Отвличането

14

Джак Лийпър беше решил да проговори. Той изпрати бележка на надзирателя, който я предаде на инспектор Слейтър. В късния петъчен следобед го отведоха от килията му и го прекараха през стар тунел, водещ към полицейския участък в съседната сграда. Слейтър и верният му партньор Капшоу го чакаха в същата мрачна, неприветлива стая за разпити. Лийпър изглеждаше така, сякаш не се беше бръснал или къпал след срещата си с двамата инспектори предишния ден.

— Какво ти хрумна, Лийпър? — започна грубо Слейтър.

Както винаги Капшоу си записваше всичко.

— Днес се видях с моя адвокат — каза наперено Лийпър, сякаш фактът, че си е намерил защитник, автоматично го правеше по-важен.

— Как се казва?

— Озгуд. Кип Озгуд.

Полицаите се захилиха едновременно.

— Щом си се свързал с него, си обречен, Лийпър — заяви Слейтър.

— Той е най-некадърният в града — добави Капшоу.

— На мен ми харесва — отвърна Лийпър. — Май е доста по-умен от вас, момчета.

— Ще преминем ли по същество, или ще продължим да се заяждаме?

— Мога да правя и двете.

— Адвокатът ти разбра ли, че си тук? — попита Слейтър.

— Да.

— Е, какво има?

— Притеснявам се за момичето. Явно вие сте пълни аматьори и няма да я намерите. Аз знам къде е. С напредване на времето положението става все по-лошо. Трябва да я спасите.

— Много си сладък, Лийпър — захили се Слейтър. — Първо отвличаш Ейприл и я скриваш някъде, а после искаш да й помогнеш.

— Сигурен съм, че ще ни предложиш сделка — намеси се Капшоу.

— Точно така. Ето какво измислих. По-добре е да се съгласите бързо, защото момичето е ужасно уплашено. Ще пледирам „виновен“ за влизане с взлом. Очаквам да получа две години затвор, като присъдата ми ще започне да тече едновременно с тази в Калифорния. Смятам да остана тук и да излежа срока в местния затвор. Според адвоката ми документите могат да бъдат подготвени за няколко часа. Подписваме споразумението със съгласието на прокурора и съдията, след което вие получавате момичето. Всяка минута е от значение, момчета. Време е да се размърдате.

Слейтър и Капшоу се спогледаха нервно. Лийпър ги бе хванал натясно. Бяха почти убедени, че лъже, тъй като очакванията им към него бяха доста занижени. Но ако казваше истината? Ако действително ги отведеше при Ейприл, щом изпълнеха условията му?

— Вече е почти шест часа, Лийпър. Освен това е петък. Всички съдии и прокурори са си отишли вкъщи.

— Не се съмнявам, че ще ги намерите. Ще реагират бързо, за да спасят момичето.

Настъпи мълчание. Инспекторите се втренчиха в брадясалото му лице. Защо би предложил подобна сделка, ако не знаеше къде е Ейприл? Нямаше да получи нищо, в случай че не изпълнеше обещанието си. А и полицията не разполагаше с други следи или заподозрени. Лийпър беше единственият им шанс.

— Не е проблем да говоря с прокурора — съгласи се накрая Слейтър.

— Ако лъжеш, Лийпър, ще те изпратим обратно в Калифорния още в понеделник — добави Капшоу.

— Ейприл в града ли е? — попита Слейтър.

— Няма да кажа нищо повече, преди да подпишем споразумението — отвърна Лийпър.

След като спаси папагала Пийт, Тео излезе от сградата на съда. Тогава видя, че е получил съобщение от Айк. Той го викаше при себе си в офиса.

Тъй като се събуждаше доста трудно сутрин, Айк обикновено работеше до късно, дори в петък. Тео го завари зад бюрото. Около него бяха струпани купчини с документи. Беше отворил бутилка бира и слушаше Боб Дилън.

— Как е любимият ми племенник? — попита Айк.

— Ти нямаш друг — отвърна Тео и свали дъждобрана си.

После седна на единствения стол, който не беше покрит с папки и книги.

— Да, но дори да имах и двайсет, ти пак щеше да си любимият.

— Щом казваш.

— Как мина денят ти?

