Омагьосана

2

— С радост бих ви придружила до трапезарията — каза лейди Хорвил, облягайки се върху ръката на Кейлъм и поглеждайки го изпод начернените си мигли. — Наистина, като че ли съм ужасно гладна.

Кейлъм смяташе да погледне през рамо назад, но се отказа и отвърна на ослепителната усмивка на дамата. С половин глас той каза:

— Колко мило, от ваша страна, че се притекохте на помощ.

Лейди Хорвил поведе Кейлъм встрани от продължаващата суматоха между Струан и Франчът.

— Той щеше да ви извика на дуел, знаете ли — тихо рече тя. — Етиен е ужасно твърдоглав и страстен. Страстен във всичко, което прави.

— Несъмнено — дори и да искаше, а той не искаше, Кейлъм просто нямаше как да не забележи необикновените размери на щедро разкритите гърди на дамата. Разлистени клончета от зелен сатен украсяваха лилавата й дантелена рокля, чийто корсаж беше изключително пристегнат. Получаваше се впечатление, сякаш човек гледа изобилие от желиран млечен крем, сервиран върху прекалено малка чинийка.

Стори му се непоносимо дълго времето, необходимо да преминат от балната зала в трапезарията. Там имаше няколко дълги маси, отрупани с деликатеси.

Кейлъм се спря.

— Наистина оценявам любезността ви, мадам, но просто не мога да ви отнема от вашите придружители. — Той се въздържа да добави, че не е човек, който се измъква тихомълком от проблемите.

— Хайде, де! — възкликна лейди Хорвил, като леко присви колене и яко тупна с ветрилото си Кейлъм по гърдите. — Нима ще ме използвате и изоставите, сър? Обиждате ме!

— Струва ми се, че вече е време да си вървя.

— Не! Не, забранявам ви! Не и преди да съм узнала абсолютно всичко за вас.

Не за първи път през тази вечер Кейлъм почувства как тръпки полазват по гърба му.

— Аз съм скучен човек, уверявам ви — каза й той.

Дамата отиде до най-близката маса и си избра малка паста, глазирана с розова захар.

— Не ми изглеждате скучен — рече тя и докосна захарта с връхчето на острия си език. После бавничко го завъртя в кръг около глазираната черешка в средата на пастата. — Може би аз съм ви скучна? О, Боже, да! Сигурно това е причината. Вие сте отегчен от компанията ми.

— Съвсем не. — Кейлъм бе изцяло погълнат от Франчът и лейди Филипа. Всичко останало определено го отегчаваше. Но сега той съзнаваше, че тази жена, по някаква неизвестна причина, иска нещо от него. — Да ви придружа ли обратно до балната зала?

— Как се казвате?

Това вече беше опасно — просто го усещаше.

— Кейлъм Инес — отвърна той. Може би опасността, която долавяше, произтичаше просто от това, че тази жена е много близка приятелка на същия мъж, който само преди минути се канеше да го извика на дуел.

— Вие познавате лейди Филипа, нали? — попита лейди Хорвил. Причината за нейния интерес към него започваше вече да му се изяснява.

— Сигурно и вие ще ме удостоите с името си, мадам?

Цялата малка паста изчезна в устата й и тя задъвка. После даде знак на минаващия наблизо лакей и взе чаша шампанско от сребърния поднос в ръцете му. И преди да вземе втора чаша за себе си, подаде първата на Кейлъм.

Без да отговори, тя се приближи до някаква врата, близо до високата мраморна камина и направи знак на Кейлъм да я последва. Макар и неохотно, той влезе след нея и се озова в пищно обзаведен салон.

— Аз съм лейди Хорвил — вратата бе затворена енергично зад гърба му. — Анабел. Можете да ме наричате Анабел.

— Защо?

Тя отиде в средата на стаята и се обърна към него.

— Защото ви харесвам, разбира се — яркосините й очи се ококориха невинно. — А ми се струва, че и вие започвате да ме харесвате. Поне мъничко?

Кейлъм бе завладян от чувството, че неволно е станал зрител на театрално представление — най-вероятно фарс — и, че дамата го кара да играе роля по неин избор.

— Значи името ви е просто господин Кейлъм Инес?

— Да — без колебание отвърна той.

— Колко вълнуващо!

— Че съм просто господин Кейлъм Инес? Или, че въобще съм тук?

— Че очевидно сте близък познат на лейди Филипа, а пък аз въобще не ви познавам. — Тя отпи мъничко шампанско и го погледна през искрящата течност в чашата си. — Познавам всеки, който е някой. И въпреки това не познавам вас.

