Озарения

Bottom10

Реалността — за моя силен характер тя бе прекалено трънлива, и все пак аз се оказах при Госпожата; устремил се като огромна сиво-синя птица към гипсовите отливки по тавана и повлякъл крилото си във вечерния мрак.

Аз бях в подножието на балдахина, върху който почиваха всичките й обожавани скъпоценности и физически прелести — огромна мечка с лилави бърни и козина, побеляла от скръб, с очи от кристал и сребърни плетеници.

Всичко беше мрак и пламтящ аквариум. На сутринта — о, тая войнствена юнска зора! — аз препуснах, превърнат в магаре, към полето, тръбейки и развявайки своите жалби, докато сабинянките от предградието не ми се хвърлиха на врата.