Още един скандал

19

— Тогава не мърдай и ме остави да правя каквото си искам — заповяда Гейбриъл.

Мадлин вдиша, опитвайки се да напълни дробовете си с достатъчно кислород, за да изрече съгласието си. Не успя и затова кимна рязко.

Той кимна в отговор и махна ръце от тялото й.

Мадлин нямаше намерение отново да затваря очи. Нямаше намерение отново да се отпусне. Нямаше да спомогне за собственото си прелъстяване… отново.

Лека усмивка докосна устните му, когато я погледна: простряна на чаршафа като някакво езическо приношение. Не беше справедливо, не беше правилно, но тялото й се напрегна, когато погледът му с възхищение се спря на гърдите й. Той протегна ръка и пръстите му закръжиха около зърното.

Тя видя отблизо ръцете му: големи, четвъртити, с дълги, месести пръсти и плоски, чисти, късо подрязани нокти. Видя отблизо мишците му, гърдите му, масивните му мускули, облени от приглушената светлина. Искаше й се да му е бясна.

И така жадуваше за докосването му.

Защо й беше толкова трудно да открие гнева в себе си?

Той поклати глава. Пресегна се за шишето с ароматично масло и още веднъж напълни шепата си. Изсипа малко от маслото на тънка струйка в другата си ръка. Повтори това движение неколкократно и най-накрая Мадлин разбра, че така той увеличава напрежението й.

Бавно, мъчително Гейбриъл изля маслото по корема и между гърдите й. Знойните му ръце бяха сгрели гъстата течност, която се разтече настрани. Мадлин зачака той да спре струйките.

Вместо това той само я гледаше, а тайнствената му усмивка й вдъхна усещането, че е подценила опонента си.

Но тя не го беше предизвиквала. Поне не… скоро. Но Гейбриъл никога не забравяше и сега си отмъщаваше. Това трябва да беше отмъщение.

Най-сетне, когато маслото за малко щеше да се разтече по чаршафите, той протегна длани до кръста й и го загреба… насочвайки ръце към гърдите й, улавяйки всяка капка, мажейки я цялата, доставяйки й удоволствие противно на волята й.

Всъщност той не правеше нищо, просто я докосваше леко, решително, масажираше торса й, прокарваше ръце по корема й, галеше… галеше долната част на гърдите й.

Тя притисна бедра, мъчейки се да успокои пулсирането между тях, но това не помогна. Дори положението се влоши, но може би само хлъзгавите му ръце, които не спираха да милват зърната й, поставяха търпението й на изпитание. Гърдите й набъбнаха в ръката му, издавайки му истината, когато Мадлин би предпочела да го остави в неведение.

Ала една жена, простряна гола на едно легло, не можеше да скрие реакциите си. Важно беше единствено дръзновението — или поне Мадлин си казваше така.

Гейбриъл пое едното зърно между палеца и показалеца си, завъртя го леко и изпрати тръпка по тялото й, която я накара да закопнее за ласките му между краката.

Но не. Тя беше настояла да му направи сцена, а той беше настоял да й се противопостави — и спечели. Ако си беше държала устата затворена, сега щеше се облива в разкоша на чувственото удовлетворение. Или може би щеше да се мята под него. Точно сега и двата варианта звучаха по-примамливо от…

— Боже мили!

Тя пъхна ръка под главата си и се загледа в ъгъла на стаята.

Това не помогна, фактът, че не го виждаше, не намали въздействието на пръстите му, които галеха зърната й, или пък на тежестта и топлината му върху нея, нито пък прогони мисълта, че той скоро ще бъде в нея.

— Тялото ти е прекрасно и аз го обичам, но то е само тяло. Запленен съм от теб самата, скъпа. От ума ти, от чувствата ти… от душата ти.

Тя не искаше да го запленява… по никакъв начин. Определено не и с душата си.

Ръцете му се плъзнаха по гърдите нагоре до брадичката й. Гейбриъл изви главата й назад, докато тя не го погледна в очите.