Колко важно бе за хора като Уокингъм и тази жена да се смятат за членове на един определен кръг от хора, наричащи себе си някой.

— Може би, милейди, просто аз не съм някой — предложи той, не без насмешка в гласа. — Това не обяснява ли ситуацията?

Тя се засмя и Кейлъм мигновено си спомни как бе звучал смехът на лейди Филипа. Сравнението бе като между евтин дудук и флейта.

— О, господин Инес — рече лейди Хорвил и наклони глава така, че русите й букли да погалят бялото й заоблено рамо. — Вие се шегувате с мен. Кога за първи път срещнахте лейди Филипа?

— Тази вечер — незабавно отвърна той.

— Хайде, хайде. — Тя се разходи из стаята, без да спира да го наблюдава, и най-накрая се спря в префинена поза до нисък мек диван. — Плати ли ви да я поканите на танц?

Кейлъм бе прекалено шокиран, за да отговори. Бавно остави чашата си на малката махагонова масичка.

— Аха! Виждам, че най-сетне успях да привлека вниманието ви. Този номер няма да успее, знаете ли. Не и без да вникнете дълбоко в природата на този мъж, а, уверявам ви, Етиен не дава и пет пари за своята глупава малка годеница, както и да го погледнете.

Кейлъм отвори уста и поклати глава.

— Тя може и да си въобразява, че е постигнала някаква победа, като привлече вниманието му тази вечер. Но не може да открадне чувствата му към мен. Двамата с Етиен се познаваме много отдавна. Този противен годеж не е негово дело, а лейди Филипа ще стори добре, ако не започва още отсега да нарича себе си херцогиня. Етиен и аз, ние сме… Двамата сме като виртуозен музикант и перфектно настроен инструмент. Ние си принадлежим.

— Разбирам — рече Кейлъм, почувствал, че ревността на тази жена може да се окаже полезно оръжие срещу Франчът, ако някога му потрябва оръжие. — А може ли да попитам кой от вас е, ъ-ъ, виртуозният музикант и кой перфектно настроеният инструмент?

Тя отметна глава и трите щраусови пера се залюляха около косата й.

— Колко ви плати?

— Горката лейди Филипа! Какви неприятни хора трябва да търпи сред познатите си.

— Колко? — настоя лейди Хорвил.

— Нищо.

— Кавалерство, от страна на платен ухажор? — Тя изсумтя презрително. — Възхитително! Той сигурно вече я е изпратил да се прибира на „Пал Мал“ с ужасната стара вдовстваща херцогиня. Така че, виждате ли, малката ви шарада не постигна абсолютно нищичко.

Челюстта на Кейлъм вече го болеше от продължителното стискане на зъби.

— Кажете ми, лейди Хорвил — каза той, — защо смятате, че лейди Филипа Чонси би ми платила, за да танцувам с нея?

— Казах ви. За да се опита да открадне вниманието на херцога от мен. Тя ревнува.

— Но защо да ревнува? Без значение колко много ви се ще да не е така, тя е негова годеница, доколкото знам. И ще се омъжи за него в края на лятото, нали? Сигурен съм, не мислите, че можете да сторите нещо, с което да промените това положение.

— Мисля, че лейди Филипа се страхува да не загуби онова, което винаги е очаквала да спечели от горкичкия Етиен. — В привидно простодушните й сини очи вече проблясваше лукавство. — Но вие знаете фактите. И сте замислил тазвечерното представление.

— Грешите — увери я той. — Не знаех нищо. И нищо не съм замислял. Непохватният господин, който разля шампанско върху вашия избухлив херцог, е мой приятел от детинство. Той е Струан, виконт Хънсингор, и ме покани да го придружа тази вечер. Никога досега не бях виждал лейди Филипа.

— Хънсингор — повтори лейди Хорвил. — Къде ли съм чувала това име?

— Чухте го, когато се представи.

— Не, не. — Тя нетърпеливо щракна с ветрилото си. — Какво ви накара да поканите на танц лейди Филипа?

Първият му импулс бе да защити лейди Филипа, но той веднага осъзна колко безсмислено е да изпитва подобни чувства.

— Поканих я на танц, защото ми се стори привлекателна и защото все още не бе заета от друг кавалер.

— Вие не сте англичанин — внезапно рече тя.

Кейлъм повдигна вежди. Не можеше да й каже, че въпреки едва доловимия си шотландски акцент, той си е чист англичанин, роден в Корнуол.

— Шотландец ли сте?

Той кимна.