Тео бе научил, че адвокатската професия до голяма степен е свързана с радостта от победите — особено онези, които бяха извоювани в съдебната зала. Адвокатите обожаваха историите за странни клиенти и дела, но най-много се гордееха с драматичните обрати в съда. Ето защо Тео сподели с Айк сагата за Пийт. Не след дълго чичо му се заливаше от смях. Както се очакваше, съдия Йек не се срещаше с по-уважаваните юристи в града. Айк често го виждаше в баровете, посещавани от неуспелите в тази професия. Той искрено се забавляваше с факта, че Йек позволява на Тео да се явява в неговата зала като истински адвокат.

Когато Тео приключи с разказа, Айк смени темата.

— Все още смятам, че полицаите трябва да проверят бащата на момичето. Доколкото чух, продължават да се занимават с Джак Лийпър, а това е глупаво. Не мислиш ли?

— Не знам, Айк. Трудно ми е да преценя.

Айк взе лист хартия.

— Името му е Томас Финмор, викат му Том. Групата му се нарича „Плъндър“. От няколко седмици са на турне. Финмор свири с още четирима палячовци. Повечето са от Стратънбърг. Нямат страница в интернет. Певецът им е бивш наркодилър, познавам го от години. Успях да се свържа със сегашната му приятелка. Тя не сподели много, но предположи, че в момента са в Роли, Северна Каролина. Според нея изнасят евтини концерти в барове и студентски клубове. Май не й е особено мъчно за него. Но както и да е. Не научих повече.

— Какво очакваш от мен?

— Да намериш групата „Плъндър“.

Тео поклати отчаяно глава.

— Слушай, Айк. Не вярвам, че Ейприл е тръгнала с баща си. Вече се опитах да ти го обясня. Тя не го харесва и не би му се доверила.

— Ейприл се е страхувала ужасно, Тео. Кой знае какво си е помислила? Майка й я е изоставила. Цялото семейство е доста странно, нали?

— Да.

— Къщата не е разбита, защото баща й е имал ключ. Той е взел Ейприл със себе си и двамата са напуснали Стратънбърг. Вероятно няма да се върнат скоро.

— Но щом е с баща си, значи е на сигурно място.

— Едва ли. Дали е безопасно да се навърта около „Плъндър“? Компанията им не е подходяща за едно тринайсетгодишно момиче.

— Значи искаш да отида с колелото до Роли, Северна Каролина, и да ги открия?

— По-късно ще обсъдим как да действаме. Ти се оправяш добре с компютрите. Първо виж какво ще намериш в интернет.

Каква загуба на време, каза си Тео. Изведнъж се почувства уморен. Седмицата се беше оказала ужасно напрегната и той се нуждаеше от сън. Изслушването в Котешкия съд бе изцедило последните му сили. Тео мечтаеше да се прибере вкъщи и да се мушне под завивките.

— Благодаря ти, Айк — заяви накрая той и взе дъждобрана си.

— Няма защо.

В петък вечерта надзирателите отново сложиха белезници на Джак Лийпър и го изведоха от килията. Срещата се състоя в една стая в затвора, където адвокатите обикновено говореха с клиентите си. Защитникът на Лийпър Кип Озгуд го чакаше там заедно с инспекторите Слейтър и Капшоу. На място присъстваше и млада жена от кабинета на прокурора. Казваше се Тереза Нокс. Госпожица Нокс веднага пое нещата в свои ръце. Държеше се изключително делово и не беше доволна от факта, че са я повикали на работа в петък вечер.

— Забравете за сделката, господин Лийпър — започна тя. — Не сте в позиция да ни поставяте условия. Най-вероятно ще бъдете обвинен в отвличане, което ще ви донесе до четирийсет години затвор. Ако момичето е пострадало, присъдата ще бъде по-тежка. Ако е мъртва, животът ви ще приключи. Най-добре е да ни кажете къде е Ейприл. Така тя няма да страда повече, а вие ще се отървете от нови обвинения.

Лийпър се ухили на госпожица Нокс, но не каза нищо.

Младата жена продължи:

— Разбира се, последното важи, в случай че не си играете с нас. Аз лично мисля, че лъжете. Съдията и полицията са на същото мнение.

— Тогава всички ще съжалявате — заяви Лийпър. — Давам ви шанс да спасите живота й. Що се отнася до мен, и бездруго ще умра зад решетките.

— Не е задължително — възрази госпожица Нокс. — Предайте ни момичето невредимо и ще съдействам да получите двайсет години по обвинението за отвличане. Ще излежите присъдата си в Стратънбърг.

— А обвиненията в Калифорния?

— Не можем да влияем на властите там.

Лийпър продължи да се хили, сякаш се наслаждаваше на мига. Накрая каза:

— Вие сама споменахте, че се налага да забравим за сделката.