Без да спира да я гледа, той се приведе и отърка гърди в нейните. Кожата му се плъзна по хлъзгавото й тяло. Косъмчетата на гърдите му създадоха великолепно триене, от което зърната й щръкнаха моментално. Той се изви в кръг и тя изхленчи. Гейбриъл притисна и корема си към нейния, след което направи същото движение. Но това… това беше по-хубаво. По-интимно. По-близо до мястото, където го искаше.

Пенисът му беше толкова дълъг и твърд, че тя потръпна при мисълта за болката, която щеше да преживее, но закопня този грамаден член да я прониже. Той беше горещ като печка, в която бумти огън, и определено я възпламеняваше. Искаше да обвие крак около неговия, да се отърка в тялото му, докато не получи удоволствието, което той й отказваше.

Не го направи. Имаше си гордост. Държеше на тази гордост.

— Готова ли си да платиш цената ми? — прошепна в ухото й Гейбриъл.

Въпросът, начинът, по който страстта помежду им беше сведена до сделка, й беше омразен.

Но той не дочака отговора й. Вместо това се намести между краката й. Мадлин почувства горещото доказателство за страстта му.

Наблюдаваше го.

Наблюдаваше я.

Той бавно влезе в нея, маслото улесняваше проникването му. Влезе, но не достатъчно. Преди четири години тя беше девица. С всеки сантиметър, който Гейбриъл вкарваше в нея, тя чувстваше липсата си на опит, въздържанието си. Започна да трепери, когато навлизането му почти се превърна в болка, но и удоволствието не беше далеч. Усещането беше сложно, интимно, чувствено. Щеше й се да заплаче, но той я гледаше с напрегнато предизвикателство, което хем я плашеше, хем я възбуждаше. Вместо това Мадлин се втренчи в него и видя изписани по лицето му жизненост, сладострастие, удоволствие. Стисна го, сякаш ако го държеше здраво, болката щеше да отшуми — когато в действителност беше точно обратното.

Мълчанието помежду им беше дълбоко. В този момент всяка вражда бе забравена и в света съществуваха само Гейбриъл и Мадлин. Той най-накрая я изпълни докрай и обладанието се превърна в сливане. Тя плъзна крак нагоре по чаршафа и повдигна коляното си, мъчейки се да намери облекчение. Разлюля хълбоци и той потъна още по-дълбоко в нея, когато тя си мислеше, че не може да има по-дълбоко.

С ослепителна хищническа усмивка той се отдръпна на няколко сантиметра. После отново се потопи в нея. Плътта й се разтягаше и гореше, но само малко и наистина нямаше значение. Забеляза обаче какви чувства предизвиква у нея Гейбриъл, когато я прегръща с ръце и поглед. Сякаш я обичаше. Движенията помежду им станаха координирани, като че ли танцуваха на музика, която единствено те чуваха. Тя повдигна хълбоци, за да посреща тласъците му. Обви единия си крак около кръста му. Другият остана да лежи на чаршафа.

Беше й… хубаво. С Гейбриъл й беше хубаво. Масажът я беше подготвил за докосването му. С насмешлива увереност той беше възпламенил у нея буйна страст, която бе обхванала цялото й същество. Сега се движеха заедно и се задъхваха, слени в една плът.

Щеше й се да стене и скимти. Но не. Някакъв останал в нея разум й каза „не“. Чуеше ли звуците, Гейбриъл щеше да разбере, че тя не може да се контролира. Не можеше да му поднесе на тепсия този триумф.

Когато осъзна, че Мадлин още му се съпротивлява, Гейбриъл протегна ръка между телата. Той отвори с пръсти входа към тялото й и така я нагласи, че пенисът му да се трие в най-интимната й сърцевина.

Още при първия му тласък тя изстена.

Беше загубила тази битка. Която беше и последната битка.

— Да, точно така. — Гласът му беше разкошен, топъл, изпълнен с невероятна сексуалност. — Не го крий, мила моя. Кажи ми колко ти харесва.

Лицето й, гърдите й — Мадлин цялата се обля в руменина. Дълбоко в нея страстта се промени, превърна се в нещо по-силно от обикновено желание. Дива тръпка пробягна през тялото й.

Жаждата й за него се усили и тя учести движенията си. Ноктите й се забиваха в кожата му. Мадлин се концентрира върху тласъците му, които бяха станали бързи и толкова силни, че я повдигаха, водейки я неотклонно към върха… още малко… и щеше…

Необяснимо защо, Гейбриъл забави ритъма.