— По-голямата част от живота си съм прекарал в замъка Къркълди. — Истината винаги опростява нещата. — Покойният маркиз Стоунхейвън беше мой настойник.

— Хънсингор! — възкликна тя. — Разбира се! Той е по-малкият брат на сегашния маркиз. По какъв начин сте свързан с тях?

— Колко много въпроси!

— Казах ви. Бях под опеката на покойния маркиз. По-късно станах… съветник на неговия син. — Поне това бе достатъчно близо до истината.

— Но сигурно има някаква кръвна връзка между вас? Може би чрез майка ви?

— Абсолютно никаква. Аз съм подхвърлено дете — докато изричаше тези думи, той я погледна право в очите, стъпил здраво на краката си. — Аз, милейди, съм никой. Съвсем никой. А сега, бихте ли ме извинила?

— Все пак притежавате осанката и поведението на много самоуверен мъж. А и се осмелихте да поканите на танц една благородна дама? — Тя зацъка с език, после седна на страничната облегалка на дивана. — Не, господин Инес. Има много неща; които не искате да разкриете. Ако ви кажа, че няма да повторя нищо от казаното тук пред херцога, това ще ви направи ли по-разговорлив?

— Съмнявам се.

— Направете ми това удоволствие, господин Инес. — Тя замълча за момент, а устните й останаха разтворени. Между извитите й вежди се образува малка бръчка. — Инес? Сигурна съм, че съм срещала някой Инес.

— Това е често срещано шотландско име.

Затвореното й ветрило бе насочено към него.

— Срещали сме се и друг път.

— Изглежда — рече Кейлъм с въздишка, — че или съм особено незабравим, или напълно безличен човек. Никога досега не сме се срещали.

— И продължавате да твърдите, че лейди Филипа не ви е наела, за да събуди ревността на херцога?

— Да, точно така.

— Но вие определено успяхте да го ядосате, нали? — Върху лявата й буза се появи малка трапчинка. — Как само мрази той някой да му противоречи!

Кейлъм почти изпита съжаление към Франчът. Горкичкият, очевидно търсеше утеха в злонамерени и алчни прегръдки.

— Никому не е приятно да го правят на глупак.

— Богат ли сте, господин Инес?

— Аз… — Покойният маркиз Стоунхейвън му беше оставил достатъчна издръжка в завещанието си, но това ни най-малко не влизаше в работата на тази жена. — Аз съм независим човек.

— Независим беден човек? Или независим богат човек? Второто е къде-къде по-примамливо от първото, не мислите ли?

— Несъмнено.

— Но вие не сте от втората разновидност?

— Трябва да ме извините, но си тръгвам.

— Не и ако не искате да разкъсам роклята си и да се разпищя.

Кейлъм замръзна на мястото си. Докато я гледаше, лейди Хорвил издърпа надолу деколтето си и си разголи гърдите.

— Мадам! — Той отстъпи назад, като подпря вратата, да не би някой случайно да я отвори.

— Виждам, че ви смаях. Винаги така се получава.

Тя хвана няколко от къдриците си и ги разпиля върху едната си гърда. Голямото й розово зърно се подаде между лъскавите коси. Лейди Хорвил хвана с два пръста стегнатата плът и облегна глава на канапето.

— Защо не дойдете при мен, господин Инес? Знам, че това ще ви хареса дори повече, отколкото на мен.

Той можеше просто да си излезе и така да поеме риска от последствията.

— О, притеснявате ли се? — каза тя, а гласът й звучеше леко дрезгаво. — Просто исках да се подсигуря, че вниманието ви ще остане изцяло ангажирано.

— И успяхте — рязко отвърна той.

— Добре. В такъв случай смятам, че трябва да си поговорим по-делово за нашето съвместно начинание.

— Нямаме абсолютно никакво съвместно начинание.

— О, напротив! — Сякаш с известно усилие тя се изправи и се приближи към Кейлъм. — Вие ми подсказахте великолепно разрешение на най-голямата дилема в живота ми.

— Предлагам ви да се погрижите за облеклото си, лейди Хорвил.

— Вие се погрижете за него — каза тя, приближи се плътно до него и съвсем безцеремонно облегна тяло върху неговото. — Вие сте много красив мъж, господин Инес.

Той се втренчи в лицето й, после и по-надолу.

— Да — прошепна тя. — Виждате нещо, което желаете, нали? И ще го имате, скъпи мой. Всичко. Когато му дойде времето.

Пръстите й запълзяха по бедрото му, докато стигнаха до твърдите очертания на мъжествеността му и се спряха там. Кейлъм изсумтя и хвана ръката й.

