Отвличането

12

Петнайсет минути по-късно господин Маунт успя да въдвори ред в класа по-бързо от обикновено. Момчетата бяха угрижени. Из града се носеха безброй слухове, но до момента никой от тях не беше потвърден. Учителят се обърна към тях и заяви със сериозен тон:

— Господа, Тео разполага с важна информация за изчезването на Ейприл.

Тео се изправи бавно и застана пред класа. Един от любимите му адвокати в Стратънбърг беше Джеси Мийлбанк. Когато той се явяваше в съдебната зала, Тео не изпускаше и миг от случващото се. Миналото лято в града бе разгледано сложно дело, в което господин Мийлбанк осъди една железопътна компания за смъртта на млада жена. Тео присъства на всичките заседания, които продължиха девет дни. Беше много впечатлен. Обожаваше държанието на господин Мийлбанк в съдебната зала. Той се движеше грациозно, но целенасочено. Никога не бързаше, но и не си пропиляваше времето. Преди да започне да говори, адвокатът приковаваше очи в свидетеля, съдията или заседателите и правеше тържествена пауза. Пледоариите му звучаха приятелски и небрежно, но всъщност всяка дума, фраза и сричка беше на мястото си. Хората слушаха Джеси Мийлбанк и той рядко губеше дело. Понякога, когато оставаше насаме в спалнята или кабинета си (и заключваше вратата), Тео се обръщаше към въображаемите заседатели по някое вълнуващо дело. Тогава винаги имитираше господин Мийлбанк.

Тео си пое въздух и когато в класната стая настана пълна тишина, заяви:

— Както знаем, вчера полицията извади труп от реката. По новините непрекъснато се говореше за случилото се и репортерите предполагаха, че тялото е на Ейприл Финмор.

Тео замълча драматично и погледна някои от момчетата в очите.

— Днес обаче научих от достоверен източник, че жертвата не е Ейприл, а мъж, висок метър и седемдесет. Бедният човек е прекарал доста време във водата. Трупът е в напреднал стадий на разложение.

По лицата на учениците засияха усмивки. Чуха се дори ръкопляскания. Тъй като Тео познаваше всеки адвокат, съдия и полицай в града, неговите приятели му гласуваха огромно доверие — поне когато се отнасяше за подобни теми. Той не беше експерт в области като химия, музика или Гражданската война, а и не проявяваше такива претенции. Щом обаче станеше дума за закони, съдилища и наказателната система, Тео определено имаше какво да каже.

— В девет часа тази сутрин — продължи той — полицията ще направи официално изявление пред медиите. Новините наистина са добри, но до момента Ейприл не е открита. Следите по случая са оскъдни.

— А Джак Лийпър? — попита Арън.

— Още е заподозрян, но не иска да съдейства.

Изведнъж момчетата станаха по-общителни. Започнаха да задават на Тео всякакви въпроси, на които той не можеше да отговори, и да обсъждат разпалено новината. Звънецът удари, те тръгнаха за следващия си час, а господин Маунт отиде при директорката, за да сподели с нея развоя на събитията. Вестта плъзна като горски пожар сред учителите, след което обхвана коридорите, класните стаи и тоалетните.

Малко преди девет часа директорката, госпожа Гладуел, прекъсна часовете с едно съобщение по вътрешната уредба. Всички осмокласници трябваше да се явят в голямата зала за поредната непланувана среща. Тя ги бе събрала там и предишния ден, когато се бе опитала да успокои страховете им.

Докато децата се стичаха към залата, двама служители на училището донесоха огромен телевизор. Госпожа Гладуел подкани присъстващите да заемат места и заяви:

— Моля за внимание!

Директорката беше известна с навика си да разтяга думата „моля“ така, че тя звучеше по-скоро като „моооля“. Учениците, особено момчетата, често я имитираха в междучасията. Изведнъж на екрана зад нея се появи сутрешният блок на телевизията. Госпожа Гладуел добави:

— В девет часа полицията ще направи важно изявление по случая с Ейприл Финмор. Мислех си, че ще е чудесно да го чуем заедно и да се насладим на момента. Моооля, без въпроси.

Госпожа Гладуел погледна часовника си и се обърна към телевизора.

— Нека превключим на „Канал двайсет и осем“ — каза тя на секретарката.

