Още един скандал

13

Тамзин изтръгна четката от ръката на Мадлин.

— Въобще не ставаш за фризьорка!

Колкото и неприятно да беше, Мадлин трябваше да си съгласи. В простата си рокля от тъмен муселин тя се чувстваше висока и неелегантна в сравнение с Тамзин. Роклята на момичето от бял сарсанет с къса туника от бледорозов креп беше с къси ръкави и нисък корсаж, който изваждаше на показ възхитителния й бюст. Единствено обърканата руса коса разваляше цялостното впечатление, а Мадлин не можеше да стори нищо по въпроса. Тя не можеше да подреди собствената си коса, камо ли правата руса грива на момичето.

— Изглежда косата ти просто не желае да ми сътрудничи. Може би трябва да пробвам с машата… — Мадлин хвърли смутен поглед към металните щипци, които стояха върху горещата печка.

— Не! Видях какво направи с новата ми копринена рокля. Не ти позволявам да ме доближаваш с маша. — Тамзин въздъхна дълбоко и посочи столчето пред огледалото на тоалетката. — Седни. Ще ти покажа какво искам.

Мадлин се хвърли на столчето.

— Мразя неуспехите — каза тя. Като неуспеха от днешния следобед, когато тя не успя да убеди Гейбриъл да й върне тиарата.

— Но май ти се случват доста често.

Мадлин прехапа устни, за да не отвърне. Защо това, което при Елинор изглеждаше толкова лесно, при нея се оказваше толкова трудно? Тази сутрин Мадлин петнайсет минути се беше мъчила да запали огън в камината и накрая се наложи да повикат Зипора. Мършавата камериерка на лейди Табард не се хвана на оправданията й с уж мокрия кремък и успя да запали от първия опит. После се държа доста нагло.

Въоръжена с гребен и четка, Тамзин разреса дългата черна коса на Мадлин.

— Да знаеш, че те подозирам.

— Подозираш ме? — Мадлин така изписка, че се наложи да понижи гласа си една октава. — В какво ме подозираш?

— Мисля си, че може би не винаги си била компаньонка. Да не би да си дама, чиито родители са умрели без да й оставят средства за издръжка?

На Мадлин й си дощя сама да се бе сетила за толкова правдоподобно обяснение на неудачите си.

— Ами да! Точно така!

Тамзин я погледна странно в огледалото.

— Тоест… да. Сякаш още се уча как да бъда компаньонка.

— Без особен успех. — Тамзин дръпна косите на Мадлин. — Видях те. Този следобед не ме държа под непрекъснат контрол. Бях сама с лорд Хърт.

— Той опита ли нещо? — Мадлин щеше да повърне, ако бе допуснала опозоряването на това невинно създание.

Тамзин изсумтя.

— Той дори не забеляза, че те няма. Беше твърде зает да ми разяснява какви нови столове е купила майка му за трапезарията на имението Хърт. Той е мамино синче.

— Можеше да е по-лошо — ухили се Мадлин. — Можеше да ти разправя за коне.

— Този въпрос вече го бяхме разчепкали до основи. — Тамзин я погледна смразяващо.

— Когато ви настигнахме, казах на Хърт, че е време да се връщаме.

— Това трябваше да го направиш след първите петнайсет минути. Но беше твърде заета да говориш с лорд Кемпиън. — Тамзин постави ръце на раменете й, завъртя я към стаята и занавива на пръст къдриците й. — Вие двамата се хванахте за гушите на пътеката към плажа. Да искаш да ми кажеш нещо?

— Че той е простак? — предположи Мадлин.

— Той не е простак. Носи му се славата на безупречен, ала доста дистанциран джентълмен. Но с теб той съвсем не се държи дистанцирано. Дори когато е в компания, той има очи само за теб… и те зяпа по един определено неприличен начин. — Тамзин се изкашля. — Заради теб ли нейна светлост развали годежа си?

— Не! Той игра хазарт и спечели цяло състояние, но любовта му към картите обиди нейна светлост до такава степен, че…

— Пълни глупости! Ако това въобще е обида, то тя е съвсем дребна. Онази Личност каза, че оттогава не е играл.

Ако това беше вярно, как трябваше да го разбира? Че е благоволил да дойде на тази игра не защото копнее твърде много за хазартна тръпка, а защото счита мистър Ръмбилоу за заплаха, която трябва да бъде отстранена? В такъв случай Гейбриъл беше герой. Непоносима мисъл. Тя предполагаше… извинение.

Мадлин потръпна.

— Затова си мисля, че той може би те е обичал повече от нея — изрече Тамзин, грижливо подбирайки думите си.