Тя изпищя и се притисна към него, като разтвори бедра, за да обхване единия му крак.

— Трябва да сме тихички — каза тя, като се кикотеше. — Иначе ще дойдат и ще ни открият. И тогава какво ще им кажете?

Той реши да зареже дръзката й ръка и да се погрижи за корсажа й. Когато пръстите му неволно се докоснаха до едното й набъбнало зърно, тя тихичко извика. Кейлъм стисна здраво устни и се опита да хване деколтето на роклята й.

— Как само ще си подхождаме — въздъхна лейди Хорвил. — О, да! Но първо трябва да сторите онова, което ще ви кажа.

Докато той изтегляше дантелите на мястото им, тя приклещи ръката му в деколтето си, притисна я и започна да стене.

Изминаха още няколко минути на еротично боричкане, преди дамата най-сетне да бъде що-годе прилично облечена.

— И така — рече тя и му се усмихна, докато се опитваше да пооправи косата си. — Вече знаете колко бързо и лесно мога да си осигуря съдействието ви.

Той не успя да се сдържи и попита:

— А за какво по-точно ви е необходимо съдействието ми?

— Сигурна съм, че вече сте отгатнал. Подсказахте ми чудесна идея. — Тя плъзна ръка между краката му и го стисна.

Кейлъм усети, че е станал по-твърд от всякога, но въпреки това успя нетрепващо да заяви:

— Не се и съмнявам, че ще ме осведомите за идеята си.

— Не се ли досетихте? — Тя се извърна от него и плесна с ръце. — Искам да направите това, което си мислех, че правите. Искам да се престорите, че ухажвате лейди Филипа Чонси, или Пипа, както тя, чудно защо, предпочита да я наричат.

Каретата трополеше по калдъръмените улици на Лондон и люшкаше пътниците си, разположени сред пищните тъмночервени кожени възглавнички. Бялата луна посребряваше фасадите на магазините и клубовете по улица Сейнт Джеймс. Въпреки напрежението, което стягаше стомаха й, Пипа отново не пропусна да погледне към прословутия еркерен прозорец при Уайтс, но не можа да види дали някой седи зад него.

— Трябваше и Жюстен да дойде с нас тази вечер — поривисто рече тя. — Мълчанието на вдовстващата херцогиня Франчът тягостно изпълваше каретата и Пипа вече едва го понасяше. — Та тя въобще не излиза!

Имаше предвид лейди Жюстен Гървин, сестрата на херцога, свенлива, но очарователна жена, която, изглежда, бе направо ужасена от Лондон.

Пипа пробва отново.

— Мисля, че Жюстен е прекрасна. Сигурна съм, че много ще й хареса да се облече официално като за бал. Със сигурност ще привлече вниманието поне на няколко много подходящи господа.

— Жюстен е на тридесет и четири — рече вдовицата с крехкия си глас. — Вече почти на тридесет и пет. Едва ли би могла да се омъжи. Тя намрази баловете още при представянето си в обществото, а сега дори и идеята, да присъства на бал, е направо смешна.

Пипа си пое дълбоко дъх и той сякаш опари гърлото й.

— Много съм й благодарна, че дойде в Лондон, за да ме поздрави. А не е трудно да отгатна, че не й е приятно да идва тук.

— Всички трябва да вършим и неприятни неща, когато дългът повелява — отвърна вдовицата.

Като например да се омъжиш за човек, когото не познаваш, но за когото си сигурна, че ще го намразиш, щом го опознаеш, помисли си Пипа.

Кой е Кейлъм Инес?

Тя притисна към гърдите си свитата си в юмрук ръка и с удивление разбра, че в очите й напират сълзи.

Защо ли, щом се замисли за един непознат, й се прииска да заплаче?

Та нали тя никога не плаче!

Защо той бе избрал да танцува с нея, когато би могъл да покани някоя красавица?

Каретата зави по модната улица „Пал Мал“ и под лунните лъчи се разкри бледото великолепие на белите сгради.

— Не мога да си представя какво си въобразяваше Етиен тази вечер, Филипа — каза вдовицата. От мига, в който бе отпратила херцога и набързо бе извела Пипа от Чандъс Хаус, тя нито веднъж не бе благоволила да я заговори до този момент.

— Позираше — рече тя с тънък глас. — Нареждаше. Изискваше. Всичко друго, освен да извика на дуел този човек! Внукът ми и аз ще трябва сериозно да си поговорим, когато се прибере у дома, когато и да се прибере.

А това може и да не е толкова късно, колкото й се искаше, нещастно си помисли Пипа.