В Стратънбърг се хващаха две местни и две кабелни програми. „Канал 28“ се славеше като най-достоверния, което означаваше, че просто допуска по-малко гафове от останалите. Веднъж Тео бе присъствал на важен процес, в който някакъв доктор бе осъдил телевизията. Той твърдеше, че техен репортер е разпространил грешна информация за него. Заседателите, както и Тео, му повярваха и го обезщетиха със солидна сума.

По „Канал 28“ също течеше сутрешен блок. В девет часа не бяха излъчени новините, а последните вълнуващи клюки около развода на две холивудски звезди. За щастие звукът беше намален докрай. Осмокласниците зачакаха търпеливо.

На стената в залата висеше часовник. Когато стрелките показаха девет и пет, Тео се завъртя неспокойно на седалката си. Някои ученици започнаха да си шепнат. Нашумелият развод отстъпи място на риалити предаване за една грозновата и закръглена булка, която трябваше да бъде разкрасена от екип странни професионалисти. Амбициозен треньор се опитваше да я вкара във форма, като не спираше да й крещи. Мъж с лакирани нокти й направи модерна прическа, а някакъв ексцентричен гримьор се зае с лицето й. Предаването продължаваше безкрайно, без да доведе до положителен резултат. В 9:15 ч. булката беше готова за сватбата. Изглеждаше съвсем променена. Въпреки изключения звук стана очевидно, че младоженецът не е доволен от новата й външност.

Тео беше прекалено притеснен, за да мисли за тях. Господин Маунт се приближи до него и прошепна:

— Сигурен ли си, че полицията е свикала пресконференция?

Тео кимна непоколебимо и отвърна:

— Да, сър.

В действителност обаче цялата му самоувереност се бе изпарила. Той горчиво съжаляваше, че е разпространил толкова бързо новината. Беше ядосан на Айк. Изкушаваше се да измъкне тайно телефона от джоба си и да му прати съобщение. Защо полицията се бавеше? Но в училището имаше стриктни правила за ползването на мобилни телефони. Единствено децата в седми и осми клас можеха да ги носят със себе си, а разговорите, есемесите и имейлите бяха разрешени само в междучасията. Всеки ученик, нарушил това изискване, рискуваше да загуби своя телефон. Около половината осмокласници притежаваха мобилни телефони. Много родители отказваха да купят такива на децата си.

— Ей, Тео, какво става? — извика силно Арън Хелбърг.

Той седеше на другата редица, на няколко седалки от Тео.

Тео се усмихна, сви рамене и заяви:

— Пресконференциите винаги закъсняват.

След като пълната булка се омъжи, дойде време за сутрешните новини. Проливни дъждове в Индия бяха отнели хиляди животи, а в Лондон вилнееше снежна буря. Новините приключиха и един от водещите започна ексклузивно интервю с известна манекенка.

Тео усещаше, че всички очи в залата са приковани в него. Беше нервен и дишаше учестено. Изведнъж му хрумна още по-ужасна мисъл. Ами ако Айк бе сгрешил? Ако бе повярвал на лъжлива история и полицията не знаеше нищо за трупа? Тео щеше да изглежда като пълен глупак. Далеч по-страшна обаче беше представата, че изваденият от реката труп наистина е на Ейприл Финмор.

Той скочи от мястото си и отиде при господин Маунт, който разговаряше с други двама учители.

— Имам идея — каза Тео, като се постара да звучи самоуверено. — Защо не се обадите в полицията, за да разберете какво се случва?

— Защо точно аз? — попита господин Маунт.

— Ще ви дам номера — добави Тео.

Госпожа Гладуел се приближи към тях и се намръщи на Тео.

— Защо не им звъннеш ти? — предложи господин Маунт.

Тео искаше да чуе точно това. Обърна се към директорката и заяви с любезен тон:

— Може ли да изляза в коридора и да се свържа с полицията?

Госпожа Гладуел, която беше доста притеснена от цялата ситуация, веднага отвърна:

— Да, побързай.

Тео се подчини. След като напусна залата, извади телефона си и избра номера на Айк. Не получи отговор. Обади се в полицейския участък, но линията беше заета. Успя да открие Елза в кантората и я попита дали е чула някакви новини. Тя също го разочарова. Тео отново позвъни на Айк, но без резултат. Помъчи се да си спомни кой друг би могъл да му помогне. Не му хрумваше нищо. Накрая погледна часовника на дисплея — беше 9:27 ч.

