Грубо ноктюрно

Мощен полъх прави скалпелни прорези в оградите, завихря в безпорядък проядените покриви, ръфа ръбовете на огнищата, потулва в мрака прозорците.

Надолу, все покрай лозето, пъхнал крака си в някакъв жлеб, аз се спускам с тая едновремешна карета, което веднага й личи по изпъкналите стъкла, изтумбените врати и заоблени седалки. Катафалка на моите сънища сред самотата, овчарска колиба на моето простодушие, колата лети по тревата на големия изоставен път и през повреденото дясно стъкло се кривят бледи лунни фигури, листа и гърди; зелено и наситено-синьо заливат картината. Разпрягаме близо до някакво петно от чакъл.

И няма ли всичко тук да засвисти, призовавайки бурята и новите Содоми и Солими, и стръвните хищници и войските, (кочияшите и животните от нашите сънища — не ще ли запригласят и те на душно дишащото бранище, за да ме потопят до очите в извора от свила?) и да ни пуснат, бичувани от плискащите се води и разплисканите напитки, да тичаме след лая на булдозите…

Мощен полъх ръфа ръбовете на огнището.

Загрузка...