— Този млад мъж — рече вдовицата. — Този, с когото танцува. Къде съм го виждала?

— Никъде — отвърна Пипа със съвсем отслабнал глас, а и вече се чувстваше ужасно нещастна. Още с първия поглед към Кейлъм Инес бе открила, че вече е неспособна да мисли за нещо или за някой друг. — Той просто ме покани да танцуваме, и аз приех.

— Хм. Трябва да призная, чудя се какво си въобразяваше и ти!

— Зная, не беше благоразумно, от моя страна, но просто не се замислих. А и това си беше един съвсем благоприличен танц, в края на… — гласът й замря. Валсът определено не спадаше към особено благоприличните танци. И слава Богу, искаше й се да изкрещи. Слава Богу, че имаше мъж, достатъчно самоуверен, че да я накара и тя да се почувства уверена в себе си. Слава Богу, че имаше мъж, способен да я накара да забрави, че е непохватна. Слава Богу, че имаше мъж, който изглеждаше силен и който излъчваше сила и в чиято осанка имаше някаква целеустременост, която нямаше нищо общо със самодоволното важничене.

— Етиен ще отговаря за поведението си — отбеляза вдовицата. — Заради честта на всички ни, той просто трябва да престане да се движи в компанията на тази… — Тя рязко млъкна.

Пипа не посмя да изкаже онова, което мислеше, а именно, че херцог Франчът и лейди Хорвил според нея си подхождаха чудесно и, че тя с радост би им дала благословията си. О, за Бога, да можеше само татко й просто да даде на този окаян Франчът достъп през земите на Чонси до пристанището. Нека му даде правото да го използва, без да изисква херцогът да плати за придобивката си, като се ожени за Пипа. Тя едва не откъсна връвта на чантичката си. Никога не бе виждала вдовицата херцогиня толкова разстроена. Ето, през четирите седмици, откак Пипа живееше в градската къща на семейство Франчът, вдовстващата херцогиня нито веднъж не бе изрекла и една по-остра думичка за своя внук — до този момент.

— Каква досада — измърмори Пипа и бе благодарна, когато видя, че възрастната дама не даде вид да е чула думите й.

Каретата изскърца и спря пред Франчът Хаус, а лакеите пъргаво скочиха от поста си, за да спуснат стъпалата, да отворят вратата и да помогнат на вдовицата и на Пипа да слязат.

Икономът ги въведе в къщата:

— Добър вечер, ваша светлост. Милейди. Толкова рано? Надявам се, не е изникнал някакъв проблем?

— Абсолютно никакъв — обяви вдовицата.

Вечерните им пантофки зашумоляха по черно-белите плочки в мраморния вестибюл.

— Е, добре — рече вдовицата, като издърпа един по един пръстите на ръкавиците си. — За една дама е най-добре да се примири с това, което й е писано.

— Да — тихо се съгласи Пипа, разбрала, без да й са нужни изрични обяснения, че това в случая се отнася до бъдещия й съпруг. — Татко вече ми загатна за това. Каква досада.

Херцогинята удостои Пипа с един от вглъбените си погледи, преди да каже:

— Да. Е, сега е най-добре да си легнеш. Човек може само да се надява, че тази невъзможна прислужница, която баща ти ти е осигурил, ще е имала благоразумието да те дочака будна.

— Много съм доволна от Нели — рече Пипа, без да я е грижа, че в думите й ясно личи загрижеността й за момичето. — Татко винаги обмисля сериозно въпросите, засягащи моето удобство.

— Както кажеш. Ще поговоря с Етиен да се осланя повече на здравия си разум. Тогава, сигурна съм, нещата ще потръгнат по-добре.

Но Пипа не бе толкова сигурна. Дори внезапно почувства дълбоко безпокойство.

— Това означава ли, че сватбата може да се състои по-рано от очакваното? — попита тя и затаи дъх.

— В никакъв случай! — Възмутеното ахване на жената прозвуча като експлозия в притихналата къща. — Та това ще е краят! Из цял Лондон ще тръгнат какви ли не слухове.

— Така ли?

— Всички ще си помислят, че вие… — Вдовицата прочисти гърло. — Все още има много въпроси, по които трябва да те инструктирам. Да, наистина… Много неща. Колко жалко, че си отраснала без майка. Явно се налага аз да се нагърбя с тези неприятни задължения. И ще го сторя, защото залогът сега е бъдещето на рода Франчът.