Мадлин замлъкна изумена. Ако човек не беше наясно с фактите, такава теория изглеждаше логична.

— От държанието ти с него трябва да заключа, че не си отвърнала на любовта му.

— Не — тихо изрече Мадлин.

— Добре тогава. В края на приема щях да разбия сърцето ти, защото една компаньонка не може да се ожени за граф.

Тамзин отново я завъртя към огледалото, уви косата й няколко пъти около юмрука си и се зае да я забожда с фуркети.

— Но ти и бездруго го знаеш.

— Да. — Този път отговорът на Мадлин беше още по-тих.

— Разбира се, нейна светлост е по-привлекателна от теб, но по разказа на граф Кемпиън за това как е престъпила обета си личи, че отвътре не е толкова красива, колкото отвън. — Тамзин тъжно поклати глава. — Аз я харесах. Но първите впечатления лъжат, нали?

— Херцогинята имаше основателна причина да не спази обещанието си — сопна се Мадлин, ядосана на Гейбриъл до немай-къде.

— Не знам възможно ли е да съществува основателна причина за такова нещо. Онази Личност ми каза да мисля внимателно, преди да обещавам ръката си, защото развалянето на годеж е много тежък грях.

Мадлин отново би се сопнала, но… не можеше. Нея я бяха учили на същото нещо и без значение как се мъчеше да оправдае действията си, тя все още изпитваше неудобство и… да, вина. Гейбриъл щеше да е много щастлив, ако знаеше.

— Но нека сравнението с херцогинята не те притеснява — казваше Тамзин. — Доста си привлекателна, особено с тази прическа. Просто бих те посъветвала да се държиш на малко по-голяма дистанция в общуването с лорд Кемпиън.

— Ако зависеше от мен, никога нямаше да му проговоря отново. — Ако зависеше от нея, нямаше да плати цената за тиарата.

— Виждаш ли? Пак си показа рогата. Предлагам ти безпристрастен съвет, а ти ми се репчиш. Ако не искаш хората да ви забелязват, и, по-важно, да не клюкарстват за двама ви, ще трябва да овладееш фасадата на безразличието.

Дори Елинор не смееше да поучава Мадлин така. Тамзин се извъртя и забоде още няколко кичура.

— Не може аз да съм единствената, която се досеща, че ти си била причината за сцената на херцогинята в Алмак.

Мадлин не знаеше да отрече ли забележката, или да я отмине. В края на краищата ако баща й не се появеше до началото на играта — започваше да се притеснява, че още го няма — щеше да се махне оттук и мнението на Тамзин нямаше никакво значение.

Но после в светските кръгове щеше да се натъкне на Тамзин, на лорд и лейди Табард. Те щяха да я разпознаят. Щяха да разберат, че ги е направила на глупаци и щяха да се почувстват засегнати — особено Тамзин. При тази мисъл Мадлин се намръщи. Елинор я беше предупредила, че ще стане така, но кой да я слуша?

Отлично. Щеше да издири Тамзин преди евентуалната им среща и да й обясни всичко. Не — първо щеше да потвърди, че Джефи не е подходящ за неин съпруг. Щеше да уреди Хърт да й направи предложение — нямаше да е трудно, младокът беше увлечен, доколкото това бе възможно за член на фамилията Хърт. Момичето щеше да откаже, което подготвяше сцената за нови предложения и нови откази. Тогава Мадлин щеше да й намери подходящ партньор и да ги подбутне към брачния олтар. Тамзин щеше да забрави всякаква евентуална неприязън към нея и всичко щеше да свърши щастливо. Да, Мадлин добре оправяше живота на момичето.

Да можеше и своя живот да оправи толкова лесно. Така беше… преди да дойде на този прием. Сега отчаяно се нуждаеше от различен план за да си върне тиарата… не да отдаде на грях с Гейбриъл. Отново.

— Студено ли ти е? — загрижи се Тамзин. — Цялата си настръхнала.

— Някой върви по гроба ми — отвърна Мадлин със старото суеверие и още по-отчаяно реши, че й трябва план. Обаче след завръщането в имението не й остана никакво време, защото бе ангажирана с куп задачи: да приготви банята на Тамзин, да изглади балната й рокля (доста колебливо), да й помогне с обличането. Кога си почиваха компаньонките? Елинор нито беше яка като братовчедка си, нито толкова устата. Мадлин се намръщи още повече. Следващия път, когато говори с Елинор, ще й изнесе строга лекция за това колко е важно да не се престарава в изпълнението на задълженията си към нея.

