Омагьосана

30

Чаршафите в леглото на Кейлъм се бяха превърнали в усукани въжета, които се впиваха в пламналото му тяло. Лекият ветрец откъм отворения прозорец, вместо да го охлади, само се нагорещяваше от парещата му кожа.

Сънят започна да го надвива. Първо го налегна неспокойна дрямка, после тъмнината го обгърна и най-сетне се затвори над кипящото му съзнание, за да го дари с покой.

До слуха му долетяха тихи шумове, шумове от непозната стая в древен замък.

Нежна ръка се докосна до глезена му.

Ръката го погали нагоре до коляното, после се плъзна под него и се върна през прасеца му обратно до глезена.

Дълбоко в себе си Кейлъм потръпна. Извъртя лице към прозорците и се опита да наложи на нервите си да го пощадят от това мъчение. Сладостно мъчение.

Пръстите отново се плъзнаха от глезена към коляното. И втора ръка започна същите нежни движения върху другия му крак.

Външните мускули по бедрата му се стегнаха при този допир, лек като милване с перце.

Стегнаха се и вътрешните мускули по бедрата му.

Той не спеше.

Много предпазливо Кейлъм се обърна само толкова, че да зърне фигурата в бяло до леглото му. Тя бе дошла при него.

Пипа бавно се изправи, и той видя как лунната светлина превърна стройното й крехко тяло в нежен и изящен силует в невероятно прозрачните й одежди.

Тя не знаеше, че той я гледа.

Не знаеше, защото тя го гледаше… гледаше една част от него. Жезълът му, вече изправен, подскочи под съсредоточения й поглед.

Тя го докосна — много леко — само с връхчето на единия си пръст и той стисна зъби, а по челото му избиха капчици пот.

Тогава той чу въздишката й — въздишка, която съвсем не беше нещастна.

Пръстът й се плъзна по цялата му дължина, от изопнатия връх, през обтегнатите вени до гъстите снопчета косми в основата.

После се придвижи обратно по същия път.

Кейлъм стаи дъха си и се помоли за издръжливост.

До слуха му достигна още една лека въздишка. Пипа го обхвана и го погали надолу, докато отново стигна до косъмчетата, но този път разшири изследванията си и по-нататък, като претегляше и разглеждаше всяко от мъжките му очертания, сякаш го запомняше за някаква бъдеща цел.

Той затвори очи, опита се и не успя да сдържи една гримаса, която изразяваше неподправената му екстатична възбуда, и с усилие на волята си наложи да не протегне ръце към нея.

Следващото усещане го накара широко да разтвори очи. Копринените коси на Пипа се разляха по корема му, плъзнаха се по бедрата, и тя пое ствола му между устните си и дълбоко в устата си.

Кейлъм простена на глас.

Такива неща не се случваха — освен в побърканото съзнание на мъжете, които умират от сексуална неудовлетвореност в първата си брачна нощ. Първата брачна нощ, когато им е отказано присъствието на невестите им.

Той сънуваше.

Хладните й ръце обгърнаха хълбоците му. Тя отдръпна устата си — и само след миг отново го пое във влажното вълшебство отвъд чародейните й устни.

Не беше сън.

— Пипа! — простена той. — За Бога, жено, какво се опитваш да ми направиш?

Той се изправи на лакти и тя вдигна глава. Лицето й бе скрито в сенките, но очите й проблясваха, отразили лунните лъчи.

— Ти си главата на семейството — каза тя, сякаш останала без дъх. — И мой дълг е да се погрижа нуждите ти да бъдат задоволени.

— Но откъде — едва се осмели да попита той, — откъде знаеш за тези неща? Нещата, които правиш? — Със сигурност имаше една-единствена възможност.

— Неприятно ли ти е? — Тревогата й би могла да го разсмее, но не и в този миг.

— Не можеш да си представиш колко ми е приятно!

— О, добре. Просто предполагах, че ще е така.

Той повече не можеше да се сдържи да не докосне косите й, да не погали лицето й, шията й — не можеше да не спусне ръка надолу, за да обхване гърдите й. Тя ахна и той леко се усмихна.

— Ти си такава загадка, милейди! Как така предполагаш?

— Имах щастието да разполагам с много свободно време в Дауънхил — каза тя. — И за късмет се натъкнах на едни книги. Тогава още не разбирах колко щастлива случайност е било това, но сега ми е съвсем ясно.

— Книги ли?

— В библиотеката на баща ми. Не бяха предназначени за мен, разбира се, но може би съдбата е повелила аз да ги видя, тъй като нямаше кой друг да ме просвети в тези неща.

— Наистина. — Ако тя продължава да го гали, той със сигурност ще се изложи.