Преди Пипа да успее да попита дали това тъй злокобно изявление се отнася до нещо друго, освен до важността на нейната зестра, вдовицата леко докосна бузата й и тръгна нагоре по стъпалата. Пипа дискретно почака малко, после пъргаво изтича по стълбището и по коридора до спалнята си, която бе прекалено студена и прекалено елегантна, за да е по вкуса й.

Нели Бъмстед едва не подскочи от радост при завръщането на Пипа По-дребна от своята господарка, руса и с искрящи сиви очи, тя се стрелна откъм наблюдателния си пост до прозореца и издърпа сатенената чантичка на Пипа от китката й.

— Нямаше нужда да стоиш будна и да ме чакаш, Нели — рече Пипа.

— О, я стига, милейди — леко провлаченият северняшки акцент на Нели прозвуча някак топло и утешително познато за слуха на Пипа. — Ами аз по-скоро главата си отрязвам, отколкото да не ви чакам да се върнете от тоя бал. Вълнуващо беше, нали?

Пипа въздъхна.

— Всичко беше голяма досада — рече тя.

— О, я стига, милейди. Сигурно е било тъпкано със знатни особи. — Нели изникна пред Пипа и я погледна право в очите: — И с много прекрасни господа? Имаше ли хубави червени униформи със златни ширити и такива работи? Като дойдох при вас, си мислех, че ще има какви ли не чудесии за гледане, но…

— Баща ми винаги е бил тих човек — каза Пипа и си помисли, че прекалено зает би било по-точно определение. — Искам да кажа, откак почина майка ми. Когато е била жива, имението Дауънхил почти винаги е кънтяло от смях. Татко ми го е казвал.

— Да, знам — каза Нели, а в гласа й нищо не подсказваше, че се е примирила с положението. — И мама ми е разправяла как Дауънхил било най-оживеното имение в цял Йоркшир. Мислите ли, че по-честичко ще има увеселения на онова място за чудо и приказ… — Нели покри с ръка устата си и трепна засрамено. — Исках да кажа, в замъка на херцога? Просто се чудех, защото той почти не си стои вкъщи тук, в Лондон.

— Нямам представа какви са привичките на херцога в замъка Франчът — каза Пипа. Знаеше само едно: въобще не желаеше да научава. — Земите му са красиви, толкова красиви, колкото и нашите в Корнуел, а и много по-обширни, разбира се. Там сме съседи, предполагам. Когато мама беше още жива, всяко лято ходехме в Клаудсмур. След… Ами, оттогава рядко посещаваме Корнуол и никога не сме поддържали близки отношения със семейство Франчът.

— Колко странно, особено като се има предвид, че връзката между двете семейства съществуваше от векове.

— Значи познавате околностите там, милейди — предположи Нели.

— И то доста добре — съгласи се Пипа. — Винаги ми е било приятно да изследвам дивите хълмове около Клаудсмур. Но наистина ми се ще да можехме да се върнем в Дауънхил — добави тя, без да е имала намерение да казва подобно нещо.

— О, милейди — рече Нели, а в очите й се появи тревога. — Елате да седнете до огъня. Аз пък ще ви сваля пантофките и ще ви разтрия краката. Това винаги ви е харесвало.

Стаята бе обзаведена в розови тонове, което на Пипа горе-долу й харесваше. Не харесваше обаче високия балдахин на леглото, който я караше да се чувства така, сякаш лежи на дъното на кладенец, нито пък ужасно коравите столове и позлатените маси, които въобще не позволяваха на човек да се отпусне. Въпреки това тя послуша Нели и седна на един стол до огъня.

— Лейди Жюстен ви донесе подарък — рече Нели и кимна към една маса встрани от стола. — Каза да ви предам, че се надява да не я сметнете за прекалено самонадеяна, задето ви подарява нещо, което сама е направила.

— О! — Пипа взе в ръце мъничка кукла с розово лице от порцелан и черна коса, фризирана на букли.

— Не куклата, разбира се — рече Нели. — Не е правила куклата, а роклята й. Лейди Жюстен каза да ви обясня, че е видяла такъв модел в магазина на Акерман и сметнала, че ще изглеждате прекрасно в подобна рокля.

Нели поспря, за да си поеме дъх, и Пипа възкликна, удивена от фините детайли на перфектно изработената рокличка.

— Та това е новият цвят, който тъкмо излиза на мода, маково червено — рече тя за рокличката от индийски муселин. — И златните дантели са просто чудесни! Наистина такава рокля страшно би ми харесала.

А вдовстващата херцогиня сигурно направо ще припадне, дори и само при мисълта, че Пипа би могла да облече нещо толкова дръзко и модно.

