Озарения

Градове

Официалният акропол надхвърля и най-колосалните ни представи за съвременното варварство. Невъзможно е да се опише това матово сияние под сивото и неподвижно небе, този царствен отблясък на сградите и вечния сняг по земята. Възпроизведени са в някакви невиждани размери всички класически чудеса на архитектурата. Присъствам на художествени изложби в помещения, двадесет пъти по-просторни от „Хъмптън Корт“. Каква живопис! Някакъв норвежки Навуходоносор е издигнал тия министерски стълбища; нисшестоящите, които успях да видя, са по-горди и от ♦♦♦; изтръпвах от страх пред пазачите на тия колоси и пред служителите в огромните построения. Струпването на сградите около градинки, дворове и вътрешни тераси, е пропъдило кочияшите. Парковете напомнят за първичната природа, облагородена с едно непостижимо изкуство. Горният квартал е пълен с неописуеми гледки: морски залив без кораби разстила своето покривало — синкаво като иней — между крайбрежните улици, отрупани с гигантски канделабри. Малък мост отвежда веднага до потаен вход под купола на „Сент Шапел“. Този купол представлява артистична конструкция с диаметър от около петнайсет хиляди стъпки.

Застанал на медните мостчета, на площадките и стълбите, които опасват сергиите и колонадите — можех да си представя колко дълбок е тоя град. Ето това е чудото, непостижимо за мен: какви ли са нивата на другите квартали — над или под акропола? За днешния чужденец е невъзможно да проникне там. Търговският квартал представлява циркус — единен в стила си — с галерии и аркади. Наоколо не се виждат магазинчетата, но снегът по тротоарите е отъпкан; няколко набаби, толкова редки тук — като минувачите в мъгливата неделна заран в Лондон, — се отправят към диамантения си дилижанс. Няколко дивана от ален плюш: тук се предлагат полярни питиета, чиято цена варира от осемстотин до осем хиляди рупии. Обзет от идеята да намеря и някой театър в тоя квартал, се питам: дали магазините не крият в себе си много по-мрачни драми! Мисля, че има полиция. Но сигурно законите тук са толкова странни, че аз не мога и да си представя авантюристи в тая страна.

Предградието, елегантно като красива улица в Париж, изглежда още по-прекрасно под струящия от светлина въздух. Демократичният елемент наброява няколкостотин души. И накрая — къщите тук не са една до друга и кварталът редее, докато странно се изгуби в полето, в онова „Графство“, населило вечния запад с гори и чудни градини, под чиято изкуствена светлина подивелите благородници са се втурнали в лов на семейни предания.