— За жалост книгата с най-полезните рисунки беше на някакъв непознат език. Но пък илюстрациите бяха наистина много добри. Правя го правилно, нали?

— Съвсем правилно. — Той можеше лесно да се досети на какви текстове са се натъкнали невинните й очи.

— Добре. Ти си много красиво сложен. Но пък и вече бях стигнала до този извод от проучванията си върху теб. — Веднага след тези думи тя понечи отново да го поеме в устата си.

— Проучвания върху мен ли? — попита сподавено той.

Пипа не можеше да му отговори.

— Спри! — Само с едно плавно движение той седна, прихвана я под мишниците и я повдигна върху леглото. Като я положи на възглавниците до себе си, той се загледа в лицето й.

— Какво те накара да дойдеш при мен тази нощ?

— Все някой трябваше да ти помогне да преодолееш пристъпа си на нервно прималяване.

Той поклати глава в безмълвно изумление. Пристъп на нервно прималяване?

— Младоженците винаги получавали подобни пристъпи. Вероятно защото много се тревожат дали съпругите им ще имат необходимата сила на духа, за да приемат семето им достатъчно често, та да родят плод навреме и както трябва. Уверявам те, че аз съм по-силна, отколкото изглеждам. Ще приемам, и приемам семето ти. Ако се наложи, и цяла нощ съм готова да го поглъщам. Поне, предполагам, ще трябва просто да чакаме и да се молим.

Кейлъм се просна гърбом върху леглото и покри с ръце лицето си. Жезълът му болезнено пулсираше, стомахът му беше свит на топка. Бедрата му се бяха стегнали много. Мозъкът му се бореше да разгадае чудото, което представляваше тази жена, легнала очакващо до него.

Най-сетне той се осмели да се обърне отново към нея, да я притегли в прегръдките си и нежно да я целуне. С огромни усилия той сдържа страстта си, разпалена още повече от изкусителната й неподправена сладост.

Кейлъм погали косите й, нежно плъзна ръка по дългия й строен гръб, покрай извивката на кръста й и до стегнатата заобленост на ханша.

— Пипа — промълви той, — прости ми, че бях такъв глупак!

Тя обви с ръце лицето му и потрепери.

— Благословени сме, че сме били дадени един на друг. А аз съм безкрайно благодарна, че осведомеността ми по тези въпроси ще ни помогне наистина много.

Кейлъм се усмихна до врата й.

— Ти наистина си много добре осведомена относно някои неща, сладката ми. Но боя се, че за други си безнадеждно невежа. И тъй като те обичам до полуда, ще прекарам остатъка от тази нощ, както и утре, а може би и следващата нощ, и следващия ден, а и кой знае още колко много дни и нощи, като се грижа за обучението ти.

Обичам те, обичам те, обичам те.

— Обичам те! — каза тя.

— Знам. И ти благодаря.

Той съблече робата и нощницата й и тя не изпита никакъв срам. Обсипа я с ласките и докосванията, които й бе дарявал досега, както и с толкова много други — и тя изпита почти благоговение.

И тогава дойде ред на онова. То се оказа така вълшебно, както бе очаквала. Кейлъм дори успя да го използва, за да я накара да изпита онова изгарящо пулсиране, изплъзването от реалността, което бе създал преди с пръстите и с устните си.

Имаше да учи още толкова много!

— А сега — прошепна той, притиснал устни до шията й, — ще се погрижим за посяването на семето, любима моя.

Когато тя понечи да намери с устни жезъла му, той нежно я накара да се отпусне обратно на леглото и се надигна над нея.

— Не, сладката ми. Не така. А ето така.

Кейлъм се притисна към скритото местенце, което водеше навътре в тялото й. Притисна се, навлезе в нея и я разтегна.

— Аах — простена тя, не успяла да сдържи вика. Внезапно я бе връхлетяла вълна от шокиращи усещания, а и лека болка, сякаш нещо в нея се разкъса.

Кейлъм застина.

— Можеш ли да го понесеш, сладката ми?

— Не бих понесла да спре — отвърна тя.

Той отново се раздвижи — бавно навлизаше дълбоко в нея, после се оттегляше почти напълно само за да се върне, всеки път все по-твърд и по-настойчив.

Пипа изви гръб, изви гърдите си към гърдите на Кейлъм, силни и покрити с груби косъмчета, и заби пръсти в стоманените мускули на врата му.

И тогава усещанията се взривиха като разбиваща се вълна. Все по-силно и по-неудържимо, трепетът се разливаше по тялото й, през плътта й, със сила, която я отнесе някъде далеч, където се чувстваше напълно безтелесна и слята в едно с мъжа върху нея.