— В нея ще сте като бонбон — каза Нели с разпалената преданост, която Пипа харесваше у нея. — С черните ви коси и с тази бяла кожа, ще сте красива като картинка в нея.

Пипа се усмихна свенливо и докосна тюрбана на куклата от червен и златист креп, после огледа мъничките перли, които сръчните пръсти на Жюстен бяха закрепили като обици.

— Лейди Жюстен е много находчива — каза тя и въздъхна. — И е толкова мила! Надявам се да станем приятелки.

— Вие имате златно сърце, милейди — рече Нели. — Няма жив човек, който да не се гордее да е ваш приятел.

Дали Кейлъм Инес би искал да бъде неин приятел? Пипа поклати глава и залюля куклата в прегръдките си.

Нели повдигна краката на господарката си върху ниско столче.

— Не се и съмнявам, че на бала сте си съсипала краката от танци — рече тя, докато сваляше бежовите сатенени пантофки, избрани от вдовицата в тон с бежовата рокля, която ни най-малко не бе по вкуса на Пипа. — Сигурно се радвате, че нейна светлост доведе онзи вятърничав учител по танци, та той поне да ви научи на стъпките и на такива работи.

— Да — разсеяно отвърна Пипа. — Не, че от това станах по-малко непохватна.

— О, я стига, милейди — възкликна Нели. — Ако от време на време се случва да съборите нещо, то е само защото се притеснявате, не от друго. Просто си знам, че сте се забавлявала на бала.

Пипа нямаше как да обясни на практичната, макар и романтична, Нели, че на бала се бе чувствала самотна и тъгуваше за дома.

— Всички дами в разкошни рокли ли бяха, милейди?

— Наистина разкошни — отвърна Пипа.

Нели дълбоко въздъхна и прокара ръка през гъстата си руса коса, която сякаш никога не искаше да се подчини на фибите и гребена.

— И господата ли бяха така красиви?

— Май прекалено много се интересуваш от господата — сгълча я ласкаво Пипа.

— Знам — усмихна се Нели и хубавичкото й лице засия. — Хубаво ми е да си мечтая. Докато човек мечтае, никога не е самотен или разочарован, така мисля аз. Ама на вас, то се знае, не ви трябват мечти, защото животът ви ще е като истинска приказка, милейди.

Как би могъл един едър, винаги сърдит мъж, който очевидно предпочита компанията на друга жена, да осигури на Пипа, ако не щастие като от приказките, то поне един сравнително приятен живот?

— Струва ми се, че мечтите са най-хубавото нещо — каза тя. — Мечтите са си само твои и когато мечтаеш, можеш донякъде да ги контролираш.

Нели, коленичила пред Пипа, за миг поспря да масажира стъпалата й.

— Значи и вие мечтаете? Говорите така, сякаш наистина знаете какво е.

— Мечтая — съгласи се Пипа и си спомни как голямата уверена ръка на Кейлъм Инес бе докосвала кръста й.

— Нали танцувахте всеки танц? Сигурна съм, че е така.

— Танцувах само веднъж — отвърна Пипа, преди да успее да се спре.

— Само веднъж? — Нели безцеремонно пусна крака на Пипа върху столчето. — Веднъж? Ами какво правихте през останалото време? Мислех си, че херцогът ще ви върти из балната зала през цялата нощ, само и само да се изфука с вас.

Пипа се усмихна и импулсивно се наведе, за да целуне бузата на Нели. Прислужницата остана толкова изненадана, че Пипа се почувства неловко заради постъпката си.

— Може би херцогът просто не се е чувствал добре — предположи Нели, като отново се зае да разтрива стъпалото на Пипа. — Хубаво ли е да танцувате с него?

— Не зная.

— Не знаете?!

— Така и не танцувах с него.

— Но нали казахте, че сте танцувала с него веднъж.

По страните на Пипа изби руменина.

— Казах, че танцувах веднъж. Но не казах, че съм танцувала с херцога.

Нели седна на петите си и огледа Пипа с неприкрито изумление.

— Танцувала сте с някой друг? — прошепна тя. — С друг мъж?

Пипа неловко махна с ръка.

— Нищо особено.

— Познавахте ли го вече?

— Не.

— Не? Танцувала сте с непознат? Кой беше той?

Парещото усещане в страните на Пипе се разля по цялото й тяло.

— Казах ти, не зная. А и не е важно. Повече никога няма да се срещнем — при тези думи тя почувства как сърцето й бавно безрадостно се сви.

— Но трябва да сте узнала поне името му — каза Нели, като изправи рамене. — Не, че това ми влиза в работата. Нито пък въобще трябва да питам.

