херцога прозвуча невярващо. — Не виждаш ли, че тук се случва нещо важно?

— Да, разбира се — съгласи се Жюстен. Макар че куцаше, тя с достойнство отиде до канапето, на което седеше Пипа, и се разположи до нея. — Представи ми нашия гост, ако обичаш.

Молбата й бе последвана от мълчание.

Тъмната коса на Жюстен бе гъста и въпреки всички опити, да бъде обуздана в прическа, няколко къдрици винаги се измъкваха на свобода около лицето. Вече всички се бяха примирили, че на тридесет и четири години, тя вече е обречена да си остане стара мома, но Пипа просто не можеше да погледне удивителното лице на Жюстен и високата й стройна фигура, без да си помисли, че непременно съществуваха мнозина мъже, които биха се гордели да я имат за съпруга.

В този момент лейди Жюстен Гървин изглеждаше истински разцъфнала и… Пипа внезапно разбра, че тази уравновесена, неизменно спокойна и изискана, жена в момента е направо вбесена.

— Да го представя? — Херцогът се огледа около себе си, сякаш търсеше обяснение за ненормалното поведение на сестра си.

— Струва ми се, че е редно гостите да бъдат представяни, Етиен. — Жюстен изправи рамене и погледът на Пипа бе привлечен от удивително откритие. В косите й се бяха заплели няколко зелени листа. Пипа бързо погледна към краката на Жюстен — пантофките й бяха влажни.

Значи трябва да е била в оранжерията, когато… Пипа почувства как се изчервява. Жюстен много вероятно е била скрита между растенията и е видяла как господин Инес я целува.

После е влязла през другата врата, за да успее да пристигне навреме и да прекъсне неизбежното гневно избухване на херцога? Колко странно!

— Това е господин Кейлъм Инес — чу се да казва Пипа. — Господин Инес, това е бъдещата ми зълва, лейди Жюстен Гървин.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, господин Инес — каза лейди Жюстен със силен глас, нещо съвсем непривично за нея. — Желаете ли освежително питие?

Откъм херцога долетя някакъв сподавен звук.

Господин Инес, който до появяването на лейди Жюстен изглеждаше напълно невъзмутим и спокоен, сякаш седеше на масата за закуска и си четеше сутрешния вестник, сега просто се втренчи в лейди Жюстен онемял.

— Къде живеете, господин Инес? — попита Жюстен.

Пипа я гледаше неразбиращо.

Херцогът направо зяпна.

От един ъгъл долетя леко подсмърчане, което напомни на Пипа за присъствието на Нели.

— Домът ми… — господин Инес пристъпи към Жюстен и протегна ръка към нея. Когато тя му подаде ръката си без никакво колебание, той я пое и се загледа напрегнато в лицето й. — Засега съм отседнал на Хановър Скуеър, милейди. А съм отраснал в замъка Къркълди в Шотландия. Лорд Стоунхейвън, бащата на сегашния маркиз, ме прие в дома си, когато бях още невръстно момче, и стана мой настойник. Иначе съм подхвърлено дете, мадам.

Жюстен се усмихна — едно събитие, само по себе си така необичайно, че Пипа вдигна ръка и притисна гърлото си. Когато Жюстен се усмихваше, тъмните й очи засилваха и на бузите й се появяваха трапчинки.

— От начина, по който говорите за него, мога да отгатна, че дълбоко сте се възхищавал на вашия настойник, господин Инес — рече тя. — Оценявам вашата прямота относно произхода ви. Много мъже не биха говорили толкова искрено.

Жюстен харесваше Кейлъм Инес.

Пипа преглътна и се опита да подреди мислите си. Жюстен го харесваше заради това, че в този мъж инстинктивно бе доловила благородството му, а не в романтичния смисъл, в който той привличаше самата нея… Тя тайничко прехапа език. Нямаше никакво извинение за подобни мисли.

— Наранили сте крака си, милейди — каза господин Инес. Той все още държеше ръката на Жюстен, и то вече в двете си ръце. — Това от скоро ли е, или се е случило много отдавна?

Никой никога не споменаваше накуцването на Жюстен.