— Ще спреш ли да се мръщиш? — сопна й се Тамзин. — Невъзможно е да те приготвя, когато гримасничиш така, а трябва да свършим преди…

— Тамзин Ивлин Мери Чарлфорд, какво правиш? — откъм вратата се разнесе ужасеният глас на лейди Табард.

В миг Мадлин затвори очи, за да ги защити от ослепителния тюрбан с украса от златни пера и също толкова безвкусната рокля, която придаваше на лейди Табард вид на огромна буца масло. Все пак тя откри, че ако присвие очи, матроната изглежда поносимо. Мадлин влезе в добре познатата си роля на херцогиня и й махна да влезе.

— Лейди Табард, моля ви, елате и вижте какво ми показа Тамзин. Най-невероятната… Ох! — Мадлин разтърка главата си там, където фуркетът бе забит с доста по-голяма сила от необходимото. — Това боли! — Тя улови погледа на Тамзин в огледалото и внезапно разбра, че лейди Табард може съвсем да не е възхитена от уменията на Тамзин.

Тамзин бодро завърши и показа на Мадлин, че е готова.

— А сега е твой ред да ми покажеш какви прически предпочиташ. — Мадлин стана от стола и Тамзин се плъзна на него, докато междувременно обясняваше: — Прощавай, че се залисахме мамо, но имаше една прическа, която исках да покажа на мис Де Лейси, а пък тя също иска да ми покаже една фризура.

— Залисахте? — Гласът на лейди Табард придоби пронизителна нотка. — Наистина сте се залисали. Наистина. — Тя се затича да изтръгне четката от Мадлин. — Мис Де Лейси няма да ти покаже никаква фризура. Тя дори своята собствена не може да направи. — Лейди Табард енергично среса косата на завареницата си и така здраво я прикрепи назад, че очите на Тамзин се опънаха.

— Мис Де Лейси носи косата си по италиански — разрошена и развявана от вятъра.

Мадлин не можеше да повярва, че Тамзин е способна на такива небивалици.

— По италиански? — Лейди Табард твореше чудеса с панделки и фуркети пред изумените очи на Мадлин. — Това е любезният начин да кажеш, че е приличала на плашило.

— Намирам този стил за привлекателен.

Лейди Табард грабна машата и за нула време оформи малки къдрички около лицето на Тамзин.

— Днеска, ако не беше бонето й, косата на мис Де Лейси щеше да се разпилее по гърба й.

Мадлин се съгласи със справедливостта на това твърдение, но си замълча.

— Ето. — Лейди Табард щипна бузите на Тамзин и я издърпа на крака. — По-чевръсто, момиче, взимай си ръкавиците и ветрилото, че вече закъсняваме — извика тя и я повлече към вратата.

— Не!

И Тамзин, и лейди Табард спряха от удивление при тази дързост, но Мадлин беше абсолютно уверена и говореше с авторитет:

— Трябва да слезете последна, лейди Тамзин, така че да ви видят всички.

— Но… но… — заекна лейди Табард — другите млади дами вече кръжат около мистър Ръмбилоу!

— Точно така. Втурнали са се долу, сякаш си нямат по-добра работа от това да му се умилкват. Мъжете ценят труднодостъпните жени. — Мадлин видя как лейди Табард зяпна учудено. — Не ми казвайте, че не сте разигравали лорд Табард.

Лейди Табард рязко затвори уста.

— Е. Добре. — Тя се засуети с набора на полата си. — Така да бъде.

Доволна, че е предотвратила нататъшните възражения, Мадлин се обърна към Тамзин:

— Ще се поспреш на прага, за да те забележат хората, ще се усмихнеш — имаш страхотна усмивка — и грациозно ще се плъзнеш вътре.

— Но аз не мога да се плъзгам — възрази Тамзин. — Ще се изнервя, ако застана на вратата и хората ме забележат.

— Ще се преструваш на спокойна. — Мадлин направи вълнообразно движение с ръка. — Мисли си за лебед, който спокойно се носи по водите на някое езерце, докато яростно гребе с крака под водата.

Тамзин набърчи чело, замисли се и кимна.

— Мога да се справя.

— Разбира се, че можеш. Когато влизаш, ще помахаш приятелски на останалите дами, просто дребно свиване на пръстите, и ще погледнеш свенливо джентълмените.

Тамзин изрепетира жеста и погледа.

— Много добре — похвали я Мадлин. — Веднага ще бъдеш затрупана с покани за танц и ще трябва мъдро да направиш избора си.

— Преди никога не е била затрупвана с покани — кисело изрече лейди Табард.

— Защото преди не ме е имала за съветник — отвърна Мадлин със съкрушаваща увереност. — Може и да не ме бива в прическите, лейди Табард, но знам как да се държа в обществото.