— Кейлъм Инес — Пипа се втренчи в огъня. — Мисля, че е от Шотландия.

— От Шотландия? Господата от Шотландия имат прекрасни гласове, нали?

— Да, има прекрасен глас — съгласи се Пипа. — И му отива. Гласът му е топъл, нисък и сериозен. Но се смее така красиво!

Единственият мъж в живота й досега бе баща й, а той рядко се смееше.

— Какъв танц танцувахте?

— Валс.

Нели ахна и притисна с ръце бузите си.

— Я стига, милейди. Танцувала сте валс с мъж, когото не познавате? Милейди!

Пипа се намръщи. Наистина ли това бе толкова шокиращо?

— Да — рече тя. — Той е джентълмен и танцът беше възхитителен. Това обяснява нещата и толкоз.

— А вие бихте го сторили отново — със страхопочитание рече Нели. — Познавам по очите ви. Толкова бърз и волен ли е, колкото казват, валсът, де?

— Много е бърз и е невероятно волен.

— Но вие повече няма да видите този господин?

— Никога.

— Откъде сте толкоз сигурна?

— Сигурна съм — каза Пипа, припомнила си буреносното изражение на херцог Франчът. — Напълно сигурна съм.

— Кейлъм е прекрасно име.

— Прекрасно е.

— Представям си го висок, милейди.

— Много висок.

— И тъмнокос?

— Косата му е тъмночервена. Или може би много тъмнокафява, но и малко червена, когато я докосне светлината.

Нели въздъхна.

— Сега ще го сънувате.

— Да… Не! В никакъв случай!

— Разбира се, че не — побърза да се съгласи Нели. — Защо ли да сънувате някакъв непознат шотландец, когато един зашеметяващ англичанин ще ви направи своя херцогиня?

— Защо ли, наистина?

— Самата аз харесвам господа, дето не им трябват подплънки за раменете — обяви Нели.

Раменете на Кейлъм бяха широки и мускулести.

— Хм… Той беше облечен в тъмен вечерен фрак. Много семпъл, но с перфектна кройка и му прилягаше чудесно. Раменете му са толкова… — За миг тя се унесе. — Да, гърдите му също са хубави.

— Прекрасно — каза Нели. — Вече почти си го представям. Косата му къдрава ли е?

— Малко. Тъкмо колкото трябва. Когато се смее, под скулите му се показват трапчинки. Лицето му е слабо и много интелигентно.

— Прекрасно — въздъхна Нели. — А случайно забелязахте ли каква е устата му?

— О, да. Широка е. И изглежда много решителна. Долната устна е по-пълна от горната, а ъгълчетата й са извити нагоре съвсем мъничко, сякаш всеки момент ще се усмихне, дори и когато е напълно сериозен.

Сърцето на Пипа яростно туптеше. Пулсът отекваше в ушите й и тя го усещаше и под кожата си.

Нели разтриваше пръстите на левия крак на Пипа съсредоточено и равномерно.

— Сигурно не сте успяла да видите какви са краката на Кейлъм Инес.

— О, напротив. Мускулести. Представям си го как язди. Сигурна съм, че е умел ездач. Косата му ще се развява и той ще се смее срещу вятъра. — Тя затаи дъх и затвори очи. — Би ми харесало да яздя редом с него и да го гледам как се смее срещу вятъра.

— Но повече няма да го видите.

— В никакъв случай. Никога. Не мога, защото трябва да се омъжа за херцога. Голяма щастливка съм.

— Наистина. Той каза ли, за Кейлъм Инес говоря, каза ли нещо прекрасно?

Пипа дълбоко си пое дъх.

— Само, че съм танцувала като богиня и, че съм летяла като фея в нощта.

— О, милейди… — въздъхна Нели.

— Или нещо подобно.

— Прекрасно е — в гласа на Нели се долавяше истинско благоговение. — Но повече няма да го видите.

— О, не — как бе възможно за няколко минути да се почувства така неизразимо щастлива, а после да разбере, че тези минути никога няма да се повторят? — Той поиска да му обещая нещо.

— Какво да му обещаете?

— Стана така, защото го обвиних, че лъже — тя се усмихна. — Задето ме ласкае. После се извиних, но той каза, че извинението ми не било достатъчно.

— И е поискал нещо повече?

Пипа прехапа устни.

— Искаше да му обещая, че отново ще се срещнем.

Нели съвсем забрави за масажа.

— И обещахте ли?

— Не. В никакъв случай. — Не беше обещала, нали? — Поне не и наистина. Не… не, не точно.