— Вижте какво! — гневно се намеси херцогът. — Бихте ли освободил от присъствието си сестра ми? И то веднага! Какво безочие, да задавате толкова лични въпроси на една дама! При това, неудобни въпроси. Елате с мен, за да приключим по нашия въпрос.

— Случи се в имението Франчът — рече лейди Жюстен така, сякаш брат й въобще не бе проговарял. — В замъка Франчът. Той се намира в Корнуол, на крайбрежието. Често ходехме с дойката ни на брега.

— Няма нужда да изравяш сега тази история — нареди херцогът.

Пипа го гледаше и почувства как я изпълва отвращение към този човек. Лицето му бе зачервено, очите — подпухнали. Беше виждала някои господа, познати на баща й, точно в този вид. Винаги, след като си тръгнеха, баща й говореше с голямо неодобрение за тях и споменаваше вредата от силните алкохолни напитки и от това, което той наричаше лекомислен начин на живот.

Като се опря на ръцете на господин Инес, лейди Жюстен се изправи.

— Кракът ми се заклещи между скалите. Тъкмо настъпваше приливът. Колкото повече се дърпах, за да се освободя, толкова по-здраво се заклещвах.

— Всичко това е минало — рече херцогът.

— Да — съгласи се лейди Жюстен. — Кракът ми бе счупен по онзи сложен начин, по който се чупят детските кости, затова и не зарасна добре. — Тя здраво разтърси ръцете на господин Инес, след което го пусна. — Но пък аз не се удавих, така че всичко е наред, нали виждате.

Господин Инес бе съвсем притихнал. Продължаваше съсредоточено да се взира в лейди Жюстен и Пипа изпита странното усещане, че и той я харесва.

— Много добре — рече херцогът. — Тъй като вие, дами, изглежда твърдо сте решили да превърнете една сериозна случка в нещо като учтив светски цирк, ще ми се наложи просто да довърша работата си тук. Назовете секундантите си, сър.

— Струва ми се, че вече се чувствам много по-добре — обади се Пипа. Припряно и не особено грациозно тя се изправи и се обърна към херцога: — Ваша светлост, тук сигурно има някакво недоразумение. Господин Инес е дошъл, защото е бил разтревожен от снощните събития. Не е ли така, господин Инес?

Погледът на Кейлъм се премести върху нея.

— Точно така.

Пипа застана до него и сложи ръка върху неговата. Разбра грешката си едва когато почувства как дори и само топлината му кара тялото й някак да изтръпва.

— Хм, господин Инес е много благоразумен човек. — Очите й срещнаха неговите и тя лекичко се олюля. Той улови ръката й.

— Вижте какво! — каза херцогът. — Не знам с какъв човек си мислите, че си имате работа, но аз повече няма да търпя това. Вие си играете с чувствата на жената, която ще стане моя херцогиня, ето защо аз настоявам за удовлетворение.

— И ще го получите — рече Пипа, като безмълвно умоляваше господин Инес да й съдейства. — Нали, господин Инес? Нали ще обясните как сте дошъл тук, за да…

— За да се извините — обяви лейди Жюстен, която също се бе изправила. — Господин Инес е дошъл да се извини, за каквато и да е обида, която неволно би могъл да е нанесъл, Етиен. Това не ти ли се струва разумен жест?

— Много разумен — съгласи се Пипа. Просто не можеше да спре да зяпа устата на господин Инес… и да си припомня какво бе усещането, когато тя се докосваше до нейната. — Лейди Жюстен е схванала същината на цялата случка. Господин Инес дойде, за да ви помоли да му простите и да забравите стореното, ваша светлост.

— Да му се не надяваш! — измърмори херцогът. — Но при дадените обстоятелства, склонен съм да проявя известно великодушие. Просто се погрижете повече никога да не се мяркате пред очите ми, Инес.

Господин Кейлъм Инес нежно се откъсна от Пипа и премина по мекия розов копринен килим, за да застане пред херцога.

— Аз пък смятам — каза той, — да ви се мярна пред очите, но още само веднъж, сър. Веднъж. Смятам, че на зазоряване ще е най-удобното време. Утре. Поради липса на друг, виконт Хънсингор ще бъде с мен като мой единствен приятел. И тъй като е редно аз да избирам оръжието, ще използваме пистолети.