Тя му даде знак да побърза.

Той спря. Той спря!

— Не! — изстена тя, зашеметена, невярваща. — Не спирай сега!

Но Гейбриъл упорито не помръдваше.

— Не е нужно да го правиш.

— Какво? — Тя го виждаше като през мъгла и почти не го чуваше. Преследването на върха я държеше в оковите си — връх, от който я деляха само на няколко крачки. Няколко негови тласъка… Тя изкусително врътна задничето си.

— Не е нужно да го правиш — повтори той. — Лицето му бе близо до нейното. Гледаше я право в очите. Гласът му беше дълбок и сериозен: — Ще имаш тиарата независимо от решението си. Ако желаеш да престана, ще престана.

В нейното състояние на възбуда й бе нужно известно време, докато проумее думите му. Манипулациите му.

Щял да престане? Сега? Щяла да има тиарата независимо дали ще му отдаде тялото си или не?

Вече не ставаше въпрос за тиарата. Вече не. Ставаше въпрос за нея. За желанията й. За нуждите й.

— Ти, копеле! — Гласът й трепереше от гняв.

Не го интересуваха обидите й, интересуваше го победата.

— Казвай накъде сме. Да спра ли… да продължа ли?

Как изобщо можеше да пита? Не беше ли възбуден като нея?

Тогава Мадлин видя как на челото му се образува капчица пот, която се стече по бузата му и спря на челюстта му.

О, беше възбуден, беше и още как. Желаеше я — но искаше тя да капитулира. Не искаше тя да е с него по сделка. Искаше да я има с признанието й, че тя гори от жажда по него, която не отстъпва на неговата.

Ако Мадлин не признаеше каква страст я владее, той щеше да се оттегли. Тя не се съмняваше в силата на волята му да отрече собственото си желание — и да доживее до утрешния ден, за да я измъчва.

Гейбриъл никога нямаше да познае поражение.

— Мади? — Той бавно се отдръпна.

Усещането за пълнота изчезна, а тя го искаше, нуждаеше се от него сега.

Мадлин се предаде — пълно и безусловно.

— Искам те. — Тя сграбчи задника му и го притисна към себе си. — Моля те, Гейбриъл, искам те.

Той отново повдигна брадичката й, този път малко грубо. Малко прибързано. Но очевидно това, което прочете в очите й, го задоволи, защото той се засмя — омразен смях! — и се заби в нея докрай.

Всичко я разтърси — насилието му, претенцията му, но не й пукаше. Тя надигна хълбоци, обви крака около кръста му и прошепна:

— Моля те. Моля те!

— Ти си моя, Мади. Ела с мен. — Дълбокият му глас погали струна в душата й. Мъжествеността му я галеше по друг начин. Той се движеше бързо, с брилянтна решителност, приковаваше я на дюшека, пронизваше я със себе си.

Търсенето на страстта се превърна в състезание. Движеха се заедно във великолепен, въодушевяващ ритъм. Сърцето й биеше с всеки негов тласък. Всеки път той докосваше най-дълбокото място в душата й, а контролът й ей сега щеше да рухне. Мадлин стенеше като луда, загрижена единствено за насладата си.

Но когато постигна удоволствието, тя замлъкна. Силна треска повали сетивата й, после ги пречисти. За един дълъг, великолепен момент нямаше нито минало, нито бъдеще, само тялото й, което се кършеше в тръпките на екстаза. Само тялото й, завладяно и задоволено от Гейбриъл.

Когато тя утихна, Гейбриъл продължи да се движи в нея… с ужасен триумф в очите.

После той отметна глава, мускулите на врата му се издуха и когато стигна до своя собствен оргазъм, тласъците му за малко не унищожиха леглото.

Яростната му страст отново я поведе към върха. Понесоха се по вълните на удоволствието, които ги заливаха отвсякъде. Най-накрая всичко постепенно утихна.

Гейбриъл се отпусна и едва не я смаза с тежестта си.

Погледите им се сблъскаха. Какво ли нямаше в тях: похот, споделена страст, тлеещ гняв, стари предателства… и Мадлин заспа като угасена свещ.