Тео се втренчи в огромната метална врата, водеща към залата. Вътре го чакаха около 175 деца и десетина учители, нетърпеливи да разберат добрата вест за Ейприл — онази, която Тео бе разпространил из цялото училище по най-драматичния начин. Той знаеше, че трябва да влезе в залата и да се върне на мястото си. За миг обмисли варианта да избяга някъде за час-два. Щеше да се извини с болки в стомаха или с поредния пристъп на астма. Можеше да се скрие в библиотеката или в гимнастическия салон.

В този момент някой натисна дръжката на вратата. Тео долепи телефона до ухото си, сякаш бе потънал в сериозен разговор. Господин Маунт се приближи, погледна го въпросително и прошепна:

— Всичко наред ли е?

Тео се усмихна и кимна, все едно бе успял да се свърже с полицията и вече получаваше необходимата информация. Господин Маунт го остави сам.

Тео разполагаше със следните варианти: 1) да изчезне и да се скрие; 2) да предотврати катастрофата, като каже, че пресконференцията се отлага; или 3) да се придържа към досегашния план и да се надява на някакво чудо. Представи си как хвърля камъни по Айк, стисна зъби и отвори вратата. Всички се обърнаха към него. Госпожа Гладуел го нападна с думите:

— Какво става, Тео?

Директорката вдигна вежди, а очите й проблеснаха от гняв.

— Ще започне съвсем скоро — обясни той.

— С кого говори? — попита го директно господин Маунт.

— В момента отстраняват технически проблем — отвърна Тео. — Само още две-три минути.

Господин Маунт се намръщи. Очевидно не му вярваше. Тео бързо зае мястото си и се опита да се изолира от останалите. Концентрира се върху екрана, където едно куче стискаше четки за рисуване между зъбите си и разпръскваше боя по бяло платно. Водещият се заливаше от смях. Хайде, помисли си Тео. Някой няма ли да ме спаси? Часът беше 9:35.

— Ей, Тео, ще ни кажеш ли и други интересни клюки? — извика Арън и децата наоколо се закикотиха.

— Поне ни освободиха от часа — заяви Тео.

Минаха още десет минути. Рисуващото куче бе сменено от дебел готвач, който построи пирамида от гъби и едва не се разплака, когато тя се срути на земята. Госпожа Гладуел застана пред телевизора, втренчи се сърдито в Тео и обяви:

— Време е да се връщате в класните стаи.

В този миг на екрана се появи огромен надпис: „Важни новини“. Секретарката усили звука и директорката се премести встрани. Тео въздъхна с облекчение и благодари на Бог за чудото.

Шефът на полицията стоеше зад висока катедра. Зад гърба му се бяха наредили няколко униформени мъже. В десния ъгъл се виждаше инспектор Слейтър, облечен със сако и вратовръзка. Всички изглеждаха уморени.

Шефът започна да чете от бележките си. Те съдържаха информацията, предоставена на Тео два часа по-рано. Полицаите чакаха резултатите от ДНК анализа, но бяха почти сигурни, че тялото от реката не е на Ейприл Финмор. Последваха някои подробности около размерите и състоянието на трупа. Експертите правеха всичко по силите си, за да го идентифицират, и щяха да приключат съвсем скоро. Колкото до Ейприл, в момента се проверяваха различни следи. Репортерите зададоха редица въпроси и шефът на полицията се впусна в дълги обяснения, без да каже нищо ново.

Когато пресконференцията приключи, осмокласниците се чувстваха облекчени, но тревогата им не беше изчезнала. Полицията нямаше представа къде е Ейприл или кой е похитителят й. Джак Лийпър все още беше главният заподозрян. Но тя поне не беше мъртва. Дори и ако най-ужасното се бе случило, приятелите й не го знаеха.

След като децата напуснаха залата и отидоха в класните стаи, Тео си обеща да бъде по-внимателен в бъдеще. Току-що бе успял да се размине с истински скандал, който щеше да го превърне в посмешище пред цялото училище.

По време на обедната почивка Тео, Уди, Чейс, Арън и още няколко момчета разопаковаха сандвичите си и обсъдиха плана да възобновят издирването на Ейприл след часовете. Прогнозата за времето обаче не беше обещаваща. По-късно следобед и вечерта се очакваха поройни дъждове. С минаването на дните все по-малко хора смятаха, че Ейприл е останала в Стратънбърг. Защо беше нужно да претърсват улиците, щом никой не вярваше, че тя ще бъде открита?

Тео беше твърдо решен да продължи, независимо от дъжда.