Кейлъм коленичи до Пипа на леглото и натопи мека ленена кърпа в топлата вода — дискретно оставена в съседната стая неизвестно кога през денонощието, което двамата бяха прекарали заедно в спалнята.

Много съдове с вода бяха донасяни и изнасяни. Както и изкусителни храни и напитки. Но все пак Пипа и Кейлъм така и не видяха кой върши всичко това.

— Отново се стъмва — сънено промълви Пипа.

Кейлъм бавно изми лицето и шията й и притисна кърпата между гърдите й.

— Не сме решили къде ще прекараме медения си месец — каза той и се усмихна, когато гърбът й се изви под ласките му. Той не целуна гърдите й. Това щеше да ги отведе само към едно, а Кейлъм искаше да си наложи да чака малко по-дълго този път. — Какво ще кажеш? — попита той и докосна устните й.

— Те обикновено траят по няколко месеца, нали? — попита тя и изтръгна кърпата от ръцете му, преди той да успее да се възпротиви.

— Определено — каза Кейлъм и ахна сепнато, когато охладената влажна кърпа се притисна към рамото му. — Да, наистина няколко месеца ми се струват доста приемлив срок за меден месец.

— О, добре. Винаги съм смятала, че меденият месец трябва да е много запомнящ се. Няколко месеца, прекарани насаме с теб в тази стая, определено ще са паметно преживяване, благодаря.

— Пипа, говоря ти сериозно.

— И аз. Ще ти трябва доста време, за да свикнеш с изискванията, които новият ти живот ще ти постави.

Той й позволи да седне в леглото, да изплакне кърпата и да се заеме нежно да мие неговото тяло.

— Ще бъда напълно способен да се справя с проблемите около управлението на това имение, мадам съпруго — заяви той. — Наистина никога не съм бил изцяло отговорен за нещо толкова огромно като това, което получих сега, но пък имам значителен опит.

— Не говорех за имението, ваша светлост. Моите изисквания са тези, които доста ще ви затруднят.

Когато Кейлъм се смееше, заедно с него се усмихваше и целият свят.

— Радвам се, че те забавлявам толкова много — каза тя. — Също така се радвам, че ще заемеш по право полагащото ти се място. Но признавам, че въобще не ме е грижа какъв живот ни е отредила съдбата, стига само да ни бъде позволено да го изживеем заедно.

Кейлъм продължи да се усмихва, като същевременно успя да обсипе с мънички закачливи целувки всяко местенце, което можеше да достигне, без да събори и двама им от леглото.

— Какво е това? — Тя остави кърпата настрана и повдигна квадратното парче износена кожа, окачено на кожено ремъче около врата му.

— Имам го още от дете. Нашата дойка в Къркълди казваше, че било талисман, който ще ме направи благочестив.

— Ха! — Пипа го обърна, за да го огледа по-внимателно. — Явно въобще не ти е подействало.

— Държите се непочтително спрямо съпруга си, мадам!

Тя се пресегна към лампата и я приближи, та да може да разгледа избледнялата рисунка върху кожата.

— Сигурно много пъти си сменял каишката.

— Момчетата стават мъже. Много пъти.

— Но талисманът е все същият още от детството ти?

— Да, нали ти казах.

— Кейлъм, мисля, че медальонът на Жюстен има същата рисунка. Прилича на птица с разперени криле.

Той застина.

— Не съм разглеждал медальона на Жюстен. — Като изхлузи коженото ремъче от врата си, той сложи талисмана в ръцете на Пипа. — Някога линиите са били позлатени, струва ми се. Но златото отдавна се е изтъркало.

Тя обърна кожената висулка и огледа фините шевове, които съединяваха задната и предната част. Кейлъм беше този, който взе малък нож от подноса с плодове и внимателно разпори талисмана на две части.

В дланта му падна малко бледо нещо, изсушено и бяло като пергамент. Когато Пипа го докосна, откри, че гънките му са съвсем меки.

— Какво е това? — попита тя, а когато погледна лицето му, видя, че е направо онемял от изненада.

— Това е булото! — възкликна той. — Бил съм роден в това. През цялото време съм носел на врата си доказателството кой съм.

Той я погледна в очите.

— Ще ти обясня, но то е дълга история. Засега нека просто го наречем дар от майка ми, който е трябвало да се погрижи един ден да се върна у дома.

Кейлъм улови ръката й и я притисна към гърдите си.

— Какво усещаш?

— Ударите на сърцето ти — прошепна тя.

Той допря чело до нейното.

— Чуваш ли го? Чуваш ли това, което чувам аз, Пипа?

Затворила очи, тя се заслуша.

— Да… — Дишането й се учести. — Да! Някакъв тих глас, като морето?

— Като морето. Гласът на майка ми.

Вплели ръце, те се заслушаха.

Аз ще те отнеса у дома!